Качества на светлината
За целите на проучването можем да различим три вида светлина и между тях има големи разлики.
Третото измерение
На Земята, в третото измерение, светлината е видима до определена височина над повърхността на Земята. По-нататък всичко е тъмно. Над земята има около 50 мили атмосфера. Една дишаща, подвижна област. Над това има едно друго движение. Атмосферата съдържа газове, изпарения и частици прах от всички познати на Земята химически елементи. (Прахът се издига още по-високо над атмосферата: безкрайно малки следи от химически елементи могат да бъдат открити в сферите на метеоритите.) Ако го нямаше този прах, нямаше да има и цветове. Светлина, вода и въздух не са достатъчни, необходим е и прах: той предоставя тъмнината, която, във взаимодействието си със светлината, позволява да се появят цветовете при проникването на светлина в атмосферата на Земята. Той създава пространство: пропадайки до състоянието на плътност, той създава това, което е отзад и отпред, и така се ражда третото измерение. Без светлината нямаше да има никакво трето измерение.
Физическата светлина се придвижва от Слънцето до очите ни. Слънцето и очите са като двата края на пръчка. Светлината е способна само на едно движение: от източника към периферията и никога не може да заобиколи ъгъл.
Светлината действа разрушително върху човека поради начина, по-който работи чрез сетивата и нервите. Светлината и мисленето са двете страни на една ръкавица, и в космически и във всякакъв смисъл. Светлината съдържа антипатията – силата, която ни е необходима, за да станем индивиди. Нуждаем се от нея, за да ни направи това, което сме: същества със самосъзнание.
Но ние живеем прекалено много в тази светлина, в този свят, където окото е най-перфектният сетивен орган. Главата е един затворен свят и сетивата й позволяват да вдишва, но всичко, което тя поема, е свързано само със светлината, със света на будното дневно съзнание. Като цяло, живеем в прекалено много светлина. Къщите ни, например, имат толкова големи прозорци. Светлината ни прави нервни. Много от нервните болести са причинени от това, че живеем в прекалено много светлина.
Заедно със светлината, Слънцето излъчва и топлина. Топлината премахва ефектите от светлината: тя се разпространява и прониква във всичко, лее се навсякъде. Тя е обратното на светлината. Чрез аза си ние можем да задържаме топлината – и в организма си, и в душата си.
Второто измерение
Когато напуснем света на будното съзнание, навлизаме в света на сънното съзнание, във второто измерение, в света на чувствата. Там излизаме извън пространството.
По време на будното съзнание всичко е затворено в известни граници. При преминаването ни от третото във второто измерение – от съзнанието на главата към съзнанието на сърцето, има един момент, когато формата се разпада и се пресъздава.
Между третото и второто измерение има праг, едно разпадане, едно обръщане на форма и цвят. Обръщането на цветовете ни е познато: това е явлението на допълващите цветове.
Цялото второ измерение е изпълнено с цвета, който Рудолф Щайнер нарича прасковен цвят. В тази сфера на всички неща, всеки разговор протича в прасковения цвят. Той е светлокобалтово-виолетов. В тази книга го наричаме маджента.
Светлината на второто измерение е оригиналната светлина на живота, която се носи по пътя на физическата светлина. Физическата светлина е обратна на това: тя убива и поражда формата. Тя носи светлината на второто измерение. Без тази светлина нито едно растение не би могло да се издигне от земята.
Във второто измерение няма сенки. Там съществува друг вид тъмнина, която за нашето съзнание изглежда като зло. За съзнанието на сърцето светлината е мъдрост, а тъмнината е обратното. Така ни се струва на нас, но всъщност не е така. Истината е, че тъмнината е просто воля. Ангелите са същества на мисълта и волята: тяхното мислене е съзидателна дейност.
В света на душата няма външност и вътрешност, както в третото измерение. Няма пространство, но има време, движение на времето и просто движение. Но как проникват там цветовете? За това може да се говори само чрез окултната наука, защото трябва да се говори за етерния и астралния свят, тъй като цветовете се появяват в интервала между астралното и етерното.
Във второто измерение се извършват две големи дейности, а човек е троично същество, застанало между двете противоположности на етерното и астралното, между това, което се изгражда, и това, което се руши. В този контекст човек трябва да е запознат с Битката в небесата, иначе никога не ще разбере цвета. Рудолф Щайнер говори за това, наред с други неща в “Die geistigen Hierarchien und ihre Wiederspiegelung in der physischen Welt” (“Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят”) (Дюселдорф 1909г., пета лекция). Там той казва, че Битката в небесата е езотеричният термин за войната на изостаналите Духовни същества срещу онези йерархии, които са продължили развитието си нормално. Това се случило в началото на третата планетарна инкарнация и резултатът е бил едно отделяне: по-фините същества и субстанции се отделили, за да формират нова планета, подходяща за нуждите им, а една по-плътна планета останала назад и била населена от по-плътни същества. Отломките от бойното поле могат да се видят с физическото око – това са множеството малки планети между Юпитер и Марс. Рудолф Щайнер казва, че доктрината за Битката в небесата съдържа тайната за произхода на злото.
