КАК ДА СЕ ПОМОГНЕ НА ДЕТЕТО?
ОПИТЪТ НА ЛЕЧЕБНАТА ПЕДАГОГИКА В КЕМПХИЛ-ОБЩНОСТИТЕ
Автор: Томас Вайс
Превод от руски език
Предисловие към руското издание
Книгата на Томас Вайс „Как да се помогне на детето?“ е издадена на руски език за първи път. Добре е, че все пак е издадена; жалко е, че за първи път – опитът на лечебната педагогика в кемпхил-общностите се използва по целия свят вече над 50 години.
И все пак, появата на тази книга в Русия именно сега е закономерно по своя характер. Значителните социални промени през последните години в нашата страна водят до изострено възприемане на правата на всеки човек, на всяка личност. Все по-голям брой хора, които са се докоснали до проблемите на болните деца, са обезпокоени от тяхната сегрегация – в болницата, в училището, изобщо в социума.
Много от идеите на Томас Вайс, на неговия учител Карл Кьониг и на основоположника на антропософската лечебна педагогика Рудолф Щайнер могат да се сторят на руския читател необичайни. И, преди всичко, необичайна е самата гледна точка към детето, потребността да се разпознае духовната природа на малкия пациент, извън зависимостта от конкретните прояви и дори от тежестта на неговото заболяване.
Но заедно с необичайните идеи нещо се оказва неочаквано близко и съзвучно за нас. Не е трудно да се обясни това: господстващата на Запад система за социално възпитание се основава на тест-диагностиката на отделните нарушения, на отделните страни на заболяванията, а също на бихевиористичния подход за корекция на дефектите, използващ условните рафлекси, без да се отчита душевната същност на детето. Тази система е противоположна по своя подход на лечебната педагогика на Рудолф Щайнер. Но руската психологическа и дефектологична школа, която насочва именно към системен подход, отчита многостранно личността на детето при оценката на неговото състояние, при организирането на системата за рехабилитация и адаптация, тя също изключително много противоречи на системата тест-диагностика с последваща рефлексивна корекция.
И все пак, без значение е как е развита у нас системата за помощ, защото болното дете в тази система не е нищо повече от обект на действия (самата дума „корекция“ означава изправяне, отстраняване на механичен проблем). Но всяко болно дете трябва да се възприеме като личност – то има същите права като всеки друг човек, и „намесата“ в неговите проблеми е допустимо само с неговото съгласие, макар и дадено като вътрешно съгласие. Тогава детето ще стане вече не обект, а субект и пълноправен съ-участник на лечебно-педагогическата дейност.
Томас Вайс отбелязва, че не само обкръжаващите влияят върху болното дете, но и самото дете в значителна степен оказва влияние върху обкръжаващите го, върху обществото, върху терапевтичния процес. Такова възприятие изисква всеки да намери в себе си и да развие способността да навлезе в преживяването на другия човек, да използва положителното емоционално въздействие на средата, за да се създаде оживяваща лечебно-педагогическа атмосфера, която да помогне за развитието и възпитанието на болното дете.
Книгата на Томас Вайс не следва да се възприема като методическо пособие – тя може да помогне на читателя да осъзнае самия проблем на аномалното дете и, по възможност, да преосмисли своето отношение към такива деца. Лечебната педагогика поставя на първо място не клиничните прояви на конкретното заболяване, а въпросите на душевно-духовната организация на детето, макар и във взаимовръзка с конкретните прояви на страданието.
За съжаление, тази книга и не може да стане методическо пособие: такъв тип работа в нашата страна няма къде и няма кой да води. Специалистите са разединени. Често тяхното разединение се утежнява от несъвместимостта на различните подхода за лечение на детето – медицински, психологически, дефектологичен. Всеки определя своите методи за корекции. За да се провежда единна съгласувана терапия, пречат и терминологчните различия, и острият недостиг на медицински персонал в образователните заведения, на психолози и дефектолози в медицинските заведения.
Важно е да се повярва, че голяма част от специалистите ще се обърнат към книгата на Томас Вайс като събеседник, с който могат да се съгласят или спорят, но когото е неразумно да отхвърлят.
Дори предлаганият от Томас Вайс подход към болното, т.е. към страдащото дете, невинаги да е приложим в нашите условия, то идеите, които лежат в основата на този подход, неоспоримо ще дадат нови душевни сили на хората, живеещи и работещи с болни деца.
Ясно е, че с разбирането на тези идеи ще започне пътят на интеграция на страдащите деца в нашето общество – път, който е дълъг и сложен, но е необходим както за децата, така и за нас самите.
Доколкото терминологията, използвана от Томас Вайс, невинаги съвпада с приетата в нашата страна, в края на книгата е преведен речник на специалните термини.
А. Л. Битова,
ръководител на Центъра по лечебна педагогика
Превод: Дорина Василева