ЛЯТО И ЕСЕН, 1923Г.
През август 1923 г. Рудолф Щайнер е поканен в Англия. До средата на месеца той провежда педагогическа конференция в Икли (Йорк), а след това прекарва две седмици, водейки "лятно училище" в Пенмаенмаур, малък крайбрежен град в Северен Уелс. За началото на септември остава в Лондон, където предстои да бъде основано Националното антропософско общество на Великобритания.
На предишния Великден, 1922 г., Даниел Никол Дънлоп (1868-1935 г.) се запознава с Рудолф Щайнер и веднага го подкрепя (сравни биографията от Томас Майер, Дорнах, 1986 г.). Той вижда колко ценна е антропософията за съвременния живот и по-късно предлага на Щайнер да организира възможно най-скоро международни конференции в различни европейски градове, за да може антропософията да покаже публично сферите на дейност, в които може да доведе до значително обновление. Такива конференции е трябвало да се превърнат във форуми, на които да се влезе в диалог с представители на съвременната култура. Той предлага веднага да организира такава "световна конференция" в Лондон. Щайнер го съветва да изчака няколко години, като посочва, че все още е твърде рано за осъществяването на тази идея.
Дънлоп кани Щайнер на "лятно училище" в Англия; през последните години той е организирал подобни конференции за Теософското общество. Когато Щайнер го пита за темата на конференцията, Дънлоп го моли да говори за духовните източници, от които е произлязла антропософията. Щайнер отбелязва, че това е тема с изключителна стойност, и обещава да изнесе курс за познанието за посвещението (GA 227). Курсът, озаглавен "Еволюция на съзнанието", се провежда между 19 и 31 август в един хотел в Пенмаенмаур.
По време на това лятно училище, както и след това в Лондон, Дънлоп моли Щайнер да се обърне към група заинтересовани лекари. За да улесни първоначалната среща на съвременните учени с антропософията, той обявява две вечери в Лондон, на които Щайнер да изложи основите на новото изкуство на лечението пред около четиридесет лекари, които не били антропософи.
Ита Вегман заминава за Англия в края на август в очакване на тези срещи. Тя успява да тръгне от клиниката на 23 или 24 август и по този начин може да се присъедини към курса в Пенмаенмаур от 7-та лекция нататък; тя присъства и на лекцията от 28 август, по антропософска терапия. Щайнер се възползва от тази възможност, за да я представи като директор на клиниката в Арлесхайм; той изброява това, което счита за нейни специални способности:
Тук трябва да се спомене специално Клиничният терапевтичен институт в Арлесхайм, който е под отличното ръководство на д-р Вегман, която успя да развие тази тъй полезна дейност в този институт, защото притежава това, което бих нарекъл смелост да лекува. Защото, ако вземем, от една страна, сложността на природните явления, от които трябва да се извлекат лечебните процеси, а от друга, огромната сложност на процесите на здраве и болест в човека - ако вземем пред вид тази необятна област, - а човек винаги има пред вид тази неизмерима област, дори и да има ограничен брой пациенти - тогава смелостта да лекуваш е част от лекуването. (RUDOLF STEINER, Anthroposophische Menschenerkenntnis und Medizin 2 GA 319, Domach, 1982 г., стр. 29).
По-късно Щайнер докладва подробно за седмиците в Пенмаенмаур. Той описва летния курс като:
...едно от най-значимите събития в историята на [антропософското] движение. Конференцията се провежда в близост до древни друидски местности, за които той дава много подробности. Веднъж двамата с д-р Вахсмут се изкачили сами на един самотен хълм, където открили две могили - голяма и малка, които, погледнати отгоре, приличали точно на плана за разположението на Гьотеанума. Нещо повече, те открили и Друидски кръг, за който той тогава също разказал. Изобщо, каза той, цялото духовно минало на това място се е запазило в астралното пространство на местността, сякаш е скицирано с вечни букви и имагинации, които иначе биха се метаморфозирали и размили, но са останали там повече или по-малко непроменени. Наблизо се намира и островът, откъдето произлизат Мистериите на Артур. (MARIE STEINER [pb], Studienmaterial aus den Sitzungen des Dreißiger-Kreises {Учебни материали от срещите на Кръга на тридесетте], частно издание, 1947 г.)
Скоро след завръщането си той дава обширно описание на миналото на древните друидски култури в изданието Das Goetheanum:
По време на престоя си в Пенмаенмаур човек осъзнава въздействието на природата, която се издига от земята, живее във въздуха, струи и лъчи от Слънцето. Красиви лъчи от струяща светлина се редуваха, често в рамките на час, с мощни дъждовни бури. Тук наистина можеше да се пробуди споменът за природните великани, които са се разкривали едно време пред древните друиди.
[...] Ето защо бе тъй дълбоко удовлетворяващо да мога да говоря за търсенето на духа по начина, който изглеждаше подходящ за нашето съвремие, именно тук, в тази атмосфера.
Скоро след това той също така изобразява в една своя рисунка окултните възприятия, които е получил по време на посещението в светилището на друидите. Тази пастелна рисунка, наречена "Друидски камък", е скица за стенопис, който е трябвало да украси стените на по-късната медицинска секция в Гьотеанума.*1" Ита Вегман на няколко пъти разговаря с него през тези дни. Пита го дали не би могъл да изкара на по-преден план Мистерийния принцип в медицината. Защо досега е преподавал медицинските курсове по такъв интелектуален начин? "Искам медицината да бъде такава, каквато е била по времето на Мистериите". (Бележник № 57). По време на тези разговори тя отново осъзнава, този път по-силно от преди, че още в отдавна отминали времена е била заедно с това човешко същество. Докато е задавала въпроса за медицината на Мистериите и може би защото го е формулирала именно по този начин, тя е получила интуиция, която изразява с тези думи: "Ние се познаваме отдавна; още в древни времена ти беше мой учител." Рудолф Щайнер потвърждава това нейно предчувствие, което тя бе усетила още по време на опожаряването на Гьотеанума и което през следващите месеци все повече се превръща в увереност. Същевременно, той осъзнава, че един антропософски лекар го моли да разкрие окултните източници на антропософската медицина. Отговорът му към нея: "Тайната медицина отново ще оживее ". Как ще стане това, той все още не ѝ казва, но сега започва да описва пътищата на съдбата, които в ранните им прераждания били изминали заедно.
Ита Вегман мълчи години наред за тези разговори с Рудолф Щайнер. В края на краищата, с кого би могла да говори за това? Очевидно Маргарете Бокхолт е дочула нещо за това от тесен кръг доверени лекари, докато е пътувала в Бангор (Уелс); вероятно Ита Вегман се е опитала в по-късни години да разкаже за това на някои съвременници. Но как човек да информира своите събратя за подобно нещо? Непосредствено след смъртта на Щайнер в една тетрадка от април 1925 г. са открити набързо нахвърлени възпоменателни изречения: "Пенмаенмаурската карма е напълно разкрита. Елемент на душата. Разбиране от моя страна. Той каза, че духовният свят ликува". (Тетрадка № 1, вж. приложението.)
