Дванадесетте сетива, очите
Д-р Инго Юнге, декември 2022 год.
Искам да ви напомня за лекцията, в която говорихме за това, какво се намира под краката ни, върху какво ходим или върху какво стоим. Става дума за повърхността на земята. Беше казано, че за това няма основание. Но съществуват силите на Духовете на Волята, които излизат на повърхността от Земята. И ние бихме били отнесени в Космоса, ако освен тях нямаше нищо друго. Същевременно отгоре от небесата идват противодействащите сили на Духовете на Движението. Това се поддържа благодарение на тона и звуковете на сферите. Духовете на Волята също имат своята подкрепа. Топлината, която ни дава да замръзнем, идва от Духовете на Любовта. Любовта и топлината са здраво свързани. А въздухът за нашето дишане се дава от Духовете на Хармонията. Те също поддържат движението на Духовете на Волята. За да можем да се задържим върху земята, да се задържим без да загубим равновесие, ни подкрепят Духовете на Формата. Те следят за това земните потоци да приемат твърд и неподвижен вид. В някои земни области може да се види такова вълнообразно движение на повърхността, което е застинало постепенно.
Ако погледнем нашата Земя, по която ходим, от Космоса, ние не можем просто да кажем, че Земята е полукълбо. В училище са ни учили, че Земята представлява въртяща се елипсовидна форма. Тя повече би напомняла за комат хляб. Това може да се нарисува. Около нея има прекрасен син въздух - атмосферата. Но някъде се намира още и Слънцето, огряващо Земята, като предава на светлата й страна издутост. Така че отстрани нашата Земя ще бъде подобна на нашите очи. Очите са ни необходими за зрението, за да виждаме света. „
По-рано благодарение на човешките очи не са можели да виждат не само света, но и боговете в него. Но освен това - елементарния свят и ангелите. В древните времена е съществувал гнозисът. Само по себе си понятието гнозис е сложно. Рудолф Щайнер казва, че около 400 год.сл.Хр. гнозисът е бил тотално унищожен. Но какво е гнозисът, Щайнер не казва. Веднъж, четейки "Как се постигат познания за висшите светове", за седми или осми път, прочетох един стих - имагинация, духовно видение, ясновиждане, гнозис... И тогава ми стана ясно, че гнозисът е ясновиждане. Хората са били ясновиждащи. Но защо ясновиждането изведнъж е изчезнало? Защото Духовете на Формата предават мисленето на Духовете на Личността. Мисленето става индивидуално и и заедно с това изчезват гнозиса и ясновиждането. Може да се каже, че Духовният свят е бил покрит с воал, като на нас остава само сетивния свят. Започвайки от 400-та год. виждаме само външния свят, който ни обкръжава. През деня сме в света на сетивата, а вечер, когато спим, сме в Космоса. Някъде през 15-ти век все още се водят записки за преживяванията по време на сън и в космоса. Днес те могат да се прочетат, но са много непонятни. В тях срещаме името Прозерпина. Слушателите в космологичния курс знаят, че това е една от планетите. Ще назова още едно име - Alanus ab Insulis. В името му има ab Insulis, т.е. Алан от Ирландия. Също име името Бернард Силвестър - бившият учител на Данте - авторът на "Божествена комедия". Това произведение може да се счита за завещание на миналите времена, загубило своята валидност.
Днес са ни необходими нови откровения. Парацелз или Якоб Бьоме са безполезни. За да разберем това, обръщаме вниманието си към човешките очи.
Ето тук е зрителният нерв, а тук формата на очите. Това са лещата и стъкловидното тяло. Рудолф Щайнер казва, че в действителност окото не е част от човешкото. То е подобно на фотокамера. Физическо устройство. Органите на сетивата са тези места, където имаме повече от всичко мъртвина и по-малко от всичко живина в нас.
Помислете за слуховите костички - това са мъртви кости. В очите, например, не постъпва кръв. Само в отделни части на очите има кръвообращение, но като цяло това е мъртъв апарат. Това е самостоятелен орган в главата, свързан само частично с останалото тяло. При това може да се каже, че всяко сетиво притежава самостоятелност.
Вече говорихме за това, че човекът има 12 сетива. Седем от които имат изключителна връзка със зодиакалния пояс. Петте сетива, тези, които изучаваме в училище, имат двойна поддръжка. Тук ще нарисуваме зодиакалния пояс. Ето ги Лъв, Скорпион, Телец, Водолей, и всички останали. По този начин ние имаме 12 отделни сетива. Започваме със Стрелец, където имаме Марс - това е сетивото за вкус. По-нататък следва най-важното сетиво, което притежаваме и което не можем да изключим. Можем да не забележим или да не чуем някого, но не можем да изключим сетивото за мирис. Мирисът има изключителната способност да си постигне своето. Това са Скорпион и Юпитер. По-нататък имаме Сатурн - това е сетивото на слуха. След това Венера и нейното сетиво за осезание. При Козирог е зрителното сетиво и Меркурий. Останалите сетива - жизненото сетиво и Лъва, сетивото за собствено движение и Дева, сетивото за равновесие и Везни, сетивото за топлина и Водолей, словесното сетиво и Овен, сетивото на мислите и Телец и сетивото за Аза и Близнаци. Това оригиналните сетива. Тук е словото, тук са мислите, тук е Азът, тук е още топлината. Това са останалите. Седем и пет - те са 12. Развитието на света се движи по седем степени. А човекът има пет - това е пентаграмът. Имайки подкрепата на планетите, тези пет сетива са важни.
В историята на човечеството имаме нападение от Противниковите сили. Луцифер следи за това погрешно да разбираме усещането за допир. Докосвам се до дървото. Докосвам свещта. Това обаче не е така, а обратното - аз чувствам себе си. Когато се събудим посреднощ и ходим в тъмнината, можем да ударим големия пръст на краката си в шкафа. Веднага го чувстваме. Ние не чувстваме шкафа, а чувстваме себе си. Сетивото за осезание ни води към възприятие на собствения Аз. Това е нашият Рак. А Лъвът трябва да ни подсказва положението на звездите. Какво ме чака днес? Чист път или задръстване? Това е нашето астрално тяло. Небесното тяло отговаря на това как ние преживяваме деня. Жизненото сетиво ни позволява да почувстваме нашето астрално тяло. А Луцифер превръща в това в алгоритъм - "днес съм в прекрасно състояние" - или - "днес излизам в болничен". Имаме още сетиво за движение, благодарение на което би трябвало да чувстваме нашето етерно тяло. Когато стисна ръката си, етерното тяло се отваря. Това движение на етерното тяло трябва да го чувстваме. Вътрешното духовно движение човекът би могъл да чувства до 400-та година.
Ариман също не стои без работа. Той въвежда говоренето чрез гърлото. Това е времето на строителството на Вавилонската кула, краят на древноперсийската и началото на древноегипетската култура. Това е времето на втория потоп. Хората загубват способността да виждат аурата и да възприемат астралното тяло. За това ни разказва историята на аргонавтите и търсенето на златното руно. Ето в това време се появява възможността да се служим с гърлото при говоренето - подарък на Ариман. По този начин сетивото за говор се опорочава. От началато на епохата на Риби Ариман пренася мисленето от душата в главата, прави нашето мислене интелектуално. Сетивото за мислене е също ариманично. Ариман също се опитва да опорочи сетивото за Аза. Има философи, които не казват, че човешкото битие е следствие на вътрешното преживяване, а е резултат от самовъзприемането в другите хора. Чрез интелектуалния подход Ариман се опитва да ни отдалечи от сетивото за Аза. Той не е довел това до края, но се опитва. Всички умници на нашето време са негови жертви. Те носят на лицето си медицинска маска, за да не се вижда то. Маскираните доброволци - те са успех на Ариман.
Правилното разбиране на нашите сетива ни води към космически представи. Очите и всички сетива, които са свързани с етерното тяло. Благодарение на етерното тяло ние изобщо имаме възприятие - всичко, което слушаме и всичко, което виждаме. Но етерното тяло принадлежи на Космоса. То е космическо създание. Чрез етерното тяло преживяванията попадат в нашето съзнание. По принцип самият телесен човек не притежава сетивата. Говорейки образно, сетивата се явяват своеобразни заливи в тялото. Това е особено видни при очните и ушните кухини. Видно е как външното се устремява навътре. А от вътрешния човек към външното се устремява етерното тяло. Етерното тяло взема участие в нашия контакт с външното.
Но има много умни хора, някои от които Щайнер споменава. Това са Лок, Хюм, Кант, Хемхолц. Всички те са философствали за сетивата и са писали за тях. Тяхното описание на сетивата точно съответстват на животинските сетива. Описвайки сетивата по този начин, може лесно да се направи изводът, че човекът е по-висше животно. И не е чудно, че такъв извод е бил направен. Но човекът е бил преди това и всички животни са произлезли от човека. Маймуната е същество, което не е приело Аза - тя е без Аз.
Нашето етерно тяло се създава до зачатието в макрокосмическото пространство. При зачатието духът е вече с майката, но етерно тяло още няма. Чакаме новолуние, за да приемем ядрото на нашето етерно тяло от Космоса, от Лунните сили, с които се спускаме на Земята. А докато Луната се движи напред и нараства, тя отразява светлината на Марс. Приемайки тази светлина, към нашето етерно тяло идва способността за езика. По-нататък се отразява светлината на Меркурий и ние придобиваме способността за движение. И задължително да подчертаем напомнянето на Щайнер, че също и способността за евритмия. Без Мерсурий ние не бихме могли да се занимаваме с евритмия. Меркурий и посланикът на боговете, пътят към Христос.
После следва Юпитер, който ни дава мъдростта, за да станем мъдри. А Венера ни дава възприятие за красотата и прекрасното. Луната отразява светлината на Сатурн и това дава на човека сърдечната топлина. Сатурн е свързан с Духовете на Волята. Сърдечната топлина е свързана с волята. За да харесаш нещо или да се заинтересуваш от нещо, е необходима воля. Нищо не се дава просто ей така.
Сетивният свят го имаме благодарение на нашите макрокосмически части, на нашето етерно тяло. В действителност, поради етерното тяло ние не сме земни същества, а извънземни. На обикновения съвременен човек това му е много трудно да го разбере, защото не желае да загуби своя комфорт. Сетивният свят навлиза чрез сетивните органи и чрез етерното тяло възприемаме това, което се случва във външния свят. Дванадесетте наши сетива древните атланти са наричали дванадесетте потока на Нифелхайм. Това название може да се преведе като Домът на мъглата. Атлантида е била обвита в мъгла, затова и такова е името. Също имаме 12-ет главови нерви, които са свързани да 12-те зодиакални знака. Сега трябва да нарисувам човешката глава.
Ние имаме 12 главови нерви, които се разпростират към 12-те зодиакални знака. Практически те се свързват с небесата. Сега можем да си представим следното: правим интензивен курс по медитация и изведнъж ставаме ясновиждащи. Тук виждаме лъч светлина, който се съединява със зрителния нерв. Подобно нещо можем да си представим и със звука, който прониква в човека. Имайки ясновиждащ дар, виждаме как външното се докосва с вътрешното. Виждаме Духовете на Формата, които са провесили воал между външното и вътрешного. Виждаме, че не ни дават да възприемем света по духовен начи Виждаме как очите са покрити с воала на Духовете на Формата, като ни позволяват да видим само сетивния свят. В това има необходимост. И това е необходимо, за да можем да бъдем свободни. И така космическото се докосва с областта на Духовете на Формата. Зад воала на външното се намира скритият за нас духовен свят. Във външното ние имаме зодиакалния пояс и планетите. Тяхната същност се свързва със същността на Духовете на Формата и се въплъщава в нашите сетива. Възприемайки сетивно света, ние възприемаме света на небесните тела и Духовете на Формата. Планетите и Духовете на Формата се намират на обективната страна на възприятията на нашите сетива. Но не само. Духовете на Формата, може да се каже така, имат помощници.
Преминавайки през планетните сфери, имаме Ангели, Архангели и Духове на Личността. Това са помощниците на Духовете на Формата. Ние сме с тях през нощта, виждаме ги, когато спим. Но нямаме съзнанието, не възприемаме тяхното присъствие. През деня ние също ги носим в себе си. И с какво се занимават те? Те си спомнят за това кака сме дошли от небесата към нашето раждане и положението на планетите в това време. Те запомнят положението на Меркурий, Юпитер, Марс и останалите планети по време на нашия път от Полунощното битие до нашето раждане. И когато от външния свят имаме лъч светлина или някакъв звук, те сверяват това с онова какво се преживели в миналите животи, с нашата карма. По този начин във всичко, което имаме, като се докосваме с външния свят, също вече е наша карма. Във всеки миг нашият живот има отпечатък в нашата карма. Ето такава роля имат свързаните с Духовете на Формата Ангели, Архангели и Духове на Личността. Третата Йерархия съгласува преживяния от нас живот с това, с което се срещаме.
Когато възприемаме проявите на външния свят, човекът започва да мисли. Просто нищо не преминава ей така. Ние започваме да мислим. Но защо? Това, което надвила вътрешно у нас, се движи от Духовете на Движението. Без тях ние не бихме могли да дишаме. В самата ни глава няма никакво движение. Но го има в други части на тялото. Тук действат Духовете на Движението. Ние мислим и едно от 12-те сетива действа. Ето тук имаме Скорпион. Защо именно то? С него са свързани Духовете на Движението. Да си спомним миналите лекции, когато говорих за Йехова. Йехова сключва съюз с абнормните Духове на Движението. Тези Духове ставата луциферически. И в резултат на този съюз, може образно да се каже, планетите се обръщат. Марс е била планетата на езика, на езиковото обучение. В обърнат вид той става Марс, свързан с кръвта в потока на наследствеността. Той започва да отговаря за кръвните връзки. Принудени се да отидете на рожден ден, защото ваш роднина има рожден ден, вместо да отидете да слушате лекция. Това е Марс. Или например Венера, която отговаря за красотата и изкуствата, става планета на дишането. По този начин получаваме бронхиална астма. Меркурий става планета на желязото. Този съюз с абнормните Духове на Движението променя всичко в нашия свят. Също така от старото тринитарно, аналитично мислене, се получава интелектуално, синтетично мислене. Това мислене е спекулативно и измислено.
И така, какво имаме в Скорпион? Сетивото за обоняние. Ние мислим благодарение на това сетиво. Трудно е да се разбере, но немският език ни дава подсказка. В немския може да се каже - това не мирише - което означава - аз не мисля така. По принцип ние имаме 12 възможности. Ние можем да мислим с очите. За това говорят Гьоте и Щайнер. На мисленето тук служи зрителният нерв. Физиологическото място на действие е четирихълмието в средния мозък. В този случай ние бихме могли да имаме имагинации. И всяко от 12-те сетива би могло да се усили и да подобри нашето мислене. Такава способност има Рудолф Щайнер. Той е можел да свързва всички 12-ет сетива с мисленето.
Всеки от нас е роден в определен знак на Зодиака. И ние имаме нашия ангел - телохранител, нашият висш Аз, който ни съпровожда. Освен това има още 12 ангела, които се отличават един от друг и всеки от тях е свързан с отделен знак на Зодиака. С един от тях ние сме родени, а останалите 11 ние можем да спечелим. Лъвът, например, може да бъде научен да стане Водолей, Рак, Везни. Да се научи на останалите качества, освен тези, които вече притежава. Имаме цяла година и всеки месец бихме могли да учим и да се постигне чувството на този месец. В наши дни не се занимаваме с това и затова в училище възникват такива проблеми като легастения или дискалкулия.
Ще направим следващата крачка във вътрешния човек. От Духовете на Движението ние отиваме към Духовете на Мъдростта, като се придвижваме в йерархичните степени. Те отговарят за възприятието. Тук имаме органите на жлезите - цервикалните жлези, слюнчените жлези. Придвижваме се по-нататък. На жлезистите органи съдействат делата на Духовете на Мъдростта. Човекът е сетивен благодарение на работата на Духовете на Мъдростта. Сред присъстващите тук има такива, които четат Мистерийните драми на Рудолф Щайнер. В тяхното начало има сцена, когато един от героите не намира разбиране в другите. И Бенедикт, духовният наставник, се налага да се намеси и да каже, ме това, което живее във вещите може да се почувства. Мъдростта не трябва да се мисли, тя може само да се почувства. И точно с това се занимават Духовите на Мъдростта.
Освен това е нужно да се каже още за волята. В нас тя е от Духовете на Волята, които стоят по-високо от Духовете на Мъдростта. Къде можем да ги намерим в нашето тяло? Кръвта, предаваща кислорода, е необходима за движението на мускулите. По-рано говорихме за това, че видимото тяло на Духовете на Формата са планетите. Това е, така да се каже, тяхната външна видима страна. Духовете на Движението имат своя видима страна в звездите. Ние също ги виждаме. Тяхната вътрешна страна човек вижда само между смъртта и новото раждане. Духовният образ на Духовете на Движението се открива пред човека след смъртта му. А външният образ на Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята за нас е недостъпен. Те имат чисто духовен облик. Те се намират в света на звездите и планетите. Но когато тук пред вас се движа, това е проява на действията на Духовете на Волята. А когато чувствам, че говоря нещо, което никой друг не разбира, е доказателство за присъствието на Духовете на Мъдростта.
Когато починалият ни гледа от небесата и гледа какво правим, той вижда нашите мисли и чувства. За починалия е достъпен образът на Духовете на Волята и Духовете на Мъдростта. Връзката между починалия и живите, кармическата връзка, и възможна благодарение на действието на Духовете на Волята и Духовете на Мъдростта. Ние гледаме към света на починалите и виждаме планетите и звездите, а те, гледайки ни, виждат нашата воля и нашите чувства. Те виждат духовното, а не материалното. Когато се издигнем от планетите към звездите и по-нататък, ние придобиваме духовното. Духовното идва към нас. Какво идва към нас? Над Духовете на Волята и Духовете на Мъдростта стоят Духовете на Хармонията и Духовете на Любовта. Те не могат да бъдат възприети. И както казва Рудолф Щайнер - те са толкова недостъпни, че именно това ги сближава с нас. Как чувстваме тази близост? Херувимите са като гръмотевичен облак или земетресение. А Духовете на Любовта, Серафимите, са подобни на мълнии, които удрят от този облак или са като вулканичен облак. Това от една страна е творческа сила, а от друга страна е сила на разрушението.
Ето по този начин човек е поставен в макрокосмоса. Такъв, какъвто е. Той носи в себе си двойствена природа. В съня си е свързан с Космоса, макар и да не го осъзнава. Заспивайки той е съзвучен с космическото движение. А когато се събудим, ние напускаме Космоса. Този, който спи има естествената действителност. И тази действителност, ви казах в началото, хората са можели да виждат до 15 век. Това е било духовно видение на действителностт. А на нас ни е нужно да научим за тази действителност, да разберем и да мислим. Това ще бъде реално мислене. Това е тежък труд за разрушаването на старите форми и навици на мисленето. Без него ние не можем да се развиваме, не можем да направим крачка напред. Мисловните навици са опасни. Те ни влачат в пропастта. И с това ние сме длъжни да се борим.
Превод: Дорина Василева