За кармата (2)
лекция на д-р Инго Юнге
Олденбург, 13 август 2023 г
Ние продължаваме нашия разговор за кармата и днес ще говорим за нея в контекста на знанието за нашата реалност. Миналия път говорихме за това, че в нашето материалистично време става все по-трудно за въплъщение в тялото. Затова е необходима духовна работа, благодарение на която е възможно пълноценно интегриране в тялото. Но това е свързано с дълбока болка. С пълноценното въплъщение идва реализацията на плана на Боговете, и нещата действително се случват. В същото време човек не изпитва болка, това означава, че нещо не му достига.
Състоянието на този свят трябва да причинява болка. Материализмът влияе върху развитието на света. В материализма човекът попада под влияние на особени демонични същества и има ужасна борба между силите на тъмнината и светлината.
Силите на мрака се стремят да прогонят Христовия импулс от Земята. За да се разбере най-дълбокото значение на тази борба, трябва да се обърне внимание на човешкото развитие, като се започне от точката, в която в него се е появило самосъзнание. То се появява с разделението на половете и раждането на любовта. Преди това няма любов. А в началото беше родовата любов. Но е нужна Любов, способна да се издигне до духовни висини. Самата Любов не е за хора. Те са длъжни да я съживят, за да бъде храна на Боговете. Боговете вдишват любов, както ние дишаме въздух, също и починалите дишат светлина. Губейки Любовта, ние принуждаваме Боговете да гладуват.
Какво стои в основата на света? Можем да кажем, че е Духът. В сърцето на света е мъдростта. Мъдростта е Дух. Но Любовта трябва да възникне и да се развие. Вече много пъти споменавахме, че по време на разделянето на половете, Йехова сключва договор с Ариман и Луцифер. Божествената сила Йехова отдава на Ариман, а мъдростта на познанието дава на Луцифер. Така луциферичните същества проникват в астралното тяло на човека. Те създават в човека забележителен мост между Мъдрост и Любов. Това означава, че човек може да свърже Любовта с Мъдростта и това ще бъде безкористната Любов. Но от друга страна, той може да свърже любовта със себе си и да бъде самовлюбен егоист. Благодарение на Луцифер това е възможно. А благодарение на силите на Ариман и Луцифер в човека се поражда самосъзнание. Това му дава възможност за избор между доброто и злото. Без злото няма самосъзнание и няма възможност да бъде свободен. Доброто е възможно без Луцифер, но не и свободата. Човек може да направи избор в полза на доброто, но той трябва да има възможност да избира и в полза на злото. За това му е дадена силата на нарцисизма. Превръщането й в безкористна Любов е задачата на човека.
Но освен луциферичните същества, нещо много важно навлиза в човека. Това, което е неговото земно изпитание. Само едно земно същество може да познае смъртта. Познат ни е изразът In Christo morimur. В нея (смъртта) е най-дълбокият смисъл. Чрез смъртта човек достига до себеосъществяване. Само благодарение на факта, че човек в края на живота си прекрачва Прага, освобождавайки се от своята смъртна черупка, само благодарение на това, той е в състояние да придобие съзнание за собствения си Аз. И в този Аз имаме неизразимостта на същността на Христос. Но човек трябва да се научи да преодолява тази смърт.
Благодарение на това, че Христос се въплъщава на Земята и преминава през Прага на смъртта, човек получава възможността да победи смъртта. Той може да запази съзнание след смъртта, отхвърляйки само физическото тяло. Разбирането на същността на смъртта е най-висшият резултат от земното въплъщение на човека.
Преди това човек е срещал Христос на Слънцето и е получавал от Него сила за нов земен живот. Днес можете да срещнете Христос и да Го приемете само на Земята. В това е най-голямата мисия на Земята. Това също може да се нарече световна карма.
Рудолф Щайнер казва, че човек може да познае и изпита кармични последствия още в земния живот. Той дава следния пример, споменавайки педагогическата практика на времето, когато на бледи и безкръвни деца са давали да пият червено вино, за да увеличат жизнеността си. 28 години по-късно е можело да се разграничат онези деца, които са получавали вино, от тези деца, които не са го получавали. Пилите вино били неспокойни и имали проблеми с търпението по време на работа. А тези, на които не се наложило да пият вино, са станали уравновесени и енергични хора.
