37. КАПУВУ – КАМЕННИЯТ
Волфганг Вайраух: Капуву, ти живееш постоянно. Знаеш ли що е развитие?
Каменният: За съжаление, аз го знам. Иначе не бих могъл да разговарям с хората. Хората функционират единствено на базата на развитието си.
ВВ: Но самият ти не търпиш развитие, нали?
Каменният: Да и не. Аз съм материята. Материята би искала да се развивала. Мога да изпитам развитието, когато хората са го представяли пред мен. Освен това, аз съм формиран от съзидателните сили на Земята и ще бъда завинаги. Земята е жива.
ВВ: Какво ти е виждането за възможността на отделния човек да се развива? Би ли искал и ти да можеш да се развиваш като хората?
Каменният: В такъв случай трябваше да умирам. Тогава щях да го притежавам. Би ли искал да притежаваш смъртта като смърт?
ВВ: Не точно сега.
Каменният: Значи разбираш какъв ми е проблемът.
ВВ: Благодаря.
Каменният: Мoля. Бих искал да те попитам нещо. Просто си помисли повечко за смъртта, за да можеш по-добре да разбереш бъдещето на Земята. В моите очи вие хората сте били прокълнати да убиете смъртта.
ВВ: Как?
Каменният: Когато ще разградите материята.
ВВ: Тогава смъртта е победена?
Каменният: Смъртта тогава е мъртва.
ВВ: И това за теб представлява проблем?
Каменният: Тогава аз повече няма да съществувам.
ВВ: Когато хората трансформират материята в по-висша форма, няма ли и ти по същия начин да се превърнеш в по-висшо същество?
Каменният: Тогава вече няма да съм аз.
ВВ: A по-нататъшно твое развитие.
Каменният: Аз няма как да знам това все още. Никога няма да мога да го знам.
ВВ: Но вероятно така ще станe и тогава, ще изпиташ себе си отново, но на по-високо ниво.
Каменният: Тази надежда осветява Земята. Помни това, о, човеко! С Христа!
Превод: Ати Петрова