Така че става разделение: по-финото Слънце напуска Старата Луна и те започват да се движат поотделно в пространството. Това, което останало на Старата Луна, станало още по-плътно. Можем да използваме тази картина като илюстрация на ситуацията, в която се намира психично болният: Слънцето го е напуснало и конституцията му е станала по-плътна. При параноята част от етерното тяло става по-плътно, вследствие на причини от предишен живот. Ариманическата част от етерното тяло става доминираща – Слънцето я е напуснало и онази част, която е свързана със Старата Луна, взима превес. Човешките същества от периода, за който говорим, са притежавали несъзнателно картинно съзнание. Нещо подобно се случва с психично болния: сетивата му са много отворени, но няма никакъв аз. Едно просто изтърваване на молив привежда в движение цял низ от драматични картини, които нямат нищо общо с това, което се случва в действителност. Но за пациента те са реални.
Психично болният живее във второто измерение поради една слабост. Има несъзнателно картинно съзнание, живее на ниво съзнание от Старата Луна. Не може да се ориентира в пространството, понеже няма никаква връзка с третото измерение. Не може да свърже мислите си, така че няма начин да се общува с него. Чува гласове и вижда халюцинации. Всяко нещо, което се случва, поражда в мисълта му цели светове от картини, върху които няма никакъв контрол. Така че човек може да живее във второто измерение поради наличието на слабост, но има и други начини да се навлезе в тази сфера, като например по пътя на вътрешно развитие посредством инициация.
Ние можем да осъзнаем второто измерение, съзнанието на сърцето. Много малките деца все още го притежават, преди да преминат през обрата на тригодишната възраст. Преди това те имат различно отношение към цветовете. Когато гледат червеното, например, те виждат зелено. Вътрешното им усещане е за допълващия цвят. На тази възраст децата все още не са напълно инкарнирани. Психично болният може да се окаже в подобно състояние поради прекалено екскарниране. Когато подобен пациент изпадне в яростно състояние, той може да бъде успокоен единствено с помощта на допълващия цвят. Това, от което се нуждае тогава, е едно светлочервено, светлорозово. Той го вижда по същия начин както и ние, но усещането му е за допълващия цвят. Това е влиянието върху човешкото същество, което е екскарнирало.
Трябва да изучаваме главите на тема Битката на небесата, защото оттам възникват цветовете. Тя поражда цветовете чрез действието на симпатията и антипатията, на волята и мисълта. Това са противоположности, те формират полярност и, както казва Рудолф Щайнер, там, където има полярност, има живот. Изостаналите Архаи от Стария Сатурн донасят топлина, донасят изцеление на злите същности на Старата Луна, която била студена и тъмна. Те донасят биологичен живот, който е зелен. Зеленото, виридиановото зелено, е било първият цвят, и той е донесъл изцеление. После се появяват и другите цветове. Като става дума за живопис, Рудолф Щайнер казва, че ако навлезем по-надълбоко във второто измерение, цветовете могат да станат интензивни и ужасяващи. Хармонията във второто измерение зависи от ситуацията с етерното и астралното тяло. Работата в тази област не винаги може да бъде лека и гладка. Живописната терапия се провежда в сферата на второто измерение. Терапевтът трябва да тренира себе си да живее в неговите картини, да развива едно съзнателно картинно съзнание.
Съзнателното сънуване при картинното съзнание ни позволява да загубим точката си на зрение – във второто измерение няма точки на зрение. Когато мислим със сърцето си за някой цвят, ние сме този цвят. Когато живеем във второто измерение, ние можем да имаме едновременно две точки на зрение. Ще дойде време, когато ще умеем да мислим със сърцата си и да живеем съзнателно във второто измерение. Тогава цветовете, които създаваме, ще станат видими, тъй като цветът е субстанцията на второто измерение. Когато полагаме усилия да развием съзнание за второто измерение, ние можем да се научим да го правим чрез цвета. Разбира се, това, което правим тук, на Земята, когато взимаме четка и започваме да рисуваме, просто винаги е триизмерно – не можем да напуснем нашия свят, когато искаме всъщност да правим нещо. Единственото чисто двуизмерно нещо, което ни е познато тук, на Земята, е небесната дъга, цветовете в капките роса и някои от цветовете, които се виждат в атмосферата. Но, разбира се, всички те са носени от земните елементи. Във второто измерение, светлината е всепроникваща. В този свят не съществуват страни, от които да идва светлината.
Четвъртото измерение е второто измерение на по-високо ниво. За да може да се развиваме от второто измерение към четвъртото, човечеството трябваше да мине през тази Земя на трите измерения и да преживее слизането в ада. Четвъртото измерение фактически може да съществува единствено в съзнанието на хората. Може да бъде характеризирано като да живееш във второто измерение, но с напълно развито, съзнателно картинно съзнание.
Първото измерение
Светлината, която се движи напред-назад между общуващи човешки същества, е отвъд времето и пространството. Тази светлина е в първото измерение и тя е едновременно и точка, и океан от светлина. Най-близко до нея е чистото мислене. Всичко на Земята умира в тази светлина.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева