Д-р Инго Юнге: РОЖДЕСТВЕНСКА ЛЕКЦИЯ

Submitted by admin 2 on Нед., 12/02/2023 - 20:47

РОЖДЕСТВЕНСКА ЛЕКЦИЯ

д-р Инго Юнге

декември 2022 г.

Чудесно е, че всички се събрахме тук днес. Тази среща ни дава надежда и увереност. Когато бяхме за последен път тук, в тази зала, дори не можехме да си представим с какво ще се сблъскаме и какво ни очаква. Беше трудно да си представим какво направиха нашите политици с Коледа и Великден през изминалите години. Но успяхме да издържим достойно този труден момент.

Огромното количество лъжи около нас станаха очевидни. Ние знаем, че всяка лъжа е убийство в духовния свят. Лъжите създават в астралния свят празно пространство, което се запълва от ариманични духове. Ние се сблъскваме с демони дори и при най-простото движение в пространството.

Веднъж бях в Москва и се срещнах там с едно малко момче. Беше на шест години. То беше ясновидец. Можеше, например, да помоли майка си да не носи червена рокля, защото виждаше как тя привлича демони. Искаха да го изпратят в манастир, но когато родителите завели момчето там, то започнало да крещи ужасено в манастира, защото виждало в него тълпи от демони. Виждаше ги, защото беше ясновидец. В такъв свят живеем ние.

Светлината е по-силна от тъмнината. Но е необходима духовна работа. Тя е наше дело през последните години. Не беше лесно, защото ни беше забранено да се срещаме. Хората бяха следени чрез мобилните си телефони, за да не се събират. За срещи трябваше да оставим всички телефони вкъщи и да се крием. Тогава ни разрешиха да се събираме, но с числено ограничение до девет души. Трябваше да правим четири, а понякога и пет лекции на седмица.

Днес всички сме се събрали заедно. Преживяхме тежко време, но трябва да разберем, че то още не е приключило и не е отминало. Сега всичко зависи от нас. Не от политици, не от държавни глави и лидери, а от нас. Всичко зависи от нашите духовни сили, които развиваме в нашата духовна работа. Някои от нас, наши приятели и познати, тази година преминаха Прага. Сега те са добре. В духовния свят няма политика, няма данъчни проверки, няма задръствания. Там обаче е необходимо да преразгледат целия си отминал живот. Когато мислим за тях, когато четем „Отче наш” на починалия, това е духовна работа, която отваря прозореца на духовния свят. А може и да изпеете нещо за починалия. Пеенето има особено духовно значение. През последните две години ни забраниха да пеем. Пеенето пречиства човешката душа, освобождава я. Когато на живеещия след смъртта се пее, той вижда цветни образи. Това също отваря прозорците на духовния свят. Можете също така да прочетете лекция на Рудолф Щайнер. Или медитирайте.

Хората често питат какъв е правилният начин за медитация? А аз питам в отговор - как се медитира неправилно? Медитиращият трябва да използва своите умствени способности. Мислещият се приближава до произхода на света. Мисленето е духовно движение. При него не са необходими мускули, не са необходими органи на речта, а можете дори да затворите очи. Това е чисто духовна подвижност. Мислещият е медитиращ. Можете да си представите всичко. Или, опитайте се да си спомните какво сте правили вчера или дори преди три години. Това също е медитация. В това имаме свобода. Когато свържем нашата медитация с мъртвите, се ражда специална духовна сила.

Тук ще направя малко отклонение и ще ви припомня онова, което вече веднъж казах на лекцията за Рождество през 1999 г. Ние се стремим към продуктивност, явявайки се част от едно продуктивно общество. На нас ни поставят оценки, ние получаваме отзиви, базирани на оценки. Това се отнася към сферата на влияние на Луцифер. Имащият власт, оценяващият, попада под влиянието на Ариман. Не трябва да забравяме това, че те винаги са с нас и винаги са в нас. Това е необходимо за човешко развитие. Трябва да използваме тези луциферически знаци, трябва да направим кариера. Това е нашият свободен път на развитие. Не можете да намерите свобода без да познаете своя собствен егоизъм. Като дете, например, нямах ни най-малко желание да ходя на училище. Но при Рудолф Щайнер може да прочетете за ползата от училището. Въпреки, че голяма част от това, което се учи в училище, няма смисъл, в него придобиваме умения и навици. Благодарение на това можем да спечелим свободата. Но, ерата на егоистичните стремежи отмина. Тя свърши. Всички наши способности, всичко, което можем, трябва да бъде използвано в името на развитието на други хора. Рудолф Щайнер го нарича безкористност. Няма да го научиш за един ден. Но за десет години е възможно.

На Слънцето ти светлината

съзри във полунощен мрак,

изграждай с камъни в Земята –

лишена от живота – пак.

Открий във залеза отново

и в смъртна непрогледна нощ

за творчество начало ново

и утринна младежка мощ.

И да откриват висините

божествени слова безспир:

Да пазят трябва глъбините

съкровища на вечен мир.

Живеейки във тъмнината,

ти ново Слънце сътвори.

Блаженството на небесата

в материята тук съзри.

Превод: Хр.Маринов

Събр.съч.40, Рудолф Щайнер

Рождество 2022 г. Този път политиците не успяха да развалят нашия празник. Преди сто години Рудолф Щайнер говори какво се е променило от края на Тъмната епоха. За човека духовната работа се превръща в необходимост. Без нея той губи своята интелигентност. Дори не я губи, но нека го кажем просто – оглупява. В допълнение, от 1840 г. насам човечеството прекрачва през Прага. Следователно загубата на интелигентност води до лудост. Вижте какво се случва в Берлин в момента. Там всичко това може да се види. Тук мога да припомня историята-анекдот, когато двама психиатри получават задачата да се изследват един друг и да дадат оценка на душевното си състояние. Те обаче не знаят, че този когото изследват също е психиатър. В резултат се разпознават един друг като психично болни.

Рудолф Щайнер казва, че за да се разбере какво се случва в настоящето, трябва да погледнем какво се е случило преди 33 години. В Русия, например, терористите убиха Александър II през 1881 г. и 33 години по-късно започна Първата световна война. А какво се случи у нас преди 33 години? Падането на Берлинската стена. Така нареченият процес на обединение на Германия. Какво имаме? Германия постепенно се превръща в ГДР. Сега ЩАЗИ е навсякъде. Можете ли все още да си спомните 1984 г. В Апокалипсиса на Йоан се казва какво ще се случи тази година. Злото ще властва и числото на Звяра ще бъде навсякъде - 666 – това, което имаме сега www. Но вече казахме, че Злото може да управлява само когато не е тайно. То е подчинено на този принцип. Виждаме го днес. Всички тайни дела стават явни. Но голяма част от обществото спи и обича да спи. То не забелязва какво се случва. Особено когато гледа централните новинарски емисии по телевизията. Трябва да се вземе предвид 33-годишния времеви период, за да се разбере настоящето. В тази връзка може да се спомене Каспар Хаузер. Датата на неговото раждане и датата на смъртта му са много важни. Могат да се броят не само 33, но и 66 и 99 години. Те се отнасят за събития в историята на тайните ложи.

Но да се върнем към Рождество. Тук може да попитате следното: От кой времеви момент можем да говорим за началото на Човека? Да, разбира се, правилно е да започнем със Стария Сатурн. Човекът тук е просто проява на топлината. В тази форма, в която сега съществува, започва от средата на развитието на Земята и това е приблизително в средата на атлантската епоха. Тук човекът престава да бъде същество, наподобяващо кентавър. Човекът се изправя. Той напуска водната среда. Това се случва 13 000 години преди Голгота. Можем да кажем, че от тук започва човекът във вида, в който обикновено го възприемаме. Тук става сливането на две планети - Меркурий и Венера. В резултат на това се появяват белите дробове в човека. Така той започва да диша, а от дишането в него се появява мисълта. В петата атлантска културна епоха в човека се появяват дишането и мисленето. Тогава хората нямат сетивния живот, който имаме сега. Хората са ясновидци. На тях им е достатъчно да погледнат растението, за да разберат всичко за него. Те не ядат картофи, защото виждат всичко в тях. Те са ясновиждащи извън тялото. Това днес се нарича екстаз. А като са в тялото, те спят. Те нямаха съзнание. По-късно този ритъм се променя.

В персийската културна епоха човекът се променя напълно. Съзнанието напълно прониква в тялото. Също така в атлантската епоха се случва още нещо важно. Народният дух сключва съюз с два абнормни духа. Единият отговаря за езика, а другият за мисленето. От това произлиза санскрит. Този съюз е действителен и днес. Хората тогава не са говорели така, както ние говорим днес. Хората са общували чрез дишане. Каквото един издишвал, друг го вдишвал. Това се нарича йога дишане. Човек, дишайки, е способен да почувства какво се случва наоколо. Очното зрение се появява в персийската културна епоха, когато Слънцето е в Близнаци. В същото време способността за ясновиждане започва да се губи. По някакъв начин човекът тогава е виждал Архангела, но Духовете на времето вече са скрити за него. Хората усещат Светлината и приемат разликата между Тъмнината и Светлината. Заратустра стои на планината и вижда слънчевата светлина, а в тъмнината на пещерата усеща присъствието на Ариман.

Слухът в хората се появява в египетската културна епоха. Тогава се появява и езикът за общуване. За да говорите, трябва да можете да чувате. Това е моментът, в който силите на Противника се намесват в развитието на човека. Ариманическите същества създават говорни органи. Ето откъде се появяват езиците, писмеността, буквите. След тази намеса у хората остава само спомен за духовния свят. По принцип светът е познат на ниво Ангелите. Споменът за това се запазва до 15-ти век. Тогава все още има хора, които пазят знания за духовния свят. Всички знаем името на Парацелз. Но през 15-ти век Ариман отново се намесва и оказва влияние върху развитието на човека. Мисленето се премества от душата в главата. Човекът става вироглав. Мисленето му става абстрактно. До 18-ти век светът става материалистичен. Появяват се машините. Възниква известният орден на Илюминатите. Гьоте е член на този орден, но когато му става ясно, че целта на този орден е борбата за политическа власт, той го напусна. През 19-ти век почти цялото човечество губи вярата в Бог. Повечето хора стават атеисти. Това, което е същност на университетската среда, става повсеместно. Именно през 19-ти век се подготвя онова, което днес става наша реалност. Това е като цяло най-общо за етапите на развитие на човека.

Коледа е скоро. Тя се свързва с Христос. В историята на християнството настъпват големи промени. През първите три века християните са ясновидци. Това е, което се нарича гнозис. Тогава ясновидството изчезва и се появява вярата. Хората започват да вярват в Бог. След това идва теологията. Вярата се превръща в наука. Теологията на Шелинг, например, е опит да се противодейства на опустошението на християнската вяра по научен начин. Но теологията става абстрактно-интелектуална. Тя престава да бъде дело на сърцето. Обаче днес Христос се нуждае от разбиране. Трябва да се научим да разбираме Христос. Какво иска Той? Какво желае? На къде отиваме?

За разбирането на това е нужно да се разберат етапите на развитие. В началото на развитието има еони на подготовка. Когато в духовния свят е взето решението да се постави развитието на света под контрола на Христос, Христос се оттегля от Йерархиите. Той създава Мировото Слово. Обединява силите на Изток, Запад, Север и Юг. Той събира заедно посоките на Лъв, Телец, Водолей и Скорпион. От силата на тези посоки създава човека. В Лъв имаме източника на водород. Във Водолей имаме кислород. В Скорпион имаме въглерод. А в Телец имаме азот. И ако сега си спомним училищния урок по химия, ще разберем, че тук имаме съставните елементи на белтъчините. От белтъчините може да бъде създаден човека. Ето как Христос създава човека от тези четири небесни посоки.

Когато човекът се появява в епохата на Атлантида, когато се научава да диша, още тогава една малка група хора знаят, че Христос ще се появи на Земята. Откъде биха могли да знаят? Имаше две деца Исус. Има само един небесен знак на двойствеността - Близнаци. По-нататък Телец е земен знак, здраво стъпил с краката си на Земята. И най-отгоре той има чашата на Граала, която приема духовното, приема Христос. В прехода от Близнаци към Телец имаме същността на Христос. Хората също са знаели кога ще се случи. В астралния свят астралните знаци Близнаци и Телец се намират в Овен. В етерния свят знаците Близнаци и Телец се свързват със Земята. И за ясновиждащия поглед това се вижда като небесна стълба. Съвременната астрология не знае нищо по този въпрос. Но дори древните индуси, които са имали ясновидство, са можели да я видят. Те чувстват, че най-висшето същество ще слезе от небето на Земята по тези стъпала. Но в древна Атлантида все още е имало голям брой хора, които са притежавали магически сили. Колко красиво изглежда, когато човек има магически сили. Тогава можете да направите магия. Но тези сили са използвани за егоистични цели. За лични, егоистични цели. Отпечатъкът от това явление може да се наблюдава и в наши дни. Хората имат връзки. Използват ги за свои лични цели. За напредък и кариера. Резултатът от тази магическа практика е гибелта на Атлантида. И тази малка група от хора, които знаеят, че Христос идва, се премества в Индия. Така се ражда древноиндийската култура. И в тази култура има хора, които знаят, че Христос ще се появи и че трябва да се подготвят за това събитие. Започвайки от 4200 г. пр.н.е., това събитие се подготвя в духовния свят.

Знаменателно събитие в древната персийска култура е раждането на Заратустра. Заратустра е имал седем инкарнации една след друга. Всеки негов живот на Земята има определена цел. От всеки от Седемте риши той получава индивидуално знание. Това е планетарно познание, от Марс, Юпитер, Венера и така нататък. И когато получава цялото знание, той се въплъщава без конкретна цел. В този си живот той е сляп и глух. Благодарение на това в него настъпва прозрение и той обединява всичките си знания в едно цяло. След това разделя това знание на две части. Така започва да владее мистерията на пространството. Какво е пространството? Пространството ни дава посоката – надясно, наляво, нагоре, надолу. Пространството е триизмерно. Това е триединство. Това са Отец, Син и Светия Дух. Разбирането на тази мистерия на пространството позволява мисленето да бъде безпогрешно.

Имайки това, което е вечно - пространствените посоки - човек има връзка с истината. Това знание Заратустра предава на Хермес в Египет. И заедно с тези знания той му дава своето астрално тяло. А еврейският народ получава от него етерното тяло. Този народ има специална задача. Също той им разкрива и тайната на времето. Трябва да се знае, че времето е свързано с движението на планетите. Мисленето във времето е винаги подвижно и не стои на едно място. Представете си Луната. Всеки път, когато си помисля за нея, тя вече е продължила напред. Първоначално времето е било Бог. Беше Еон. Времето беше управлението на Еона, който преминава от един към следващ. От Еоните идват Духовете на Времето. Хората имат представа за времето като линия. На тази линия обаче няма точки за „сега“, защото „сега“ всеки път ще бъде в различна позиция. Мислейки за времето, човек трябва да спекулира. Това противоречи на аналитичното мислене, тъй като спекулациите се отнасят към синтетично мислене. Забележително място за спекулиране е обменът. В началото на това мислене стои Моисей и неговият народ. Такова мислене е удобно и практично. Дава много. Благодарение на него възникват естествените науки. Мисленето във времето има и друга важна характеристика. Мислейки във времето, ние сме свързани с една посока. Ето как получаваме монотеизма. Така при евреите се появява един-единствен бог, Йехова. С разпространението на това мислене се е разпространил и монотеизмът. Католиците, протестантите, мюсюлмани – всички те имат един-единствен добър Бог. Това е резултат от мисленето в границите на времето. Трябва да го осъзнаем и да се отървем от монотеизма с неговото спекулативно, синтетично мислене. Трябва да придобием тринитарен начин на мислене. Такова е било мисленето на древните индуси. Те имат троицата - Брахма, Вишну и Шива.

Подобно разбиране е необходимо, за да бъде разбран и Христос. Той иска истината, а не спекулациите. Спекулациите са удобни, но не са верни. И се нуждаем от мислене, което съответства на това. Заратустра има последващи инкарнации. Например, той е бил учител на Питагор. Той също учи пророците. И тогава се ражда Исус Назарянинът. Учениците на Заратустра от миналото му го разпознават. Радват се да срещнат своя стар учител. Тази среща е свързана с Витлеемската звезда. Тя е приближаването към Земята на астралното тяло на Заратустра. По пътя на звездата те намират своя учител. Тогава научават в съня си за плана на Ирод да избие младенците. Ето как Исус е спасен. А в Египет той намери своите предишни астрално и етерно тяло, предадени на Хермес и Моисей. Затова към 12-годишна възраст става необичайно мъдър и всезнаещ. Притежавал е цялото пълно знание, което съществува в Израел по това време. Но да се издържи на това е било невъзможно и детето почива на 12-годишна възраст. Преди смъртта си, обаче, той дава своя Аз на другото дете Исус. Това момче е с шест месеца по-малко от него. В същото време то никога преди не се е раждало на Земята. Но той познава Христос. И има връзка с него. Тази връзка идва от дълбокото минало, когато противниковите сили са измъчвали хората. Тогава те оголват сетивните органи на човека. Виждайки червения цвят, той усеща болка, сякаш е прорязан с нож в очите. А от синия цвят изглежда сякаш, че това око се изтръгва. За да спаси хората, Христос трябва да се намеси. Той не може да действа директно, защото съществото му е пълно със светлина и той би изгорил всичко наоколо. Поради тази причина един Архангел слиза вместо него. Христос действа чрез него. Това е в Лемурийската епоха. По-нататък атаката срещу хората се повторя и е свързана с храненето. Човекът не може да смила храната и за него това е болезнено. И тук Христос действа чрез Архангела, спасявайки хората. В края на атлантската епоха Христос идва при хората, за да им помогне за трети път. Този Архангел е именно вторият Исус. И двете деца Исус бяха от дома на Давид. Единият представляваше линията на Соломон, а другият беше от линията на Натан. Така на 12-годишна възраст Азът на Заратустра дойде при втория Исус.

Това момче много обичаше природата. То беше надарено и общуваше с елементарните същества. За другити хора беше потайно и не допускаше близост. С приемането на Аз-а на Заратустра настъпиха промени. То стана ясновидец и видя какво се е случило с неговия народ, отхвърлянето на древните истини и упадъка. Но то нямаше наоколо с кого да общува. Беше самотно, но успя да превърне тази самота в любов. В младостта си научи занаята на своя баща. Тук е необходимо да се припомни, че собствената му майка почина, а неговата мащеха е майката на Исус от Назарет. Имаше нова семейна връзка, защото в едното семейство почина майката, а в другото бащата. На 18 години Исус тръгва в странстване, както обикновено правят чираците занаятчии. Сега той се среща с хора и живее със семействата им. Срещите с него дават на хората топлината на любовта, която след това остава с тях за дълго време. Такова общуване с него е лечебно за хората.

След странстването Исус има връзка с един благотворителен орден. Редът в този орден е строг. За да се присъедини човек към него, трябва да даде цялото си състояние, за да помогне на бедните. В този орден Исус има широк кръг на общение. Тук той има среща с Буда, на когото казва, че религията му не обхваща всички и следователно не може да бъде спасение за цялото човечество, защото не всеки човек има възможност да следва будисткия начин на живот. Рудолф Щайнер в тази връзка също казва, че има хора, които трябва да се занимаят с почистването на клоаката. Привилегия, която е недостъпна за всички.

Освен тази среща има среща и с Йоан Кръстител. В него той разпознава Илия. Това е негова реинкарнация. На 30-годишна възраст Исус разговаря с мащехата си. В този разговор той й разказва за детството си. Разказва й как на 12-годишна възраст Азът на Заратустра и цялото му знание идват при него. Разказва какво е преживял по време на пътуванията си. За това, което някога е видял в земята на езичниците, които са били измъчвани от демони чрез проказа. По време на този разговор Азът на Заратустра започва да излиза от него и той отново става това, което е бил преди 12-годишна възраст. След разговора с мащехата си, се отправя към река Йордан. По пътя среща двама служители от ордена на есеите. Разговаря с тях и им казва за погрешността на тяхното учение, защото тяхното убеждение в собственото им величие е проява на високомерие. Пътят им е затворен за онези, които не са избрани. Невъзможно е да бъдеш добър, използвайки труда на някой друг. Тогава среща един отчаян човек. Познава го и го пита какво му се е случило. Човекът му разказва за съня си, в който сънувал, че е голям и знатен благородник, но тогава чул глас, който му казва, че той е неговият създател и следователно човекът му принадлежи. Това бил гласът на Луцифер, който иска да вземе за себе си тази душа. После среща прокажен. Този човек бил под властта на Ариман. И когато стига до река Йордан, Христовото същество влиза в него. След това са трите години в Палестина, разпятието, възкресението и възнесението.

Христос се съединява със Земята и това, върху което ходим, е Неговото физическо тяло. Както се казва, „който яде хляб с Мене, вдигна петата си против Мене.”

Но какво можем да направим за физическото тяло на Христос? Трябва да се вслушваме в гласа на съвестта си. Това ни дава възможност да излекуваме Земята. Етерното тяло на Христос е нашата атмосфера. Само помислете какво е замърсяването, което издържа. Любовта и милостта ще ни позволят да излекуваме това етерно тяло. А астралното тяло на Христос е аурата на Земята. Нея не я виждаме. Тя е закрита за нашето зрение от сетивния свят. Нашето смирение, благоговение и удивление ни дават възможност да излекуваме астралното тяло на Земята. Нашето ежедневие иска да ни отучи от всичко това, но ни е необходимо да го научим отново.

Нека се върнем отново към въпроса как можем да разберем Христос. Това е основната ни тема, нашата задача. Може да се четат всяка сутрин няколко реда от Евангелието на Йоан. Това е достатъчно. Един прекрасен ден всичко ще бъде прочетено и ще можете да започнете да четете отначало. И четейки този текст за втори път, настъпва удивление. Четейки многократно, намираш нещо, което още не си чел, въпреки факта, че това, което си прочел, е в текста. Четейки трети, четвърти път, можеш да намериш нещо ново, непрочетено. Така се познават безкрайно дълбоки истини и се придобива удивление.

Все още имаме три основни сили. Можем да мислим. Можем да чувстваме. Въпреки факта, че се опитват да ни отучат от това да чувстваме, ние имаме тази сила в себе си. Имаме и воля. Ние сме способни да действаме. Можем също да разширим нашето мислене. Шилер казва следното - опитайте се да мислите това, което никой не е мислил преди вас. Това може да се опише по следния начин. Окото ни представя сетивния свят. Светлината, проникваща през окото, среща съществата, които крият от нас сетивния свят - Духовете на Формата. Те скриват духовния свят. В това им помагат Ангели, Архангели и Духове на Времето. Тези помощници имат чудесна памет. Те знаят всичко, което се е случило с нас в духовния свят преди нашето раждане, когато сме подготвяли собствената си карма. Те помнят позицията на нашите планети. И привеждат възприемането на света около нас в съответствие с нашата карма. Но ние можем да следваме по-нататък пътя на светлината към Духовете на Движението. Те задвижват нашето мислене. Виждаме нещо, чувстваме нещо, чуваме нещо. Това задвижва нашето мислене. Духовете на Движението действат в човешката глава. А в средния човек действат Духовете на Мъдростта. Те следят за съответствието на космическите ритми. Слънчевият ритъм в човека е пулсът на сърцето. Един градус Слънцето преминава за 72 години, а в една минута имаме 72 сърдечни удара. Ритъмът на Луната се явява нашето дишане. 18 вдишвания и издишвания прави човек за минута, а за 18 години Луната прави своята обколка. Това е дело на Духовете на Мъдростта. Те също са отговорни за нашето възприятие и чувстване. В чувственото не грешим, защото то е свързано с ритъма на планетите. Тук просто трябва да се научим да се вслушваме във вътрешния си глас. От човека на ритмите може да се премине към човека на волята, към този, при който има активна дейност – в мускулите и в кръвообращението. Тук живеят Духовете на Волята.

Така можем да разберем, че с нас и в нас живеят и действат Йерархии, започващи от Ангелите. Космосът е с нас, той е в нас. И ние сме едно цяло с него. С това разбиране започваме да мислим космически. Започваме да разбираме езика на Христос. Ние разбираме Йерархиите, същността на планетарните движения и аспекти. Всичко това е езикът на Христос.