ПЪТЯТ НА ДУШАТА (2)
ПРЕЗ ЧЕРНОТО МОРЕ
...душа вълшебно пееща
прегърната от аза си...
Човече, дадено ти беше всичко –
огънят и всякакво изкуство.
Постигна висоти, но също
посял разруха, падна ниско.
Омръзна ли ти вече
да бъдеш господар на своите безумства?
Не е ли време вече
да станеш господар на свойта кротост? -
за да се възнесе от Хадес
Евридика в дипли свила силата
на всички земни царства...
за да се понесе по трелите
на лирата Орфеева
в утробата на Космоса
тук долу устрелена
нагоре устремена
зачената в съзвездия
и одарена от планетите
от любовта окриляна
и в свободата помнеща
оковите на робството
зандана и тъмницата...
...душа вълшебно пееща
прегърната от аза си...
Орфей и Евридика
вън от реката Лета
реката на забравата...
Орфей и Евридика
от песента понесени
над Черното море...
победоносно литнали
от мекотата на Родопите
къмто Кавказ скалистият
божествено облъхнати
от Прометей усмихнатий
наситил лешоядите;
от Прометей не Прикованият,
но Прометей Изкупений...
от Прометей Човекът-Дух
постигнал свободата си...
...душа вълшебно пееща
прегърната от аза си...
2 ноември, 2001
В първата – майска - част на настоящото есе, погледът ни мина през няколко аспекта от образа Орфеев като: един от Бодисатвите; основоположник на гръцките мистерии; легендарен Син Аполонов... Но има един много специален мит. Там индивидуалността Орфей е в окръжението на други учители на отделни народи и отделни хора като Тезей, Кадмос, Хеопс, всички те имащи дълбоко в душите си едно или друго Ангелско Същество, под чието ръководство изпълняват мисията на духовни водачи на хората... (СС-15)
МАРШРУТЪТ
През пролетта на 1965 година моторен кораб общи товари на Български Морски Флот пое курс от пристанище Варна към пристанище Поти (Грузия), пресичайки Черно море от запад на изток по най-голямата му дължина. По тогавашни гъвкави социални програми, насочени към осъществяване на всестранно развито (по партийни документи) и благодетелно общество, имаше сключено шефство на БМФ с Отдел Просвета, според което на отличници в училище се даваше възможност да направят по един рейс като гости на корабния екипаж, прибавяйки практично познание с аромат на приключение в един иначе добре установен от твърди порядки юношески живот...
РЕТРОСПЕКЦИЯ
Гръцкият герой Язон заедно с Херкулес, Тезей, Орфей предприема отнемането на Златното руно от Колхида. За да спечели това съкровище, цар Етес му възлага тежки изпитания. Но Медея, посветената в магия дъщеря на царя, го подкрепя.(СС-8,стр.51)
Едва след десетки години в съзнанието на навремени спящата, навремени будната Лила просветва, че това пътешествие-награда за положен труд и заложени дарби съвпада с пътя на аргонавтите, пребродили морета и проливи, преборили препятствия и неприятели в търсене на Златното руно чак до Колхида, в източното Черно море, където ги среща Медея, в подножието на тъжно-страдалческото обиталище на Прометей - титанът, осмислил пътя към свободата на съвременния човек...
В Поти, на противоположната страна на Черно Море, срещу родната Варна, по крайбрежните улици, както подобава на суб-тропика, се поклащат приветливо палми, под Кавказките върхове, покрити със сняг. В Интерклуба Лила се запознава с усмихната връстничка, многозначително представена като татарка, без тогава Лила да разбере какво точно значи и дали е важно това...
През деня се разхождат с неколцина от екипажа недалеч от пристанището, а на едно пазарно площадче с допотопни дюкяни Лила се заплесва, зяпайки напосоки някакви отрупани рафтове, докато изведнъж се оказва сама в магазинчето с незабелязано заключена входна врата и двама ухилени космати и мустакати туземни граждани зад тезгяха, от които по-едрият и гръмогласен гърлено произнася ти наша девочка, ха-ха-ха, изпадащ в боботещ, неудържим смях, докато по-дребният жалостиво и милостиво се шмугва край нея и отключва вратата преди Лила да разбере нещо от смисъла на капана и бурната веселба... И дали въобще има смисъл!
Тя беше на четиринайсет години, току-що стъпила, за да поеме по Пътя на Аргонавтите в търсене на Златното руно или изчистване на астралното тяло... След две по седем хоп в новичко битие, начиная от четиринадесетте... С раждането на астралното тяло усещаш, че тайните в теб са толкова много, тъй мощни, тъй изненадващо-неочаквани, че понякога се запитваш дали пороят им не ще да те отнесе... Дордето не осъзнаеш висшата цел – Златното руно!
