СЕГА, 2022
От възрастта 72 нататък можеш да напуснеш този свят „с чувство за изпълнен дълг“. Всичко наложително да стане, е вече станало. Можеш пълнокръвно да се насладиш на любов и свобода без срам и страх. Това е новото за твоя иначе поостарял живот.
***
Лила ясно чу: Стопанина е умрял - и се събуди, отваряйки широко очи.
Кой Стопан? Някой от безбройните стопани на всякаква материална и виртуална собственост? Или онзи Стопан, господар на невидимите природни същества във всеки дом, за който свидетелства в своя фолклор народната памет наред със съвременни екстрасенси?
Стопанина е умрял... Какво отношение можеше да има това съобщение към Лила, самата тя бидейки перманентно около Прага, със син, ненавършил тридесет и три, но грабнат и отнесен през Прага отвъд...
Стопанина е умрял... Какво отношение можеше да има това съобщение към този свят на непосредствени действия с напълно изтрита сериозност, пъкащ от политици с мозък размътен и взор замъглен, подобно на преди век, в световната Първа война. Размътен, но как? Замъглен - от кого?
Каквито и въпроси да си поставим - за да стигнем до отговор, минаваме хоризонтално по линията на времето напред и назад, спираме в даден момент и ако сме осенени, може и да проникнем високо и в дълбочина, от Хроноса в Кайрос...
1993
Утре, 19 май, имаш рожден ден. Не знаеш нищо за биографичното число седем, а вече от година си излязла от Слънчевия цикъл три пъти по седем (21-42), през който Азът е вършил своята работа върху развитието на трите души... Сега влизаш и обитаваш цикъла Марсов шест пъти по седем (42-49). Ако си осъзнала Духа във себе си, готова си да дадеш плод в творческо действие и навън в света, извън себе си - сега, когато имаш единствената възможност да срещнеш и да преживееш идеята Бог-Отец приживе, до Когото може вътрешно да те доведе само живият Син-Богочовек, доминиращ като Вседържител и топъл като Безусловна любов. Гостът? Явил се е Той, Гостът в теб.
ГОСТЪТ
Моментът, в който Те допуснах в моя дом,
изгря зора и ме окъпа светлината Ти.
За първи път усетих гостоприемството
да ме изпълва непреднамерено
и с цялата благословеност на явлението -
защото Гостът беше част от мене,
защото Гостът ми ядеше плодовете,
които бяхме брали заедно!
А семето покълна и разцъфтя, когато
Гостът и Стопанинът се сляха във едно -
a къщата остана само Светлина...
18 май, 1993
2018
При едно раздвижване на антропософските духове, касаещо разбирането на Кулминацията, започна занимание, наречено езотеричен час, продължило в срещи пет. Като начало бе поднесено за разглеждане и медитация писанието Гостът. Всеки поотделно от събралите се в групата прочита Гостът като мантра. После всички произнасят декламацията заедно, дордето думите просветнат, потопени в музика и се усети магическо вълнение в тъканта на Троицата.
Преди всичко, заети дългосрочно в търсене на изгубените значения, следваше да се задълбочим в понятието жилище и с узряло вътрешно решение: не мога да си позволя отново да забравя, да стигнем до онова ниво, където изначално словото се слива с истина - гаранция за душевна сигурност. С ясен глас и без да бързаме, четем извадка, преписана красиво на ръка.
Евангелие от Йоан, глава четиринайсета:
[14:1] Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.
[14:2] В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.
[14:3] И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.
[14:4] А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.
[14:5] Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?
[14:6] Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
[14:7] Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.
[14:8] Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.
[14:9] Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?
[14:10] Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.
[14:11] Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.
[14:12] Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.
[14:13] И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
[14:14] Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.
[14:15] Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.
[14:16] И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
[14:17] Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.
[14:18] Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
[14:19] Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.
[14:20] В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.
[14:21] Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.
[14:22] Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?
[14:23] Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.
[14:24] Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.
[14:25] Това ви казах, бидейки с вас.
[14:26] А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.
[14:27] Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.
[14:28] Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.
[14:29] И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.
[14:30] Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.
[14:31] Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.
ЖИЛИЩЕ (дом, къща, храм)
Строежът му е дву-посочен. Участваш ти, участва Богът. Жилище можеш да построиш вън, в природата, за да те приюти. Както можеш да го построиш вътре, в себе си, приютявайки и другиго. Това е било предвидено изначално в мисловността на юдеите:
„За най-външните задачи на духа се построяват къщите – така възникват градовете. За вътрешните задачи на душата пък, създаденият дом е тялото - в него душевните функции намират своята обвивка“. (Р.Щайнер, СС-346)
Сега възниква въпросът: при така създаденото тяло – дом, храм за душата - можеш ли да бъдеш сам? Също - дали можеш да допуснеш някого за да живеете съвместно? Ако да – кого, доколко? Волю-неволю? Волно или неволно?А ако си заспал дълбоко, непробудно, кого ще пуснеш у дома си, кой ще влезе?
Моментът, в който Те допуснах в моя дом, изгря зора и ме окъпа светлината Ти. За първи път усетих гостоприемството да ме изпълва непреднамерено и с цялата благословеност на явлението...
БУДНОСТ
Как се свързват помежду си понятията дом и будност?
Евангелие от Марка, глава тринайсета:
[13:35] И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,
[13:36] та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите.
[13:37] А каквото вам говоря, говоря го на всички: бъдете будни!
Откровение на Йоана, глава трета:
[3:1] И на ангела на сардийската църква напиши: тъй казва Оня, Който има седемте духове Божии и седемте звезди: зная твоите дела; носиш име, че си жив, а си мъртъв.
[3:2] Буден бъди и укрепявай останалото, което е на умиране; защото не намерих делата ти съвършени пред Моя Бог.
[3:3] Помни, прочее, как си приел и чул, и пази, и се покай. Ако ли не бъдеш буден, ще дойда върху тебе като крадец, и няма да узнаеш, в кой час ще дойда върху тебе.
Сардийската църква е образ на петата следатлантска, нашата епоха.
„Умирането и будността са предназначени да се балансират едно-друго; колкото повече е видим единият процес, толкова повече трябва да бъде и другият. Но пробуждането на съзнанието пред лицето на смъртта трябва да става в две посоки – пробуждане за истинската природа на човека и пробуждане за природата на света“. (Антропософски наблюдения върху Апокалипсиса от Валентин Томберг)
ЧЕТВЪРТИ ЮЛИ, 2022
На събуждане чу ясно Лила: Стопанина е умрял... Побутната в котела на деня – хем задушевно, хем механично – шайбата се завъртя. Стопанина умрял... Но кой Стопан – природен или виртуален? Кръвта шуми, дори и да не знаеш точно буден ли си или спиш, жив ли си или умрял, току-виж те споходи мисъл и те сепне! Мисъл, пред която да застанеш, макар недоумяващ, ала в благоговение, мисъл, която те е придружавала с десетилетия... Мисъл, изплувала през деветдесет и трета, и заляла мощно битието ти тогава, за да се проникне точно сега с разбиране по-пълно и благодатно, че Гостът ти е част от тебе, че Гостът ти ядеше плодовете, които бяхте брали заедно!...
Църквата Лаодикийска - образ на седмата, последна следатлантска епоха.
Откровение на Йоана, глава трета:
Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене. (3:20). „Ще вечерям с него” изразява факта, че влизането му води до най-близкия разговор с Христовото същество. Вечерята идва след чуване на гласа; интуитивното познание за Христос следва инспиративното. Споделената вечеря показва отгоре надолу обръщане на интуитивното знание. Човешките същества приемат Христос в своето най-съкровено същество, точно както във физическия свят ние приемаме храната; по подобен начин Христос взема човешкото същество в себе си. Важно е следното: храненето е споделено. В интуитивното познание, освен че той познава, човек сам бива познат. Изяденият в тази общност „хляб“ се предлага взаимно. Преди това обаче да се случи, човек трябва да премине изпит, който включва възкресяване на вътрешната мъдрост от миналото“. Нейна милост Лила: Не мога да си позволя отново да забравя и Томберг: Антропософски наблюдения върху Апокалипсиса.
ЕПИЛОГ
„Майката-Земя умира в Ерусалим. Дъщерята-Земя живее в очакване на друго семе. Човек повече няма да бъде в състояние да създава от ингредиентите на Земята нещо подобно на древния Ерусалим. Вместо това настъпва ново време, нов зародиш, възникнал от Мистерията на Голгота. Новият град низхожда от висините и се разпростира над Земята: Новият Ерусалим. Древният Ерусалим се строил отдолу нагоре, новият Ерусалим отгоре надолу. Такава е колосалната перспектива“. Нея съзерцава Йоан.
(Р.Щайнер, СС-346)
А семето покълна и разцъфтя, когато Гостът и Стопанинът се сляха във едно - и къщата остана само Светлина...
„Майката-Земя умира в Ерусалим. Дъщерята-Земя живее в очакване на друго семе“. Това семе е във волята ни. Защото Словото, сега схващано в понятия, в течение на еоните ще пребъде в чувствата и накрая - във волята, чрез ларинкса, поел силата на размножението, за да ражда в хората морална сила под водачеството на Майтрея Буда; за да покълне семето и разцъфти, когато Гостът и Стопанинът се слеят във едно, а къщата остане само Светлина!...
Стопанина е умрял. О да, това е перспективата, разбира Лила. Не аз, Христос в мен! Това ще бъде! Ала сега... сега все още... Дано ни стигнат силите, та мозъкът ни не се размъти и взорът ни не стане замъглен! Дали е Третата или на всички против всички, войната е война. Дали тече или е предстояща, тя все и вечно е за светло бъдеще!...
Бъдете благословени!
Дарина Шентова
20 октомври, 2022