Рудолф Щайнер: Етерното тяло в контекста на космическото и земното (28)

Submitted by admin 2 on Нед., 20/08/2023 - 11:10
космос

Етерното тяло и медицината

…Можем наистина да сравним отношението ни като самостоятелно елементарно същество – каквото сме чрез етерното си тяло – към известен брой други елементарни същества, които ни придружават през целия ни живот, с отношението на Слънцето към обкръжаващите го планети. Само че по време на живота ни между раждане и смърт има непрекъсната обмяна между тези наши елементарни придружители и самите нас. Не само, че нашето настроение зависи от начина как се отнася нашето елементарно или етерно тяло към своите придружители, но също нашето отношение към външното, към определени външни същества, а именно към другите хора, се управлява чрез взаимоотношенията между тези придружители и собственото ни етерно тяло.

В бъдеще ще има един вид медицина, един вид медицински физиологичен начин на разглеждане, който ще констатира как в известна степен един или друг от придружителите се отнася към етерното тяло, и според това ще се преценяват здравословното или болестното състояние. Защото това, което днес се нарича болест, е в действителност само външният физически образ на това, което съществува реално. Болестта е само нередност, нередовност в тази «планетна система»… 168.201 и сл.

Етерно тяло и морал

…В съня си човекът е наистина предоставен на същества, които му нашепват, че доброто е зло и злото е добро. Защото земно-моралният порядък е свързан с човешкото етерно тяло и когато заспива, човек всъщност изоставя моралните си достижения в леглото. Първоначално той не преминава в съня си заедно с моралните си качества.

Тези същества са с ариманична природа. Те имат задачата да задържат човека колкото е възможно повече на Земята. Тези неправомерно съществуващи на Земята лунни, меркуриеви и венерини същества се опитват да дадат на човека в съня едно етерно тяло от земен етер (вместо от космическия етер). Всъщност почти никога не им се удава (виж ариманическо безсмъртие)… 219.50 и сл.

Етерно тяло и морален живот

…Моралният живот зависи от живота в етерното тяло. И това ни довежда дотам да обърнем внимание към това, че мировият етер, от който е взето нашето етерно тяло, е двустранен. Едната част от този миров етер е топлината, светлината, химичният и жизненият етер. В основата на всички тези етерни видове лежи моралната същност на мировия етер. Слънцето съдържа праизвора на моралния етер. Но когато Слънцето свети, чрез светлината си изгонва моралната есенция на етера. И така, когато с очите си гледаме навън в света, виждаме цветя и т.н., виждаме всичко това, но непроникнато с моралната същност, понеже слънчевата светлина умъртвява моралността… 218.131 и сл.

Етерното тяло и нервната система

…Първичните, първоначалните взаимни отношения са между нашата мозъчна нервна система и етерното ни тяло. Това няма нищо общо с начина на разглеждане, че цялата нервна система е създадена чрез помощта на астралното тяло, трябва да се разбере разликата, че това е станало в своята първоначална заложба по време на лунното време, но се развива по-нататък и след първото формиране влиза в други отношения, така че нашата мозъчна нервна система действително има тесни и значими връзки с етерното ни тяло. Системата на гръбначния мозък има най-вътрешни и първични отношения с астралното тяло, както го носим сега като хора, а ганглиевата система е свързана с аза… 172.58

Етерното и физическото тяло

…Какво представлява в действителност физическото човешко тяло? Това, което то става известно време след като смъртта е разрушила формата му: пепел, купчинка пепел, която е само изкусно подредена в своите части в жизненото (етерното) тяло, така че целият образ на човека прави впечатлението, което днес получава наблюдателя… 104.175

* * *

…Както тухлите не се събират сами, за да образуват една къща, така физическите сили се нуждаят от етерното тяло като архитект… 55.159

* * *

…Във всеки момент от живота физическото тяло се запазва от разрушение чрез етерното тяло… 9.38

* * *

…Етерното човешко тяло работи денонощно в течния организъм… 212.56

* * *

…Ако етерното тяло не се държи в своята форма от физическото тяло, ако не е пленено от физическото тяло, би представлявало изцяло подвижно същество. Етерното тяло има свойството да се движи на всички страни и освен това в будното състояние на човека се намира под непрекъснатото влияние на подвижното астрално тяло, следващо всичко душевно. Така че само по себе си етерното тяло е напълно подвижно… 277.572

* * *

…Каквото възприемаме в нас като истинската жизненост на етерното си тяло, се ограничава, модифицира се, от една страна, чрез физическото ни тяло, така че то бива облечено, обвито физически. Чрез това, че етерното тяло се отделя в известен смисъл от очите, ушите и физическия мозък, ние принадлежим в известен смисъл към земния елемент.

Така възприемаме как етерното ни тяло се превръща в специално отделно егоистично същество, което се обгръща с обвивката на своето физическо тяло. От друга страна, обаче възприемаме как етерното ни тяло отново ни води в областта, където безличностно заставаме пред по-висшето, надсетивното, нещо, което не сме ние самите, което обаче се намира постоянно в нас, което действа в нас като духовни надсетивни сили … 158.30

* * *

…Етерното тяло е строителят, архитектът на физическото тяло, а импулсите как то да бъде формирано, получава от астралното тяло, в което са праобразите, според които етерното тяло изгражда физическото тяло… 13.85

 

Етерно тяло

 

Етерното тяло и сънят

…Всяка нощ това, което идва от висшите светове, завладява физическото тяло, когато човек го изоставя (в леглото). Така че можем да кажем, че астралните същества, които създават физическото и етерното тяло, които участват в неговото сътворяване, отново навлизат в това, което човек изоставя. При това те го намират по-различно, отколкото някога са го предоставили на човека… 98.238

* * *

…Те се потапят и в етерното тяло… 98.241

* * *

…В същата степен, в която дейността на физическото тяло се успокоява при заспиването и по-късно в съня, се усилва живата дейност на астралното тяло. И тази дейност и подвижност на етерното тяло се излъчва особено от сетивата. При надсетивното съзерцание се възприема например как от мястото на човешките очи започва особена активност. В същата степен, когато в окото помръкват външните въздействия на светлината и багрите, очите започват етерно да облъчват, като две фосфоресциращи слънца, вътрешната същност на физическата част на спящия човек. Във вътрешността на физическото тяло няма орган, който непосредствено да може да види това проблясване, фосфоресциране. В тази дейност нахлува и друга.

Действително това, което човек може да почувства още при заспиването – определено бръмчене, жужене, църкане, бълбукане във вътрешната си организация, – продължава в спящото състояние в извънредно мелодична и хармонична музикална активност, която изпълва цялата вътрешност на човека по време на съня. Тази музикална активност трае от заспиването до събуждането. А намиращите се извън физическото и етерното тяло човешки същности – азът и астралното тяло, силно се повлияват от това, което са изоставили в леглото като звучащо, кънтящо етерно тяло, което в своето звучене същевременно свети. Но това, което се упражнява като впечатления върху аза и астралното тяло, първоначално остава несъзнателно.

Към вътрешността на човека се излъчват и етерни топлинни потоци и то от цялата повърхност на кожата. Заедно с други неща, лежащи по-далеч от възприеманото във външния свят като топлина, светлина и звуци, които поради това е и трудно да се характеризират, се получава невероятно красива, величествена и могъща вътрешна активност, подвижност и изпълване на етерното човешко тяло… 224.34 и сл.

* * *

…И това топлещо нахлуване, това фосфоресциращо светене, това музикално звучене, са също тези, които няколко дни след смъртта на човека се отделят като етерно тяло от астралното тяло и аза, и се разливат в общия космически етер. Може би някои от вас са забелязали как при човек, който сутрин се събуди и вечер е бил на концерт, който му е направил живо впечатление, събуждането изглежда така, сякаш душата се издига навън от повторното изживяване на чутата на концерта музика.

Процесът обаче е по-сложен, отколкото изглежда за обикновеното съзнание. Защото в действителност душата се отделя от впечатленията на онази мирова музика, която се индивидуализира в човешкото етерно тяло. Чутите земни тонове са в известна степен облеклото, което намята тази космическа музика в момента на събуждането, понеже тя е в известен смисъл сродна с нахлуващите звуци от чутия концерт.

Виждате колко е сложно всъщност в човешкото етерно тяло. И ако човек се опита да проникне по-нататък със средствата, с които може да се проникне в тези светове, се забелязва, че това топлещо нахлуване, това фосфоресциращо меко светене, тази трептяща музика, с които може да се проникне в такива светове, са външното откровение за царуващите мирови същества ексусиаи.

Фосфоресциращият мек блясък, който протича от очите, музикалното въздействие, което локално произхожда от слуховите органи, течащата топлина, която се излъчва от цялата кожа навътре, всичко това скоро преминава в органичната и затворена в себе си етерна система. Това се вижда като един вид черупковидно подражание на човека, което се простира навътре.

И когато тази етерна организация се обхване с духовните очи, се възприема, че тя се състои от много мисловни форми, от течащи мисли. Тя е индивидуализираното мировото мисловно образуване, разкриващо се като индивидуализирания Логос (Словото). Това, което там тече, говори обаче нямо, но възприемаем за вътрешността на човека говор, наистина говори – както всички неща ни говорят чрез Логоса (Словото) – в индивидуален образ, изразява духовно същността на човека във възприемаеми вътрешни слова.

Подобно е сякаш говорът, който иначе звучи навън към ушите на другите хора, по време на съня се е преобразил етерно и се е обърнал навътре, и сякаш всичко, което сме говорили по време на деня от събуждането до заспиването, още веднъж изговаряме навътре по ретроспективен начин, като започнем от вечерта и свършим със сутринта. Ние отново изговаряме навътре с ням говор всичко, което сме изговорили от сутринта до вечерта, но така, че разкриваме цялата си душевност в този обърнат навътре говор. Същността на това е йерархията на динамис, която стои над ексусиаи… 224.36 и сл.

* * *

…А третото възприемаме тогава, когато се опитаме да потърсим същността на думите. Като трето намираме същността на това, което описах като един вид насрещен гръбначен стълб. Имаме обобщеното вливане на това, което ви описах, в един вид насрещен гръбначен стълб, лежащ в предната част на човека. Този орган преминава през лотосовите цветове (виж астрално тяло – органи и тяхната организация). Така че можете да разберете как чрез този орган, който се образува от общото излъчване в етерното тяло и заедно с теченията на астралното тяло формира лотосовите цветове, как чрез този орган човек се свързва с външната астралност на света. И отново това е нещо, което може да бъде означено като външен лъч, чиято вътрешна същност трябва да потърсим. Намираме я в йерархията на кириотетес.

Етерното тяло е взаимна дейност, общо творчество на ексусиаи, динамис, кириотетес, които индивидуализират своята преливаща, звучаща, говореща дейност и образуват човешкото етерно тяло.

Но когато съзираме това, вече стигаме до астралното човешко тяло, защото в тази подвижна дейност, в това индивидуализиране на протичащото от Космоса, но индивидуализиращо се в човека действие на втората йерархия, се съдържа човешкото астрално тяло. В етерното тяло се съзира дейността, но тя се намира в астралното тяло. В дейността на втората йерархия човек е вплетен несъзнателно по време на сън. Той се нуждае от цялата тази дейност, когато прекрачи портата на смъртта. Защото трябва да живее по-нататък в тази дейност между смъртта и новото раждане… 224.40 и сл.

Извадките са предоставени от Нели Хорински