Вместо това днес децата са ваксинирани. На 35 години е времето за духовното развитие, пробудено от съзнателната душа. Днес се опитват да противодействат на това, като правят ваксинации срещу морбили. Така че, имаме връзка между онова, което се случва с даден човек в детството и последствията в зряла възраст.
Друг пример. Представете си избухливо дете. Знаете, че тази характеристика може да се намери в космограмата на едно дете. Често причината е негативният аспект на Марс. Металът на Марс е желязо и тогава нанасяме железен мехлем върху дясната горна част на корема, за да действа върху жлъчката. Познавах едно момче, което страдаше от пристъпи на гняв. Трябваше да го прегледам, а той ми обърна гръб. И знаех за позицията на Марс в неговата космограма. Беше тежко. Попитах го дали има болки в коленете. И той веднага отговори, че естествено има и никой никога преди не го е питал. Попитах го дали има болки в гърба. Той отговори, че гърбът често го боли. Едва след това той ме призна за лекар и дори с радост се съгласи да се втрие мехлем. Ако майка му забравяше да го направи, той й напомнял, че без него ще избухне и ще има проблеми в училище.
Ще дам още един пример. Малките деца все още нямат способността да правят преценки. Те придобиват разум по-късно. Но децата се чувстват страхотно и ако в обкръжението на детето се случва някаква несправедливост, те го усещат в себе си, гневът се събужда. Тези два вида гняв трябва да се разграничават. Причината за първото е болест, а причината за второто е душевна дейност, в която има нещо благородно. Но дори и в този случай е необходимо възпитателно въздействие, за да може детето да се контролира и гневът да не се превърне във вътрешна жлъч. В Германия дори понякога се казва на човек, когато е ядосан - не бъди толкова отровен! При добре възпитан човек, гневът може да се смекчи с възрастта. На такива възрастни хора може лесно да поверите възпитанието на внуците и понякога децата са по-добре с тях, отколкото с родителите.
Има още едно важно качество, което човек може да придобие в живота. Рудолф Щайнер често говори за това. Когато отглеждат дете, родителите трябва да имат човек, за когото могат да говорят с най-голямо уважение. Днес особено това не е лесно, защото сме научени на навика да критикуваме. Но ако детето има такава представа за човек, който може да предизвика интерес у него и желанието да се запознае с такъв човек, ако детето може да срещне такъв човек дори за минута, тогава тази среща ще му даде особена сила за цялия остатък от живота му. На по-голяма възраст човек ще има благословителни сили, ще има светлина, която той може да даде на другите.
Освен това Рудолф Щайнер споменава още едно действие. Веднъж направих лекция в детската градина и говорейки за това, бях отхвърлен от много майки. Ако децата не се молят в детството си, с възрастта ще имат психични проблеми. Например безсъние. Днес имаме работа с огромен брой хора, страдащи от безсъние. Младите интелектуални майки не искаха да чуят нищо за това. Те не го направиха. Те не искаха „клас по религия“, както си мислеха. За това може да се говори свободно само в тесен кръг от хора. Безсънието може да е резултат от детство без молитви.
Има още един интересен пример, особено тук в Олденбург. Ние имаме ясновидци. Познавам се с някои от тях. Най-интересното е, че никой от тях не е прочел нито ред от Щайнер. Всъщност, нямат нужда. Те са ясновидци. На антропософите е нужно да прочетат Щайнер, за да разберат нещо за духовния свят. Те не са ясновидци. Но когато и антропософът, и ясновидецът умрат, ние ще бъдем ясновидци, антропософът, който наистина вижда ясно, защото е научил нещо ново, а не е използвал атавистична дарба.
Всичко това бяха примери за това как кармата може да се промени още в един земен живот.
Освен всичко друго, необходимо е да знаем, че нашето земно поведение има свое собствено отражение във висшите светове. Често и много говорихме за астралния свят и света на мисловните същества. Когато погрешни или измамни неща влязат в този свят, веднага започва конфронтация с истинския аналог на тези съждения. Рудолф Щайнер нарича това духовно убийство. В тази битка възникват празнини. В тях се вселява Ариман.
Освен това ние имаме своите стремежи на Земята, имаме своя темперамент. Те се излъчват в духовния свят. Отиват над астралния свят до Горния Девакан. Чувствата в нашите мисли проникват в света на Девакана. Всичко съществено от нашите мисли и чувства преминава в света на Девакана. И четирите области на Девакана - континентална, океанска, въздушна и областта на оригиналното мислене, са повлияни от нашите земни чувства и мисли. Чрез нашето негативно поведение можем да предизвикаме голяма тревожност в обитателите на духовния свят.
Дори фантазии като литературните фантазии, всякакви детективски истории, цялото това чисто ариманическо творчество предизвикват силно тревожно безпокойство в обитателите на духовния свят. И във висшата област - областта на Акашовите записи - нашите дела стигат до там. Преди да хвърлите ваза по някого, трябва внимателно да помислите за последствията от този акт. Всичко, което се случва тук в земния свят, всичко, което мислим, правим, създаваме, замисляме, усещаме, всичко това прониква до най-горните области на Девахана.
Когато човек започне своето движение към въплъщение, той приема своето астрално тяло. Той взема обратно всичко, което е предал на духовния свят - чувствата си, мислите си. Темпераментът изгражда етерното тяло. А делата стават физическо тяло. Чувствата формират астралното тяло. Всички знаем какво се каза - по плодовете им ще ги познаете.
В Девакана има сили, които насочват човека към специално място, към мястото на неговото раждане. Преживяното от човека, особено житейският му опит, дават на астралното тяло специални способности да възприема, да усеща света наоколо. Оттук възникват страдания и желания. Но дълбоките вътрешни преживявания влияят на етерното тяло, отваряйки влечения или постоянни антипатии. Създадено в етерното тяло, влечението се проявява във физическото тяло в следващия земен живот.
Вече говорих за това миналия път, но ще го повторя. Когато човек мрази, когато животът му е пропит с антипатия, когато е мизантроп, той бързо ще получи слабо, стареещо физическо тяло в по-късен живот. А безкористния човек, действайки в полза на околните, ще получи сила и ще има прекрасен имунитет. Свети Франциск Азиски е прегръщал болните от проказа и е оставал здрав. А мъдрост в бъдещия живот човек придобива, когато достойно понася болката и страданията.
По-рано говорихме за фантоми, призраци и демони. Когато някой каже някои лоши неща за друг човек, когато лъже за него и когато тайно го критикува, тогава се създават фантоми. Когато човек е използван и ограбен, когато с него се отнасят несправедливо, тогава се появяват призраци. Фантомите се отнасят до физическите тела. Те са материални, но невидими. Призраците са етерни тела. Когато се дават непоискани съвети или напътствие, възникват демони. Те са свързани с астралните тела. Астралното тяло е обитавано от мисли, способни да стават демонични същества. Те могат да бъдат мили. Сократ говори за това на Платон. Демонът не е непременно нещо негативно. Етерното тяло на човека е заето от призраци. Човек трябва да се отърве от тях. Днес те идват при нас от екраните на електронните устройства. Когато гледаме нещо на екрана, призраците се вселяват в нас. Фантомите могат да се вселят във физическото тяло и да му се съпротивляват.
Когато човек преминава през духовния свят и се подготвя за земното завръщане, всички фантоми, призраци и демони, които е създал, го търсят. Човек става вид магнит, който привлича всички тези същества към себе си. Може да стане така, че човек, който е живял в минал живот в Тайланд, изведнъж иска да прекара там своя отпуск. Викат го там, дърпат го, дърпат го при тях. Отивайки, човекът започва да се разболява, защото всичко старо го посреща там. Вярващият в съществуването на най-висшите духовни светове ще получи здраво физическо тяло със стабилна нервна система. Материалистът обаче, окован във възприемането на сетивния свят, ще получи в следващия живот предразположеност към различни нервни заболявания и волева слабост.
Наскоро говорихме за лицето на Земята и споменахме Камалока. Помните ли, че казахме, че човек започва да расте и да става все по-голям и по-голям. Човек вижда пред себе си своя живот като на екран. Разширявайки се, той прониква в образите, които вижда. Вижда преживяванията на другите отвътре. Етерното човешко тяло се разширява до границите на Слънцето и човек го усеща, вижда. Когато това се случи, етерното тяло се разтваря и изчезва. Тогава човек има усещането за разпръскване. Човек се чувства състоящ се от много фрагменти. В тях има места, където човекът е бил в живота си - Берлин, Олденбург, Базел, Иркутск. Но поради празнотата между тези фрагменти човек чувства известно отчуждение. Между частиците, разпръснати в духовния свят, няма връзка. Това усещане остава в човек, докато е в Камалока. Той преживява живота си в обратен ред и издържа достатъчно дълго. Освен това, човек се отървава от своите земни зависимости. Иска да пие кафе или да яде сладолед, но е невъзможно. Човек в Камалока е изчистен от привързаности. Но го съпътстват и моментите, в които е преживял и чувства на радост от красотата, която е познавал в земния природен свят. Възприемането на красотата тук, в земния живот, ще ни придружи до Камалока. В Камалока човек научава действието на законите на кармата.
Ако човек причини катастрофа в Касел и нарани друг човек, той е обвързан с част от астралното си тяло с това място. Може да се окаже, че този, на когото е причинена вреда в този момент, може вече да е починал, тогава ще бъде възможно да се срещнат в Камалока и да се помирят. Човек се връща отново при всички, с които е имал работа. Някои от тях може да са на Земята, а другата част вече да са в духовния свят. Бидейки в пространствена прекъснатост, човек преживява всички жизнени ситуации. Те не са свързани, а са мозаечни. Това е едно изключително тяло. Вече приведох пример за ваза, разбита на безкраен брой фрагменти. Благодарение на такава телесност, ние имаме възможността да преживеем тези състояния такива, каквито са били изпитани от тези, с които сме имали работа. Така че, имаме постоянна връзка с всички хора, които сме срещали в живота си. Така се създава духовна връзка между хората. Тя е заложена в астралното тяло на човека, което той придобива, връщайки се за нов земен живот, където отново ще срещне всички.
В началото чухме следните думи - ex deo nascimur (от Бога роден). На древния Сатурн и на древното Слънце Боговете са подготвили тялото ни. Когато заспиваме, ние напускаме тялото си, а след като се събудим, ако то не съществуваше, нямаше да можем да постигнем самосъзнание. Само благодарение на това, създадено от Боговете тяло, ние, събуждайки се сутрин, имаме нашето самосъзнание. Това е истински източник на радост в живота. Можем вечер, преди заспиване, да благодарим на Боговете, които са създали нашето тяло.
Когато имаме връзка с Христос тук, в земния живот, ние придобиваме способността да запазим съзнание в живота след смъртта. Материалисти, които вярват в науката, ще останат след смъртта слепи. Те са будни, но не възприемат нищо. Само поради връзката с Христос, създадена тук, на Земята, ще можем да съществуваме в духовния свят съзнателно. Той ни дава тези сили. Говорейки за Христос, човек трябва да почувства светостта на същността в слънчевия образ. А Светият Дух ни дава себепознание, когато имаме самосъзнание.
Много хора имат самосъзнание, но себепознанието е по-висше. То ни е дадено от Светия Дух – per spiritum sanctum reviviscimus. Тези три думи ни дават силата да спечелим любов, смиреност и себепознание. Така ни се дава сила, благодарение на която можем да помагаме на болните и страдащи хора. Можем да изпратим добротата на нашите мисли. Чувайки тези думи - ES DEO NASCIMUR - IN CHRISTO MORIMUR - PER SPIRITUM SANCTUM REVIVISCIMUS - получаваме най-добрата подготовка за живот след смъртта. Колко прекрасно, че сте тук днес, желая ви хубава седмица.
Превод: Иванка Савова
Редакция: Дорина Василева