Нито за миг на Лила не бе хрумвало да прави съпоставки и аналогии между себе си и древните митове и легенди, макар че точно тогава ги изучаваха по програма в училище – напаст от странни образи и странни сюжети, в които безпогрешно се оправяше само Светлин (мир на душата му) - другият награден от класа, към когото Лила с упование се обръщаше и с доверие слушаше, за да се справи в бъркотията страсти и нелогичности на извънземния, земен и подземен живот, върлувал преди Христа по родните ней географски ширини-дължини...
Нито за миг на Лила не бе хрумвало... Но не и сега, в края му, на живота ѝ! Тоест сега, когато тя знае – положила е усилие, за да узнае летейки напред-назад във времето и нагоре-надолу в мига... Сега, когато собственото ѝ, нейното, Лилиното съзнание идва на помощ с магичната си и не-устоима сила...
Само когато побеждава (приспива) своята низша природа, човек може да придобие отново Вечното. Той може да постигне това, когато неговото собствено съзнание (Медея) му дойде на помощ със своята магична сила.(СС-8)
Вътрешното значение на любовта и мъдростта дълговременно щеше да ѝ бъде закрито. Пътят към откриването му щеше да бъде дълъг – поне колкото един среднодълъг човешки живот... От бурното, траело три дни, трескаво въдворяване на Аза в 21-годишната студентка (свещеното 3 пъти по седем), през непосилното почти до изтощение следпотопно, библейско развитие – общност, род и семейство - до ексод (временното излизане от кармичния кръг)... Всички фази на еволюцията в очертанията, в рамките на един – твоят – живот!... Един – твоят - човешки живот! – с изнизани в него всички епохи на еволюцията...
Споменът за мъдростта - Детето, Което седемгодишно, на границата между първите два седемгодишни периода (първите две по седем), пита майка си: Майко, когато човекът умира...... когато умра... ще има ли друго аз? Когато с видимо неудобство от това безразсъдство отвръща майката – ааа... амии... няма ...
ЧОВЕКЪТ И ПРОМЕТЕЙ
Да бъдеш Прометей и да си постигнал кротост. Какъв идеал! Прометей е син на титан. Замесва се в борбата между богове и титани в защита на Зевс, бива наказан, закован за скалата, но остава вечен водител и пример за човека. Еталон за какво? За постоянство в стремежа към преодоляване на твърдта, падението, с факел на свободата в ръка... Прикован за скалата (минералното, Петър), ала свободен за изследване, творчество и промяна на заобикалящия го свят. Той - владелец на огъня; огънят – топлината и светлината под всякаква форма в света; топлината и светлината - плодни само чрез любовта...
Следователно Прометей е представител на онези светове, които са дали на човечеството силата, която тласка напред, сила полу-природна, полу-духовна, а именно волята. Волята е обърната от една страна към доброто, от друга към... СС-8 Християнството като мистичен факт с.53
Това е картината на взаимодействието Прометей-Епиметей - двамата братя титани би трябвало да се впрегнат на работа заедно! Да коват заедно нишката минало-бъдеще на наковалнята, върху която ковем желязото на общото ни сега. Мисълта, която променя. Словото-истина! И с покровителството на архай Михаил!
В навечерието на Михаиловия празник да спретнем мисъл, слово и чувство, които – надявам се - поне малко по-добре владеем от волята тъй непонятна... Може ли миналото да се промени? Може. Само ако имаш съзнание за последващо бъдеще...
Медитация:
време за уседналост
и време за миграция
на тялото и на Духа
време за завръщане
и време за оставане
на тялото и на Духа
дишаш-дишане
издишаш-издишване
вдишваш-издишваш
задържаш в празното
-след суетливост-
блаженство и яснота
25 септември 2024
ДОБАВКА: Фрагмент от Йохан Волфганг фон Гьоте предимно за тези, които са стигнали третата фаза в гатанката на сфинкса: В живота човек често си казва, че трябва да избягва многостранната заетост. Особено колкото е по-стар, толкова по-малко се впуска в нова работа. Но едно е добре да си говориш, добре да съветваш себе си и другите. Самото стареене означава встъпване в нова дейност. Всички отношения се променят и човек трябва или да преустанови всяка дейност, или с воля и съзнание да влезе в роля от друго амплоа.
Бъдете благословени!
Михаилови нощи и дни,
Дарина Шентова