След разговорите в Пенмаенмаур Рудолф Щайнер започва тясно сътрудничество с нея по окултните въпроси, за което свидетелстват поредица от упражнения и мантри, които тя обозначава с датата "2 септември". Щайнер често се е опитвал да породи разбиране сред членовете на Антропософското общество за връзката си с Ита Вегман, без да посочва веднага имена и дати. Надявал се е, че подобни описания биха могли да подтикнат по-близките му познати към "духовно спомняне" за взаимни по-ранни инкарнации, така че непрекъснатостта на ефективността на неговата дейност, в продължение на няколко прераждания, да достигне до ясното съзнание и на неговите сътрудници. В изказванията си през 1924 г. той на няколко пъти стига доста далеч, но въпреки това у много малко хора възниква идеята, че в по-ранни времена и те може да са били ученици или колеги на този учител.
По отношение на Ита Вегман той се спира на спомена за един пейзаж в Мала Азия. От този момент нататък нейната задача е била да провежда тези упражнения ежедневно, като по този начин му дава възможност през останалото време да разшири изследванията си в областта на новото лечителско изкуство, с подкрепата от нейните усилия. Година по-късно, в Торки, на 21 август 1924 г., той обяснява защо не е успял да постигне това сам. (сравни GA 243).
Рудолф Щайнер докладва за дните в Лондон след Пенмаенмаур:
Д-р Вегман беше дошла именно за да ми помогне в моята задача в Лондон. Трябваше да представим метода и същността на антропософската медицина пред няколко английски лекари. Бяха поканени четиридесет лекари и повечето от тях дойдоха в дома на д-р Ларкинс. В две лекции успях да разкажа първо за специалната природа на нашите лекарства и връзката им със симптомите на болестта и с човека. А след това, във втората лекция, успях да изложа физиологично-патологичната основа на функциите в човека; след това малко за начина, по който действат отделните лекарства, отново във връзка с тази основа; да анализирам ефекта на антимоновите лекарства, ефекта на имела и т.н. И мисля, че наистина можем да заявим, че тези неща бяха приети с доста добро разбиране, дори от по-широкия кръг. За това свидетелстват значителният брой консултации, на които д-р Вегман бе поканена. Така че и тази страна на антропософската дейност получи видимост. (MARIE STEINER [публ.], Rudolf Steiner und die Zivilisationsaufgaben der Anthroposophie... [Рудолф Щайнер и задачите на Антропософията за цивилизацията…} Дорнах, 1947.)
Д-р Дж. Е. Ларкинс, антропософски лекар, е бил във връзка с Щайнер и Вегман в продължение на няколко години. Той неведнъж се е обръщал към Щайнер за терапевтични съвети и е използвал лекарствата на ILAG, за които Дънлоп е организирал склад в Лондон. Г-жа Ларкин е била енергичен привърженик на евритмията. Начинът, по който Щайнер е говорил за тези неща пред не-антропософски лекари, а може би и начинът му на мислене за Vademecum, може да се разбере от публикувания том с медицински лекции, които Щайнер е изнесъл в Лондон, Anthroposophische Menschenerkenntniss und Medizin (GA 319). Неговите указания се приемали с голямо внимание; въпроси и отговори са можели да бъдат задавани и получавани в тази топла и открита атмосфера. Джордж Адамс е превел разговорите и лекциите.
Ита Вегман вижда как през тези две вечери Рудолф Щайнер посажда "семето на [по-късната] Медицинска секция", т.е. как основава съвременна професионална езотерика за лекарите. Нейното разбиране създава възможността той да може да говори за тези неща по начина, по който го прави. Това отново става очевидно четири седмици по-късно във Виена.
За да се осъществи процъфтяването на бързо разрастващата се през тези месеци медицинска дейност, е трябвало да се решат множество проблеми. Ита Вегман спешно се нуждаела от краткосрочни инвестиционни средства за разширяването на клиниката й. В Лондон тя е говорила с Дънлоп за увеличаване на разпространението на медикаменти в Англия, а след завръщането си преговаря с хора от разпределителното депо в Хага. Където и да отиде Рудолф Щайнер, хората го молят за медицински съвети и тъй като той винаги настоявал да дава указанията си само след консултация с лекар, става ясно, че цялата тази област на новото лечителско изкуство ще трябва добре да се организира и че се нуждае от духовно и икономическо ядро. Ясно е, че това ще може да се получи само с непосредственото присъствие на Щайнер, за да приключи "фрагментирането" сред младото медицинско и фармацевтично движение.
В писмо до Сузане Бурициус, богата холандка, Вегман описва своите опасения:
Скъпа госпожо Бурициус! 26 юни 1923г.
На 22 юли тук, в Дорнах, ще има делегатско събрание и ние изпратихме покана до генералния секретар на Холандия с молба да изпрати делегат на това събрание. Вероятно сте получили вести за това от Хага. Тъй като аз бях една от тези, които подписаха поканата, която беше изпратена до всички държави, имам правото да ви изпратя една брошура за ваше сведение и за да можете може би да започнете да я обсъждате във вашия "клон". Прилагам и лекцията, която д-р Щайнер изнесе по повод общото събрание на сдружение "Гьотеанум" на 17 юни, за да можете да я представите на четенето. Съдържанието ѝ е от изключителна важност и сметнахме за необходимо да информираме за нея всички клонове и всички членове.
Само едно наистина ефикасно и широко разпространено начинание може да доведе до нещо положително. С гореспоменатата кампания в Швейцария, с която искаме по хиляда франка на член, имахме невероятно добър успех; искането беше стимулиращо и по този начин всеки член ще може после да се наслади на чувството, че е участвал във възстановяването на нашия Гьотеанум.
[...(в цитатите от писмата ще бъдат пропуснати разделите, отнасящи се до медицинските лечения)].
