ДВАНАДЕСЕТ СВЕЩЕНИ НОЩИ 2022-2023
ПО ПЪТЯ НА ЛУНАТА/АНГЕЛИТЕ
По традиция 12-те свещени нощи се приемат като време за по-дълбоко навлизане в 12-те зодиакални съзвездия. Това наистина е микрокосмос на макрокосмоса на много нива. Съществуват много подходи за това как може да се направи. Нито един от тях не бива да се счита за "най-правилния". Може да се започне от последното съзвездие Риби, свързано с Човека, и да се премине през възходящите йерархии, като кулминацията е Овен, Мистичният Божий Агнец. Можем да работим, тръгвайки от Овен, АЗ СЪМ - изправеност, и да направил обиколка, завършвайки с ръцете и краката и работейки с физическия свят в Риби. Човек може да започне от Козирог, звездите, от които е изгряло Слънцето по време на оригиналната Бъдни вечер, и да работи през зодиака. Може да се започне с Дева, както направи Вили Зухер в една лекция, като звездите на Майката Мария/София, която ражда Светия Младенец на Коледа, и да се работи като се обиколи. Може дори да се помисли за личен подход, като например да се започне от собственото рождено съзвездие и да се работи около зодиака. Важно е да не се подхожда догматично, а да се запази гъвкавост в задълбочаването на връзката с Дванадесетте зодии. Във всеки случай връзката на зодиака със Свещените нощи и числото 12 е значима, тъй като ни въвежда във връзка със силите на формата, които действат особено силно на Земята през тези нощи. По това време семената преминават през формиращ преход. През зимата, заровени в тъмната земя, те получават космическия отпечатък на своя формообразуващ код като основа за бъдещия си живот. На юг, в разгара на лятото, може би формообразуващият код от космоса се получава като плодообразуваща и семенна сила в прехода на растението от цъфтеж към раждане на плодове.
Астрономическото значение на "защо" на Свещените нощи може да послужи като портал към по-дълбоко духовно разбиране. Синодичната лунна година се състои от годишните цикли от пълнолуние до пълнолуние във всяко съзвездие и е дълга 354 дни. Слънчевият календар, основан на базата на видимото движение на Слънцето през зодиака и връщането му в същата точка, е 365 дни плюс около 5 часа. По този начин тези 12 свещени Коледни дни са нещо като специално време, време в слънчевата година, което е извън, така да се каже, лунната година. Това са 12 дни, през които имаме директен достъп до слънчевите космически сили.
По това време на годината сякаш се отварят велики космически порти към небесата, защото когато духовното Слънце изгрява в мрака на зимната нощ, пред човешките същества се открива възможността да получат съвсем уникално познание за йерархичния космос, за работата на висшите йерархии, които са ръководните сили на нашата Земя.
Рудолф Щайнер
Тази година благодарение на една много специална възможност за наблюдение на небето и на тези "отворени порти" към небето и "уникално проникване в йерархичния космос”, ще работя по различен начин със Свещените нощи. Всичките девет странстващи звезди, нашите планети и Слънцето, се намират в едната половина на небето - от Стрелец до Телец. Всяка вечер можем да изпитаме удивлението и радостта да погледнем към небето малко след залез слънце и да видим всички видими планети, които се движат по небето. Човек може също така да си представи мислено невидимите три външни планети на техните звездни места. Вижте изображението към тази статия.
Тази година съзнателното участие в лунния цикъл от Новолуние до Пълнолуние ни предлага специална възможност. Как да разбираме този лунен цикъл? Това ни отвежда към по-голямото същество на Слънцето и към цялостната същност на нашия Слънчев Космос или Слънчев Логос. Разбира се, имаме видимото Слънце, което осигурява топлина и светлина на Земята в нашия годишен цикъл. Слънцето е това, за което може да се каже, че "създава" пространството. Съществува и невидимото духовно Слънце, за което може да се каже, че е както централно, така и периферно Слънце. Това периферно Слънце е от естеството на зодиака, тъй като то е периферията на нашия Слънчев логос. Между активността на централното духовно Слънце и активността на периферното зодиакално Слънце живее цялото ни космическо битие на планетарната йерархична активност и нашата земна активност. Ако си представим планетите като един свят, съставен от сфери, можем да си представим един динамичен поток от непрекъснати взаимовръзки между "космическите интелигентности", пропити, дори направлявани от по-голямото Слънце.
Каква е тази дейност на Слънцето? Представете си сега Слънчевата система с център Слънцето и планетите, които се издигат в посока навън, с Меркурий и Венера между Слънцето и Земята, след това Земята с нашата Луна, която се върти около нас, и след това навън към по-висшите планетни сфери на Марс, Юпитер, Сатурн и външните планети, чак до зодиака - неподвижните звезди, които обкръжават всичко. От периферното Слънце струи космическа духовна субстанция откъм дванадесетте посоки, като всяка от тях притежава свой уникален жест и слово. (Хейзъл Страйкър е описала чудесно тази динамика в статия, която е озаглавила "Великият космически слънчоглед", защото моделът на слънчогледа отразява този модел на струяща спираловидна слънчева субстанция). Когато тази субстанция се стича към центъра, тя започва процес на кондензация, като постепенно увеличава плътността си, докато на Земята достигне максималната си плътност като материя. Още от Земята нататък тази субстанция започва процес на одухотворяване, с дейността на Венера и Меркурий, докато се движи към централното Слънце. Тогава нещо се случва. Някои от вас може би са наясно, че Щайнер описва Слънцето не като тяло, а като празно пространство, дупка, или както той го нарича "по-малко от празно". Тук имаме загадка, която е подобна на загадката за човешкия "аз". Субстанцията изчезва, напълно транссубстанцирана в центричното по-малко от празно Слънце, което не е "нещо", а постоянно трансформираща дейност. Къде отива тя? Тя се появява отново в периферията, одухотворена, и процесът започва отново, безспирно.
А каква е ролята на Луната в този процес? Тук можем да работим с друга картина. По време на Новолуние Луната е тъмна или може да се каже "празна", тъй като се намира между Земята и Слънцето. Когато тръгне по пътя си около Земята към Пълнолуние, започвайки от малкия си граален полумесец, тя започва да се "пълни" с космическата субстанция, струяща към Земята от периферията и външните планети. Луната е своеобразен съд за космическата субстанция. При Пълнолуние тя е пълна с тази слънчева субстанция и тогава започва нов процес. Субстанцията, движейки се наоколо към сферите на Меркурий и Венера и към Слънцето, започва своя процес на одухотворяване, като изпразва Луната. Ето тук сега се появява човешкото същество. Ако изберем да участваме заедно с космоса и Слънцето, можем да се включим в този процес на транссубстанциализация. Преходът от Пълнолуние към Новолуние е процес на трансформиране на субстанцията. Ние правим това като осъзнаваме необходимостта да одухотворим собствените си души и да трансформираме съзнанието на нашата Земя от процес на материализиране към ново духовно съзнание във всички аспекти на съществуването. Евентуално това може да се превърне във физическа/духовна дейност със земни субстанции, извършвана от човешкото същество.
По време на тези специални Свещени нощи нашата уникална възможност тази година е да участваме съзнателно в "запълването" на Луната от Новолуние до Пълнолуние между 23 декември и 6 януари, за да схванем по-добре йерархичната активност на звездите и планетите през този особено свят период от годината. Както виждам, благодарение на уникалния лунен процес, на който можем да станем свидетели тази година през тези специални дни, нашата собствена вътрешна активност от Пълнолуние до Новолуние в трансформирането на получената субстанция може да окаже влияние върху цялата предстояща година. Това е истинска работа с Ангелите, със съществата от лунната сфера, както и с Учителите, които винаги се стремят да ни помогнат в осъществяването на висшата ни същност. Както мнозина от вас може би знаят, всеки от 12-те дни на Коледа носи зародиша на активността за всеки от следващите месеци на годината и може да окаже въздействие върху всеки месец, като 24/25 декември съответства на януари, 25/26 декември - на февруари и т.н.
И така, нека започнем нашето пътуване с ангелите, като придружим Луната, докато се движи по нощното небе, насочвайки вниманието си към различните планети и зодиакални съзвездия, които ще ни водят, стъпка по стъпка, а вие можете да го проследите с помощта на включената илюстрация - от дясно на ляво. Както знаете, звездите всъщност се движат от дясно (запад) наляво (изток) от нашата точка на зрение, в движението си всеки ден на фона на зодиака. Само движенията на Луната, вътрешните планети и Слънцето ще бъдат забележими през дванадесетте нощи. Но поради Земното въртене, имаме усещането, че нощният звезден небосвод се движи отляво надясно, тъй като се завъртим на изток. Така че с напредването на нощта първо Меркурий и Венера, последвани от другите планети, ще изчезнат под западния хоризонт и с изгрева на Слънцето от изток, всички ще попаднат под линията на хоризонта.
Както можете да видите на приложеното изображение на небето на 24 декември, Бъдни вечер, Слънцето е залязло в лъка и стрелата на Стрелеца. Долната част на тялото на Стрелеца е точно на линията на хоризонта. През Светите нощи Слънцето ще се движи само през лъка на Стрелеца. Луната е в съвпад със Слънцето на 23 декември, тъмно Новолуние, с което започва новият ѝ цикъл. Всеки ден, описан по-долу, започва през нощта, като начало на окултния ден. Така че на 24 декември трябва да се работи с нощта на 24-ти и с деня на 25-ти до нощта. Полезно е да се разгледат Луната и планетите на небето през тази нощ, после да вземем със себе си тези впечатления при заспиване през нощта и да ги върнем отново в съзнанието си на сутринта, като практика за Светите нощи.
Ден 1: 24/25 декември: (съответства на януари)
Започваме Лунното си пътешествие с Новолунието, което е точно на 23 декември и е в съвпад със Слънцето. Но на Бъдни вечер Луната се свързва първо с Венера, а след това с Меркурий, които се намират само на 4 градуса един от друг, така че по същество са в съвпад помежду си. Те се появяват покрай Слънцето, като се виждат точно до новия полумесец. Ще станат по-видими след залез слънце, тъй като се отдалечават от Слънцето през Светите нощи. Точно около полунощ на Бъдни вечер Луната ще се срещне с Плутон, който е само на 5 градуса от Меркурий. Тези часове са по универсалното време в Гринуич, така че ще трябва да се изчислят за собствената часова зона.
И така, започваме Светите нощи с дълбоко вътрешно осъзнаване за Детето, родено през нощта, по време на която Луната ни насочва към Меркурий и Венера, съединени в лъка на Стрелеца, а след това около полунощ влиза в съвпад с Плутон в животинското тяло на Стрелеца. Можем да си представим трансформиращата сила на любовта и изцелението от Меркурий и Венера, застанали в лъка на Стрелеца, които насочват човечеството към духовните ни цели или към човешкия ни идеал. Стрелецът, както често съм писал, е онова съзвездие, свързано с дейността на Архаите и силите на Аз-съзнанието, което е изразено в имагинацията за кентавъра с животинско тяло, човешки торс и лък, насочен към бъдещата цел да станем истински хора. И така, Меркурий и Венера, заедно със Слънцето, са в лъка и горната част на тялото на Стрелеца и тази Коледа ни дават потенциала за истинско пробуждане на висшата ни природа. В същото време Плутон продължава да се намира в долното животинско тяло на Стрелеца, където е бил от години. С Плутон можем да си представим големите предизвикателства пред човечеството в сегашните ни времена - да се противопоставим на анимализацията на човечеството и на разрушителните усилия на падналите Архаи – Асурите - да материализират Аза. Потенциалът му обаче се крие в дълбоката трансформираща сила на волята, която ще внесе духовното направо в трансформацията на материята. Това може да се превърне в революционна сила на трансформация, ако бъде поето от духовния Аз съм, или пък в сила, която унищожава егото, което го обвързва с материята. В навечерието на Рождество можем да вземем и двете картини – на преобразяващата сила на пробуждането за нашата истинска човешка природа и преодоляването на античовешките сили от великото раждане на светия рожденик.
Ден 2: 25/26 декември: (съответства на февруари)
Плутоновият импулс, описан по-горе, продължава и в деня на Коледа, тъй като съвпадът на Луната и Плутон настъпва точно около полунощ на 25-ти, в началото на Коледния ден. През деня младата Луна ще напусне Стрелец и ще премине в Козирог - съзвездието, което е най-дълбоко свързано с инициацията и катарзиса. Това е онази област от звездите, известна като Вратата към боговете. Луната ще премине покрай мястото на Големия съвпад на Юпитер и Сатурн от 2020 г., точно в началото на звездите от Козирог, които през 2020 г. имаха и дълбока връзка с Плутон. Това място на небето сега пази отпечатъка на този Голям съвпад като жив спомен, който на този ден можем да си припомним отново и да си спомним за неговото послание, на Благовещение, за нов импулс в световната карма. Точно този Голям съвпад донесе посланието до човечеството за необходимостта да се съобразим със световната си карма и коренно да променим мисленето си. Съвпадът пази спомена за своя първоначален Християнски произход, който беше Великият съвпад от 6 г. пр. н. е., звездата на Влъхвите, възвестила раждането.
Ден 3: 26/27 декември: (съответства на март)
Луната преминава в Козирог и влиза в съвпад със Сатурн (точно около обяд по Източно време, САЩ). Можете да я видите тази нощ заедно със Сатурн в звездите на Козирог. Това по известен начин продължава темата за Големия съвпад, тъй като Сатурн все още е в Козирог от 2020 г. насам. По-точно, Ангелите се занимават с въпроса за Божествената воля на Отеца, справедливостта на световната карма и отговорността на човечеството чрез процеса на кармата да продължи нататък божественият план. Сферата на Сатурн стои пред нас винаги като Памет, напомняйки ни за великия план за човешката еволюция, за първоначалния замисъл. Това е задачата на Сатурн за всеки от нас поотделно, както и за света. Отново можем да се замислим за световна кармична инициация, която е в ход, с необходимия й катарзис. Козирогът носи и спомена за времето на Древната Луна, когато се е състояла голямата небесна война, когато в крайна сметка слънчевите същества са победили непокорните лунни същества, обединявайки отново човека с неговата слънчева природа.
Ден 4: 27/28 декември: (съответства на април)
Луната навлиза в звездите на Водолей, Водоносеца, имагинацията за този, който излива водата на живота, етерните сили, към Земята. Водолей е един от четирите херувимски космически архетипа, той е образът на Човека. Другите са Телецът - Бикът, Лъвът - Лъвът, Скорпионът - Орелът. На този ден можем да отправим поглед към древното минало и към недалечното бъдеще на превръщането ни в хора. Водолеят ще бъде следващата, шеста, културна епоха, за която дори сега се полагат важни основи, които ще изведат човечеството до ново ниво на духовен потенциал. Тя може да се превърне в епохата, в която ще се осъществи истинското духовно братство/сестринство на човечеството. Това ще бъде епоха, в която човечеството ще работи с етерните сили по нови начини. Тя също така носи спомена за Древната Луна, когато Слънцето и Земята/Луна са се обединили отново, когато втвърдяващия процес на бунта е бил преодолян и слънчевите същества са спасили младия човек, за да може след това да съществува на етерно ниво. Възможно е също така, тази Луна във Водолей да бъде разглеждана и като Ангелите, които ни напомнят за това, в което ще се превърнем в бъдеще и за необходимостта да подготвим себе си и нашия свят за бъдещата Епоха.
Ден 5: 28/29 декември: (съответства на май)
Луната продължава да преминава през Водолей и вечерта навлиза в звездите на Риби. Там тя се среща с Нептун, който тъкмо преминава от Водолей в Риби. За някои часови зони тази среща с Нептун ще се случи в ранните сутрешни часове на следващия ден, след полунощ на 29-ти. В САЩ по Източно време съвпадът се осъществява при залез слънце на 29-ти и по-рано в западните американски зони. На този ден можем да разгледаме Нептун, който навлиза в Риби - звездите на физическото тяло, на ръцете и краката, на прилагането в действията ни на нов импулс за връзката ни със Земята и с другите човешки същества. Той няма да може да се види на нощното небе, но като погледнем към Луната, можем да си представим срещата ѝ с Нептун. Нептун носи по-конкретно предизвикателствата, с които Ариман ни сблъсква в това царство на Рибите. От една страна, неговият дар е връзката ни с материята, а от друга, предизвикателството му е отъждествяването на нашето същество с материята. Това предизвикателство се разиграва във всички аспекти на връзката ни със света и на възгледа ни за нашите ближни като единствено физически материални същества. Въпреки това, Нептун носи и потенциала за трансформиране на сетивния ни живот в източник на Вдъхновение; вдъхновение за общите ни човешки взаимоотношения и вдъхновение за това как да преобразим нашия свят. Така че на този ден можем да държим в съзнанието си предизвикателството на Ариман и призоваването ни към изкуплението на Ариман, чрез осъзнаването на духовното, което е в основата и е източник на цялата материя.
Ден 6: 29/30 декември: (съответства на юни)
Луната сега навлиза изцяло в Риби, звездите на ръцете и краката, звездите на братството/сестринството, звездите на нашата Епоха на пълно изправяне на собствените ни крака, както Рудолф Щайнер веднъж описа задачата на Петата културна епоха на съзнателната душа. Юпитер сега е в Риби. На този ден Луната влиза в съвпад с Юпитер под ъгъл от 90 градуса спрямо Слънцето, така че тя е в квадрат към Слънцето. Можем да наблюдаваме как Луната преминава през яркия Юпитер директно над главите ни, появявайки се на нощното небе, когато Слънцето се спуска под хоризонта на запад. Също така, въпреки че не можем да го видим, Юпитер сега е застанал на пролетната точка, където пътят на Слънцето пресича небесния екватор. Това е преходна точка. Сега Юпитер се намира във възходящата фаза на своята орбита. Досега Юпитер обикаляше примкообразно около пролетната точка в ретроградна посока, и стана отново директен в Деня на благодарността. Сега той пресича пролетната точка при изкачването си над небесния екватор. Докато гледаме Луната с Юпитер, можем да размишляваме върху много неща, свързани с нашето време в Риби. Юпитер е космическият цар на мисълта. Той е работилницата на Духовете на Мъдростта и носи живата космическа мъдрост, която иска да се превърне в ново живо мислене в човечеството. Сега той се намира в Риби, а Рибите са застанали под голямото съзвездие на крилатия интелект - Пегас. През следващите месеци Юпитер ще се движи през Риби и ще премине под звездата Алферац, звездата, която се възприема като челото на Андромеда, от която се появява Пегас. И така, с Юпитер до Луната можем да се стремим към новото Юпитерово мислене, към една жива интелигентност, родена от нашите идеали, а именно появата пътя, по който да излезем от материализма и да пристъпим към началото на новото небе и новата земя - бъдещата Юпитерова еволюция. По-долу е картината на Юпитер и Луната в този ден, в която отгоре можете да видите Пегас и Алферац. Тъй като Юпитер сега върви по своя възходящ път, виждам в това много положителен потенциал в човечеството, което започва да осъзнава и да се пробужда за нов светоглед. Също така на 29-ти Меркурий, който се е отдалечил максимално от Слънцето, ще започне своето ретроградно движение, тръгвайки обратно към Слънцето, за да изчезне след това в неговата светлина. Той отново ще се съедини с Венера, по обратния си път към Слънцето. Така че ще можем отново да се възползваме от лечебния и трансформиращ потенциал на събирането на Меркурий с Венера.
Ден 7: 30/31 декември: (съответства на юли)
На този ден Луната продължава пътуването си през звездите на Риби под Пегас, преминавайки под голямата звезда Алферац. Темата от предишния ден може да се задълбочи, особено за да ни даде време да помислим върху нашата Епоха на Рибите, предизвикателствата и наградите на Съзнателната Душа или Духовната душа и работата на нашето време за изцеление на отношенията ни със Земята и с нашите ближни, стремейки се към истинско братство/сестринство на базата на едно ново съзнание за това кои сме ние и коя е Земята. Сега Луната е достигнала първа четвърт, така че ще изглежда наполовина пълна.
Ден 8: 31 декември/1 януари: (съответства на август)
От новогодишната нощ до новогодишния ден. На този ден Луната навлиза в звездите на Овен. Така, както новогодишната нощ преминава в новото начало на новата 2023 г., така и Луната навлиза в началото на зодиака, в първото съзвездие - Овен. На нощното небе могат да се видят едва доловимите малки звезди на съзвездието Овен с навлизането на Луната в него. В тази нощ можем да съзерцаваме може би природата на истинския АЗ СЪМ, Агнецът (Овенът) на Бога, като най-висш израз на АЗ-а. Овенът е също така израз на дейността на главата и силата на изправеността, която идва от опита на егото. Както е характерно за новогодишните решения да се "подобрим", с Луната в Овен може би можем да помислим за "ново начало" с нашия Ангел и нашето развиващо се "АЗ" към висшия ни Аз.
В навечерието на Нова година и в новогодишния ден, когато навлизаме в новата година, Венера ще влезе в съвпад с Плутон в долното тяло на Стрелеца. (В източното стандартно време точният съвпад ще се случи точно в полунощ.) Това може да бъде картина на новата сила на Христовата любов, която навлиза в царството на смъртта, в дълбините на земното ядро. Това може да бъде картина на новите Христови тайни на АЗ СЪМ, които действат трансформиращо в нисшата животинска/волева сфера на човешкото същество. Това може да бъде картина на потенциала на новата сила на любовта в света да преодолее разрушителните и бунтовнически сили, дори на асурите, и да обедини човешките същества с тяхното висше призвание, с техния истински Аз. Всъщност моето усещане за този съвпад на Плутон и Венера е, че те ни предават основната мисъл и слово на космоса през тези Свети нощи, тъй като те са в орбитата на съвпад (на разстояние 6 градуса един от друг) през повечето от тези дни, 27 декември - 6 януари.
Ден 9: 1/2 януари: (съответства на септември)
На този ден все още имаме съвпада на Плутон и Венера като мощен потенциал, който може да повлияе на цялата предстояща година. Луната продължава през Овен и преминава през собствения си Възходящ възел и влиза в съвпад с Уран. Не можем да видим Уран, но след залез слънце можем да наблюдаваме възходящите звезди от западния хоризонт с Меркурий, който сега е ретрограден, и Венера точно над хоризонта, след това Сатурн и после Юпитер и да си представим Уран високо в югозападното небе с Луната след залез слънце. Уран витае в Лунния възел в ретроградно движение от много месеци, в орбиса на възела от лятото насам, заставайки точно във възела през август. Сега, в ретроградно движение, той се намира на 4 градуса от възела. Като цяло тогава Уран със своя потенциал за промяна и превръщане на астралната природа в средство за Имагинация, истинско духовно изобразяване, се е втурнал през портата на Луната към човечеството. Може би през тази нощ, когато Луната навлиза в собствения си възел и се среща с Уран, ще можем съвсем съзнателно да приемем това предизвикателство на Уран да преодолеем луциферическите илюзии и ограниченото от чувствата мислене, и да сътворим истински имагинации за израстването на нашия свят.
Ден 10: 2/3 януари: (съответства на октомври)
На този ден Луната навлиза в звездите на Телеца. В небето ясно се виждат звездите на Бика с двата му рога, които стърчат навън. Днес Луната преминава през тялото на Бика, приближавайки се към Марс, който е ретрограден в Телец. В Телец се намират основите на ларинкса и на много нива Бикът носи формиращите сили на речта като земен израз на Словото. Телец ни припомня слизането ни в земното царство до едно по-тясно свързване с материята, но носи също така и настройката към божественото. Вижте 3/4 януари по-долу за това как бихме могли да възприемем тази Луна в Телец, особено сега, когато планетата Марс, която Луната ще срещне утре, е също в Телец.
Ден 11: 3/4 януари: (съответства на ноември)
На този ден можем да навлезем по-надълбоко в този импулс на Телец, тъй като Луната сега е в съвпад с Марс, който все още е в ретрограден цикъл, а след това преминава през окото на Бика, Алдебаран. Луната наближава Пълнолуние и този съвпад с Марс може да ни върне към предишното Пълнолуние на 8 декември, за което писах тогава, когато Луната окултира Марс, минавайки точно пред него срещу Слънцето в Скорпион миналия месец. Вмъквам откъс от тази статия, който да разгледаме, докато Луната се съединява с Марс днес. Марс представлява завършената първа половина от еволюцията на Земята. Марс също така носи спомена за предишното въплъщение на Земята като Древна Луна, когато астралното тяло е било дадено на човешкото същество и по време на което Луцифер се е разбунтувал срещу висшите Слънчеви същества, което е предизвестие за неговата дейност по време на земната еволюция, описана в историята в Битие. Марс олицетворява онази сфера, която е дала на човешкото същество способността да се отдели, да се изправи срещу външния свят на сетивата и да го овладее. Марс е всичко, свързано с "МЕН!", с центрираното "Аз съм". Телецът също е съзвездие, което е свързано с възприемането на материалния свят, със спускането ни в тежестта на Бика на Земята. То носи спомена за древната египетска и халдейска културна епоха, епохата на пирамидите, тежките храмове, заземени на Земята, но с върхове, ориентирани към звездите, точно както тежкият земен бик има рога, които го настройват към звездите. Обаче, Марс и Телецът са също така дълбоко свързани с речта, със Словото. Така че Марс носи "острия меч" на словото. Мисля, че в нашето съвремие всички сме изпитали пълното отделяне на словото от истината в много от нещата, които чуваме днес. Словото като лъжа, като инструмент за манипулация, пропаганда, "фалшиви новини". Пълната история на Марс е историята на Словото, което става плът, губи божествения си произход, връзката си с логоса. И все пак, след събитието на Христовото въплъщение и възкресение, Земята е започнала своето ново развитие към одухотворяване от новото Слънчево его в нас. По този начин Марс претърпява трансформация, но само чрез съзнателната работа на човешките същества за възстановяване на логоса в словото. Това е дългият процес на превръщането на плътта в слово чрез новата сила АЗ СЪМ на Христос в света.
Ден 12: 4/5 януари: (съответства на декември)
Днес е 12-тата нощ, завършваща Светите нощи. На 4 януари Земята е в своя перихелий, което означава, че е най-близо до Слънцето в годишното си пътуване. Луната ще завърши пътуването си през Телец и през деня на 5-ти ще премине в звездите на Близнаци. Сега тя е преминала напълно през половината зодиак, от Стрелец до Близнаци, и в деня на Богоявление ще достигне Пълнолуние, точно срещу Слънцето.
На този ден можем да разглеждаме Луната в Близнаци като подготовка за Богоявление на 6 януари. Съзерцавайки Близнаците, ние ги разглеждаме като върха на големия кръст на света, образуван от слънцестоенията и равноденствията. Така че Близнаци заедно със Стрелец, в който Луната ще стигне до своята кулминация, с Пълнолунието на 6-ти, носят голямото предизвикателство към нашата азова същност - вертикалната греда на кръста. Близнаците са картина на двойнствеността, на йерархичното горе и долу, на двата свята - божествения горе и земния долу. В Близнаци имаме и гръцкия мит за Кастор и Полукс, смъртния и безсмъртния близнак - единият близнак, който се жертва, за да спаси умрелия си брат. Имаме приказка за саможертвата на безсмъртния, за да спаси смъртния си брат. Луната в Близнаци ще застане срещу Слънцето в Стрелец, а там отново намираме въпроса за полярността и егоизма. В Стрелеца имаме по-скоро борбата на човека, за да разреши проблемите на горе и долу, като ги решава в рамките на собствената си природа. Виждаме нисшето животинско тяло на коня, а човекът излиза от него и насочва лъка и стрелата си към бъдещата цел.
И така, в този последен ден на Светите нощи Луната се приближава към пълнотата си в тези звезди, готова да ни отведе в Богоявление, когато делото е било извършено! Когато Христос влезе в земното съществуване в Исус и започна пътят на Трите години. Истинският АЗ СЪМ се съедини със земното тяло, за да започне великото изкупление на Земята и човечеството.
Пътешествието ни през Светите нощи с Ангелите приключи, Луната е пълна с космическа субстанция, а всяко стъпало ни предлага семена за всеки месец от следващата година. Може да се окаже предизвикателство за нас да разберем как да приложим тези дни към цялата година месец по месец. Как този микрокосмос от 12 дни се разширява като семе за макрокосмоса на предстоящите 12 месеца? Открих, че дневник или някакъв начин да записвам мислите и действията си от всеки ден, може да се използва със съответния месец като начин да наблюдавам как това, което съм предприел и направил всеки ден, ще разцъфти през съответния месец. Например как работата ми с Луната във Водолей и срещата с Нептун на петия ден ще се прояви през май. Какви действия и преживявания от този ден, какви мисли и усилия да живея със звездната картина на този ден ще се разгърнат през месец май? Отнесете се към него като към експеримент, без "трябва", и наблюдавайте следващата година.
В заключение, сега стигаме до Богоявление, 6 януари и Пълнолунието. Луната в Близнаци срещу Слънцето в Стрелец. Но на този ден завършва и един важен ритъм. Меркурий пристига между Слънцето и Земята в низходящ съвпад, завършвайки цикъла, започнал с висшия съвпад на 8 ноември 2022 г., когато беше също така почти в съвпад с Венера. Писах за това събитие на 8 ноември, тъй като тогава беше денят на изборите в САЩ. (вж. статията на astrosophy.com в рубриката "Текущи статии") Меркурий, Венера и Слънцето стояха във Везни срещу Луната и Уран в Овен, когато се случи този възходящ съвпад и затъмнението при пълнолуние. Всички те бяха в Таоквадрат със Сатурн, пазителя на световната карма. Кармичното предизвикателство на Сатурн тогава се отнасяше до решенията и потенциала на висшето мислене да преодолее низшите импулси, застрашени от лунното затъмнение (светлината на Пълнолунието беше блокирана). По това време Меркурий подхвана тази конфигурация, този голям въпрос, зад Слънцето. На този ден на Богоявление той се появява пред Слънцето и предава на Земята това, което е било уловено при това висше съчетание, като иска сега от човечеството да "осъзнае" този световен въпрос. Той го предава на Богоявление, което като празник на влизането на Христос в човечеството може да бъде отговор на въпроса "как" да разберем това звездно събитие.
При това Пълнолуние и низходящия съвпад на Слънцето и Меркурий Луната се намира на една и съща географска дължина със звездата Сириус - една много специална звезда на небето. За да завършим това съзерцание на Светите нощи, нека разгледаме Луната в Близнаци на една линия със Сириус в този ден на Въплъщението във връзка с въпроса за нашата идентичност, за нашия Аз. В древни времена Сириус е бил известен като "Сияещият". В Египет той е представлявал Изида (Сотис). Те вярвали, че Сириус има огромно влияние върху живота на нашата планета. По-специално смятали, че Сириус може да отвори портал към духовния свят, затова ориентирали пирамидата в Гиза към Сириус. В наше време, на Богоявление всяка година, Слънцето стои в Стрелец близо до звездата Вега, която е ярката звезда в лирата, изработена от Хермес/Меркурий и дадена на Аполон, който е притежавал много качества, свързани с творческото мислене на човека, и е бил също така бог на Слънцето. Тя се намира срещу Сириус, който свети през Земята, когато Слънцето е високо в небето или минава над него в среднощното небе, когато Земята е долу. Сириус винаги е заемал специално място в моето сърце. Преди много години Центърът по астрософия издаваше месечни звездни списания, които наричахме "Сириус". Избрахме това име въз основа на изказване на Рудолф Щайнер, направено в отговор на частен въпрос на графиня фон Кайзерлинг (Щайнер води курс по земеделие в имението на фон Кайзерлинг през 1924 г.). Тя предава, че Щайнер е казал: "На Сириус се чува всичко, което хората мислят". Това я накарало да се зарови по-дълбоко в природата на Сириус и по-късно се обръща към Щайнер с въпроса: Къде на небето и в космоса се намира областта, в която се забелязват всички човешки страдания и всички човешки радости? Неговият отговор, както и нашият отговор на Богоявление, е:
Сириус е космическата мисъл, която Христос прави от собственото си сърце - така че тя се намира на Земята.
С голям ентусиазъм и увереност в сърцето на Човешкото същество през тези Свети нощи.
Джонатан Хилтън
Свети нощи 2022/2023 г.
Astrosophy.com
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева