Децата имат проблем с телата си. Това означава, че работейки с тях, ние работим за тяхното бъдеще. Хората с увреждане носят съдбата си и правейки нещо за тях, ние поемаме част от тази съдба. По този начин действаме като своего рода Богове. Така възниква въпросът: можем ли да се месим и доколко? Ние даваме нов импулс на съдбата. Как да направим това правилно?
Рудолф Щайнер дава медитация и обяснява по какъв начин можем да действаме. Можем да се намесим в съдбата, намесвайки се във волята, но по какъв начин имаме право да го направим? Не можем да въздействаме върху волята на друг човек и нямаме право на това. Човекът в своята воля е свободен. Мария Щайнер е отдавала голямо значение на това. Тя никога не казвала на евритмистите какво трябва да се прави, а показвала така, че те сами да разберат какво има предвид. Не е позволено манипулативно да се месиш във волята на друг човек. А ние искаме в нашите деца да се случи нещо в тяхната воля. И техниката за това е да разчитаме на съня. Когато аз разбирам нещо със своите мисли, аз го вземам със себе си в съня. Ангелите вземат преживяното, обработват го и го връщат на човека като зародиши, готови да покълнат във волята.
В лечебната педагогика ние помагаме, работейки заедно с Ангелите. Ако искаме да постигнем нещо за детето, тогава ние имаме цел. През деня посяваме едно семенце, което през нощта Ангелите вземат. Изкуството на лечебния педагог е да разбере какво семенце е нужно да заложи, посее. Вида, естеството на това семе, идва от една сила, която развиваме в себе си. Тези сили се развиват, когато всичко, което с ума си сме проумели, успяваме да превърнем в образ. Това, което искам да предам на детето, аз трябва да превърна в образ. Най-добрите образи са приказкоподобни. Трябва да положа в душата му образи, които ще действат на неговата воля.
Едно от най-важните неща, които едно дете трябва да преживее е, че когато дойде на Земята, е същото като горе на Небето, но на Земята, това, което е горе на Небето, може да се срещне у Христос. Тогава детето идва с удоволствие на Земята. На Земята има годишни времена. Това е много важна педагогическа задача: да доведем детето до това, което се проявява в годишните времена. Ако ние можем да предадем образи от годишните времена, тогава това, което детето преживява вътрешно, може да го свърже с Небето и детето да стане по-цялостно. Така то може да преживее Христос чрез случващото се навън и отвътре, защото дневното и нощно съзнание могат да действат заедно. За децата е важно да виждат нещо отвън и това, което е навън в природата, да бъде отново създадено отвътре. Самата Валдорфска педагогика е лечебна и за здравите деца.
При специалните деца, някои неща са твърде очевидни и изпъкващи, и това дава много добра възможност за изследване на Човекознанието. Счита се, че децата с увреждания не са нормални. А кое е нормално? Това, с което сме свикнали. Всичко друго отстранява ли се, така не отбиваме ли и гениалността им? Когато идваме на този свят, едно духовно-душевно трябва да се свърже с едно телесно-унаследено.
Човекът е тричленен: глава /нервна система/; сърце и бели дробове /ритмична система/; обмяна на веществата и крайници /вещество-обменна система/. А какво е главата? Всичко, което влиза в главата се синтезира, а в системата на крайниците всичко се обработва аналитично /разделя, обособява/. Всички процеси в „долния” човек имат аналогични процеси в” горния” човек. В главата имаме представителства на целия човек и тези представителства имат връзки помежду си /мрежа от отношения в мозъка/. Но в другите системи не е така, там всеки орган е сам за себе си. Освен анатомично, органите са обособени и физиологично, функционално. В системата на главата – стои мисленето. В системата на крайниците – стои волята. Ако добре функционират нещата в системата на главата, в организма се получава разпад надолу. Ако добре функционира „долният” човек инициира се, получава се, едно изграждане.
Човекът получава унаследено тяло и в него влиза Индивидуалността с душата. И ако в това тяло има някаква щета, тогава тази душа не може добре да се свърже с него. Но за да може тя да се грижи за него, трябва добре да се свържат. В тези случаи в главата, душата не може правилно да отрази тялото, което обърква душата. И това, което се синтезира започва да действа изграждащо надолу, вместо разграждащо. Именно това са пластичните сили, които слизат от главата, идват от мозъка и минават през цялото тяло, правейки органите да съзряват и децата да растат. И затова те растат отгоре надолу като тяло. Ако нещо в наследеното тяло горе не е наред или има наранявания в областта на мозъка, тогава синтезиращото действие не може да се осъществи. Ако имаме наранявания надолу детето има проблеми с волята си, то не може да иска. Тялото отразява Душата и Аза, затова трябва да гледаме тялото, то разкрива проблема /дишане, храносмилане../ и с психични средства да се стремим да действаме върху тялото. Ние трябва да работим с тялото.
Костната система се обновява изцяло на всеки 7 г. След всеки 7 г. ние имаме ново тяло. Върху него е работила Индивидуалността и тя го е променила /така, че ако за 7 г. не се е променило много, Индивидуалността вероятно е по-слаба или по-слабо е работила/. Между 7 г. и 14 г. Индивидуалността работи много силно върху тялото и не трябва много да й се пречи, нашите действия трябва да са максимално подкрепящи, а не пречещи. Детето е доста отделено от външния свят и така трябва да бъде. На 14 г. то отново се отваря за света. И ако тогава детето продължи да не се интересува от света, а от консумацията и от себе си, то налице е някакъв проблем. Най-важното за тази възраст е да бъде заинтригувано детето за света. Понякога детето душевно отразява нещо, което е абнормно в тялото и ние трябва да стигнем до физическия корен. Педагогическите методи трябва да са такива, че да действат чак до тялото. Това може да се постигне само ако работим заедно с Ангелите.
На 21 г. душевния живот става по-независим от тялото и тогава сме свързани с душевно-духовните затруднения и в социалната терапия е необходим, вече, един друг обмен.
Лекционен цикъл от тригодишно обучение по АЛПСТ