ВЕЛИКДЕН 2023г.
ЮПИТЕР И ПРОЛЕТНАТА РАВНОДЕНСТВЕНА ТОЧКА
В долното изображение на Великденските звезди имаме светове от космически думи. Как можем да ги чуем и разберем? И което е по-важно, как можем да им отговорим? Над малкото зелено петънце земя на западния хоризонт преди залез слънце, в долния десен ъгъл, забелязваме звездите на Риби с оранжевата линия на пътя на еклиптиката, пресичаща синята линия на небесния екватор, която е екваториалната равнина на нашата Земя, проектирана в далечния космос, и пътя на Слънцето, отбелязващ пролетната равноденствена точка. Придвижвайки се по пътя на еклиптиката нагоре, стигаме до срещата на Слънцето с Юпитер на Великден, а горе, към десния ъгъл, стои звездата Алферац, точно над главата на Андромеда. Може да се види крилото на Пегас, което се размахва точно над една от двете Риби. Между Цветница и Великден Слънцето ще премине директно в лонгитуден съвпад под звездата Алферац и през цялата Страстна седмица можем да кажем, че Юпитер и Слънцето се движат под Алферац, докато навлязат в съвпад. Ако продължим да се придвижваме по еклиптиката, можем да видим в Овен първо Меркурий, а след това Уран. По-нататък виждаме Венера в Телец, а малко извън изображението, навлизайки в Близнаци, е Марс.
През няколкото дни преди Цветница, преди Слънцето да се приближи твърде много до Юпитер, човек можеше да излезе веднага след залез слънце и да погледне тази редица от планети в рамките на около 50-градусов сегмент от зодиака (въпреки че Уран нямаше да се вижда с просто око, а Меркурий беше твърде много в светлината на Слънцето, за да се го видим наистина).
Тази година имаме толкова много неща за размисъл през Страстната седмица и наближавайки Великден! Обаче, тази година съм привлечен към пролетната равноденствена точка и особено към Юпитер. Всъщност от миналата пролет насам съм донякъде обсебен от Юпитер и пролетната равноденствена точка! През изминалата година Юпитер преминаваше през пролетната точка, след това се връщаше обратно в ретроградно движение, а после отново преминаваше в директно движение. Имам планове да пиша повече за моята юпитерова мания в някоя от следващите статии, но ще започна с някои мисли и сега.
Предишната ми статия от 28 февруари (вж. Текущи статии на уебсайта) също беше посветена на срещата на Юпитер с Венера в Риби близо до Алферац. В тази статия навлязох по-задълбочено в темата за тази звезда като звезда на новия крилат интелект на Юпитеровата чакра или третото око - "новото зрение", което навлиза в човечеството. То идва, независимо дали сме подготвени, или не. Новото ясновидство и новото осъзнаване на нашата универсална човешка същност все повече ще се пробужда. Важното през този Великденски сезон е събирането на Слънцето с Юпитер под звездата на Юпитеровата чакра - Алферац. Страхотна картина за Великденската седмица! Юпитер е носител на великата визия и идеали за бъдещето на човечеството.
Щайнер нарича Юпитер "космическият мислител" и, разбира се, следващият велик еволюционен цикъл се нарича Бъдещ Юпитер.
Вили Зухер говори за Юпитер като за новото "ясно мислене", което означава разгръщане на жива духовна мъдрост чрез нашето преобразено мислене.
Сега той се присъединява към Слънцето, космическото изображение на "АЗ СЪМ", в Риби, което е дълбоко свързано със задачите на нашата епоха на съзнателната душа и с хоризонталните ни отношения със Земята и с общото ни човечество, ръка за ръка. Оста Риби/Дева в нашия голям световен кръст през пролетта и есента е носител на задачата на човечеството да обедини мъдростта (Дева) и любовта (Риби).
Тази конфигурация, през тази Великденска седмица, стои пред нас като архетип за основаването на новото човешко същество и за силата на възкресението, дадена на цялото човечество. Вярвам, че тази небесна картина представлява образ на реалната помощ от божествения свят за обединяването на новото ни мислене (Юпитер и Алферац) с истинското ни сърдечно "аз" в любов към общото ни човечество (Слънце) и чрез волевите ни дела на жертвоготовност и служба на Земята и ближните ни (Риби). Предизвикателството е това да не бъде грабнато от враждебните сили и така още повече да служи на материалистичните импулси на визията за един технологически обединен свят. Тогава, импулсът на братство/сестринство, който може да се пробуди в Риби, вместо това може да се превърне в засилена поляризация и разделение, които, разбира се, виждаме сега навсякъде около нас, унищожавайки тъй необходимото осъзнаване на нашата обща духовна човечност.
Великден е началото на цикъла на годината на новия човек. Нека това начало за 2023 г. да бъде импулс за основополагащ камък за следващата година и за подновения ни ангажимент да работим за постигане на целите, които тази звездна конфигурация ни предлага.
Тук имаме два свързани, но различни цикъла, които можем да следваме в ритмите, съставляващи годишния цикъл на живота ни на Земята. И двата се основават на пролетната равноденствена точка. Единият се образува от видимото на небето Слънце, което възприемаме със сетивата си и което ни дава усета ни за природата. Другият ритъм, може да се каже, е създаден от духовното или непроявено Слънце, истинското пасхално Слънце, което не се разкрива пред сетивата ни.
Първият ритъм е четири- или осемкратен, а другият - седемкратен. Четири и осем са числата на пространството, на проявения свят, в който живеем земния си живот. Седем е числото на времето и жизнения свят, в който също живеем, но не с физическите си сетива, а с по-фина чувствителност, която може да стане съзнателна. Единият цикъл е цикълът на природното човешко същество, а другият е цикълът на това, което можем да наречем ново човешко същество, възникващото духовно човешко същество. Разбира се, и двата цикъла се преплитат и подкрепят взаимно. И двата са изключително ценни за нашето развитие.
Ако отделим малко време наистина да поразмислим за пролетната равноденствена точка, у нас може да възникне чувство на благоговение. Тя е мощна, оформяща света единична точка в космоса, която обединява небето и земята във времето. Тя структурира и определя малки цикли, както и макроеволюционни цикли във връзка със Слънцето и Зодиака - тази малка точка може да се превърне в портал към тайните на еволюцията.
В древността, много преди времето на Христос, ритъмът четири/осем е бил водещият. Цикълът от четири е отразен в големия световен кръст, образуван от слънцестоенията и равноденствията. Ритъмът на осемте е, когато към този кръст се добавят техните междинни точки - на четвъртините. Тези фестивали на четвъртинните точки представляват средните точки между слънцестоенията и равноденствията и са дълбоко свързани с древни фестивали, например келтските фестивали Лугнасх на 1 август; Самхейн на 1 ноември; Имболк на 2 февруари и Белтейн на 1 май. Много от вас ще разпознаят и съвременните фестивали, свързани с тези дати, като Хелоуин, Представянето в храма (2 февруари), Първи май, но това е тема за друга статия. Всички тези празници са имали дълбоко духовно значение за по-ранното човечество. В онези времена природата и Слънцето са били включени в човешкото съзнание по съвсем различен начин, отколкото сега, защото не са били отделени от духовната им реалност. Слънцето е представлявало космическата сила на егото. Природата е била езикът на божественото битие, изразяващ се в цялото си разнообразие и сезонност. Тук искам да отбележа, че се позовавам на северната и по-западната древна история, тъй като тя е моето историческо наследство. Не съм потопен и запознат с други исторически разкази от по-тропическите или южните региони, така че не мога да говоря за тях.
От събитието на първия Великден насам в световен мащаб е установен нов ритъм като цикъл за новия човек, който сега е в процес на превръщане. Това не е ритъмът "четири/осем", свързан с външния свят на пространството, а по-скоро ритъмът "седем", водещ към непроявената област на времето, новото измерение на живия свят или, ако използваме антропософския термин, етерната сфера. Фридрих Рителмайер, свещеник-основател на Движението за религиозно обновление, веднъж попитал Рудолф Щайнер как може да се стигне до преживяване на Христос в тази етерна сфера. Щайнер отговорил: "Като живеем с годишния цикъл". Според мен това би включвало обновяването на природните празници чрез Христовата сила в нас, които са много близки и свързани с новите празници, с изключение на три от седемте. Тези три също трябва да бъдат включени в живеенето с годишния цикъл при новия човек. Имаме четирите: Еньовден, близо до лятното слънцестоене на 24 юни; Михаиловден на 29 септември, близо до есенното равноденствие; Коледа на 25 декември, близо до зимното слънцестоене; и сегашният ни празник, Великден, поне във времеви диапазон, близък до пролетното равноденствие, макар че може да варира значително, но никога не се пада преди равноденствието. Допълнителните три, които завършват новия цикъл на годината, са Богоявление, 6 януари, и два, които също са с променливи дати, защото се основават на датировката на Великден, фиксиран брой дни след Великден. Това са Възнесение Господне, 40 дни след Великден, и Петдесетница, 50 дни след Великден. Тези три нови празника се добавят към четирите.
Пролетната равноденствена точка бележи една голяма промяна за душата на Земята. Да си припомним накратко: от астрономическа гледна точка пролетната равноденствена точка се определя от мястото на пресичане на екваториалната равнина на Земята и равнината на пътя на Слънцето - равнината на еклиптиката, по която е разположен зодиакът. На 21 март Слънцето, по време на годишния си път, застава в тази точка, отбелязвайки прехода от долната към горната половина на небето. Ако човек може да си представи това, то може да се превърне в истинско прагово преживяване. Слънцето преминава във възходящата си фаза над екваториалната равнина на север. Това бележи промяната в природата, в сферата на живота, на която всички сме свидетели през пролетта. То бележи също така преход в душата на Земното същество, което започва процес на разширяване, подобно на човек, който се издига от гроба на Земята и се разширява към звездната периферия, и това стига до своята кулминация по време на лятното слънцестоене - с пълно издишване и разширяване. По време на древните фестивали, в периода на тази кулминация на външната светлина и топлина през лятото, по време на фестивалите и ритуалите, хората са усещали за миг своя "аз" в звездните пространства.
Така че пролетта - това преминаване на Слънцето по време на пролетното равноденствие, е била важна преходна точка в четири- и осемкратния природен цикъл. При Великден пролетната равноденствена точка също е централна, но по различен и по-подчертан начин. Великден е единственият празник, който се променя всяка година. Той не се провежда на определена дата. Това не бива да се подценява. Той се основава на правилото: първата неделя, след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие. Имаме един троен елемент, който трябва да се съчетае във времето. Ако човек си го представи, това се случва, когато Слънцето вече е във възходящия си период, над пролетната равноденствена точка, и тъй като е след Пълнолуние, Луната е под есенното равноденствие, спускайки се в долната част на небето. И това става в Деня на Слънцето (Sun day – ден на Слънцето, неделя на английски - бел.пр.). Тук, в тази космическа картина, виждаме преходът от старата лунна, отразяваща Яхве-духовността, която залязва както Пълнолунието след равноденствието, към новата издигаща се слънчева духовност. Новият свят ден започва на разсъмване в сравнение с по-ранния лунен свят ден, започващ на залез слънце.
Освен за значението на пролетната равноденствена точка в цикъла на годината, Рудолф Щайнер изтъква нейното значение като ключ към големите еволюционни културни промени в човешкото съзнание в продължение на хилядолетия. Сигурно на всички ви е ясно, че тази пролетна равноденствена точка не е фиксирана, а се движи бавно около зодиака. Това се дължи на факта, че нашата Земя има нещо като бавно колебание на оста си, което кара пресечната точка на екваториалната равнина и равнината на еклиптиката бавно да се движи в посока назад по зодиака със скорост 1 градус на всеки 72 години. Това означава, че за преминаването й през едно съзвездие от 30 градуса са необходими около 2160 години. Следователно са необходими около 26 000 години, за да се извърши едно пълно колебание, което води до една пълна обиколка на пролетната точка през целия зодиак. Това е бавно колебание! Този голям космически цикъл се нарича Платонова година или Космически ден. По времето на оригиналния Великден, в гръцко-римската културна епоха, започнала през 747 г. пр.н.е., пролетната равноденствена точка се е намирала в звездите на Овен. Оттук идва и основата на тропическия зодиак, който започва от Овен, чието начало се определя от пролетната равноденствена точка. Но оттогава тази точка се е връщала назад по зодиака в продължение на 2000 години и сега е в звездите на Риби, почти в края на Риби. Така че сега през пролетта, на 21 март, Слънцето не изгрява в Овен, както е било по времето на Христос, а в Риби. На изображението по-долу е показана настоящата пресечна точка на пролетното равноденствие в звездите на Риби.
Това може да ни даде представа за променящите се задачи на Великденското събитие и пролетната равноденствена точка през различните епохи на човешката еволюция. Рудолф Щайнер дава датата 1413 г. като приблизително времето на началото на епохата на Риби или 5-та културна епоха, в която живеем сега и която ще продължи до епохата на Водолей или 6-та културна епоха. Тук обаче имаме интересно смущение на екрана. Ако измерим астрономически движението на пролетната равноденствена точка по фона на зодиака, както е определен в днешно време, ще установим, че пролетната точка е навлязла в съзвездието Овен около 1700 или 1800 г. пр.н.е. Това е около 1100 години преди 747 г. пр. н.е. Също така, ако погледнем астрономически, пролетната равноденствена точка навлиза в съзвездие Риби приблизително през 60 г. пр.н.е., което тогава означава, че от строго съвременна астрономическа гледна точка тя тъкмо е излизала Овен през 33 г. от н.е. по времето на Христос. 60 г. пр. н. е. е около 1500 години преди началото на петата културна епоха, която според Щайнер започва през 1413 г. от н. е.
Епохата след Риби е епохата на Водолей, 6-та културна епоха, която според Щайнер ще започне около 3500г. н.е. Обаче, астрономически, пролетната равноденствена точка ще навлезе във Водолей около 2500г-2600г. н.е., (виж пресечната точка по-долу), като имаме някои разногласия сред различните източници поради бавното й придвижване и границите между различните съзвездия. В този смисъл може да се каже, че понастоящем епохата на Водолей се намира в периода преди изгряването си.
Как бихме могли да разбираме всичко това? Първо, има няколко уточнения, които трябва да се вземат предвид. Важно е да не се стига до механични и прецизни датировки, тъй като пролетната равноденствена точка се премества само с 1 градус на всеки 72 години. Не трябва да забравяме, че сега живеем във времето на изчисленията, на върха на научния материализъм. Изображенията по-горе, които виждате, се основават на сегашните разделения между съзвездията, определени през 1930 г. от астрономите. Всички тези съзвездия не са с еднаква дължина от 30 градуса по еклиптиката. Още тук вече се сблъскваме с предизвикателства при изчисляването на културните периоди от 2160 години, които се основават на 30-градусово съзвездие, макар и това да е средната дължина за повечето от тях. Трябва да си дадем сметка, че съзнанието е променило начина, по който измерваме. Навлезли сме във времето на точното изчисляване, а в бъдеще ще излезем от изчислимото. Тогава възниква въпросът дали новата епоха ще започне, именно когато пролетната равноденствена точка се премести в астрономическото съзвездие, определено в наше време. Или трябва по-скоро да разгледаме качеството на влиянието на духовната реалност на съзвездието върху на пролетната точка - една реалност, която днес сме загубили. Също така, както можете да видите например на горното изображение, в действителност водите на Водолей преливат отчасти в Риби. Така че строгата граница на това къде свършва едното и започва другото в картинен или образен план не може да бъде толкова точна.
В този смисъл разликата между астрономическата и културната епоха придобива някакъв смисъл. Може би "духовният източник" на онова, което оформя съзнанието през една културна епоха, произтича от централната област на съзвездието, след като пролетната точка е преминала вече навътре в това съзвездие, в астрономически план. Например, както е показано по-горе, пролетната равноденствена точка ще премине в съзвездие Водолей някъде към 2500 до 2600 г., което е над хиляда години преди началото на културната епоха на Водолей през около 3500 г. Така че, в известен смисъл, можем да разглеждаме както астрономическата реалност, така и културната реалност на една епоха. И така, как да разбираме това в наше време?
Мисля, че една от подсказките може да дойде от погледа назад към еволюционните цикли, както и от разглеждането на човешкия биографичен цикъл. И в двата случая се наблюдава своеобразна рекапитулация на изминалия цикъл по нов начин като основа за новия цикъл или новия живот, който предстои да се развие. Например Щайнер говори за първите три цикъла на земната еволюция като за своеобразна рекапитулация на трите предишни еволюционни въплъщения на нашето съществуване, като истинското начало на задачите на сегашното развитие на земното его започва в атлантските времена, приблизително в средата на нашата еволюционна епоха.
Също така знаем, че когато човек се инкарнира, първата част от живота му, до около 30-35-годишна възраст след първото завръщане на Сатурн, е своеобразна рекапитулация, по преобразен начин, на предишните земни въплъщения. Едва на тази по-късна възраст се разгръщат истинската нова работа и задачи на тази инкарнация. Така че бихме могли да си представим, че времевото разминаване между астрономическите и културните епохи е един вид подготвителен преходен период, в който семената на новата епоха вече поникват, но самата епоха се проявява в своята пълнота едва на по-късна дата. Именно в този смисъл смятам, че ние и сега все още се намираме в кулминацията на петата епоха на Риби - на Съзнателната душа - и вече полагаме основите на шестата Епоха на Водолея на Духовната душа. Намираме се в преддверието на Епохата на Водолея, която астрономически ще започне само след няколкостотин години.
Очевидно живеем във времена на огромни промени. Към това прибавете и мисълта, че е напълно възможно еволюцията да се ускори поради силата на въздействието на Ариманическото начало в сегашното ни материалистическо световно съзнание. Може би вече започваме да долавяме прехода, зараждащите се сили на шестата епоха на Водолея. В такъв смисъл, можем да откликнем на призива на Юпитер, който сега е в Риби под Алферац, в това Великденско време. С Големия съвпад през 2020 г. и особено с връзката му с Плутон бе поставено началото на нещо ново, което ще продължи да се разгръща заедно с много други наближаващи планетарни събития, особено във връзка с външните планети, през следващите години. Всички те по някакъв начин ще бъдат свързани с този юпитеров призив към бъдещото съзнание, което е необходимо, за да посрещнем наистина това, което предстои.
Джонатан Хилтън
7 април 2023 г.
Astrosophy.com
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева