СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ В ХОЛАНДИЯ И БЕРЛИН
През 1899 Хендрик Вегман внезапно заболява. След тридесет и шест години служба в колониите, той е принуден да се върне в Холандия поради сърдечна болест. Той е имал особено солидно телосложение за мъж на петдесет и четири години; казват, че след лечението в Европа, той се завръща в Ява, където живее до пенсионирането си през 1906г. Необичайната дълготрайност на кариерата му в тропиците е забележителна. Със сигурност формулата “Една година в тропиците се равнява на две години у дома” вече е важала по неговото време. Като държавен служител, той е бил на пенсионна възраст още преди петдесет и петата си година. Постигнал е успех в кариерата. Като управител на ред плантации, е бил служител с висш ранг в Колониалната банка, така че е щял да живее в пълни удобства дори след пенсионирането си – за негов късмет, тъй като е трябвало да се грижи за сина си, Манта, който е имал увреждания и живеел в лечебен дом в Ротердам от двадесет и седем годишна възраст. Две от децата на Хендрик Вегман умират като малки; дъщеря му Шарлиен е омъжена, най-големият му син, Виктор, доведеният брат на Ита, е починал през март 1900г. в Проболинго, на двадесет и седем години. Само голямата му дъщеря, Ита, е все още в дома на родителите си.
Февруари 1900г. поставя началото на двадесет и петата й година. Със заболяването на баща й за нея възниква възможността да промени условията си на живот, да намери собствения си път. Тя настоява да учи физиотерапия и така тя и родителите й се завръщат в Холанция. Още тогава нейната цел вече била да учи лечебна гимнастика и масаж. Но за да стане това, първо трябвало да получи физическо образование. И така, тя поема по пътя, който ще продължи да следва през следващите четиридесет и две години. *1
Не се знае къде е завършила курсовете по физиотерапия. Баща й бил лекуван от лекар в Амстердам. Към края на 1900г. той и жена му отиват на бани в Бад Наухайм, близо до Франкфурт. Доколото може да си спомни Шарлейн, почти половин век по-късно, по това време Ита живеела у теософската си приятелка Хени Стайнбух, на №44 Раамсингел, в Харлем. Хени Стайнбух се върнала в Европа заедно с Ита. Понеже Хени живе на този адрес до 1905г., много е вероятно Ита да е живяла там до преместването си в Цюрих. Ита вероятно е пътувала от Харлем до Берлин, а сигурно и до други градове, за по-дълги или по-къси престои. Вероятно е учила в Харлем или в близкия метрополис – Амстердам. Баща й покрива разходите за квартира и различните курсове до 1912г. – щастлива съдба!
На една снимка (Ил.16) виждаме Ита Вегман, седнала пред фотоапарата. Тя гледа към зрителя спокойно и решително, с непоколебимо и открито изражение. Облечена е в тъмни, модни дрехи: красива блуза с висока дантелена якичка и дантелени маншети. Дясната й ръка почива върху облегалката на стола, така че да се вижда ръката й. Навела е глава леко наляво; кафявата й коса се разпилява на богати къдрици изпод огромната й шапка - първото нещо, което забелязва съвременният наблюдател, но което е било обичайната мода за жени от известен ранг. В Холандия ли е сниман портретът? Дали не е от годините между 1900 и 1902? Тъмната рокля сочи по-скоро към Европа, отколкото Индонезия. Там дамите обикновено са носели по-светли дрехи, както се вижда от няколкото снимки на Ита от Индонезия. Изглежда прекалено възрастна, за да е снимана по време на ученическите години в Арнхем. Ако сравним тази снимка с груповата снимка от първите учебни години в Цюрих (Ил.11, 12), можем да стигнем до извода, че портретът е заснет дори още по-късно, отколкото груповата снимка.
Наблюдавайки този портрет, оставаме с впечатлението, че тази личност, на около двадесет и пет години, е открила вече своя житейски път и е решена да постигне целите си. От една страна изражението й сякаш казва: “Искам да уча сега и най-сетне да разбера нещо за човечеството”. От друга страна, също така би могла да казва: "Дотук добре, но все още нещо липса." Във всеки случай, това е портрет на една млада дама, която е много наясно със себе си.
Какво е донесла обратно със себе си от Азия? Имала е здраво телосложение, което, благодарение на здравословния й начин на живот, й служи добре. Единствено предшните й боледувания от малария и склонността да хваща настинки продължават да бъдат нейна слабост. Лесно е да си представим тази г-ца Вегман като учителка по физическо образование в девическо училище. А през 1902г. тя се дипломира точно с тази професия. Тя цени новата си независимост и знае как да се възползва от нея. Иска да компенсира липсата на житейски опит - след празните години в Индонезия е жадна за европейска култура и образование.
В онази Холандия от началото на века модерната, космополитна култура все още не е тъй лесно достъпна, както в Париж или Берлин. За душа, жадна за развитие, страната била малка, а хората ѝ - провинциални. В Амстердам културната дейност, музиката, например, започва да процъфтява едва десет години по-късно. Холандските художници често били привличани от далечни места, обикновено Париж. Холандската литература усилено се стремяла да се издигне на "вълната на цивилизацията". Въпреки това, след като е вече запозната с Теософското общество в Ява, Ита Вегман сега има възможност да се срещне с неговите холандски членове. Теософското общество се е наложило рано в Холандия. Поради широкото разпространение на масоните, които били официално признати в Холандия в продължение на повече от сто години - членовете на кралския Двор на Оранж били масони - Теософията също намира широко признание. Все още не е установено с какви теософски дейности е била свързана Ита Вегман. На гърба на една снимка на Ани Безант Ита Вегман е написала: "Госпожа Безант, Амстердам, 26 и 27 август 1902 г." Във всеки случай тя достатъчно добре познавала теософите в Холандия през 1902 г., за да може да чуе през лятото на същата година, че Рудолф Щайнер е "човек, който следва собствен път по езотеричните въпроси". Можем да предположим, че още в Ява тя е членувала в ложа на Теософското общество.
Въпреки че двадесет и пет, двадесет и шест годишната Ита Вегман няма близки роднини наоколо през двете години в Холандия - сестра ѝ Шарлиен е останала в Индонезия - тя все пак има редица приятели и познати, от ранните ѝ ученически години в Арнхем. Пословичната холандска общителност е особено изявена сред "индонезийските" холандци. Тази характерна общителност била близка до натурата на Ита; тя я култивира през целия си живот. Така тя не само живее при сестрата на приятелката си Хени Щайнбух, но и се свързва отново с дъщерята на бившата си хазяйка Меврув Вентинг. Ели и Ита напредват заедно в обучението си по лечебна гимнастика. Междувременно Меврув Вентинг се е преместила в Апелдорн, прекрасен стар провинциален град в покрайнините на "Велуве", северно от Арнхем. Те често се събират там, до смъртта на Меврув Вентинг през ноември 1901 г. Тя е на петдесет и осем години.*2
Много е вероятно, по време на следването си Ита Вегман да се е сблъскала с противоречията, бушуващи между последователите на различните методи на лечебна гимнастика. Едната група подкрепяла традиционните терапевтични методи, при които за укрепване на болните крайници се използвали ортопедични инструменти и уреди - определяни от опозицията като инструменти за изтезание. Опонентите се кълнели в т.нар. шведска лечебна гимнастика, която разчитала на собствените движения на пациентите и чрез сложна система от концентрични и периферни упражнения лекувала "мускулното същество", "костното същество" или "двигателното същество" на пациента. В онези години лечебната гимнастика все още се намира в процеса на изграждане на уважение като нова, независима терапия, а шведската лечебна гимнастика и новите методи на шведския масаж предизвикват голям интерес.*3
На 30 август 1902 г. "Мария Хендрика Вегман от Ява" полага двудневния изпит по физическо възпитание и същия ден, в Утрехт, получава дипломата си. Сега тя има необходимата квалификация да преподава физическо възпитание в средните училища. След получаването на дипломата си, веднага заминава за Берлин.*4
В контраст с другите европейски столици като Виена, Рим, Париж или Лондон, по онова време Берлин носи всичките характерни белези на провинциален град, който изведнъж се е разрастнал. Само преди няколко години е обявен за столица на новосъздадената Германска империя и сега бързо се разраства във всички георграфски, както и културни направления. Естествените науки, които получават огромно признание в началото на двадесети век, тук процъфтяват най-ярко. Облагодетелстван от таланта на германците в областта на науката, Берлин скоро се превръща в световно средище за многобройни видове изследвания.
В Берлин също така е имало и най-различни прогресивни движения, които със сигурност са заинтересували Ита Вегман дотолкова, че да я привличат в града често и за дълги престои. Могат да се посочат много примери, но един е достатъчен: В началото на века в Берлин е имало повече от петдесет вегетариански ресторанта. За човек с терапевтични идеали и интереси в областта на обновяването на медицината, Берлин от 1902 г. трябва да е предлагал много повече възможности от Холандия.*5
Направлението, към което я водят професионалните ѝ идеали, можем да разберем по дипломата, която получава през декември 1902 г. от института на д-р Тур-Бранд. Този институт предлага обучение и изпит по шведски лечебен масаж и физиотерапия, включително метода на Тюре-Брандт за лечение на женски болести. Част от този метод представлява популярната система за масаж, разработена от шведа Мартенс Туре Емил Брандт (1819-1895), която въздейства върху женските тазови органи. През последната четвърт на 19 в. Туре-Брандт постига изненадващи успехи с метода си. Той се фокусира най-вече върху пролапса и изместването на матката - оплакване, което се е разпространило катастрофално, следствие от тогавашната мода за екстремното пристягане на дамските дрехи. Бимануалното лечение било трудно за усвояване; изисквало е анатомични познания и подходящи диагностични способности, а лечението отнемало много време.
Д-р Туре-Брандт, който може би е бил потомък на този шведски масажист, през онези години е управлявал терапевтични центрове, намиращи се на улица "Булоу" и "Волтерсдорфер-шлеус", където Ита Вегман изучава тези методи. Обширната тетрадка, в която тя е записвала различните физически упражнения и масажни процедури, носи следите на дългогодишна употреба. Вероятно тя е прилагала метода на Туре-Брандт в гинекологичната си практика.
Как е успяла да получи дипломата си толкова бързо е нещо, което буди недоумение. Не е възможно да е започнала курсовете по-рано от септември 1902 г., а получава дипломата си още на 20-ти декември. На една нейна снимка, от последните години на живота ѝ, се виждат ръцете ѝ. Тя държи цвете - синчец или нещо подобно - и ръцете ѝ се виждат ясно; имала е тесни, но изключително силни ръце - "нейните масажи бяха незабравими".
Още в Холандия Ита Вегман се е сблъскала с потискащите условия, на които било подлагано работещото население в онази индустриална епоха. В градовете условията на труд често били невъобразимо лоши; нарастващият брой жени във фабриките ерозирал семейния живот; здравните норми все повече били подкопавани от лошото хранене. Въпреки че по онова време в Германия все още не било възможно жена да учи медицина, имало най-различни възможности за обучение в парамедицинските професии. Особено в Берлин, природните методи на лечение бързо набират популярност. През 1902 г. са открити първите "Light & Air Spas" (“Лечебници с въздух и светлина” бел.пр.). През 1904 г. д-р Паул Яерски (Dr. Paul Jaerschky) публикува статия, в която описва терапевтичната стойност на светлинните и въздушни бани; той използва илюстрации от областната болница в Лихтерфелде. Други методи - например Прейсниц, Кнайп, Хесинг (Preissnitz, Kneipp, Hessing) - стават по-популярни. Правилното хранене се превръща в обект на интерес. Облеклото, по-специално дамската мода, се преценява от гледна точка на здравето и това го променя. Систематичните програми за физически упражнения, познати от традиционната гимнастика, се разширяват, за да обхванат програми за физическа терапия, предназначена за болни. Системата на шведски масаж на П. Х. Линг е развита в терапевтичен метод, който се възползва от собствените движения на пациента, за да доведе до излекуване. Разработен е подводен масаж. Парният масаж и масажът с горещ въздух също представляват нови аспекти в терапиите.
Такива били новите тенденции, които Ита Вегман е могла да проследи в Берлин между септември 1902 г. и пролетта на 1905 г. Самата тя работи известно време в Института по физиотерапия в Берлин. В института работи и нейната приятелка Ела Кьолер, която е три години по-млада от нея. Вероятно именно в Института за природолечение на Ернст Кьолер, намиращ се на Фробенщрасе, тя продължава обучението си по различните методи на физиотерапия, шведски масаж и водолечение *6.
През тези години тя със сигурност се е включила в процъфтяващия културен живот на Берлин с неговото световно влияние. Може би се е наслаждавала на театъра, големите музеи, зоологическата градина. Може би е ходила на екскурзии в горите на Панков. Може би е забелязала търговското развитие покрай река Шпрее или е станала свидетел на изграждането на големи универсални магазини по прочутия булевард "Унтер ден Линден". Ами науките! Какво е написано осемдесет и четири години по-късно в каталога на Берлинската фестивална седмица в Академията за изящни изкуства? "Науката, практикувана в Берлин през 1900 г., е сред най-успешните в света."
Също така “успешен” и също в Берлин, по това време живее един неизвестен 41-годишен учен, който, след доста колебания, обявява, че е готов да поеме ръководството на едно ново Общество.
Това се случва през същите месеци, когато Ита Вегман пристига в Берлин. Обществото си е поставило за цел “[...] да създаде ядрото на едно общо братство, което да включва цялото човечество, без оглед на раса, религия, пол или цвят на кожата”. Това е австрийският писател д-р Рудолф Щайнер, който на 20-ти октомври, 1902г. става генерален секретар на германската секция на Теософското общество в Берлин.
Ита Вегман е била член на Теософското общество вече няколко години и докато живее в Холандия, през лятото на 1902г., тя чува за лекциите, които този г-н Щайнер е изнесъл в Лондон през юли. Той е говорил там в началото на юли, пред участниците на теософски конгрес. От тази презентация става ясно, че, в езотеричен смисъл, той поема в нова посока, и че посоката, в която той върви, се различава от пътя, следван от ученичката и последователка на Блаватски, Ани Безант. Това събужда интереса на Ита Вегман. Понеже той сега е поел ръководството на германската секция, тя си уговаря среща с него, за да обяви интереса си в теософията или поне да разбере нещо повече за дейностите в Берлин. Те се срещат в неговия апартамент във Фриеденау. Наскоро образуваната германска секция е доста скромна, с по-малко от сто членове, в сравнение с Холандското теософско общество, което вече има повече от седемстотин членове.
По-късно тя описва първата си среща със Щайнер мноко накратко и без да го описва. Единствено споменава за неговия въпрос относно причината тя да се намира в Берлин. Нейният отговор: “За да уча и да опозная живота.” След което: “[...] той ме погледна преценяващо,” пише тя, “и безмълвно ми подаде разписанието за неговите лекции; несъмнено, с този жест, искаше да даде направление на думите “да опозная живота” *1
Единствената друга бележка за срещата бе: “Разбрахме се един друг много добре.” Не е обяснено какво е искала да каже с това. Може би между тях е имало по-нататъшно обсъждане на нейната философска позиция защото тя продължава с: “Обещах да посетя лекциите и се сбогувах с него.”
По-късните коментари на Щайнер сочат, че Ита Вегман е станала член на немската секция по това време. Самата тя обаче не изглежда да е била особено развълнувана от срещата, тъй като след като разглежда програмата по-внимателно, тя заключава: "Помислих си, че това не е никаква теософия, а просто немска литература, защото думата "теософия" никъде не се появяваше."
Изглежда, че Ита Вегман не е присъствала на учредителното събрание на немската секция. Ако беше, тя щеше да чуе лекцията на Щайнер "Практически кармични упражнения" (Praktische Karmaubungen), изнесена на 20 октомври 1902 г., която самият той споменава в по-късни години. Освен това, ако беше присъствала, тогава щеше да получи програмата за теософските му лекции.
Във всеки случай нейното собствено описание е интригуващо, защото тя разказва как са продължили нещата: "Не посетих много от лекциите му". Това важи за зимата на 1902-2003 г., а както сочат по-късните ѝ доклади, вероятно и за април 1904 г.
И така, въпреки че Ита Вегман очевидно се е запознала с Щайнер, тя не е принадлежала към най-вътрешния кръг от теософи около него в Берлин. Тя или не е знаела, или не се е интересувала от обхвата на неговото учение през тези години. Тя не се е възползвала от повече от шестстотинте (!) лекции, които той е изнесъл, и то само в Берлин.
Това, което я интересувало по онова време, е напълно различно от онова, което е вълнувало теософите през онези години. Тя се е стремяла към практичната, лечителска професия и е искала да поеме социална отговорност.
Кои са били нейните съквартиранти, къде е живяла, дали е останала в Берлин за дълго - всичко това е неизвестно. Сред някои стари снимки, намерени заедно с документите ѝ, има пощенска картичка от Амстердам, адресирана до мис И. Вегман, Pension Bruhn, Nürnberg Street 65, Berlin W. и датирана на 21 октомври 1903 г. Нейният коментар: "не присъствах на много от лекциите му", дава основание за предположението, че е била на поне някои. Кои обаче са били те, не е известно. Тя е имала своя програма за обучение, искала е "да опознае живота", наслаждавала се е на културата на града. В онези дни Берлин е бил рай за любителите на театъра. От приблизително двеста театъра в Германия по онова време осемдесет са били в Берлин. Вероятно тя е обикаляла, както е било нейното обичайно поведение, из цяла Европа. По-късно тя разказва на свой колега за "копнежа си по Средна Европа" - копнеж, който вече забелязва в Индонезия, след завръщането си от Арнхем. Този копнеж сега може да бъде задоволен напълно.
Как и при какви обстоятелства младата Вегман изгражда по-близки отношения с Рудолф Щайнер е предадено исторически, макар и само като предположение. След смъртта й, сред документите й (виж приложението) са намерени няколко записки в подготовката за лекцията, която изнася в Лондон през 1933г. и там пише за срещата си със Щайнер. В тези си бележки тя пише:
Аз не посетих много от лекциите му [след първата среща в Берлин, 1902г.] докато, един ден, в Дома на архитектите в Берлин, чух лекцията му за Приказката на Гьоте за Лилията и зелената змия. Това предизвика у мен силен интерес. След лекцията попитах Рудолф Щайнер дали е възможно да продължа да изучавам езотеричната мъдрост. ‘Ела в този ден на ул.Моц’каза той кратко и многозначително. В уречения ден аз се появих там и преживях един езотеричен урок. От този момент разбрах, че Рудолф Щайнер е бил моят учител, че е моят учител сега и ще бъде моят учител и в бъдеще. Теософията, така както я преподаваше в Холандия Ани Безант, ми се стори детинска, в сравнение с това, което предлагаше Рудолф Щайнер. Оживената работа в Берлин и Германия, прекрасните лекции, които той изнасяше на много места, са в основата на едно духовно движение, което произлиза от него, и днес е известно в целия свят като Антропософия. След като ми беше позволено да участвам за известно време в оживената лекционна дейност в Берлин, съдбата ме отведе в Швейцария, за да мога да продължа обучението си по медицина там. (Бележник № 42)*8
Въпросът ѝ, в който изразява желанието си "да научи повече за езотеричната истина", води до покана да присъства на частните лекции на Щайнер пред затворен кръг хора. Тя определя тези лекции като "теософски лекции в частни домове". Това са първите срещи на това, което през следващата година ще образува рамката на така наречената Езотерична школа. Много от тези първи срещи не са били оповестени нито по тема, нито по дата. Така че може само да се спекулира за уроците, чрез които Ита Вегман за първи път е била въведена в духовната наука на Рудолф Щайнер. Тя говори и за различията между теософията на Ани Безант, която в крайна сметка се изучава в родината на Ита Вегман, и антропософията на Рудолф Щайнер; различия, които вече бяха категорично отбелязани в гореспоменатата лекция.
Тя описва интереса си към оживените лекции, най-вече в Берлин, но вероятно и в Амстердам. Там, през лятото на 1904 г., е сред групата членове от Харлем, които участват в Международния теософски конгрес. Записана е като мис М. Вегман. (Буквата "М." означава "Мария", както тя се е наричала в онези дни) *9.
Повече от четиристотин теософи са присъствали на тази тридневна конференция, проведена в Концертгебау. Те идват от Холандия, Белгия, Франция, Италия, Германия, Скандинавия и Англия. Предложени са най-различни семинари, често провеждани по едно и също време. Отделни секции се занимават с природните науки, сравнителната религия, филологията, човешкото братство, окултизма, философията, теософските методи на работа и изкуството. Провеждат се концерти и изложби. Възрастният д-р Олкот не е могъл да присъства; а това изтъква още повече присъствието на председателката на конгреса, Ани Безант.
В бележките си тя посочва нарастващата популярност на Щайнер през есенно-зимния сезон на 1904-1905 г. по следния начин: "Домът на архитектите (малка, средна, най-голяма зала)". Тя е присъствала, когато първите му публични лекции са се провеждали в най-малката от трите зали, но също и по-късно, когато интересът на по-широка публика нараства и лекциите се преместват в средната, а след това и в най-голямата от залите.
Вероятно след приемането ѝ в гореспоменатата Езотерична школа тя е установила по-близък личен контакт с Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс. Сестра ѝ Шарлиен пише в своята биография: "Там [в Берлин] тя посети Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс и те я посъветваха да се откаже от шведския масаж и вместо това да учи медицина. Д-р Щайнер ѝ помага да навакса с гимназиалното+ си образование при професор Леммел в Цюрих и след една година тя започна да учи в университета в Цюрих." *10 В записките си Ита Вегман говори за "разговор [с Щайнер], който доведе до изучаването на медицина". В края на краищата тя винаги е искала да "изучава [...] науки, свързани с медицината". Както казва веднъж много по-късно, на нея й е "омръзнало винаги да правя това, което казват лекарите " *11.
Този разговор вероятно се е състоял през първите месеци на 1905 г. Това е важно решение за Ита Вегман. При вземането му тя несъмнено е имала уверение за финансова подкрепа от страна на баща си, който, след като е възстановил здравето си, се е върнал на Ява.
Какво е мислел Рудолф Щайнер за ефекта на университетското образование върху младия човек, може да се установи от едно негово писмо до Мари фон Сиверс от 28 април 1905 г., в което той споменава един от членовете в Дюселдорф.
Пейпърс е едва в началото на развитието си. Следването по медицина е създало на бедния човек повече объркване, отколкото яснота. Разбира се, той има най-добри намерения. Но все още не е намерил вътрешния си център. Това е проблемът с официалното образование в днешно време. Те дават на човека мисловни форми, които - дори и при най-добри намерения – се явяват като съпротива при опита ни да възприемем по-висши неща. Абсолютно необходимо е точно такова образование като медицинското да бъде пропито от теософски дух. Това е важното - теософският възглед да се свърже с науката. Не бива да одобряваме аматьорските щуротии на натуропатичните лекари. Това би било опасно. [...] (GA 262, Rudolf Steiner - Marie Steiner-von Sivers, Correspondence and Documents 1901-1925, London, New York, 1988, p. 61).
(Бележка на преводача: “Гимназия” се равнява на американския хай скул плюс две години колеж или, в Англия, на шести клас. За дипломирането си, гимназистът трябва да се яви на труден изпит, наречен Матура или Абитур.)
Това е коментар, който си струва да бъде отбелязан и по отношение на Ита Вегман, която ще трябва да започне обучението си по медицина година по-късно. Медитациите и окултните упражнения, които тя получава от Рудолф Щайнер, както и обучението ѝ в рамките на Езотеричната школа на Теософското общество, ѝ позволяват да започне своето езотерично развитие под неговото постоянно ръководство. Тази вътрешна работа вероятно ѝ е позволила да преодолее без вреда споменатите от него научни "мисловни форми".
Решението й да стане лекар е подтикнато от Рудолф Щайнер, но желанието да работи като терапевт със сигурност се е породило още отпреди началото на века. Вероятно е била мотивирана по-скоро от социални, отколкото от научни съображения. Ученето лесно й се е удавало и е била добра ученичка; въпреки това практическият живот и неговите конкретни аспекти са я привличали много повече. Благодарение на обучението си като учителка по физическо възпитание и на допълнителното обучение по масаж и физиотерапия, тя подхожда към лечителското изкуство по-скоро практически, отколкото теоретично. Детството и младостта й в Индонезия я предпазват от интелектуализма на европейското образование. Едва след като навършва четиринадесет години, тя се запознава с холандско училище.
Дори и след 1905 г. в нея продължава да се усеща влиянието на ориенталската духовност, намерила израз не само в теософските ѝ изследвания в Ява. Дълго след като се премества в Европа, тя все още носи в себе си животворния дъх на "Азия" - "осмото небе" - континента, където небесните тайни слизат на земята. В душата ѝ живее един древен копнеж по мистериите. През 1907 г. Рудолф Щайнер все още усеща, намиращата се между тях двамата "разделителна линия между Азия и Европа в кармичния отпечатък".
Трите й приятелки - нейни другарки в обучението, - които познаваме от живота ѝ преди 1905 г., също имат подобна ориентация. Хени Щайнбух по-късно става активен теософ и ръководител на ложата в Сурабая. Ниске (Ели) Вентинг, дъщеря на масон, учи физиотерапия и масаж. Ела Кьолер в Берлин, която в крайна сметка се омъжва за д-р Бийселберг, става гинеколог; тя се присъединява към антропософското общество.
След заминаването ѝ от Индонезия в началото на века, в живота на Ита Вегман започва нова светла епоха. Въпреки това, старата карма продължава да оказва влияние върху биографията ѝ още дълго време. Чрез изчерпателните описания на природата на Ява, този "остров на стоте вулкана", се опитахме да опишем тази особеност на нейния произход. В тази жена горял мощен вътрешен огън, необичайно силно самосъзнание, също и подчертано отвращение от нещата, които не харесвала. Още през 1933 г. това казване на "не" намира израз в записките ѝ, а описанията на сестра ѝ за младостта им го потвърждават: тя организира игрите за братята и сестрите си, след което самата тя не играе; изучава гостите на родителите си от горе до долу, преди да се ръкува с тях; при завръщането си в Индонезия от Арнхем е отхвърлена от колониалното индонезийско общество, отказва да пие алкохол, отказва месото. След първата си среща с Щайнер: "Само германска литература и никаква теософия, мислех си аз" и "не посетих много от лекциите му". Също така, в по-късните си бележки често използва израза: "Имаше нещо, което не ми харесваше".
И въпреки че през 1904 г. тя заявява, че Рудолф Щайнер е нейният учител, както в миналото, така и в бъдещето, тя почти никога не го описва в гореспоменатите бележки. Най-много да спомене: "Погледна ме изпитателно и мълчаливо ми даде” "Говореше кратко и смислено [...]"; "Интересуваше се от всичко", а по-късно, през 1907 г.: "Погледът му беше сериозен, питащ, сияещ".
Но на два пъти, през 1902 и 1907 г., в записките ѝ се появява израз, който надминава всички други и характеризира по-късните ѝ отношения с Рудолф Щайнер: "Ние се разбирахме много добре."
Ита Вегман винаги е била жадна за знания. В резултат на обучението си по физическо възпитание и различните приложни терапии, които впоследствие изучава - физиотерапия, хидротерапия, шведски масаж - тя получава солидна подготовка по съвременни физиологични и терапевтични познания. Имала е особена дарба като масажист и, както по-късно в Института за природно лечение "Кьолер" в Берлин - често изпадала в спор с лекарските предписания, тъй като в онези ранни години те все още не били особено развити. Най-малкото - често са били много противоречиви. Теософските ѝ изследвания също не са й от голяма полза. Зеела пропаст между ежедневните масажни процедури за търсещите помощ пациенти и образа на човека, преподаван от Блаватски, Синет или Колинс. Тя не успява да съчетае техните идеи с професионалния си живот. Нито пък наученото по време на лекциите на Рудолф Щайнер в Берлин я довежда до идеята, че чрез него ще може да се постигне едно задълбочаване или разширяване на професионалните познания на физиотерапевта.
Един ден, вероятно на 4 април 1904 г., следвайки интуицията си, тя все пак решава да отиде отново на една от лекциите му. Там тя чува изложението му върху окултната предистория на приказката на Гьоте "Зелената змия и красивата лилия" от "Unterhaltungen deutscher Ausgewanderter" *12. Това се оказало нещо много повече и не просто германска литература. Много различно от онова, което Блаватска или Безант са имали да кажат за човешкото същество. Тук, в колоритната приказка на немския поет, разгадано чрез ключ от най-прекрасни символи, е скрито тайно познание за човешкото същество! Тук фантастичните образи от вълшебната приказка се превръщат в точен израз на едно разбиране за човечеството, за което тя никога не била чувала. Царствени статуи в подземен храм, говорещи на човешкото същество..., широка река, отделяща този свят от отвъдния..., омагьосана девойка, "Лилия", омагьосан принц, обречен да умре, вълшебна зелена змия, която се жертва, за да се превърне в мост през дивата река. Какво се сучва вътре в Ита Вегман по време на тази лекция? Какво пробуждат в душата й тези описания? Дали в нея не се надигат видения за съдбата, или може би въпроси, които дотогава са живели в нея подсъзнателно, или образи, които винаги са живели в нея мълчаливо, а сега започват да говорят?
Непосредствено след лекцията тя се обръща към Рудолф Щайнер с въпроса: "Може ли да се научи нещо повече за тази езотерика?" С този си въпрос тя разваля магията, която е възпрепятствала създаването на по-близки отношения между тях през изминалата година и половина от първата им среща. Той я погледнал многозначително и казал кратко: "Елате на улица "Моц" 17 в такъв и такъв ден."
Днес знаем, че в онези най-ранни години на Теософското общество в Берлин, Рудолф Щайнер е бил активен не само като публичен лектор и автор, но и е работил дискретно с малка група доверени хора върху основите на антропософията. Теософските учения били изучавани и коригирани; основите на един систематичен западен езотеризъм са били разработвани и практикувани. В определени дни малка група от поканени хора се събирала в квартирата му на улица "Моц", за да участва в уроците по неговите висши окултни учения. На такъв урок сега е поканена Ита Вегман. Когато след това за първи път усеща, че той е новооткритият й учител по окултизъм, тя разбира: "Рудолф Щайнер беше моят учител, е моят учител и ще бъде моят учител в бъдеще."
Сега интересът ѝ се разпалва. Тя започва да вижда разликата между обичайните теософски учения, както ги преподавала например Ани Безант в Холандия, и антропософията на Щайнер, и счита първите за "детински" в сравнение с неговите. Вероятно е усетила тази разлика особено ясно през юни 1904 г. на Международния теософски конгрес в Амстердам, където в продължение на три дни е могла да наблюдава цялата индивидуалност на Шайнер да се проявява, сред теософските му съвременници.
Въпреки че до лятото на 1905 г. тя все още има апартамент в Холандия, в Харлем, изглежда, че често пребивава в Берлин за по-дълго, за да може да слуша лекциите му и да участва в уроците му.
В продължение на една година тя попива преподаваното от Щайнер, чете статиите му в новото списание "Луцифер Гносис", както и книгите му по мистицизъм, християнство и теософия. През това време изглежда ѝ става ясно, че по-нататъшното обучение в конвенционалните методи за масаж и хидротерапия няма да я задоволи истински. Вдъхновена от един разговор с Рудолф Щайнер, тя решава да учи медицина. Нищо повече не знаем за това, освен от една бележка: "Разговор, водещ до изучаване на медицина". На този разговор присъства и Мари фон Сиверс, колежка и по-късно съпруга на Рудолф Щайнер. Докато те двамата и Ита Вегман обмислят в кой университет да започне обучението си, тя изразява желанието си да остане в Берлин, за да може да продължи да посещава лекциите на Щайнер. Но Мари фон Сиверс казва: “Отиди в Швейцария – цялото ни движение евентуално ще се премести в Швейцария!” В Берлин все още било невъзможно жена да учи медицина по редовните пътища. Едва през 1908г. се разрешава на жените да полагат кандидатски изпит по медицина за германските университети. *13
Предполага се, по време на този разговор Щайнер е казал, че очаква Швейцария да бъде страната, в която свободата на лекарите да лекуват ще се запази по-дълго отколкото в другите европейски страни. Той обещава да разпита наоколо за подходящ учител в Цюрих, за да може тя да навакса с Абитурната или Матурната си диплома и да може да започне образованието си по медицина.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева