Й. Е. Зейлманс ван Емиховен: КОЯ БЕ ИТА ВЕГМАН. ТОМ 1 (1876-1925). ОБУЧЕНИЕ И РАБОТА В ЦЮРИХ (5)

Submitted by admin 2 on Вт., 22/12/2022 - 16:37
Ита Вегман

ОБУЧЕНИЕ И РАБОТА В ЦЮРИХ

Ита Вегман взема решението да учи медицина онзи период от живота, когато повечето хора са завършили образованието си, утвърдили са се в професионалната сфера и се посвещават на семейството и децата си. През февруари 1905 г. тя навършва двадесет и девет години. През пролетта на същата година се премества в Цюрих. Учи и работи там почти една четвърт от живота си, до 1920 г., когато купува къща в Арлесхайм, близо до Базел, където открива клиника. В рамките на биографията й, тези години в Цюрих са като втори серия чирашки и занаятчийски години, въпреки че този среден етап от живота ѝ продължава до четиридесет и четвъртата ѝ година. Според записите в жилищния регистър на Цюрих тя се мести единадесет пъти през петнадесетте години от пребиваването й там. След като полага матура, тя завършва девет семестъра в Цюрих и два в Мюнхен. За докторската си дисертация след това прекарва кратко време в педиатрична болница. След това изкарва стаж в болници във Винтертур, Санкт Гален и Лиестал, всичките в Швейцария. Следващите две години и половина прекарва в "Theodosianum", пак в Цюрих. После година и половина като лекар-ординатор в гинекологична клиника, до 1917 г. когато открива собствена практика в Цюрих. Последните години в Цюрих преминават в ръководството на така наречената Belegklinik (клиника, в която пациентът се лекува от личния му лекар, а не от персонала на клиниката) заедно с още една лекарка. Този активен и разнообразен етап от живота ѝ протича в мирна Швейцария, в началото на ХХ век и през първите години на Първата световна война. Това е период от живота, изпълнен с големи трансформации и нови преживявания - време на съзряване. И съвпада с период на мощни, драматични и дълбоки сътресения в Европа. Първите двадесет години на новия век са фонът за нейното развитие като лекар.

Студентката по медицина "М. Вегман от Ява", както се нарича в документите си за регистрация в университета, нямала роднини в Цюрих, но срещнала няколко от холандските си познати сред състудентите си. Вече дълго време университетът привличал голям брой чуждестранни студенти. Сред шестстотин и четиридесетте студенти по медицина, записани за зимния семестър през 1906 г., само сто и шестдесет са швейцарски граждани. Половината от чужденците били руснаци, а другата половина - от Балканите, Скандинавия, Италия, Холандия, Турция, САЩ, Япония и... Ява. Около една трета от студентите по медицина били жени - сто и осемдесет от Русия, двадесет и една от Швейцария и двадесет и четири от други страни. Имало е и много чуждестранни студенти в другите катедри. По времето на Ита Вегман в Цюрихския университет са записани едва хиляда и петстотин студенти.

Тези условия показват колко космополитен е бил този град и обясняват защо тя се е чувствала добре там от самото начало. До избухването на Първата световна война не само Швейцария, но и цяла Европа е била като един голям дом, в чиито различни стаи тя е пребивавала с удоволствие за известно време. За нея Цюрих е градът, в който се чувства като у дома си - дневната на този европейски дом. След годините, прекарани в Берлин, сега тя може да се наслаждава и на местния културен живот и да се запознае с разнообразието и богатството на живота.

Живее в Цюрих в продължение на петнадесет години, винаги на десния бряг на река Лимат, близо до Университетската болница и Детската болница, като се движи между гинекологичната клиника от югоизточната страна на Цюрихберг до Теодосианума (който по това време все още е болница) в края на Асилщрасе. Наема студентски стаи на Глориащрасе и живее там в продължение на много години. Оттам е кратка разходка до университета.

Според старите адресни регистри на Цюрих, в почти всяка втора къща в този район са живеели студенти. Красивата Глориащрасе, с нейния остър, стръмен завой, също е била такава студентска улица. От втория етаж на много от тези къщи се откривала широка гледка към Цюрихското езеро. Въпреки че селата в покрайнините на града все още били доста селски, изобилието и вкусът на града веднага пленяват сърцето ѝ. Колко различно е било от Берлин! Тук тя все още открива старите традиции. Това бил град, чиито демократични тенденции привличали хора от всички езици и нации. Тук е работил Парацелз, тук са живели хора като Лаватер и Песталоци. Цюрих привличал много хора - научно либерални, културно разнообразни и модерни. Ита Вегман можела и тук да се отдаде на страстта си към театъра и концертите. Освен това, околностите предлагали най-прекрасните екскурзии, които човек може да си представи. Можели сте да прекосите езерото на елегантни параходи или да ходите на дълги пешеходни разходки сред блещукащите в далечината планински върхове.

В една автобиографична бележка от 1933 г. за срещата си с Рудолф Щайнер тя пише: "След като ми беше позволено да участвам за известно време в оживената лекционна дейност [на Р. Щайнер] в Берлин, съдбата ме доведе в Швейцария, за да продължа там медицинското си образование.” И наистина, тя прекратява жителството си в Харлем и се премества в Цюрих. Името й за пръв път е  внесено в тамошния адресен регистър на 25-ти май 1905г. Тя е записана на №4 Zehenderweg.

Тя не остава задълго там. Когато Рудолф Щайнер й гостува на 10-ти септември, 1905г., тя вече се била преместила на №57 Глориащрасе, където е на квартира при жена на име Даниот. Скоро след това, обаче, намира по-подходяща квартира в съседната къща на №55, собственост на Хедвиг Шлапфер. Там живее до 1910г. В бележките си за посещението на Щайнер тя пише:

Ако трябваше да споменавам всеки разговор и всяка важна среща, това щеше да е прекалено. Рудолф Щайнер се интересуваше от всичко и много хора [...] надали могат да си представят как, едно време, той е имал време за дълги разходки, за да може да се запознае с обкръжаващата го среда; такова беше посещението ни до вила Везендонк край Цюрих и малката градинска къща, в която Рихард Вагнер е композирал началото на своя Парсифал. Бях много впечатлена от развитието на нещата. В този случай, заинтересува го най-вече обстановката. Трезвостта, както и чистотата, на обкръжаващата среда, изглежда са били необходими условия, за да бъде даден израз на тяхната противоположност, и да бъде разгърнато цялото богатство на Вагнеровата душа. Така го изрази Рудолф Щайнер. (Бележник № 42.)

Заслужава си да отбележим, че от малкото писмени спомени на Ита Вегман за Рудолф Щайнер, се е запазило именно това описание на разходката им по "зеления хълм". Рихард Вагнер е живял там между 1857 и 1859 г. в къща, която вече не съществува. В своите спомени Вагнер разказва:

[...] на Разпети петък за пръв път в тази къща се събудих огрян от слънчева светлина: малката градинка беше започнала да се раззеленява, птичките пееха и най-накрая можех да седна на крепостните стени на къщата, за да се насладя на обещаната тишина, която очаквах с такова нетърпение. Изпълнен от всичко това, изведнъж си казах, че днес все пак е "Разпети петък", и си спомних как още преди време бях поразен от подобно, изпълнено със смисъл осъзнаване - в "Парсифал" на Волфрам. След престоя ми в Мариенбад, където се родиха "Майстерзингер" и "Лоенгрин", не бях работил повече върху тази поема. В този момент в съзнанието ми изплува нейното идеално съдържание, с цялата си превъзходна форма и, тръгвайки от мисълта си за Разпети петък, аз бързо сътворих цяла драма, която разделих на три действия, и нахвърлих набързо с няколко общи щрихи. (РИЧАРД ВАГНЕР, "Моят живот", том 3, Мюнхен, 1915 г., стр. 133.)

На 29 юли 1906 г. Рудолф Щайнер описва, по най-впечатляващ начин,  окултното значение на това преживяване. По-късно, в Мюнхен, на 27 и 30 август 1909 г., Ита Вегман става свидетел на това как Рудолф Щайнер предлага упражнения за проникване в тайната на Граала, в два езотерични урока.

През септември 1905 г. Ита Вегман е приета в ордена "Сравака" на Езотеричната школа на Теософското общество, както се посочва в писмо до нея от Рудолф Щайнер:

Цюрих, 11 септември 1905 г.

Скъпа госпожице Вегман! Прилагам тук първите правила на Езотеричната школа на Т. С., както ви обещах вчера. Ще последват и други, в подходящ момент. Моля, попълнете "Обещанието" в рамките на около две седмици и ми го изпратете в Берлин. С надежда скоро пак да се видим и с най-добри пожелания,

Ваш, д-р Рудолф Щайнер.

Rudolf Steiner Estate публикува правилата на този орден през 1984 г., в том 264 на пълното издание на трудовете на Щайнер, на страници 131-149. Ита Вегман е била послушница в тази школа в продължение на три години. През есента на 1908 г. тя е приета в по-горен клас. Понеже е спазвала условията на училището, след смъртта ѝ не са открити никакви подробности за обучението ѝ. По време на лекционните си пътувания Рудолф Щайнер вероятно е давал на учениците си окултни наставления в рамките на Езотеричната школа.*1

Рудолф Щайнер бе ангажирал частен учител за нея, в Цюрих, за да може тя да се подготви за приемните изпити за образованието си по медицина. По време на следващото си посещение в Цюрих, през ноември, Ита Вегман е потънала в подготовка за изпити. На 14-ти ноември, той пише на Мари фон Сиверс:

[…] В Цюрих залата бе пълна. Доста много вътрешна подкрепа, но и доста много вътрешна опозиция, която обаче НЕ се прояви по време на последвалите дискусии. Грас също отново бе там. Единствен той искаше една „натурална“ Теософия. Присъстваха много руснаци и поляци. Те останаха най до късно. Д-р Гиси е пълен с „Той каза така“, „Той ще каже онака“, „Да не прекаляваме“ и пр. Почти е успял да зарази добрата ни Вегман с всичко това. Всяко притеснение от нейна страна би било разбираемо, тъй като точно сега се подготвя за изпити, а професорите в Цюрих са същите като всякъде другаде. (H.W.ZBINDEN, H.WIESBERGER, [Pb}, Рудолф Щайнер – Мари Щайнер фон Сиверс, Кореспонденция и документи J90J-J925, Лондон, 1988г. стр.70)

По това време Теософското общество е имало много малко членове в Цюрих. Едва през октомври, 1908г., минималния брой от седем членове се събират и учреждават ложа. Когато Вегман се премества в Цюрих, през пролетта на 1905г., тя среща само две сродни души: четиридесетгодишния зъболекар Алфред Гиси и, вероятно, художникът Вилхелм фон Мегерле. Гиси е бил теософ, член на първия клас. Той е бил един от трима швейцарци, полагащи усилия за основаването на германска секция в Берлин през 1902г. Именно благодарение на него става възможно основаването на клон в Цюрих през 1908г. През 1913г. той и още няколко швейцарци организират покупката на земята за построяването на Гьотеанума в Дорнах.

Аз и още двама други членове успяхме да организираме лекция на д-р Щайнер и скоро след това той се появи в Швейцария. […] Това бе началото на серия важни посещения в Цюрих, Базел и Берн. […] Цялата езотерична Христология бе представена в Швейцария, сякаш в подготовка за последвалата работа, която трябва да се разпространи от Дорнах. (Тетрадка №42)

Сред правилата на Езотеричната школа е било задължението да бъде осведомен учителят писмено веднага за каквито и да било прекъсвания в медитативната практика. (Това е била една от причините за закриването на Школата в началото на войната през 1914г.) Писмо от Ита Вегман до Щайнер, написано на 24-ти февруари 1906г., разкрива именно такава ситуация (неговият отговор не е запазен):

Скъпи Докторе,                                Цюрих, 24 февр., 1906г.

Веднъж ми казахте да се обърна към вас ако нещо ме тревожи или ако имам нужда от съвет. Мисля, че е дошъл моментът, и имам нужда да се обърна към вас. Дали ще можете да ми помогнете?

Цялата тази трескава работа, всичко това зубрене за изпити, оказа плачевен ефект върху мен и аз не съм доволна от себе си.

Просто нямам спокойствието да медитирам както трябва. Често се чувствам уморена и изтощена. Въпреки това, бих искала, ако е възможно, да положа изпита, за да приключа с това възможно най-скоро, тъй като ми отнема прекалено много време и сили. И все пак се питам дали е редно да полагам изпит, когато имам усещането, че все още нямам необходимите познания.

Математиката продължава да ми е слабото място. Колкото повече се съсредоточавам, толкова по-малко постигам. Така че, виждате в какво състояние се намирам.

Кажете ми, редно ли е да се явявам на изпит? Дали е възможно да го издържа? Изпитите са на 21-ви и 22-ри март, или в Цюрих, или в Базел. Ако можехте поне малко да ми помогнете!

Вече цяла вечност не съм се срещала с д-р Гиси тъй като, поради липса на време, отдавна не съм посещавала теософските вечери. Последният път, обаче, той много се оплакваше от липсата на напредък в разпространяването на Теософията по време на тези вечери. Много съжалявам, че съм толкова неефективна. Кога пак ще дойдете в Цюрих?

С надеждата да получа няколко реда от вас и с приятелски поздрав за вас и също за г-ца фон Сиверс, оставам.

Ваша Ита Вегман

 

Щайнер и Вегман

 

В Цюрих, през следващите години, Ита Вегман взима участие в дейността на Щайнер в Швейцария. Той поддържа широка лекционна дейност с циклите лекции за четирите Евангелия, най-вече в Базел, Берн, Санкт Гален и Цюрих: Евангелието на Йоан (Базел, 1907г.), Евангелието на Лука (Базел, 1909г.) и Евангелието на Марк (Базел, 1912г.).

По-късно възникват спекулации относно степента на приятелството между Вегман и ръководителя на ложата, Алфред Гиси, по време на престоя й в Цюрих. Заможен теософ, той не само бил високо квалифициран в научната си дейност, като от 1905г. ръководи стоматологичния институт в университета, но също така бил откривател в областта на зъбните протези. Занимавал се и с многостранните си интереси в областта на окултизма и алхимията. Досега, обаче, не е намерено нито едно доказателство за приятелството на Вегман с Алфред Гизи.*2

Когато през 1933г. тя си спомня за ранните си години в Цюрих и споменава „един цъфтящ живот“ в този град, тя със сигурност няма предвид теософския живот, а културния живот в Цюрих, който бил особено богат и разнообразен в онези години.

На 22 февруари 1906 г. Ита Вегман навършва тридесет години. През април същата година, в началото на летния семестър, тя се записва в медицинския факултет. Предишното й образование й дава добра подготовка. Покрила е предварителните изисквания, а разнообразният й практически опит я е подготвил и за предмети като анатомия, обща физиология, кинезиология, хранене, гинекология и ортопедия. Тогавашното медицинско образование едва ли може да се сравнява с днешното университетско образование. За човек, умеещ бързо да усвоява и с предразположеност към професията, единадесетте семестъра на обучение не са изглеждали никак малко по онова време. Освен това медицинският факултет в Цюрих е бил малък по днешните стандарти, така че по-близките, по-лични отношения с преподавателите са възниквали много по-естествено, отколкото сега.

Курсът на обучение по онова време вероятно е бил следният. През първия семестър: ботаника, зоология (паразитология) и сравнителна анатомия, тъй като са държали изпити по тях през първия кръг от предварителни изпити след втория семестър. След втория кръг предварителни изпити, които вероятно е положила след четвъртия семестър, започват клиничните лекции. След това вътрешните болести и хирургията продължават и през останалите семестри до държавния изпит. Тя покрила изискванията за клинична практика по време на ваканциите си, както било обичайно тогава. Не е имало лекции по специални терапии, с изключение на диетика и детско хранене. Лечението било включено в лекциите по фармакология. *3

През тридесетте години, Ита Вегман веднъж казала на една по-млада спътница – Калмия Битълстън – как по време на обучението си по медицина никога не е имала проблем с поставянето на диагнози. От самото начало тя притежавала интуитивен диагностичен талант. Трудно й било, обаче, да обясни как е стигнала до определена диагноза. Тогава нейните състуденти са й помагали, а тя, на свой ред, е правела каквото е можела за тях.

Когато Ита Вегман отново се поддава на явната си любов да пътува и се появява в Лайпциг през семестъра, за да чуе лекция на Рудолф Щайнер, той я изпраща обратно към обучението й в Цюрих с укорителното: “Какво търси тя тук?”*4 През ваканциите тя обикновено отивала в Холандия, където родителите й живеят от 1906г. Споменатата вече щедрост на баща  й й позволява да води живот без финансови притеснения.

Около Цветница 1907г., в самото начало на третия семестър, тя отива в Мюнхен, на годишния конгрес на Федерацията на европейските секции на Теософското общество. В края на този конгрес, в края на май, се провеждат онези разговори между Рудолф Щайнер и Ани Безант, председателката на Теософското общество, които довеждат до това, Щайнер да развие собствена посока в езотеричните уроци в рамките на Теософското общество. За целта, учениците от Езотеричната школа били помолени да изберат между двата пътя: или съществуващия източен път, или „Християно-Розенкройцеровия“ западен път, преподаван от Рудолф Щайнер.

По това време Ита Вегман има важна среща с Рудолф Щайнер; тя не схваща веднага нейното значение. Кратко описание, написано през 1933г., бе намерено след смъртта й, сред тефтерите й (виж приложението). На 29-ти или 30-ти май била повикана при Щайнер. Вече била провела разговор с Ани Безант, с която се познавала още от времето в Холандия. На една от страниците с бележки на Ита Вегман, са написани следните думи: „конгресът в Мюнхен. Всичко е наред, но нещо не ми достига. Спор между Рудолф Щайнер и Ани Безант. По средата – аз. Моето решение – да вървя изцяло с Рудолф Щайнер“. Изглежда е осъзнала какво се е случило тогава едва седемнадесет години по-късно, през 1924г. Щайнер също споменава срещата на Петдесетница 1907г., само че доста по-късно, през 1924г.

В записките си тя запечатва ефекта, който Щайнер е оказал върху нея през тези дни. “Искам тук да наблегна на начина, по който Щайнер говореше с хората, които свободно идваха при него. Р.Щайнер като „лекар“. Да разкажа как приемаше хората, кои въпроси бяха важни, кои  медитации. Той винаги искаше да пробуди „паметта за духа“ в хората!”

Теософският живот в Цюрих бил доста скромен и известно време Ита Вегман с удоволствие продължава обучението си другаде. И така, през март 1909г., тя и няколко състуденти се преместват в Мюнхен за два семестъра. Сред тези студенти по медицина са Виктор Мюлер от Берн и Юго Ремунд от Цюрих. Макар и Щайнер рядко да е посещавал Мюнхен по онова време, тя със сигурност е ходила на негови лекции там. Тя участва, също така, в оживените теософски мероприятия. Понеже самата тя съобщава много малко за първата половина от живота си, можем само да гадаем, поред датите на лекциите на Щайнер, които са ни известни, кои са били лекциите, които е могла да чуе през тези години. Следователно, възможно е през периода си в Мюнхен да е присъствала на лекциите от 6-ти до 8-ми март 1909г. за Gesundheitsfragen im Lichte der Geisteeswissenschaft {Въпроси за здравето в светлината на антропософията}. В тези лекции той говори за цветната терапия на др. Феликс Пайперс, както и за ясновидството. На 7-ми март поема темата за Интимни аспекти на прераждането, пред мюнхенските членове. Тази ключова лекция по-късно бе издадена в Принципи на духовната икономика, GA 109/111. По онова време е изнасял лекции също така и за учениците си по езотерика. *5

В Мюнхен тя вероятно е живяла в Пансиона „Серно“, на Theresienstrasse 78. Schraudolfstrasse 2a, при фрау Вакано, също се появява като нейн адрес. Намирал се срещу новата Пинакотека, където през 1907г. антропософи откриват вегетариантски ресторант – “Плодовата кошница”. Schwantalerstrasse се споменава веднъж като нейн адрес.

Тя посещава лекционния цикъл Изтокът в светлината на запада, както и световната премиера на Децата на Луцифер на Едуард Шуре. Вероятно се е запознала с Феликс Пайперс, който е три години по-голям от нея. Може да е посетила неговия санаториум, където лекувал пациентите си с цветови терапии. Алберт Щефен също бил в Мюнхен по същото време. По-късно той подробно описва многостранната личност на Пайперс.

През зимата на 1909-1910г., Щайнер отново изнася две лекции в Мюнхен – Азът, Богът вътре и Богът във външното откровение (GA 117). Те със сигурност са били особено показателни за нея. Освен това, на 5-ти декември, 1909г., той изнася публична лекция за Мисията на гнева, която по-късно бе издадена в Метаморфози на душата (GA 58/59). Провеждани са и два езотерични урока за мистерията на Парцифал. После, през март, 1910г., Щайнер прекарва няколко дни в Мюнхен, изнасяйки лекции за Мисията на благоговението (The Mission of Devotion) и човешкия характер. Също по това време се провеждат две срещи на Езотеричната школа.

Няколко неща свидетелстват за семестриалното ѝ обучение в Мюнхен. Това са стенограмите от лекциите на професор фон Бауер в клиниката "Мюлер" и на професор Краепелин в психиатричната клиника (зима, 1909-1910 г.).

Тя учи в Мюнхен до края на март 1910 г., след което продължава деветия семестър от обучението си по медицина в Цюрих.

След смъртта на Ита Вегман сред документите ѝ е намерен плик със стари снимки и пощенски картички, които тя е запазила. Някои от тях са толкова малки или толкова размазани, че не са подходящи за репродуциране. На една от снимките тя и нейна приятелка, две прекрасни млади жени, са седнали една до друга пред голяма ветрилообразна завеса. Потискайки усмивките си, в ръцете си държат череп и няколко човешки кости и се преструват, че учат сериозно анатомия. Една снимка, която може да се разгледа единствено под лупа, показва „Ита“ сред група млади хора на екскурзия в „Лумбрайн“. На гърба е  написала: “По време на Матурите“.

Ил. 9 – Ита Вегман с приятелка студентка, ок.1907г.

Ил.10 – Ита Вегман 1908г.

Ил.11 – Ита Вегман със състудентите й по медицина в Цюрих

Ил.12 – Ита Вегман. Уголемена от ил.11

На тези снимки тя е винаги семпла, но елегантна, в дълга светла пола или бяла рокля. Лицето й има леко азиатски вид, а главата й обикновено е наведена леко встрани, лявото и дясното й око са много различни. Тя излъчва топлота и откровеност.

Години наред продължава да получава писма от Берлин, от актрисата Валериен Санкт Сир, очевидно нейна приятелка: “Честит Великден!” е надписът на гърба на портрета й, или: “Скъпа моя! Хиляди сърдечни поздрави!”. Има групова снимка на други приятели от Берлин: “За милата Ита от Аенне и Даки. 1906г.” 1907г.: “На милата ми Ита от Аенне Микаела” от Вилмерсдорф. Тези дребни следи от изминалия живот не са само от приятелки. Приятелите също й пишат, като например тези няколко реда от граф Аугуст фон Платен, които й цитира:

Всяка нишка, която, о, тъй нежно, Преплита духовете един с друг, Продължава все нататък, по тихия си начин, към неизмеримото време.

"За скъпaта приятелка, като приятелски спомен за прекрасното време в Марбург, Берн, Люцерн, IX 08, Виктор Й. Мюлер." Сред спомените бе открит и хартиен силует на този мюнхенски приятел. Друг приятел ѝ изпраща пощенска картичка от Цюрих през август 1911 г: "Моля, приемете изпълнени със завист, но въпреки това искрени поздрави, през щастливите дни на ваканцията ви от Вашия Пол Катъм". Картичката е адресирана до Ден Хааг, а след това е препратена до "Госпожица д-р мед. Ита Вегман, Парк хотел, Бад Наухайм." Тя е била там на гости на родителите си на път към Мюнхенския Фестшпил. Нейният състудент, Хуго Ремунд, също ѝ изпраща своя снимка по това време: "На скъпата ми приятелка Ита Вегман, с приятелски спомени за прекрасния семестър в Мюнхен".

Едва през 1916 г. получава семеен портрет на приятелката си от Бремен Фрида Вулф, която е нейна съквартирантка в Цюрих през 1909 и 1911 г. Фрида пише: "Скъпа Ит, виж колко е пораснало нашето момче. Вече е на почти двадесет месеца и тича като невестулка. С какво се занимаваш, Ит? Пак не съм те чувала отдавна. Изпрати ни по някое време картичка, за да поддържаме някаква връзка. Пол Пфайфър беше тук наскоро, по време на великденските празници. Беше много приятно. Те са осиновили дете, очарователно момиченце, около седем месеца по-голямо от нашето момче. Сбогом, скъпа Ит. Сърдечни поздрави, също и на Виктор. Винаги вярна, Твоята Ули." (21 май.)

Само оскъдните признаци на живот от страна на приятелите ѝ показват разнообразните приятелства, на които тя със сигурност се е радвала през студентските години в Цюрих. Няколко устно предадени анекдота, едно посвещение върху брошура от по-късни години и други подобни улики водят до предположението, че в Цюрих тя е била в приятелски отношения с Фиори Хемърли Шиндлер. На биографа не му остава почти нищо друго, освен да предполага какво е правила в свободното си време през студентските години. Това, което е очевидно, е, че е имала почитатели: "Знаеш за какво си мисля на тази снимка: всичко това са глупости, сега разбирам - ливадите на Обервайд и лятото и… да, ти". Така пише един анонимен млад мъж през 1912 г., когато Ита Вегман вече е лекар и е на тридесет и шест години. От Обервайд, цяла група изпраща на "Скъпата г-ца Вегман" групова снимка от "някои от нейните почитатели". (Вж. ил. 18) Дали, както по-късно, е обичала да ходи на изложби и концерти? Дали още тогава е посещавала операта? Едно е сигурно - печелела е много приятели и голям кръг познати в Швейцария, защото, както винаги, от сърце се интересува от своите ближни и техните съдби.

Изглежда е имала почитатели и сред професорите си, както показва едно писмо от лятото на 1908 г. от Рудолф Мартин, професор в математико-научния факултет на Цюрихския университет:

Скъпа г-це Вегман,

Току-що прочетох нещо толкова хубаво и мило за Холандия, че трябва веднага да ви пиша за него. Макс Либерман казва в една книга за Израел: “Редно е, наистина, Холандия да бъде наречена страна на живописта, пар екселанс - не случайно Рембранд е бил холандец. Мъглите, които се надигат от водата и сякаш обвиват всичко в прозрачни воали, придават на страната специфична живописност; водната атмосфера позволява на твърдите контури да изчезнат, а въздухът е изпълнен с меки, сребристо-сиви тонове; суровите местни цветове са приглушени, плътността на сенките се разсейва в цветни отражения: всичко изглежда окъпано в светлина и въздух. Към това се прибавят и равнините, които позволяват на окото да се движи безпрепятствено в продължение на километри и които, със своите градации от наситено зелено на преден план до най-нежните тонове на хоризонта, сякаш са създадени за художника.

На пръв поглед Холандия изглежда скучна, така че като начало трябва да открием нейните скрити красоти. Нейната красота се крие в интимността. И каквато страната, такива са и нейните хора: нищо гръмко, никакво позьорство, никакво лицемерие."

А за Израел казва: "С цялата вглъбеност на своята природа той е пропит от природа. Той изразява изкупление, нещо подобно на безметежното спокойствие на философа, който прощава на всички, защото разбира всички."

Не е ли изразено прекрасно? И всичко това ви подхожда толкова добре, скъпа г-це Вегман – това този ваш Руд. Мартин знае добре.

Единственото приятелство, което можем да проследим малко по-подробно, е с младия студент по медицина Виктор Мюлер. Виктор Мюлер (1884-1973) е син на аптекаря Йозеф Мюлер от Винемаркет, Люцерн. Той учи в Цюрих по едно и също време с Ита Вегман, по-млад е от нея с почти осем години и от 1910 г. живее в същия студентски дом както и тя, на адрес Gloriastrasse 55. Тя живее там в продължение на години и се изнася в края на 1910 г. Познавали са се, както показват цитираните редове от стихотворението на фон Платен, поне от 1908 г., и са учили заедно в Мюнхен през двата семестъра там. Възможно е Мюлер там да е присъствал на лекции на Щайнер.

Ита Вегман се опитва да му обясни поне основните понятия в теософията:

На Вики.

Сега искам да пробвам да напиша един теософски труд, нещо, което от доста време обещавам да направя, но не съм имала време за [...] Тъй като се налага да бъда кратка, много неща може да не са достатъчно ясни, но се надявам, че ще имаме възможност друг път да поговорим за това [...] Преди всичко искам да ви кажа какво е теософията. [...]

По онова време Мюлер не е бил теософ. Той е загубил майка си, когато е бил на шест години. След нейната смърт баща му се жени за сестра ѝ Берта Фогт. Говори се, че семейството на Виктор е било против "опитите на Вегман за прекръстването му" в теософията. Очевидно това не е попречило на връзката им.

Виктор Мюлер е бил спортист. Спечелил е няколко шампионата по бобслей и често е играл тенис. Изглежда, че е бил весел ученик, за което свидетелства писмото до неговата "прикачена надбъбречна жлеза ", написано на 26 май 1911 г. Това е било в деня на Възнесение Господне и двамата са имали планове за съвместна екскурзия до Берн. Предната вечер, обаче, тя се отказва. Много рано сутринта на следващия ден той сяда до прозореца и пише на своята "спътница в скърби и радости" писмо под формата на "казус" за своето състояние и размишления. Понеже и за двамата последните медицински изпити наближават, той използва същия вид формуляр, който се попълва, за представянето на казуси в болницата. Презентацията му е изпълнена с остроумно разменени технически термини и шеги, вързани с медицинските им изследвания. С чувство на примирение, той представя собствената си история на заболяване и описва своя "status praesens", настоящото си състояние:

История на заболяването № 10                                                     1911 г.

Име: Мюлер, Виктор И. Заболяване: Изпратен за зелен хайвер с ulcus pepticum [състояние, при което прекалена стомашна киселина може да предизвика язва] История на заболяването: бащата е жив и здрав, от време на време обича да си похапва. Майката е жива и не спира да пълнее. Братята и сестрите са в нормално психическо състояние. Иначе всички са в нормални граници. От няколко години насам пац. е прекомерно привлечен към Санкт Гален, което обяснява периодичната му духовна обърканост. Status praesens: младолик, недотам пленителен на вид мъж с нормални стойности на сърцето и бъбреците. Дихателни шумове от диво пуфтене при издишване, при вдишване леки свистения. Плюе често и има и други медицински, нег. навици.

6V2 сутринта той седи, само по пижама, до прозореца и размишлява:

Тъй като спътницата му в скърби и радости не може да пътува днес, а той по принцип би искал да посети Берн, решава да не посещава Берн днес, а първо да обиколи Санкт Гален с богатите хора. Затова ще пътува натам в 8 ч. Не знае кога ще се върне, защото отново духовни недоразумения са изплували на повърхността. Предал е, обаче, на дежурния лекар (д-р Егер) всички необходими изявления за представянето и т.н. Вече осъществил споменатата St. Gallerostomia posterior retrocolica [технически хирургически термин за задна анастомоза на дебелото черво], той ще пътува до Берн заедно с прикачената си надбъбречна жлеза, след което per vias naturales (по естествени пътища – бел.пр.), id est (т.е. – бел пр.) през Лангнау директно до Люцерн, където ще натъпчат вентрикулите [стомасите] си с патладжан и други зеленчуци от вида Тyphus coli, така че отново да restitutio ad integrum [да възстановят здравето].

Пулсът е добър; сърдечният ритъм, напротив, е ускорен (нов мийлеровски феномен, наричан още: духовно оглупителен галопиращ ритъм).

Пац. е много жаден и с още по-голям апетит, като с това диагнозата става ясна: двоен комплект черва.

Прогноза: ad bonam vergens [може да стане добър], така че гледай да го предпазиш от какъвто и да е Suerbruch (немски хирург 1875-1951г. – бел.пр.) и да не се усилва духовното оглупяване, иначе ще бъде изпратен в лудницата: Отдел за неспокойните.

Бог да е с вас, скъпа г-це Доктор. Е, това беше хубаво събуждане, нали?

Вижда се, че е бил под напрежение по време на подготовката за последните изпити и е искал, чрез тази остроумна бележка, да обясни на “скъпата г-ца Доктор” причините за ранното си заминаване.

 

Ита Вегман
1912 година

 

По-късно двамата, заедно с други лекари, сестри и акушерки, живеят в Дома за лекари на Гинекологичната клиника в Цюрих, до 1917г., когато Вегман открива частната си практика. Мюлер става известен гинеколог. Приятелството й с него и съпругата му продължава в продължение на много години. Те са си препращали пациенти. Тя му гостува няколко пъти. По време на студентските им години тя сигурно е възпламенила сърцето му, но също така е била ценен спътник, поради богатия си житейски опит.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева