Депресията като болест на съвремието и антропософски подход към лечението й (втора част)

Submitted by admin 2 on Пет., 28/07/2017 - 13:33
Депресия

Описаната ситуация ни позволява още по-добре да разберем, защо депресивният човек се усеща в своето физическо тяло като окован в един затвор. В края на краищата, това което той изживява, е затворничество в рамките на неговото собствено тяло. Ето защо и желанието да се разруши това тяло може да е толкова силно. Изхождайки от това можем да разберем и една особена форма на депресията, т. нар. ларвирана депресия. При тази, още в началото спомената форма на скрита депресия, душевните явления се появяват на заден фон, а на преден план стоят мъчителните усещания, които възникват от затворения живот на душата в стагнираната веществообмяна: чувство на натиск, напрежение тук или там, които водят до неспокойствие, и до нова потиснатост в настроението. Тези и други телесни оплаквания могат да бъдат преценени като симптоми на ендогенна депресия и да бъдат лекувани, с оглед на основното заболяване, едва тогава, когато вникнем в скрития душевен свят на човешката индивидуалност.

При обзор върху различните форми на депресията, ендогенната депресия, т.е. породената от тялото, а също и евентуално усещаната в тялото депресия оформя единия полюс. Другият полюс е реактивната депресия, която възниква от душата. Между тях се разгръщат различните форми на депресия, които се третират като смесица от елементите на двата полюса. По този начин при много реактивни депресии, може твърдо да се установи една „ендогенна компонента", докато от друга страна при много ендогенни депресии непосредствено се намесват едни или други душевни изживявания.

Антропософското човекознание не познава душевно вълнение, което да се осъществява без участието на един или друг телесен орган като инструмент на душата. По този начин черният дроб трябва да се приеме като орган на душевни изживявания, чиито сродни вибрации откриваме както при реактивната депресия, така и при нормалпсихологичната потиснатост. За разлика от тези сродни вибрации на черния дроб, при ендогенната депресия душата е тази, която трябва да вибрира в унисон с увредения черен дроб.

 

Черен дроб

 

Друга честа форма е депресията от изчерпване. Душевно или телесно изтощение могат да допринесат за това, че черният дроб, който е главният орган на разгръщащият се от страна на веществообмяната живот, да „заболее". Когато черният дроб е обременен от дълго продължаващи „невротични" конфликти, които човек може да има с околната среда, тогава се стига до невротична депресия, при която често установяваме и ендогенна компонента.

Черният дроб може да заболее и от въздействието на други органи, както например става при климактериума - от страна на размножителните органи възниква климактеричната депресия. При често срещаната депресия в инволутивна възраст се намесват възрастово обусловени разградни и артериосклеротични процеси. Във всеки случай обаче черният дроб трябва да се взема в съображение като основата за всяка депресия, което е от решаващо значение за терапията.

 

ЗА ЛЕЧЕНИЕТО НА ДЕПРЕСИВНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ,

ПРЕДИМНО РЕАКТИВНАТА ДЕПРЕСИЯ

Преди всяко лечение ние сме изправени пред въпроса: За коя форма на депресията става дума в конкретния случай? В какво състояние е заболелият човек? Ако на преден план стои реакцията спрямо едно определено душевно изживяване, тогава на преден план стои душевната помощ. Лекарят, както и някои от близките на пациента ще се опитат да вземат страната на засегнатия от депресия човек, докато той преработва своите травмиращи изживявания. Важно е, когато някой изобщо намери време да изслуша подробно болният човек. Нееднократното излияние на душата носи само по себе си вече освобождаване, прояснение и подобрение. Заедно с болния човек може понякога да се потърси и разбере самия смисъл на депресията. Какво точно от миналото е довело до нея, и на какво ни учи тя за в бъдеще? При всеки вид депресия е от значение за лекаря, когато той поговори със социалните партньори на засегнатия от болестта човек, и когато даде разяснение относно заболяването, както и когато опита и съ­действа за разрешението на депримиращите жизнени конфликти.

По-нататък лекарят ще мисли за това, че при една по-силно изразена реактивна депресия може да заболее и черният дроб. Тогава освен душата, той ще лекува и черния дроб, и с това при известни условия ще предотврати превръщането на чернодробното смущение в хронично, както и евентуалното възникване на една ендогенна депресия като последица от чернодробно смущение.

 

ПРЕДИМНО ЕНДОГЕННА ДЕПРЕСИЯ

Когато депресията възниква предимно от тялото, лечението на заболялата органна система естествено идва на преден план. Тъй като тук, както се спомена, става дума за фини органни нарушения, точно тук започва и приложението на природосъобразни, потенцирани медикаменти, чрез които същевременно се упражняват диференцирани въздействия, водещи началото си от съответния орган и насочени към заболелия душевен живот. (потенцираните медикаменти представляват хомеопатични лекарствени средства, получени чрез разреждане на основната субстанция от веществото. Те се прилагат широко в антропософски ориентираната медицина - бележка на преводача). Това обаче не означава, че не могат да бъдат прилагани масивни дози от друг вид лекарствени средства, както и външни процедури. Шокоподобно действащите средства са подходящи особено при продължителни и слабо реагиращи на лечение ендогенни депресии. В замяна на прилаганите по-рано електрошокове, в тези случаи могат да се проведат, комбинирано с медикаментозната антидепресивна терапия, курсове с предизвикване на повишена температура, водни процедури под формата на обливания, бани, като се стигне до промивки на червата, леки инсулинови курсове и т.н., за да се освежи мускулният тонус и да се постигне едно по-добро обхващане на тялото от страна на душевните сили, и преди всичко от жизнената воля на Азът. Такъв род лечение се прилага с успех в клиниката „Фридрих Хуземан", а също и в други антропософски-ориентирани клиники.

 

Лечебна евритмия
Лечебна евритмия в антропософската клиника в Арлесхайм /създадена от Р.Щайнер и Ита Вегман/

 

Тези лечебни средства съществено се подкрепят и от определени двигателни упражнения под формата на лечебна евритмия. (Основателят на антропософската Духовна Наука Рудолф Щайнер е и инициатор на съвременното евритмично изкуство, както и на лечебната евритмия, при която с духовно-научно съобразни двигателни упражнения се подпомага лечебният процес - бел.пр.) Някои от тези упражнения, които дават израз на отделни тонове на говора, действат очевидно отпускащо спрямо „натрупванията" и застойните явления в тялото, а оттам те повлияват и на болестния „застой" в душевната област, докато други директно призовават към активност на Аза и душата. Повечето от депресивно болните хора, които говорят с големи усилия, са в състояние да научат този език на крайниците, най-малкото в неговите начални стадии. Чрез други форми на „терапия с изкуство" се стига чак до телесната същност на човека. Пластицирането също стига до там, че обхваща застоя в чернодробната система. Чрез общуване с преливащите тонове, така както това се постига при терапията с рисуване, е възможно отново да се пробуди желанието за живот; за пръв път радост може да бъде усетена дори и там, където иначе няма и следи от радост. Музикалната терапия въздейства непосредствено върху помрачената душа. Тъжното настроение ще бъде прогонено от душата чрез минорната тоналност, а преминаването в мажорна тоналност довежда до по-нататъшно освобождаване. Този прийом може да бъде свързан с говора и при терапията с пеене. Терапията с говор помага на депресивно болния човек да се научи отново да изразява себе си и чрез това да влезе в нови връзки със света и другите хора. Всеки вид терапия, която се опира на изкуството, трябва да бъде целенасочено предписвана от лекар; едно неподходящо и ненавременно приложено упражнение с изкуство може да причини значителни вреди.

 

Антропософска арт терапия

 

Както при душевното лечение на реактивната депресия не би трябвало да се забравя тялото, така и при въздействащата върху тялото терапия не трябва да се пренебрегва душата. Ако чрез упражняването с изкуство апелираме непосредствено към душата, то чрез психотерапията апелираме към личността, към Аза на болния човек.

 

ПОВЕДЕНИЕ СПРЯМО ДЕПРЕСИВНО БОЛНИЯ ЧОВЕК

При всяка форма на депресивно заболяване трябва да сме с пълното съзнание за факта, че имаме пред себе си един болен човек, който не е „нагласил" сам нещата по този начин. Несъмнено, болният от ендогенна депресия няма „слаба воля". В повечето случаи той има дори най-добрата воля, само че не може да я включи в действие. Би ли казал човек на един болен, който е с парализирана ръка вследствие на възпаление на нервите, че не би трябвало да оставя работата да стигне до там, и че трябва да се овладее, да положи усилия? По същия начин е неуместно да правим подобни изявления спрямо болен с парализирана воля, както това за съжаление не рядко се случва.

Една парализирана душа трябва да се щади точно толкова, колкото и парализираната от възпаление ръка, в противен случай се влошават както депресията, така и възпалението. В тежки случаи трябва да се оставят на покой както ръката, така и душата: в началото, при известни условия дори в покой на легло, а по-късно чрез отказ от изисквания спрямо болния. Все пак нито ръката, нито душата би трябвало да се оставят в покой продължително време. В подходящия момент трябва да се започне с поведенческата терапия, като във всеки случай внимателно преценяваме, какво вече може да бъде направено, и какво - не. Съвсем скоро на тежко депресивния човек могат да се „предложат" незначителни усилия и действия, нещо подобно на малките работи в домашна обстановка, за да се ободри по този начин, но все пак той никога не трябва да бъде принуждаван, нито пък да му се заповядва. На парализираната воля не може да се заповядва активност; болният трябва сам да стигне до нея, и когато волевата сила бъде възстановена, той сам ще предприеме необходимото.

Решаващото тук, както и при други случаи, е любвеобилният авторитет, при което ударението стои върху „любвеобилен". Депресивно болният човек ще преживее с разбиране това, че лекарят и близките му го разбират, както и обстоятелството, че те заедно с него усещат цялата тежест на състоянието му (тук могат да бъдат ценни и опитности от собствени депресивни разстройства). Болният човек ще се довери на помагача, и в този смисъл, той просто ще следва авторитета. Душевното състояние на безпомощно лежащия в леглото депресивен пациент, повтаря по болезнен начин ситуацията на едно нуждаещо се от помощ дете в неговия втори седемгодишен период. Едно дете на тази възраст, когато се полагат основите на неговия душевен живот, копнее по същия начин в най-вътрешната си същност за един любвеобилен авторитет, както и душевноболният възрастен човек. (Според антропософската Духовна Наука основен мотив във възпитанието на детето във вторите седем години, т.е. от 7 до 14 години, е то да има пред себе си любвеобилния авторитет на възпитателя или учителя. През първите седем години на детето основният мотив е подражанието на околната среда и на близките хора - бел.пр.)

 

ПСИХОТЕРАПЕВТИЧНИ СЪВЕТИ

На един тежко депресивно болен трябва да се дават толкова малко обширни логически разяснения, колкото и на едно дете. Такъв болен човек не може да се разубеди в неговите себеупреци, които могат да се засилят дори до налудни идеи за вина и греховност. Много по-добре е, когато болният винаги и отново се уверява по един любвеобилно-авторитетен начин, че всичко ще премине, така като вече е преминавало един или повече пъти (при по-раншните депресии). При депресивноболните, както и при децата, психотерапевтичните образи са изключително въздействащи, да вземем например следния образ: Както Слънцето никога не може да бъде достигнато от пушеците, които го закриват, така и Азът на болния човек никога не може да бъде обхванат от мрака, който се издига от душевния живот. В края на краищата, все пак пушекът и димните изпарения произхождат от Земята, например от едно блато, по същия начин, както в края на краищата помрачаването на душевния живот се издига от тялото. Чрез лечението трябва да бъде постигнато по възможно най-бързия начин следното: от тялото да не се издигат повече никакви „димни изпарения" нагоре към душевния живот, за да може „Слънцето на човешкия Аз" отново да засияе в душата. Дори и първоначално да не може да се установи някакво въз­действие, след време болните потвърждават, че търпеливо повтаряни тези образни сравнения са им били от помощ.

На болния, който е в състояние отново да чете, е важно да се препоръча подходящо четиво. В началото мнозина изпитват първата истинска радост, когато гледат хубави илюстрации, и преди всичко такива, от които по-рано са се възхищавали. Впрочем тяхното състояние изисква сериозни, наистина тъжни четива, които все пак не трябва да завършват безнадеждно. Особено препоръчителни са биографии на хора с тежки съдби, които са си пробили път в живота. Четенето също трябва да се предложи тогава, когато болният се чувствува склонен да чете, за да може да продължи по-нататък сам. Съветът, че трябва да се отпусне и да търси весела компания, ще му помогне толкова малко, колкото и ако в началото му се предлагат леки и весели четива.

 

Прегръдка

 

Когато настъпи по-нататъшно подобрение, тогава упражнения - в смисъла на едно „Гьотеанистично наблюдаване на природата" - могат да раздвижат усещането спрямо света, и да изведат болестта извън душевния затвор. Този, който всекидневно наблюдава образуването на облаците по небето в един определен час на деня, и който ги сравнява с картината на облачното небе от предишния ден, ще намери по-добре пътя от обгърнатата в облаци душа към околния свят. За цялостното протичане на деня, препоръчително е да се изгради един дневен план, естествено, прекомерните изисквания трябва да се избягват. Подобреният депресивно болен трябва всяка сутрин, с усилие на волята, да направи един предварителен преглед на предстоящия ден и да се опита да свърши всичко, което е запланувал. Вечер може да се упражнява ретроспективният поглед към изживяванията през деня, при което болният трябва систематически да търси онова, което през изминалия ден му е правело най-силно впечатление, и което му е донасяло радост.

Всички тези упражнения би трябвало в тежките случаи да бъдат предписвани само от лекар, или да се обсъждат с него, с оглед да се приложат навреме и в правилната дозировка. Тези мероприятия също могат да причинят вреда на болния, когато са неправилно приложени.

 

ЛЕЧЕНИЕТО: У ДОМА ИЛИ В КЛИНИКАТА?

При всяко тежко депресивно заболяване лекарят има да решава дали болният трябва и може да бъде лекуван у дома. Гореописаната терапия е възможна в клиниката по един съществено по-интензивен начин, отколкото у дома, а отчасти тя може да бъде приложена само в клиниката. Тежките и продължителни депресивни заболявания изискват най-вече клинично лечение.

Повечето от леките депресии е по-добре да бъдат лекувани у дома. Когато е възможно болният би трябвало да не прекъсва всекидневната си дейност - противно на случаите с тежко депресивните болни. При всички депресии с подчертана опасност от самоубийство, за което трябва да бъдем наясно с помощта на подходящо зададени въпроси, е необходимо настаняването в психиатрична клиника или психиатрично отделение. Поривът към самоубийство може да е толкова силен, че болният престава да отговаря за това, което върши, а се налага и да бъде пазен от самия себе си.

 

ОТКЪДЕ ИДВА УВЕЛИЧАВАНЕТО НА ДЕПРЕСИВНИТЕ СЪСТОЯНИЯ?

Както вече споменахме в началото, при депресията става дума за болест на съвремието, при която все повече се наблюдава и участието на ендогенна компонента. Откъде идва всичко това? Дали тъжните и мъчителни изживявания са станали по-многобройни, или са нараснали чернодробните разстройства? И двете постановки могат да се окажат верни, и да допринасят за увеличаването на депресивните състояния. Още в началото обаче ние установихме, че неправилно преработеното изживяване довежда до реактивна депресия, а при известни условия - и до чернодробно нарушение, а по-нататък, че едно тежко и мъчително изживяване предразполага към ендогенна депресия. Днес хората, които не успяват да се справят със своите мъчителни изживявания, едва ли са повече, отколкото в миналото. Напротив, съществува впечатлението, че съвременният човек много повече, отколкото в миналото, се опитва „да уреди работата" още в повърхностния пласт на своята душа. Нито едно мъчително изживяване обаче няма да намери разрешение и освобождаване по този начин, по-скоро то ще бъде изтласкано. А това означава, че то ще потъне надолу, ще бъде забравено, без да бъде преработено.

Всяко изживяване, което остава непреработено, действа обременяващо, дори и в случаите, когато не се приема като нещо сериозно. И наистина, такова изживяване действа толкова по-обременяващо, колкото по-повърхностно душата се е занимавала с него, което може да се сравни с една храна, която се възприема толкова по-трудно от стомаха и черния дроб, колкото по-малко се дъвчи. Обаче това, което по-късно черният дроб ще препрати като „разстройство" към сферата на душевния живот, ще прояви толкова по-голяма интензивност, колкото по-повърхностно и пасивно е било самото изживяване. Ето как най-често срещаните днес нарушения в протичането на душевния живот допринасят за възникването на най-разпространената душевна болест, депресията.

 

ДЕПРЕСИЯТА - СМИСЪЛ И ЗАДАЧИ

Както вече беше описано в началото, чрез изживяването на една реактивна депресия, болният добива нови сили. Важи ли това също и за ендогенната депресия, която все пак дълбоко променя всички изживявания? Да, това важи също и за нея. Само че тук всичко лежи по-дълбоко и по-скрито, и може да продължи по-дълго, преди да излезе наяве. Но и тук също може да се установи при вече оздравелият човек, т.е. след преодоляване­то на болестта, че сега той изживява нещата по-сърдечно и по-интимно, в сравнение с времето преди заболяването. Вместо повърхностното и мъчително приемане на нещата, настъпва „по-дълбокото приемане", така че ендогенното заболяване не само идва отвътре, а и довежда нещата навътре в човека.

Предпоставка за подобна полза от болестта е обстоятелството, че терапията следва болния човек и че болестта не трябва механично да се потиска от широко разпространените днес психофармакологични средства. Естествено, един тежко депресивно болен човек не бива да се оставя нечовешки да страда, особено когато това страдание заплашва с отказ от храна и самоубийство. В такива случаи, за да се преодолее критичната точка - едва когато другите лечебни методи се оказват недостатъчни – може да се прибегне към ниски дозировки на психофармака. Дозировките следва да се поддържат сравнително по-ниски, отколкото е обичайно, чрез комбинацията с гореспоменатите лекарства и лечебни мероприятия. Във всеки случай, при приложението на психофармакологични лекарства, трябва да се мисли за това, че тези медикаменти въздействат само върху симптомите на страх и безпокойство, не обаче и върху причината на депресивните състояния, и при по-продължително и масивно приложение могат да увредят самите душевни изживявания. В този случай лекарствата разрушават тъкмо това, за което съвременният човек, и в особена степен депресивно болният, копнее най-силно: вглъбяване на душата и активиране на Аза.

От смисъла на депресията произлиза и задачата, която тази болест поставя сама по себе си. За предотвратяването на болестта може да се направи много. Спокойното премисляне и преценяване на изживяванията през деня тук стои на първо място. Упражняването на активност, свързана с изкуството, което беше показано по-горе, както и практикуването на други упражнения, могат допълнително да засилят изживяването по начин такъв, че Азът да се научи по-добре да го преработва. Чрез подходяща литература, която дава възможност да се разбере същността на човешкия живот, сме в състояние да постигнем онази вглъбеност, която иначе идва заедно с болестта. Тук трябва да бъдат посочени особено книгите на Рудолф Щайнер и на неговите ученици, които също влизат в съображение при оздравяващите депресивно болни хора. Обаче на първо място стои свободата на личността. На един депресивно болен или на един все още здрав човек в никакъв случай не трябва да се предоставя духовна храна, за която той съзнателно или несъзнателно няма желание. Пълноценното хранене, разумният начин на живот, както и съпровождащото медикаментозно лечение на черният дроб могат да допринесат за подобряване на телесното състояние, и да предпазят черния дроб от разстройствата, които могат да станат основата, върху която да се появи депресията.

Най-трудната задача настъпва с лечението на самата болест. Задачата стои пред болния, пред лечителите, и в известна степен - пред всеки индивид от обкръжението на пациента. Усилията са от значение дори тогава, когато в някои случаи лечението се провежда несъвършено. Когато болният и неговите близки работят съвместно в този смисъл, помощ получават и тези, които помагат. Грижите около един депресивно болен пораждат нови сили у всеки страничен човек и във всички случаи водят до задълбочаване на самата човешка същност, противопоставяйки се на тенденцията към интелектуална повърхностност, която е толкова характерна за нашето съвремие. След като депресията има своите смисъл и значение за цялото човечество, тя се превръща и в негова задача. Депресията е получила смисъл и значение за цялото човечество, и е станала, в същото време, и една от неговите задачи.

д-р РУДОЛФ ТРАЙХЛЕР

Из "ДЕПРЕСИЯТА КАТО БОЛЕСТ НА СЪВРЕМИЕТО..."

   Превод д-р Емил Танев

Първата част може да прочетете тук: http://med.anthrobg.net/bg/node/122