Предисловие
Лиан Коло-Дебоа е родена близо до Тинтангел в Корнуол, на 17-ти декември, 1907г. Баща й е французин, а майка й – шотландка. Прекарва първите си 12 години в Тинтангел. По-късно учи в Академията по изящни изкуства в Бърмингам и на двадесет и една години получава стипендия за Британския музей в Лондон.
За първи път се среща с антропософията, когато се запознава със свещеник от Християнската общност. Веднага разбира, че това е мостът между духа и практическия живот. Тя иска да изпита това, което е чула за антропософията. Това става възможно благодарение на дипломата ѝ за учител по изкуствата, която ѝ позволява да рисува с хора от всички възрасти. Постепенно става ясно, че притежава голямата дарба да показва как чрез картините се разкриват конституцията, темпераментът и болестите на хората. Това е особено полезно за учителите, работещи с деца. И до днес лекари, терапевти и учители ценят нейните съвети. Когато научава за плановете за лечебен дом в Сънфийлд, тя се присъединява към членовете-основатели, една от които е д-р Ита Вегман. Когато този дом се премества в Клент, близо до Стърбридж, към нея се присъединява Хилма Валтер, антропософски лекар, която работи там в продължение на седем години. Д-р Валтер превежда на английски език фундаментално важния цикъл лекции на Рудолф Щайнер "Da Wesen der Farben" (“Същността на цветовете”) (GA 291), което позволява на Коло-Дебоа, която не знае немски, да ги изучи. (Не се намира на английски език: "Colour" (“Цветове”), Sussex 1992)
След седем продуктивни години в Клент, се появяват нови задачи. Д-р Ита Вегман вижда, че Коло-Дебоа има артистично призвание и че не бива да посвещава работата си изцяло на лечебната педагогика, затова я кани в Арлесхайм. В Клент Коло-Дебоа започва да разработва растителни пигменти за рисуване за децата с умствена изостаналост. В Аскона е създадена къща, където тя да може продължи изследванията си в тази област.
Поради политическите събития в света и влошаването на икономическото положение на клиниката в Арлесхайм през 1937 г., се налага Коло-Дебоа да напусне Аскона и да се премести в къщата на Ита Вегман в Париж. Тук също се обучават няколко деца с умствена изостаналост. След преместването на децата в друг дом в Courselles, къщата в Париж е щяла да бъде предоставена на лекари, пациенти и много други посетители. Именно тук отсяда д-р Кьониг, преди да успее да замине за Англия.
Евентуално Коло-Дебоа успява да се завърне в Арлесхайм, макар и да е била чужденка. Скоро след това тя последва д-р Ита Вегман в Аскона и остава с нея до смъртта й. Също така там тя отново среща д-р Валтер. Тя не само работи с пациентите на къща Андреа Кристофоро, но също така получава задачата да нарисува фреските в параклиса на “Ла Мота” – домът за умствено изостанали деца в Брисаго. Това е параклисът, където след смъртта й, е поставена урната с праха на Ита Вегман.
През 1946г. Коло-Дебоа се запознава с художничката и скулпторката Франсин фон Давелаар. Те пътуват заедно из Европа и Америка като през цялото време творят и преподават. Понеже Франсин е холандка, те се установяват в Холандия. Тук около Коло-Дебоа се събира група ученици. Те наричат групата си “Група Маджента“ и работят под ръководството на избраната си учителка. Именно в разсъжденията на Коло-Дебоа за произхода на цветовете от срещата между светлината и тъмнината, те намират своя път на художествено и духовно обучение, основаващо се на антропософията.
Съдържанието на тези уроци, които Коло-Дебоа е преподавала и преди това, е събрано в две книги, озаглавени “Colоur” ("Цвят"), които по-късно излизат на немски език под заглавието "Farbensphären". Д-р Маргарете Хаушка написва предговора към първата от оригиналните книги. Тя също е принадлежала към приятелския кръг около Ита Вегман. На нея й е поставена задачата да разработи арт терапия и ритмичен масаж в съответствие с основните идеи за терапия на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Работата, която тя провежда в тази област чак до смъртта си, е била обогатена значително от откритията и художествените постижения на Коло-Дебоа.
Защо постиженията и откритията на тази художничка са толкова значими за развитието на терапията?
Двата потока, както художественият, така и медицинският, се основават на духовните изследвания за човека, представени от Рудолф Щайнер. Ако лекарят иска да намери истинско лекарство за конкретен пациент, той ще трябва да търси принципите на възникването на едно вещество във връзка с развитието на човешкото същество. За да се превърне цветът в лекарство, възникването на цвета трябва да се проследи до произхода му в силите на тъмнината и светлината, отново във връзка със същността на човека.
Д-р Хаушка, като лекар, подготвя почвата за художествената терапия. Ако се вземе предвид забележката на Рудолф Щайнер: "Човек трябва да се опита да види здравето и болестта в светлината на теорията на цветовете" (GA 291), важният принос на Коло-Дебоа за по-нататъшното развитие на терапевтичната живопис става ясен.
Тя взима духовната наука и теорията за цветовете на Рудолф Щайнер и изгражда собствените си открития върху тях. С това тя успява да постигне едно точно познаване и характеризиране на движенията на цвета в пространството между съзидателните сили на тъмнината и светлината.
Срещата ѝ с д-р Ита Вегман, когато е на 21 години, бележи момента в живота ѝ, когато ѝ се предлага да разработи методи за лечение чрез арт терапия, като художник. Терапевтичното си разбиране, плод на богат живот, изпълнен с художествена дейност, тя дължи преди всичко на самата Ита Вегман.
Терапевтичната страна на работата ѝ отново изплува на преден план, когато и холандският лекар д-р Паоло Валбург Шмидт я кани да говори пред малка група терапевти за прякото използване на цветовете в терапевтичната живопис. По-късно по-широк кръг от обучени терапевти по живопис проявява толкова голям интерес, че през септември 1980 г. започва курс, основан на съдържанието на книгата "Цвят".
На Великден 1981 г. една основна група си постави за задача да работи теоретично и практически по насоките, дадени от Коло-Дебоа. С д-р Паоло Валбург Шмидт, Франсин фон Давелаар и практикуващи терапевти по живопис, този проект е осъществен през есента на 1981 г. От 1983 г. нататък към основната група се присъединяват млади лекари и лечебни педагози.
Някои от резултатите от съвместната им работа ще намерите в книгата "Светлина, тъмнина и цвят в живописната терапия", която е пред вас.
Елиза Метрайе
* * *
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
СЪЗИДАТЕЛНИТЕ СИЛИ НА СВЕТЛИНАТА И ТЪМНИНАТА
Светлина и тъмнина
Качествата на светлината
Трагедията на светлината
Светлина, тъмнина и цвят и човешкото същество
Обобщение
Светлина и тъмнина в рисуването с въглен
Упражнения с въглен
Заключение
ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕРАПЕВТ
Мислене в цвят
Живопис
Рисуване и наблюдение
Как да започнем да рисуваме
Материали
ЗА ЛЕЧЕБНАТА ЖИВОПИС
Живопис с пациентите
Живопис с полупрозрачни слоеве
Живопис върху мокра хартия
Краткосрочна терапия
Работата с пациенти
Поставяне на диагноза по картини на пациенти
ЦВЕТОВЕТЕ И ТЕХНИТЕ РАЗЛИЧНИ АСПЕКТИ
Въведение
Маджента
Кармин
Вермилион
Оранжево
Жълто
Жълто-зелено
Зелено
Тюркоаз
Кобалтово синьо
Индиго
Виолетово
Превод: Ати Петрова