Работата ни в Клиниката върви гладко; много сме заети; всички [легла] са винаги заети; държим голям брой хора постоянно ангажирани. Чрез интензивната работа на д-р Щайнер и многобройните курсове, които се провеждат постоянно, ние сме в непрекъснато задъхано движение и моите хора, които работят с мен, трябва да правят огромни жертви в името на работата. И ние растем заедно с движението и когато Гьотеанумът бъде изграден отново, ще имаме още повече работа. Наистина очакваме това с нетърпение, но все пак. Боли ме нещо. Не се грижим достатъчно за хората, които работят с мен, що се отнася до стаите и пространството. Никой от тях няма собствена стая за уединение или почивка и е абсолютно необходимо да създам някакъв вид облекчение. Мога да го сторя, като построя в градината малка къщичка и я превърна в място за спане. Получих предложение за малка вила за тази цел на стойност 5000 швейцарски франка. Може би сте чували за такива малки вили? Те могат да бъдат разглобявани и премествани. Малко са примитивни, но изключително практични и една от тях би ни помогнала неимоверно. В момента обаче ми е невъзможно да отделя 5000 ш.ф. само за това, отчасти защото трябва да предадем всичките си приходи на корпорацията [т.е. ИЛАГ], за да оправим работите с Футурум. Ще трябва да изчакаме по-добри времена, преди да поемем този разход. Междувременно обаче всички мои хора изнемогват заради силите, които губят поради липсата на място, и затова сигурно ще се досетите какво бих искал да Ви помоля. А именно дали не бихте били така любезни да предоставите тази сума от 5000 ш.ф. Ще ви бъда много благодарна за това. Бих Ви върнала тази сума във възможно най-кратък срок. Ако ни дадете възможност да организираме такава вила, ще направите много щастливи много хора, които дават всичко от себе си за движението. Но, скъпа госпожо Бурициус, наистина бих разбрала много добре, ако не сте в състояние да направите това, защото наистина знам какво е сега положението за всички онези хора, които зависят от финансовия свят; времената са трудни и има ограничения за финансовите дарения. Така че наистина бих имала пълно разбиране, ако не сте в състояние да откликнете на молбата ми, но също така знам, че ще разберете опита ми да почукам на вратата ви, принудена отчасти от общественото ми задължение да се грижа за моите колеги. Така че разгледайте молбата ми съвсем безпристрастно и моля да ми кажете открито какво мислите за нея.
С сърдечни поздрави, Вашата Ита Вегман
Това е типична акция на Вегман за набиране на средства; тя успява и прави възможно построяването на вила на територията на клиниката.
В друго писмо, написано на 16 септември 1923 г. до Емил Лейнхас в Щутгарт, Ита Вегман също описва тесните пространствени условия в Клиниката.
Лейнхас (1878-1967г.) е все по-ангажиран от Щайнер в администрацията на корпорацията Der Kommende Tag и по този начин се свързва с ILAG. Благодарение на тясното си сътрудничество с Щайнер, Вегман вероятно е могла да извлече много от връзката му с Лейнхас, докато очевидно Лейнхас е осъзнал едва постепенно коя точно е Ита Вегман. В различни публикации той разказва за продължителните си усилия в полза на антропософията.
Книгата му Aus der Arbeit mit Rudolf Steiner {Да работиш с Рудолф Щайнер} (Базел, 1950 г., изчерпана) е един от най-интересните антропософски мемоари и съдържа много подробности, особено от годините 1919-1925. Неговата документация за историята на Антропософското общество се отличава и със стремежа си за обективност.
Вегман е имала много работа с Лейнхас през живота си. Понеже той е бизнесмен, който разбира от професията си, тя може да работи с него без много суетене. Все пак й се е налагало да подхожда енергично дори към него, както показва следното писмо:
Уважаеми г-н Лейнхас, 16 септември 1923 г.
Колко жалко, че не разговарях с Вас, когато бяхте в Дорнах преди седмица. Вие си тръгнахте толкова безшумно, въпреки че толкова Ви очаквах. Наистина щях да искам да чуя от Вас как са се развили нещата с фрау фон Херварт. В последното си писмо до мен в Пенмаенмаур вие приложихте копие от писмото на фрау фон Херварт, в което тя се съгласява с предложението на ван Леер. Това писмо беше адресирано до международната асоциация, така че сега предполагам, че всичко е наред. Но сега наистина искам да чуя от вас за следващите ви стъпки, защото, както вече ви казах, мога да се съглася на сделката с гаранции от моя страна само ако могат да бъдат предоставени 50 000 ш.фр. за разширяването на клиниката. Абсолютно настоявам за това условие. Нуждаем се от пари за Клиниката сега, защото сме на път да затънем до гуша поради хронична липса на пространство. Един прекрасен ден всички мои колеги ще избягат, защото нито един от тях няма самостоятелна стая, дори собствено легло. Не мисля, че условия като нашите са възможни в която и да е друга сфера, и само невероятната саможертва на всеки от нас прави възможно хората да останат въпреки тези импровизирани условия, без да се разболяват и независимо от това да остават в добро настроение.
Настоявам също така в скоро време да има административно събрание на всички нас, които сме активни, за да можем да обсъдим това. Вече съм предприела необходимите стъпки за разширяване на клиниката, така че всеки ден закъснение означава невероятни загуби, защото времето ще се влоши и тогава нищо няма да бъде възможно.
Не успях да участвам в конференцията, въпреки че ми се искаше, защото беше нужно да бъда тук, за английската работа. Въпреки това д-р Валтер присъства на медицинските мероприятия, за да поддържа колегиалната работа и да й придаде още по-интензивна форма.
Със сърдечни поздрави, Вашата Ита Вегман
Рудолф Щайнер е обявил посещение във Виена в края на септември. През тези дни е щяло да се учреди националното антропософско общество в Австрия. Ита Вегман е искала да се възползва от случая, за да се срещне с местния представител на ILAG, Йо фон Леер, както и да установи по-близки отношения с живеещите там антропософски лекари, по-специално с Мария и Норберт Глас. От известно време Норберт Глас е сътрудник в клиниката в Арлесхайм. Година по-рано във Виена се е състоял голям антропософски конгрес - конгресът "Запад-Изток". Въпреки че бил добре посетен, конгресът не бил последван от особено плодотворен период за антропософската кауза. След невероятната проява на тази публична конференция антропософите наистина много притихнали - те се карали. Когато Ита Вегман предлага на Рудолф Щайнер да говори пред лекарите във Виена, той отказва. Той обаче се съгласява на информационна среща с поканени гости.
Един ден преди заминаването му за Виена тя пише на една виенска позната, фрау Обердорфер:
9 септември 1923 г. [...] Възнамеряваме, когато е възможно, да планираме допълнителна медицинска работа във Виена. Вече кореспондирах с д-р Глас по този въпрос и ако събере достатъчно голяма група от заинтересовани хора, д-р Щайнер би бил готов да изнесе една или две медицински лекции. Нищо обаче не бива да се налага и това трябва да се случи само ако наистина съществува интерес. Не бива да има никакво официално съобщение, тъй като това е само уговорка между мен и доктор Щайнер. [...]
Възнамерявам да популяризирам нашия Санаториум, докато съм във Виена, и да се запозная с различни хора там и, разбира се, ще Ви бъда много благодарна, ако ме запознаете с много хора там. Готова съм също така да давам консултации, ако има търсене. [...]
Дните във Виена били от изключително значение за Ита Вегман поради три събития. На първо място са лекциите на Рудолф Щайнер за австрийските антропософи: Архангеловден и душевните сили на човека (GA 223). Този източноевропейски град й напомня, чрез описанията на древните друиди, за седмиците в Уелс, на най-западната граница на Англия. В древни, предхристиянски времена влиянието на културата на друидите е стигнало чак до този източен регион на Европа. Прочутият цар Гилгамеш е отишъл там на поклонение от Халдея, да търси в Бургенланд друидски учител по инициация. Той се е надявал като навлизе по такъв начин в небесното царство, да намери мъртвия си приятел Енкиду. Лекциите на Щайнер във Виена обаче не се занимават с този въпрос. Неговите изказвания се занимават със задачите за бъдещето: как съвременните хора трябва да променят схващанията си при наблюдението на природата. Природата е пълна с духове; елементарните същества в растенията са в очакване погледът на някое човешко око да проникне отвъд външното сетивно възприятие и така, благодарение на изпълнените с дух очи, омагьосаните създания да бъдат освободени. Той описва начина, по който хората могат да се научат да виждат духовното в материята и в природата: чрез духовната сила, присъща на нещата, от които произтичат мислите. Ако човешкото същество съумее да се доближи до тази сила, то в бъдеще, заедно с освободения растителен свят, ще се научи да празнува ежегодния празник на тази небесна сила - празника на архангел Михаил. Рудолф Щайнер изнася тази лекция във Виена на 28 септември. Година по-късно, в своите Писма до членовете и във Водещи мисли, той започва да полага основите знания за този път, както и за всичките му заобиколни пътища. За второто събитие от тези дни се знае съвсем малко. Два дни по-късно в малък кръг, вероятно в дома на Йо фон Леерс, Рудолф Щайнер изнася "езотеричен розенкройцерски урок с мантрическо начало и край, както по-късно [ 1924 г.] в Първия клас" на Школата за духовна наука. За какво е говорил там, не е известно.
Вечерта, организирана от Вегман и подготвена от Мария и Норберт Глас като въведение за няколко австрийски лекари и други учени, се състои два дни по-късно, вторник вечер на 2 октомври. Норберт Глас докладва:
По време на посещението на Рудолф Щайнер във Виена, д-р Вегман предложи да организираме вечерна среща с някои известни личности. Тя ми даде инструкции да поканя тези хора като при възможност ги посещавам лично. […] Д-р Вегман бе уредила да се срещна с Рудолф Щайнер след визитациите си с пациенти, за да му докладвам за преживяванията си. И така, отидох до т.нар. „Гранд Хотел“ на Рингщрасе във Виена. Рудолф Щайнер бе настанен там. Когато влязох в лобито на хотела, за мое най-голямо удивление, то бе пълно с народ, много от които познавах лично. Всички чакаха да разговарят лично с него. Какво искаха? Искаха съвет относно най-различни житейски проблеми, лекарства за болестите си; някои от тях бяха довели със себе си децата си и искаха да знаят с какъв цвят дрехи да ги обличат. Трябваше ли да се наредя на опашка с всичките тези десетки мъже и жени? Стори ми се невъзможно. Д-р Вегман разреши проблема ми като ме поведе през редиците от хора, които гледаха със съмнение как промъкват напред младия натрапник: „Срещата му е за този час,” каза тя на чакащите и ме заведе право при Рудолф Щайнер, на когото разказах за различните си посещения. Казах му своите впечатления, в смисъл, че тези хора, с които се бях срещнал, едва ли проявяват интерес дори към собствената си работа, при което той каза: “Така че считаш, че те се интересуват от собствените си работи също толкова малко, като и обущарят от своите!” Аз с готовност се съгласих и когато, по време на разговор, стана въпрос за предстоящата вечер, аз заявих – съветвайки Рудолф Щайнер!: “Ако им говорите около четиридесет минути, на тези хора това сигурно ще им е достатъчно.“ Забелязах лекият проблясък в очите му, но се усетих напълно едва по-късно, на срещата. Тя действително се състоя, с различните господа от „интелигентна“ Виена. Състоя се в прост апартамент, предоставен за целта от приятеля ни фон Леер.
[…] Междувременно, гостите бяха пристигнали и седяха удобно в кръг, на малки масички. Мога да си спомня само някои от присъстващите. Освен д-р Вегман и други антропософи, там бяха и добре известният биолог професор Свобода, […], водещ психиатър от важното виенско учреждение “Am Steinhof”. Присъстваше също известният издател, Дидерихс. Имах деликатната задача да ги приветствам накратко и след това да представя лектора. Рудолф Щайнер започна: “Уважаеми гости! През четиридесетте минути, които ми е отделил д-р Глас за тази лекция, имам намерение да…” Можете да си представите как се изчервих като цвекло по време на това въведение и как ми се щеше да потъна вдън земя.
Темата бе за връзката на растенията с определени органи. Това бе особено важно при намирането на конкретни лекарства. Съществува връзка между еquisеtum {хвощ} и бъбреците. Ако бъбрекът заболее и жизнените му сили отслабнат, тогава трябва да се опитаме да преодолеем тази слабост. Сега, хвощът е развил в растителна форма именно този вид сили, които имат връзка с бъбреците. Така че, ако дадем на страдащия орган equisetum, той ще получи от растението здравословни сили, които да заместят отслабналите му жизнени сили.
Това бе горе-долу темата на лекцията, която действително продължи само четиридесет минути и бе добър урок за младежкото ми лекомислие. Сега ми се изясни причината за усмивката на Рудолф Щайнер по време на разговора ни.
След кратката лекция ни почерпиха със закуски и Рудолф Щайнер се разхождаше, като един космополитен домакин, сред редиците от слушатели. Без излишно суетене той започваше – лесно и естествено – разговор с всеки от тях. Чух го точно когато казваше на професор Свобода: “Много ми бе интересен спорът ви с Фриес през 18…” (сигурно се отнасяше за края на 90-те години на миналия век). Свобода светна и Рудолф Щайнер проведе осведомен разговор с академика относно проблеми, които са били важни преди тридесет години. Последва разговор с издателя Диедрихс, на когото той напомни за събитие, мисля, че свързано със ситуация от 1906г. Учуден, Диедрихс се възхити от паметта на лектора, който е запомнил такова незначително събитие от толкова отдавна. Така че, за всеки един от нас, тази вечер бе изпълнена с малки чудеса и големи уроци за това как да се разбираме с хора с разнородни схващания. Гостите ясно установиха, че този изследовател на духа не е никакъв фантазьор, и че той притежава по-добра памет от всеки друг. Хората си тръгнаха от апартамента дълбоко впечатлени от личността на Рудолф Щайнер. (НОРБЕРТ ГЛАС Persönliche Erinnerungen an Rudolf Steiner {Лични спомени за Рудолф Щайнер}, Арлесхайм, 1987.)*3
Фрагмент от лекцията му е публикуван по-късно в Anthroposophische Menschenerkenntnis und Medizin (GA 319). Описанието на Глас е с различно (неиздавано) съдържание. Вегман счита появата на Щайнер във Виена за сходна с тази в Лондон четири седмици по-рано: и тук той показва как основата за една антропософска медицина може да бъде описана пред не-антропософски лекари. Това може да бъде документирано при едно сравнение на издаденият текст на GA319 с издадената по-късно книга Основи на Терапията и краткото експозе, което той пише за Йо фон Леер три месеца по-късно.*4
След този разговор присъстващите са в добро настроение и приятелски настроени в съответствие с виенската традиция. Щайнер очевидно се забавлява; той разказва вицове на виенски диалект и се впуска в много разговори. Ита Вегман се вслушва в един от тези разговори и за своя изненада тя го чува да казва: "Ще напиша книга по медицина заедно с д-р Вегман". Това било изненадващо съобщение - нещо съвсем ново за нея. В бележките за един разговор, които нахвърля през 1927 г., тя записва тази сцена. Тя съобщава, че е чула Щайнер да казва тези думи "на един стар член" (на Антропософското общество). Кой е бил той, не е известно, но през онази вечер са присъствали двама души, които са чакали с нетърпение публикуването на медицинския Vademecum: Граф Лудвиг Полцер-Ходиц и Йо фон Лийр. Полцер е задал въпроса: "Кой ще напише Vademecum?" точно по средата на обсъжданията на срещата на "Dreißiger Kreis" на 31 януари същата година. Забележката на Рудолф Щайнер е била в отговор на това: "Аз ще го напиша заедно с д-р Вегман."
Но да обърнем внимание и на домакина на вечерта: Йо фон Леер. От самото начало той активно подпомага разпространението на лекарствата в Австрия; през цялото време поддържа тезата, че новите лекарства няма да бъдат успешно разпространявани, ако не се опише на какво се основава тяхната ефективност - според него, първо трябва методът да стане широко достъпен, също както хомеопатичният метод, например, е станал достъпен чрез въвеждащи описания. Той възнамерява да посети Съединените щати в близко бъдеще, за да провери дали е възможно да представи новите лекарства там.
Четири седмици по-рано, в Лондон, въпросът на Ита Вегман за Мистерийна медицина води Щайнер до решението да води духовни изследвания заедно с нея. Сега й става ясно как той е възнамерявал да изпълни това решение.
Веднага след завръщането си от Виена, Рудолф Щайнер информира Арлесхаймските лекари Бокхолт и Валтер, че възнамерява да започне по-тясно сътрудничество с д-р Вегман в полза на антропософското движение и в областта на медицината. Двамата били решили да напишат съвместна книга. Поради това се налагало да им възложи още по-голяма отговорност за Клиниката. Когато, след като чуват това, двамата лекари реагират на забележките му с доста притеснени изражения, той казва: "Хайде сега, толкова лошо ли ви изглежда? Мислех, че ви нося добри новини."
Щайнер имал голями очаквания от съвместната им работа. Той е имал планове за проект, състоящ се от няколко тома, от които публикуваната през 1925 г. книга "Основи на терапията" (GA 27) е само първата част. Той така организирал сътрудничеството с Ита Вегман, че те прекарвали сутрините в апартамента му, обсъждайки темите за книгата, на базата на многото медицински случаи, които вече са лекували, а след това са пътували заедно до консултациите на Вегман в клиниката. Вечер, около 18:00 ч., след края на работното си време в Базел, тя отново се връщала в апартамента му. Тогава той й описвал резултатите от изследванията му по дадена тема. По-късно, вкъщи, Вегман написвала със свои думи определената глава и обобщавала по свой начин съдържанието, базирайки се на съответните истории на заболяванията на пациентите. В наследството на Вегман са открити частични ръкописи, съдържащи повече материали от включените, като неин принос, в книгата. Сравнението на тези ръкописи с окончателния вариант на Щайнер дава възможност да се проследи начинът му на работа*5.
Изследователският импулс, както и темата и съдържанието, идват от Рудолф Щайнер; тя е оставяла всичко това да премине през душата ѝ и го излива в един предварителен вариант. На базата на това той е формулирал собствения си текст. Просто казано: Щайнер не е създал книгата сам, а чрез нея. Във връзка с това тя често изтъква, че това, което той е ценял в този процес, е бил елементът на духовните сили на нейната душа - това е бил нейният принос. Мадлен фон Девентер пише, че по-късно Рудолф Щайнер е казал на Вегман, че благодарение на женския й мозък и особената й конституция тя е притежавала способността да мисли конкретно за духовното. Самата тя веднъж го формулира по следния начин: "Моята част от книгата беше по-скоро практическа - лечението на пациентите, разбирането за което успях да доведа по-близко до науката, но в което имаше по-малко компромиси, отколкото е било в традиционната медицина. Той винаги казваше, че може да говори само дотолкова, доколкото ще бъде разбран - дори един единствен човек само да е способен на това... и че изисква същото и от него. Така медицината стана антропософска и се превърна в Антропософия."
Ръкописът се появява в периода между октомври 1923 г. и август 1924 г. През този период са регистрирани седемдесет и шест датирани посещения на Щайнер на консултациите на Вегман в Арлесхайм.
Всеки път, когато Ита Вегман говори за "Мистерийна медицина" (по-късно тя използва този израз от време на време), понятието трябва да се разбира така, както тя го е имала предвид във въпроса си към Щайнер в Пенмаенмаур. Тя се е надявала и е копнеела за модерна медицина, в която лекарите да се обучават, за да разберат духовната връзка между човешкото същество и макрокосмоса. В древните, предхристиянски времена медицината се е преподавала от посветени. В школите на мистериите болестите се изследвали въз основа на стари, утвърдени практики на посвещение, във връзка с целия космос, природните царства и съзвездията. Лекарите са били посветени. Щайнер е разполагал с това знание за Мистериите; неговите медицински курсове от самото начало са се основавали на него, но не на базата на древни, предхристиянски методи, а по-скоро въз основа на едно съвременно познание за човека, което включва сферата на човешката индивидуалност - "Аза". Вегман е живеела с това познание всеки път, когато е преглеждала пациенти. Тя не е била единственият лекар, който го осъзнавал, но е била тази, която се обръща към него с въпроса как съвременните лекари могат да постигнат същото познание. Очевидно никой друг лекар не му е задавал този въпрос.
В продължение на двадесет години д-р Щайнер е изследвал човека във връзката му с природния свят и с космоса и това бе неговото учение. Но какво представлява болестта в тази връзка? Този въпрос води до изследването на пациента според различните му "обвивки". Лекарят трябва да се научи да разпознава как се проявяват болестите, свързани с етерната организация (жизненото тяло) и как реагират душата (астралното тяло) и физическото тяло. С други думи, лекарят трябва да се научи да разпознава как тези човешки сфери съответстват на минералната, растителната и животинската сфера на Земята и как звездите в космоса - това, което в предишни времена се е наричало макрокосмос, - работят в цялото. Тъй като обаче всеки човек представлява не само "микрокосмос", но и индивидуално същество със собствена биография и съдба, които също трябва да се разглеждат индивидуално и които не могат да бъдат третирани по аналогичен начин, и тъй като много човешки болести са свързани именно с тази лична биография, лекарят трябва да развие интуитивен усет за съответния индивид. По този начин той ще може да се научи да съзира съдбовната ситуация на пациента и да бъде в състояние да изследва "кармата" на този пациент - действието на неговата индивидуална съдба, както и във връзка с предишни въплъщения. За тази цел са необходими определени умения за възприемане, които Щайнер нарича имагинация, инспирация и интуиция. Ето защо практикуването на антропософска медицина изисква тези висши органи на познанието да бъдат тренирани така, че лекарят да може да разглежда заболяването в контекста на цялата човешка конфигурация – тогава ще знае в коя област от изграждащите сили да търси терапиите, а това е от значение също така и за неговата съдба.
Ето защо не бива да ни учудва, че Рудолф Щайнер нарича книгата "Основи на терапията" начало на съвременната "посветителска медицина". Той вече е придобил тази основа за себе си; неговите медицински становища и конкретните указания, които дава в отделни случаи, всички произхождат от тази съвременна "медицина на мистерийната мъдрост". Сега основите и методите на тази медицина е трябвало да бъдат представени като курс за обучение за лекари и да бъдат илюстрирани с конкретни примери от историите на конкретни случаи. Щайнер винаги е подчертавал, че всеки може да придобие знания за висшите духовни сфери. Курсът за изучаване на това знание е неговата книга "Знанието за висшите светове и неговото постигане" (GA 10, 1904 г.). Всеки, който изучава тази книга, ще открие средствата за постигане на такова знание: самообразование. Сега Щайнер започва да осветлява този път и за областта на медицината. Там също става въпрос за самообразование, но за това е необходимо допълнително условие - професионалното образование на лекаря; следователно е необходимо "висше училище". В крайна сметка дотам е довел въпросът на Ита Вегман за медицина на мистерийната мъдрост. С книгата Щайнер поставя началото: той дава писмената основа; обучението обаче трябва да започне в Медицинската секция на Училището за духовна наука, която е основана по време на Коледната конференция през 1923 г. Условие за участване в такова професионално обучение е било, както ще разберем сега, участието в "Първи клас" - въвеждащият курс по езотерично обучение в това Висше училище.
С пътуването до Виена започва последната година от външната ефективност на Рудолф Щайнер. Това са дванадесет легендарни месеца, през които той работи повече от всякога, докато не се разболява в края на септември 1924 г. Цюрих, Берн (два пъти), Прага, Париж, Бреслау (Кобервиц), Йена, Арнхем, Торкуей и Лондон. Изнася общо над петстотин лекции и беседи. Една десета от тях са посветени на медицината, пасторската медицина и лечебната педагогика. Всички те са изнесени в присъствието на Вегман: във Виена, Хага, Париж, Арнхем и Лондон. В Дорнах са проведени четири професионални курса с тридесет и шест лекции и осем лекарски срещи. Щайнер е искал тя да присъства на всички срещи. По време на пътуванията си до Прага и Бреслау, на които тя не го придружава, той не говори на медицински теми. Заслужава си да се отбележи, че в Щутгарт той не изнася повече лекции по медицина, въпреки че през същата година присъства в клиниката там около десет пъти за обширни консултации.
Ако се опитаме да възстановим останалата част от работата на Щайнер през тези месеци - работа, която обхваща (освен лекциите) голям брой публикации, безброй консултации с учители, художници, свещеници, учени, работниците в Гьотеанума и функционерите на Антропософското дружество, както и безкраен поток от посетители и молители, като с всичко това изброяваме едва част от дейността му - тогава можем да си представим как Ита Вегман често го е питала как с това темпо може да поддържа здравето си и е предлагала паузи за възстановяване. Тя не е била единствената, която е наблюдавала това претоварване със загриженост; Мари Щайнер и други близки до него хора обаче са били свикнали с феномена на светкавичното възстановяване на Щайнер от състояния на пълно изтощение, както например, как започвал лекцията с крайно изтощен вид и как само след броени минути това отстъпвало място на истинска картина на младежка свежест. Алберт Щефен дава следното уникално описание:
Истината е, че конституцията на Рудолф Щайнер всъщност беше по-деликатна от тази на другите хора, но точно това е давало възможност на творческата сила на неговия дух да я завладява и възстановява почти веднага. Колко често човек го вижда как седи изтощен, с посивяло пепеляво лице, но внезапно той докосваше с ръка челото и слепоочието си и се изправяше като младеж в разцвета на силите си. (АЛБЕРТ ЩАЙФЕН, "Срещи с Рудолф Щайнер", Гент, Ню Йорк, 1961 г., стр. 104.)
Щайнер също така е рисувал много; през тази година са създадени голям брой акварелни и пастелни рисунки. По време на лекциите си той често рисува цветни скици върху черни дъски, покрити с черна хартия. За работата на Мари Щайнер по евритмия той създава множество евритмични форми, чак до края.
Когато се срещал с Ита Вегман в студиото за работните им сесии, той изричал с нея на глас молитвата „Отче наш“, преди да започнат работата по книгата.*6 В езотеричните указания, започнали през февруари 1924 г. в рамките на "Първия клас", участниците изпитвали присъствието на небесни сили, както в никой друг момент от живота си. По този начин тези хора непрекъснато усещали как се изпълнявало онова, за което Щайнер е бил пример: как науките, изкуствата и религиозните сили се обединяват в една личност. Следователно, разбираемо е защо най-близките му хора си мълчат - те многократно са изпитвали чудото на въздействието на една духовно-лечебна сила върху него. Той не се съгласява с предложението за оздравителна пауза, а вместо това възмутено протестира, че не работи достатъчно с оглед на неотложните задачи, които изисква времето.
Малкият кръг от хора, които се събрират в дома на Щайнер на 27 май, за да научат от него как антропософското движение може да бъде защитено от атаки, го посещава отново на 23 октомври. Тази среща е записана по-късно и от Мария Рошл. Нейните записки са оскъдни и не са лишени от грешки, но съдържат ценно богатство от мантри и упражнения, които не откриваме никъде другаде (сравни GA 265).
Според Рошл, Рудолф Щайнер започнал тази среща със санскритска мантра, която вече била известна на някои от дългогодишните ученици на неговото езотерично обучение, като Мария Щайнер, Ото Лерхенфелд, Елизабет Вреде и Ита Вегман: "Сатям гнанам анантам Брахма...". Изглежда Щайнер е направил превод на тази поговорка и я е раздал на участниците в събранието.
Той разяснява упражнението за гласните, което е демонстрирал на 27 май, като говори за гласните И, О и А; след това добавя У и Е. Презентацията му води до ново упражнение, което той нарича медитация на пеперудата и което, според записките на Рошл, е дадено във връзка със събития, случили се три години и половина по-рано. Какви са били те, не е записано. Присъстващите трябва да са били особено развълнувани, когато няколко дни по-късно в хода на три лекции Щайнер започва да говори подробно за пеперудата (вж. "Човекът като симфония на творческото слово", GA 230). В този ден Ита Вегман отново чува стиха, който той ѝ е дал като упражнение малко по-рано, след разговорите в Пенмаенмаур*7.
Сред присъстващите били петима души, които няколко месеца по-късно той кани да участват в Изпълнителния съвет на Антропософското общество: Мария Щайнер (56 г.), Ита Вегман (47 г.), Елизабет Вреде (44 г.), Алберт Щефен (39 г.) и Гюнтер Вахсмут (30 г.). Някои подозират, че Щайнер е свързал инструкциите от 27 май и 23 октомври с възстановяването на Антропософското общество. Бележките на Рошл не дават такива индикации. Вероятно тези уроци са били подготовка на участниците за Първия клас на Висшата школа.
През ноември Рудолф Щайнер е поканен в Холандия, където е трябвало да се основе национално антропософско общество. Такива национални общества са били основани в различни държави (Норвегия, Англия, Австрия) - в подготовка за основаването на световно Антропософско общество в Дорнах по Коледа. В Швейцария, Швеция, Италия и Съединените щати вече съществували национални дружества. За Франция Щайнер е обещал личното си участие. Всички тези национални общества са били доста скромни; повечето от тях са били организирани така, че изпълнителните им съвети да имат генерален секретар, който да представлява своето общество в Дорнах. В Германия били създадени две дружества; и двете са щели да изпратят делегати в Дорнах по Коледа. Те представляват далеч най-многобройната членска маса. По време на учредяването на Антропософското общество във Великобритания през септември на няколко души им става ясно, че Рудолф Щайнер възнамерява сам да поеме ръководството на новото международно общество. От 1913 г. той не е заемал никакви официални длъжности в Обществото. Била му дадена титлата "почетен председател", но самият той многократно подчертавал, че дори не е член на Обществото.
Така че антропософите, събрали се в Хага през ноември, са нямали представа каква форма ще придобие новото Международно общество на Коледа. Щайнер също не е правил никакви коментари по този въпрос. Той многократно подчертава, че международното учредяване по Коледа ще зависи от импулсите, идващи от Националните дружества. Така че в Хага хората се питат и спекулират какво иска той; едва по-късно става ясно, че Щайнер не е искал нищо и вместо това е чакал да види дали членовете искат нещо - нещо, което наистина да може да бъде плодотворно за Антропософията в смисъла на духа на времето. В споменатата вече книга "Рудолф Щайнер и задачите на антропософията за цивилизацията". Преглед на годината 1923 (GA 259), 1991 г., Мари Щайнер е събрала различни паметни забележки на Щайнер на тази тема. Тя вижда, че по това време той се е борил с въпроса дали изобщо трябва да се осмели да създаде Международно антропософско общество, или трябва да започне нещо подобно на един ограничен Орден на антропософията, подобен на този, който е пробвал през 1911г. През 1922 г., при учредяването на Християнската общност, той все пак е постигнал създаването на подходяща за времето йерархия от свещеници; с други думи, нещо като орден. Дали антропософските членове ще се пробудят за формата за структуриране на едно космополитно антропософско общество?
Изглежда, че той многократно е обсъждал това с Ита Вегман, също и в Хага.*9 Дали тогава вече е работил върху мантрите за предстоящата Коледна конференция? В тетрадката, в която тя си води бележки от срещите, състояли се в Хага на 18 ноември 1923 г., сред записките от този ден се появява и стих, който Щайнер е написал на черната дъска в Дорнах в навечерието на Нова Година.*111
Дните в Хага са изпълнени с работа. В рамките на седем дни Щайнер изнася единадесет лекции, провежда няколко срещи с учителите на новосъздаденото малко Валдорфско училище, посещава училището. Съвместно с Ита Вегман провежда голям брой беседи и медицински консултации. Националното дружество е основано в неделя. В присъствието на Рудолф Щайнер Мари Щайнер провежда курс по формиране на речта за участващите антропософи. Той приема всички, присъства на всичко. Петер де Хаан, който веднъж седи до него по време на речевите упражнения, го чул да казва: "Всички болни хора." На 15 и 16 ноември Щайнер говори за основите на антропософската медицина пред тридесет лекари, които са поканени от Вилем Зейлманс фон Емиховен в новооткритата му частна клиника. Последвалите дискусии са само частично документирани в GA 319.
Той изнася пет лекции за членовете: Свръхсетивният човек (GA 231). В прощалното си обръщение той изговаря следните паметни думи:
Ако успеем да възприемем антропософското знание не само чрез четене или слушане, но и чрез живо антропософско наблюдение, ще започнем да преживяваме антропософията все повече и повече със сърцата си, с душите си. Тогава ще открием, че не само чувството за идеи прониква в душите ни, когато се събираме в антропософските клонове, за да работим върху Антропософията заедно с други хора, или когато оставаме сами в стаите си; вместо това ще усещаме, че в душите ни се движат живи световни същества. Тогава самата антропософия ще ни се явява все повече и повече като живо същество. Тогава ще забележим как нещо чука на портала на сърцето ни с Антропософията и казва: пусни ме, защото аз съм ти, ти самият; аз съм твоята истинска човечност! (МАРИ ЩАЙНЕР [pb] Рудолф Щайнер и задачите на антропософията за цивилизацията. Преглед на годината 1923, GA 259, 1991.)
Той вижда пред себе си общество, което да изглежда на подобно същество. Имало ли е хора, които да могат да разберат това и които да искат да основат такова общество заедно с него? Няколко пъти е обмислял да ръководи обществото само с Мари Щайнер, но тя не е била готова за това. В резултат на паметния разговор с Ита Вегман в Пенмаенмаур той очевидно е виждал ново средство за преодоляване на външната парализа, в която се намирало антропософското движение. Тя посочва това в няколко бележки от този разговор. След като отбелязва думите му: "Духовният свят ликува", тя продължава: "И така, следващата стъпка във физическия свят беше свързването на Д-ра с Обществото. От това трябваше да се развие разцвет. Езотерично и по-езотерично. Обновяване на мистериите. Разкриване на цялата Карма." (Тетрадка № 1, вж. приложението). Виждал ли е достатъчно хора, които биха могли да се съберат около него, ако наистина предприеме такова основаване? Виждал ли е сред малката група, която беше приел в дома си за езотерично обучение в Дорнах през май и октомври, такива потенциални сътрудници?
Оценката й на външните обстоятелства става ясна в писмото, което Ита Вегман пише до Щутгарт малко след завръщането си от Холандия:
Скъпа госпожо Фолкер, 2 декември 1923 г.
Имах възможността да прочета писмото, което сте написали на Миен, и бих искала днес лично да отговоря. Сигурно разбирате, че всичко е съвсем запълнено - до последното място. Във всеки случай, клиниката е пълна от известно време насам и би могла да поеме два пъти повече хора по Коледа, само да имахме условия. Хотел "Зурихоф" също е препълнен, така че този път не мога да ви поканя да отседнете тук по Коледа. Надявам се, че г-ца Врееде все пак ще успее да намери място за вас. Но търсенето е толкова ужасно голямо, че честно казано не знаем как ще подслоним всички хора.
Нещо друго в писмото ви ме порази, и това е пасажът, в който казвате, че искате да дойдете тук с още трима членове на вашия клон, за да направите предложения тук, в Дорнах. Разбира се, аз не знам за какво са тези предложения. Ако обаче те са свързани с основаването на международното дружество, бих искал да Ви споделя следното:
Нещата ще се случват по съвсем различен начин, отколкото досега при учредяването на отделните национални дружества. Д-р Щайнер вече е тук и иска сам да поеме цялата работа; той дори ще бъде председател и ще ръководи нещата изцяло по начина, който смята за най-добър. Той ще създаде и устава, а дейността на Международното общество ще се извършва под негово пряко ръководство с помощта на сътрудници, живеещи тук, в Дорнах, и лично избрани от него. Така че предложенията на другите дори няма да бъдат разглеждани; националните общества или ще се присъединят, или не, и ще трябва да се занимават с въпроса "да" или "не". Така че отделните групи или клонове не участват, защото международното общество ще бъде основано от националните общества, а клоновете се съдържат в тези национални общества.
Така че можете да бъдете спокойна, скъпа госпожо Фолкер, че нещата ще се развият точно така, както д-р Щайнер иска. И със сигурност ще бъдете истински щастлива, че д-р Щайнер отново заявява волята си доста енергично и иска отново да ръководи енергично обществото. Можем само да сме благодарни на д-р Щайнер за това и всички членове би трябвало да оценят това възможно най-високо. От деня на основаването на дружеството делата ще се ръководят от Дорнах, така че всяко национално дружество ще трябва да действа в хармония с Дорнах. Всички ние, които сега сме толкова тясно свързани с д-р Щайнер, сме много щастливи от неговото решение и се надяваме, че всички, които искат да стоят лоялно до него, ще могат да споделят нашата радост. Така че оставете всичките си предложения вкъщи; елате при нас на гости в Дорнах с най-добри намерения и най-голям ентусиазъм и ще помогнете за изграждането на третата фаза на Антропософското общество, което, ако сега не се задвижи по правилните канали, със сигурност ще се разпадне. След годишнината от ужасната загуба на нашия дом, трябва да бъде възродено едно силно антропософско движение, за което всеки да даде своите сили и да работи. Надявам се, че ще успеете да намерите място. Опитваме се да намерим решение за всички, които идват от Германия, така че нещата да не се оскъпят прекалено.
Така че се надявам да се видим и тук на Коледа, а за днес ви изпращам приятелски поздрави,
Вашата, д-р И. Вегман
Докато е в Хага, Ита Вегман се съгласява да поеме част от отговорността за ръководството на планираното Международно общество. На 1 декември Елизабет Врееде се съгласява на това, а Алберт Щефен - на 16 декември. Сътрудничеството на Гюнтер Вахсмут се подразбира от само себе си, а това на Мари Щайнер се предполага от самото начало. И така, Щайнер е събрал петима души. Ако Едит Марион се възстанови от тежкото си заболяване, е щяло да има още един надежден човек. Мария Рошл, както става ясно по-късно, също е могла да бъде привлечена. Други хора също щяха да бъдат подходящи за задачата, "включително и такива, които са [езотерично] по-напреднали", но те не живеели в Дорнах и трябвало да останат там, където били, като например Ойген и Лили Колиско в Щутгарт. Можели да се разглеждат само хора, които живеят в непосредствена близост до Щайнер, които са били абсолютно надеждни в езотерично отношение и които са били в състояние да се справят с продължително и голямо работно натоварване във времето. С други думи, хора, чиито духовни сили няма да поддадат под тежестта на задачата, които разбираха намеренията му и ги следваха, които можеха да поемат част от работата му и които, естествено, можеха да работят за благото на цялото; накратко - ефективен, инициативен и защитен кръг за Антропософията.
Рудолф Щайнер вече няколко пъти е описал това, което смята за важно; очевидно само много малко хора са го разбрали. На 16 юни 1923 г. той казва:
Антропософите днес не бива да мислят, че имат само задълженията, които ще имат хората един ден, когато милиони се обявят за антропософи, а не само хиляди. Ако хиляди поемат водачеството на едно движение, тогава тези хиляди имат много по-високо, потенцирано задължение. Това означава, че във всички детайли те са длъжни да практикуват по-голяма смелост, по-голяма енергия, по-голямо търпение, по-голяма толерантност и най-вече по-голяма истина. А в този трети период изпитанието е свързано най-вече с истинността и сериозността. Това, което трябваше да възникне, в известен смисъл е сходно с онова, което някога теолозите имаха като тема за обсъждане в представяните им лекции. Там то бе изразено. Сред тълпата антропософи това трябваше да се превърне в усещане, във възприятие - и трябва да стане такова! А именно, Антропософията трябва да се възприема, независимо от антропософите, като самостоятелно същество, като нещо, което се движи сред нас, пред което сме отговорни във всеки един миг от живота си. Там, в онази лекция за теолозите, това беше изразено по следния начин: Антропософията всъщност е невидима личност, която се движи сред видимите хора и към която, дори да сме само една шепа, трябва да се отнасяме с възможно най-голямото чувство на отговорност; тя наистина трябва да се приема като невидима личност, нещо, което съществува и с което човек трябва да се консултира, за да получи отговор на отделните събития в живота.
Тогава, докато Антропософията е все още малка, докато, да речем, се създават човешки връзки, приятелства, клики и т.н.- тогава винаги трябва да се допитваме до този невидим човек, всичко да бъде обосновано пред този невидим човек. (РУДОЛФ ЩАЙНЕР, Антропософското движение, GA 258)
На 17 юни 1923 г:
До тогава, скъпи мои приятели, - трябва да го кажа и тук - докато Антропософията не се приеме като живо същество, което броди невидимо сред нас и за което се чувстваме отговорни, дотогава малката шепа антропософи не ще може да върви напред и да бъде за пример. А малката шепа антропософи трябва да върви напред и да бъде за пример.
Винаги когато човек отидеше в някое от Теософските общества, а те бяха много, той срещаше трите добре познати принципа. Вчера вече говорих за това как трябва да ги разглеждаме. Първият принцип беше установяването на общо човешко братство без разграничение според раса, народност и т.н., и т.н. Вчера изтъкнах, че наистина трябва да помислим дали това трябва да бъде представено като догма.
Но, скъпи мои приятели, все пак е важно, че такова нещо може да се срещне. Само че то трябва да се превърне в действителност. Лека полека то наистина трябва да се превърне в действителност. Това обаче ще стане, когато започнем да възприемаме Антропософията като живо, свръхсетивно, невидимо същество, бродещо сред антропософите. Може би тогава по-малко ще се говори за братството, по-малко за любовта към ближния; вместо това тя ще живее повече в сърцата и само тонът, с който хората изразяват това, което ги свързва с Антропософията, самият тон, с който говорим на хората за това или онова, ще покаже, че за нас тя е от значение, че и те като нас са последователи на невидимото същество Антропософия.
Ита Вегман е имала дълбоко разбиране за тази идея. Тя също е мечтала за антропософско общество, внедрено напълно в живота, действащо за този идеал, реализиращо съществото Антропософия в сърцата си и спомагащо нейното раждане. За осъществяването на тази цел по Коледа е щяло да бъде създадено такова място.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева