Й. Е. Зейлманс ван Емиховен: КОЯ БЕ ИТА ВЕГМАН. ТОМ 1 (1876-1925). ГОДИНАТА 1922 (10)

Submitted by admin 2 on Пет., 18/08/2023 - 07:30
Щайнер, Вегман

Годината 1922

По времето, когато антропософското движение се разпространява бурно и често хаотично, Ита Вегман се включва изключително активно в различни сфери на дейност. Благодарение на участието на Рудолф Щайнер в консултациите ѝ с пациенти, броят на пациентите бързо се увеличава. На 5 април 1922 г. тя успява да се сдобие с малък имот в Арлесхайм, известен като "Зурихоф", който използва за допълнително настаняване на пациенти и на растящия брой сътрудници. Скромно начало е поставено и в създаването на селскостопанска инициатива. В допълнение към билковата градина, създадена в градината на клиниката, тя искала да създаде зеленчукова градина и да осигури мляко, "за да управлява една разумна диетична кухня". Няколко години по-късно Зурихоф приема първите деца със специални нужди, и се превръща в първото лечебно педагогическо заведение. От този момент нататък то е известно като "Зоненхоф". Отначало Вегман все още използвала "Зурихоф" за гости. Освен това, тя имала планове да създаде там изследователска лаборатория.

Тъй като Futurum, Inc. не функционирал така, както тя би желала, тя не разполагала с необходимия капитал за финансирането тези дейности. Затова през 1922 г. пътува няколко пъти до Холандия; там живеели редица заможни хора, чието състояние не било засегнато от ускоряващата се девалвация в Германия. Тя успява да убеди няколко души да подкрепят различните проекти.

Имената на тези семейства са изброени сред бележките ѝ: Енсхеде, Ешанд- зиер, Ван Бойнинген, Роелвинк, Бойсевен, Бурициус. Някои от тези семейства били наследили колониални богатства, други били банкери, бизнесмени или индустриалци. Някои от хората от тези холандски кръгове започвали да проявяват интерес към антропософията. Тя е трябвало да действа внимателно. Слуховете за катастрофата, сполетяла "Futurum", се разпространили и имало опасност съмнението в платежоспособността на "Идеалистите от Дорнах" да се разпространи и в Холандия, както вече било станало в Швейцария; народният представител Хиртер, директор на Швейцарската национална банка, незабавно се оттеглил от борда на "Futurum". Освен това, през есента става ясно, че средствата за довършване на Гьотеанума са пресъхнали, "Сдружението на Гьотеанума" е изправено пред празни каси. Ита Вегман трябвало да избягва онези начинания, които можели да застрашат проектите на Рудолф Щайнер.

На 14 ноември 1922 г. тя изразява чувствата си по повод тази ситуация в писмо до Миен Виехоф:

“[…] тук има невероятно много работа за вършене […] Имам много проблеми с Футурум, лабораториите, Лейнхас, Шмиедел, Деньлер и пр. Боря се с финансови кризи. Наистина не ни достигат парите, а имаме огромни разходи. Наложи се да изкрънкам двадесет хиляди франка, да взема ипотечен кредит и да посетя поръчителите […]”

Чернова на писмо до Рудолф Щайнер от юни 1922 г., е написана в същия дух:

Има още нещо важно, което исках да обсъдя с Вас вчера, но тъй като времето беше малко, реших да Ви представя проблема си в писмен вид, с надеждата, че ще го разгледате.

От известно време насам отчаяно се опитвам да постигна някакъв бърз напредък с Futurum относно регулирането на производството на лекарства. Вече цяла година работим върху началните етапи. Терапевтичният институт е завършен, действащ е, пълен е с пациенти, докато лабораторията все още е зациклила в детската си фаза. Вината не е изцяло на д-р Шмидел. Според мен, Futurum няма необходимото разбиране за медиц. институт]. Много се говори, но малко се прави.

Предложението ми е следното: не би ли било възможно да ме упълномощите аз да действам там, така че ние с вас да преговаряме пряко един с друг.

[...] Възнамерявам да създам фармацевтична лаборатория и пристройка към моята клиника на територията на Зурихоф и се надявам, че нямате възражения. (Бележник № 12.)

Тя работи неуморно за новооснованата ILAG. Някои от новите лекарствени препарати и козметични продукти са разработени до необходимата степен, за да може да започне производство на едро. Сред тях са били Gencydo за сенна хрема, Bidor за мигрена, както и тоник за коса, и вода за уста. Необходими са дистрибуторски пунктове както в страната, така и в чужбина. В Холандия, Англия, Дания, САЩ и други страни хората започват да проявяват интерес към дистрибуцията и продажбите. Във всички тези страни е трябвало да се привлекат лекари и фармацевти, да се получат разрешителни за внос, да се опишат лекарствата и да се създадат рекламни материали. Част от необходимата за това кореспонденция е можела да се води единствено от клиниката в Арлесхайм.

Понеже клиниката в Щутгарт и нейната лаборатория, както и фармацевтичната компания Der Kommende Tag, намираща се в Швабиш Гмюнд, са били много активни в еднакви области, а швейцарската ILAG и германските предприятия все още работели независимо едни от други, постоянната комуникация става абсолютно необходима. В рамките само на няколко години тези различни сфери на дейност в областта на медицината, фармацията и козметиката е трябвало да намерят общ език и сътрудничество в икономически, научен и социален план.

Първоначално това е изключително трудно. Щайнер все повече се ангажира с лечението на пациенти както в Щутгарт, така и в Арлесхайм. Разбира се, лекарите в клиниката в Щутгарт, сред които били Палмър, Нол, Пфайпфер, Хуземан и Кнауер, както и фармацевтите там, проявяват огромен интерес към подробностите от неговите съвети за клиниката в Арлесхайм; какви терапии е предложил, какви лекарства е посочил. За да проследят в писмена форма нарастващия поток от указания на Рудолф Щайнер, лекарите в Арлесхайм трябвало да записват истории на случаите, да формулират диагнози, да копират рецепти и т.н. Освен това Щайнер понякога е пишел отговорите направо върху получените писма, които след това пък били използвани от хората в клиниката в Арлесхайм за отговорите на д-р Вегман. Малката група била претоварена, а това предизвиквало силно раздразнение у хората в Щутгарт, които изпитвали голям интерес към всичко по тези въпроси, което е било от научно значение. Когато, по тази причина, Вегман кани Фридрих Хуземан да дойде за известно време в Арлесхайм, за да може да събере и организира необходимата информация, се оказва, че това не се харесало на Рудолф Щайнер. Същото се случва и със Зигфрид Кнауер, който пишел описанията на лекарствата за лабораториите; Рудолф Щайнер дава указания, че тези лекари не могат да останат в Арлесхайм.*1

Големи надежди се възлагали на едно лекарство за рак. От 1917 г. Вегман използвала препарата от имел "Искар", но през 1920 г.  Рудолф Щайнер дал допълнителни указания за производството на лекарството. В продължение на няколко години лекари, фармацевти и дори машинният инженер Карл Унгер са се опитвали да ги осъществят. Лекарката Рита Лерой описва тези разработки и свързаните с тях проблеми в сборника си Misteltherapie  (Терапия с имел) (Щутгарт, 1987 г.) Интересът на Ита Вегман към тези разработки е изключително голям; сред пациентите ѝ има все повече случаи на рак и тя често успява да регистрира много добри резултати. Тя се надява един ден да постигне световен успех с това лекарство, за да може да финансира и клиниката си с получените приходи. В началото, обаче, това надали се е случило. Едва постепенно и благодарение на непрестанните и съвместни усилия на няколко изследователи било разработено надеждно лекарство. Чак тогава е можело да се използва успешно в борбата с рака и днес се използва като "Искадор" по целия свят. След Втората световна война върху указанията на Щайнер работят и други антропософски изследователи. Така се появяват допълнителни препарати, които могат да се използват в допълнение към "Iscador" при лечението на и за предотвратяване на рак.

Някои набързо нахвърлени бележки от тези години, вероятно за съставянето на брошура, показват с какво нетърпение Ита Вегман е искала да разпространи своя „Искар“ по света. Текстът не притежава никаква научна стойност:

Искар. За лечебните качества на Viscum album (имел) е писано много. В старите книги по фармацевтика е писано много за него, тъй като са изпитвали голямо уважение към това растение. Интересът към растението сред фармацевти и лечители е подновен благодарение на френски химици, които провеждат професионални изследвания. Те разглеждат химическия му състав и д-р Льопринс успява да изолира различни характерни химически вещества. Например: 1) алкалоид, 2) гликозид, 3)смолисто вещество, 4) оксидозид. Предполага се, че д-р Льопринс е открил тези съставки само в свежото растение, докато в изсушеното растение ги е имало или в различно състояние или въобще са отсъствали. Други изследвания, както и моите, потвърждават тези резултати. Аз добих екстракт от свежи имелови растения. Посредством методи като центрофугиране, успях да освободя и отделя действените от недействените вещества. Произвеждат се инжекции от разредения екстракт. Инжекциите бяха използвани изключително против ракови образувания. Постижението на д-р Щайнер от Дорнах бе да посочи великите лечебни качества на растението имел в резултат на духовно научно изследване. Растението има толкова големи лечебни качества, защото е изостанало в своето развитие. А също и защото развитието му е различно от това на другите растения. Вместо да черпи храната си директно от земята, то паразитира върху други растения. Друга характерна особеност е, че цъфти през декември. Нужно бе да се проведат експерименти, за да се провери дали това, което е било дадено като теория, може да бъде доказано за вярно в практиката. Бяха направени редица опити върху пациенти, страдащи от рак.

Освен усилията, положени да обърне внимание на многото нови пациенти, да разшири клиниката и да намери необходимата финансова подкрепа за това, да насърчава изследването и производството на лекарства, подобряване на отношенията с лекарите в Щутгарт и работа в практиката й в Базел, тя трябвало да се занимава и с проблемите за намирането на достатъчен брой подходящи сътрудници и с тяхното обучение.

Ита Вегман имала много високи изисквания към своите лекари и медицински сестри. Тя знаела, че ежедневната работа с болни хора може да се превърне в непосилно бреме. В онези ранни години, малкото сътрудници на разположение били използвани много гъвкаво за всякакъв род дейности. Отговорниците за административната работа трябвало да учат масаж; от медицинските сестри се изисквало да поемат част от кореспонденцията, особено била голяма нуждата по отношение на писмата на чужди езици; рано сутрин били изпращани да събират билки. Лекарите били ангажирани в лабораторията, други били изпращани да водят някой пациент на възстановителна разходки или трябвало да четат с него „Философия на свободата и на духовната дейност“, на френски език. Тя настоява младия Норберт Гиас да стане директор на производството на лекарства за ИЛАГ. Всички вършели всичко, доколкото им било възможно. Тя полагала особени грижи за пионерите по отношение на новите медицински импулси - да взимат нужната отпуска. Винаги внимавала в това, дори за себе си. По-късно пише понякога до някой доктор или медицинска сестра: „Останете на почивка още малко, възстановете се напълно, напълно си починете.“1

Две писма до Хилма Валтер, написани през август, 1922г., не само че са написани в подобен дух, но и описват как вървят нещата в клиниката през това лято.

Скъпа Колежке,                                           Арлесхайм, август 23, 1922

Чух от сестра Фани, че пътуването Ви е минало добре и се чувствате щастлива и като у дома в Ерленбах. Надявам се времето при вас да е по-хубаво от тукашното. Тук от два дни е буреносно.

Тук всичко е както обикновено. Къщата отново е пълна. Г-жа Е. бе изписана, но на нейно място дойде друг пациент, финландец. Пациентът с туберкулоза е също тук, не е добре, но не без надежда. Очакваме една англичанка и г-ца Бурикус да пристигнат в  началото на септември. Д-р Гиас си замина. Той стана милионер (сто франка се равняват на милион (австрийски) крони) […] Ще си помислите, че съм непоправима, да ви говоря за такива работи, когато сте отишли на планина. Вероятно дори не се интересувате сега, обкръжена от красотата на природата, нали?

Как сте? Имате ли проблем с надморските височини? По-добре ли спите и ядете?

Сестра Ви, Хедвиг, вече е тук и оказва огромна помощ на Кете, а също и на мен, с кореспонденцията. Тя пристигна по-рано от очакваното. Сигурно ще дойде да Ви види. Изглежда сестра Фани все още не иска да остави сестра ви да работи самостоятелно, така че ще трябва да имаме търпение. Д-р Бокхолт е при нас следобедите. Снема истории на пациенти, прилага лечебна евритмия и е заета в лабораторията. Прави ми впечатление на енергичен човек.

Така че се справяме доста добре. И в Базел също има много да се върши сега. Мила моя, изпращам ви най-топли поздрави. Оздравявайте скоро и пишете скоро.

Ваша, И. Вегман

Очакваме с нетърпение подробни новини.

Хедвиг Валтер била регистрирана медицинска сестра. Тя остава да работи до края на живота си в Клиниката в Алресхайм като една от главните сестри. Три дни по-късно Хилма Валтер получава това писмо:

Мила моя,                                                       Базел, 26 август, 1922г.

Изпитах голямо удоволствие и от двете Ви писма и от добрите новини. Напред и нагоре!

Много съжалявам, че сестра Фани не ще може да се върне. Коя е тази г-жа де Йонг, която е била наша пациентка? Какво знае за нея сестра Фани, така че да ми я препоръчва? Сестра Фани въобще познава ли я? По-добра ли ще бъде от г-ца де Файфер? Не е проста работа да пуснеш някой да си върви и отново да започваш с друг човек отначало. Наистина трябва да се посмея над този съвет. Дори няма повече нищо да казвам по този въпрос, защото всичко това ми се струва толкова смешно!

Нещата в клиниката вървят добре. Д-р Бокхолт е много заета, особено с лечебната евритмия. Много е енергична с пациентите. Имам много други работи, с които трябва да се занимавам, освен клиниката!

Имате ли пак хубаво време?

Знаете ли, че евритмията бе добре приета в Англия? Те са постигнали много успехи и добри отзиви. Да се надяваме да няма никакви разочарования накрая.

До края на октомври Гьотеанума ще остане без пари, така че бизнесът, който сега планирам, трябва да успее – работим трескаво за това.

Мила моя докторке, наистина се радвайте на славната природа. Планината е прекрасна, нали? Бъдете вдъхновена от добро здраве и много кураж.

С най-добри пожелания и за сестра Фани                       

Ваша, И. Вегман

Под „биснес, който сега планирам“ Ита Вегман вероятно е имала предвид подготовката за откриването на Зурихоф.

 

Ита Вегман

 

През целия си живот Вегман се грижи за връзките си с хората чрез писма като тези. Винаги е пишела спонтанно, често съобщавайки за това, което я е занимавало, както и за това, което се случва в Клиниката й в Дорнах. Живеела е, изпитвайки симпатия към колегите си, вълнувала се е от техните проблеми и съдби и е имала най-оригинални идеи как да помага на изтощени хора да си възвърнат силите и да не губят ентусиазма си за работата.

Само че, по онова време, нейните колеги получават духовната си храна от друг източник. Хилма Валтер намеква за това в мемоарите си: “Така, работата в различните ни сфери ставаше все по-интензивна, а нуждата да отдаваме все повече себе си нарастваше в същата степен; но едновременно с това бяхме подкрепяни и постоянно възстановявани от трите седмични лекции на д-р Щайнер за членовете на Гьотеанума.” (HILMA WALTER, Lebenserinnerungen {Мемоари}, непубликуван ръкопис.) Така че, Вегман и колегите й са могли да се радват на присъствието на Рудолф Щайнер не само по време на все по-честите му посещения до Клиниката, но също така и на редовните петъчни, съботни и неделни лекции, чрез които той продължава да развива антропософията през онези години.

През пролетта на 1920 г. той започва един от тези цикли от лекции. По-късно е публикуван в пълното издание под номерата от 201 до 209 и е известен като "Човекът: писменост на Вселената". В този цикъл той развива напълно това, което един лекар по-късно нарича "постепенно оформящо се виждане за човека". По-късно Мария Щайнер ще се погрижи съвременниците, а също и ние днес, да можем да изучаваме тази фундаментална подготовка към едно ново изображение на човека, която е от такова решаващо значение и за медицинската професия.

Още от срещата й с Рудолф Щайнер в душата на Ита Вегман живее така наречената "Легенда за храма". Сред записките ѝ се намират различни интерпретации на тази стара легенда, която Рудолф Щайнер отново и отново предавал на своите ученици. По-късно, когато веднъж я помолили да разкаже за преживяванията си с него (1933 г., вж. приложението), описанието й завършва, както е било характерно за нея, с преглед на изказванията му за "Легендата за храма". В душата си, тя я намира за неизбежно свързана с неговите усилия, на които от 1920 г. насам е била пряк свидетел. Тя завършва, като описва убеждението, което я довело да се свърже с Антропософското общество:

"Сега бих искала да се опитам да пробудя разбиране за начина, по който Рудолф Щайнер изграждаше своята работа, и за импулсите, които той следваше. За да може да се получи това, ще трябва да поставим пред себе си и да разгледаме, в духовен план, еволюцията на човечеството и неговите култури.

Епохата на Авраам започва три хиляди години преди Христос; по същото време започва Кали юга и свършва Епохата на светлината. Хората от Епохата на Авраам все още е трябвало да бъдат напътствани към придобиването на усещане за собствения си Аз. В древни времена Азът все още е бил извън човешкото същество и така човекът е бил свързан с духовния свят. Авраам бил първият човек, който бил изграден по такъв начин, че Азът му да може да го завладее. Когато това се случило, той изгубил способността си да вижда в духовния свят, а това станало и с цялото му потомство. Духовният свят се отдръпнал от тях – ето защо това време бе наречено Епоха на мрака.

Мойсей е действал две хиляди години преди Христос. В онази епоха Бог действал отвън, явявал се на човека отвън, както например, когато се явил на Мойсей като гръм и мълния. Човечеството се е ръководело от външни заповеди, защото се е нуждаело от външни напътствия.

Соломоновата епоха започнала около хиляда до деветстотин години преди Христос. През тази епоха била култивирана мъдростта за човечеството. Бил построен храмът, който цар Соломон виждал духовно, но можел да осъществи на Земята само с помощта на майстора строител Хирам Абиф. Храмът символизирал физическото тяло. В храма медното море трябвало да символизира правилното взаимодействие между етерното тяло, астралното тяло и Аза. Знаело се, че на Земята има два рода хора: тези, от които произхождали жреците и царете жреци, чийто представител бил цар Соломон, и другият род - синовете на Каин, чийто представител бил Хирам Абиф. Последните били извоювали за себе си познанието за земята. Те са знаели как да боравят с числа, тегло и мярка, знаели са как да придават форма на материята и са имали идеи как да управляват земните неща. Представителите на Соломоновия род получавали мъдростта си директно от духовния свят, но не можели да я реализират на земята. Благодарение на приятелството между Соломон и Хирам се появил нов импулс, който направил възможно духовното човешко същество да се пренесе изцяло на Земята. Това било символизирано от храма, медното море, свещения знак ТАО, чука, който можел да бъде свързан с Аза, и свещения триъгълник, символ за Манас, Будхи, Атма.

Докато Соломоновата наследствена линия носела в себе си самостоятелна мъдрост, Каиновата линия съдържала мъдростта, свързана с астралния огън. За да овладее този астрален огън, Хирам бил посветен да получи знака ТАО, за да може чрез него Азът му да стане господар на своите страсти и влечения. Легендата разказва, че това посвещение на Хирам станало, докато той бил зает с леенето на медното море.

Леенето се объркало; вместо да се получи бронз, потокът се втечнил и изригнал в огън. Това се случило, защото между Соломон и Хирам избухнали разногласия, породени от душевни качества като съмнение, суета и суеверие. Това попречило на прекрасното хармонично леене и Хирам бил призован да се хвърли в огъня. С други думи, в този момент той получил инициация - получил знака на ТАО, триъгълника и познанието за словото -  и когато се върнал към себе си, успял правилно да отлее медното море. Разногласията между Соломон и Хирам все още не били свършили, дори след като Хирам бил убит. Тези два потомствени потока в човечеството не успявали да живеят заедно в хармония. Това било битка за душата, чиито символ е Савската царица – душата, която притежава разбиране за всичко. Соломон искал да осъществи цялостност на човешкото, като се свърже с тази душа. Хирам трябвало да бъде издигнат до по-висши сфери чрез свободно предприетите дела на тази душа.

Мистерията на Голгота се състояла през тази епоха. Христос успял да обедини тези две полярности. Лазар, който бил превъплътената индивидуалност на Хирам и който чрез инициацията си станал Йоан Богослов, успял да хвърли мост между мистерията на Соломон и тази на Хирам. Христос - самият духовен свят, -  се свързал с този син на Каин. По този начин възниква езотеричното християнство.

Християн Розенкройц е знаел за езотеричното християнство. Той е пряк продължител на това езотерично християнство. Всички тайни на човешкото битие, цялата истинска Христология е при розенкройцерите.

Соломоновата епоха продължава, по християнизиран начин, хиляда години след Христос. След това Епохата на Мойсей се повтаря, проявявайки се в мистици като Таулер. Сега божественото се намира вътре в човешкото същество. Човешкото същество, което носи Христос в себе си, носи закона в сърцето си. Това е християнизираната версия на епохата на Мойсей. И сега отново се намираме в епохата на Авраам. След като за първи път се е свързал с физическо тяло - в Авраам, Азът започва да действа през последвалите хиляди години, като първо е довел човешкото същество до само-развитие, пречистил е душата и я извел до по-високи душевни способности.

Сега е настанало времето Азът отново да се отдели от тялото и да се даде нова насока на неговата ефективност, за да могат да започнат да се развиват по-висшите обвивки на човешкото същество. Работата на Рудолф Щайнер се пада в тази Авраамова Епоха.

И сега, Рудолф Щайнер се заема с изграждането на своята Антропософия по следния начин: главно чрез своите езотерични учения, той предава мъдростта на Хирам и Соломон, озарена от силата на Аза, който в Епохата на Авраам трябва винаги да бъде на преден план.

Ето защо сега трябва да се появи също и принципът на свободата. Човешките същества трябва да бъдат водени към свобода и прозрение, така че свободно да поемат своето развитие в собствените си ръце; така че да постъпват правилно не заради външни закони, а защото вътре в тях говори гласът на съвестта. Това е развитието, към което Рудолф Щайнер искаше да поведе човечеството.

С работата си той искаше да покаже, че правилното разбиране за Христовото същество може да дойде само от Гърция. Подготовката за това разбиране е била култивирана в различни мистерийни центрове в Мала Азия и Гърция. Така в Ефес е била култивирана тайната на словото и е било подготвено разбирането за слизането на Христос на Земята. Христос все още се изразявал чрез Йехова - Йехова Елохим, - който, като бог на Луната, създал състояние на духовно равновесие между Слънцето, Луната и Земята. Михаил бил неговият пратеник.

През времето, в което Михаил, като архангел, ръководел гръцката епоха, Ефеските мистерии разцъфтели и станали известни по всички земи, както и философът Кратилос, който бил тъй дълбоко свързан с тези мистерии, че могъл да им вдъхне живот в сърцето на Платон.

След това знанието за Ефеските мистерии било доразвито в Елевзинските мистерии, които учели за страданията на божествената душа, която странства по Земята. Разказвали за тайните на раждането, еволюцията и духовното издигане на душата. Говорели за връзката на земния живот със Слънцето и Луната, а божествените същества, посветени в Христос - като Персефона и Деметра, - изживявали своите съдби.

След като достатъчно човешки души били усвоили съдържанието на мистерията в достатъчна степен, така че да могат да продължат да живеят с нея и след смъртта, като по този начин са направили възможно тези учения да оживеят отново в по-късни времена, мистериите били закрити от Аристотел.

Съдържанието на тези мистерии било дадено още веднъж в духовния свят, в духовната школа, ръководена от Михаил. И тези човешки същества, които последвали призива на Михаил в духовния свят, както и тези, които били дълбоко свързани с езотеричното Християнство, които следвали линията на Лазар-Йоан, които през нощта са били вдъхновявани от духа на Михаил – те винаги трябва да вървят заедно, ако човечеството иска да се развива по правилния начин. (Бележник №42 и 43.)

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева