Доц.д-р Иванка Кирова за Духовното тяло/Аза/ в цялостното устройство на човешкото същество

Submitted by admin 2 on Нед., 23/07/2017 - 19:54
Човешкият мозък

Най-висшата проява на Азът в земния живот е интелектът, мисленето, чиито инструмент е мозъкът.

За земния си живот човек разполага с обикновеното сетивно мислене, с което може да достигне до природните закони на материалния свят.

Но човекът чрез висшия си Аз разполага и с един дар от боговете, който носи у себе си - така нареченото чисто мислене. То не се отнася до външния, материален свят, а прониква в свръхсетивната/духовна/ същност на самия човек, Природата, Космоса. Точно тази същност на човека го прави свободно, самостоятелно същество, издигащо се над пределите на сетивния свят. Човешката свобода е в този мисловен живот, стигащ до духовната същност, независеща от сетивното мислене, което приковава човека само към материалния свят. Най-често чистото мислене може да се изяви при медитация. Ето как поетът Михаил Кендеров е достигнал до висшия си Аз – „Аз съм. Същността ми е връстница на вечността, винаги в безпредела, от безкрай до безкрай.”

Знанието за духовните истини, чиито закони са така точни както и природните, се постига само с чисто мислене.

Хората се нуждаят от ясно, чисто, задълбочено мислене, което дава верен усет за реалния свят. То има значение за практическия, действителен живот, не е само абстрактна теория или философия.

Важното е човек да знае за този вид мислене и да си изгради своят мироглед, като търси винаги през воала на материалния свят духовната първопричина на нещата. Това се постига, ако се изучава духовната наука. Можем да си кажем: “В моите мисли са скрити най-висшите тайни, но не съм ги познавал досега”/д-р Рудолф Щайнер/.

Духовната наука призовава съвременния човек да събужда мисловната си активност, защото има огромна нужда от духовно познание. Тези чисти мисли могат да израстват по желание във висшия Аз, независимо от сетивния свят. Ето така Духът управлява нашето мислене, чрез физическия мозък като негов инструмент.

За главния орган на Аза

Нашият обикновен Аз контролира всички физиологични функции на физическото тяло. Като духовна същност той се въплътява в човешката топлина, а главният орган, негов инструмент е сърцето, кръвта и кръвообращението. Чрез ритмичната си дейност те донасят вече смлените и очовечени хранителни елементи до всяка клетка на тялото. Чрез тяхната дейност се отстраняват също отпадните вещества и става очистване на тялото.

Човешкото сърце

 

Но Азът чрез ритмичната дейност на своя инструмент, намиращ се предимно в гърдите, осъществява друга много важна функция. Тя се изразява в поддържане на равновесие между главата/нервно-сетивната система, ръководена от душата / и долната част – крайници и веществообмен/храносмилане, обмяна на веществата, размножение, движение/, управлявани от етерното тяло. Равновесието, извършвано от Духа на свръхсетивните тела в трите части на тялото, където е тяхното главно предназначение е изключително важно за доброто здраве на човека. Никое от тях не бива да навлиза в частта на другото, защото причинява различни болести. Например, ако дейността на нервно-сетивната система /астралното тяло/ започне да доминира не в областта на главата, а в гърдите, може да се получи сърдечна невроза, или в долната част на тялото – спастичен запек. Ясно е каква голяма сила трябва да има Духът, за да удържи това равновесие, от което до голяма степен зависи здравето на човека.

Ролята на Духа за създаване на имунитет

Защитните сили, имунитетът се изработват от Духа. Имунните системи на организма се изграждат от Аза. Покачване на температурата при различни инфекции се дължи на активиране на Духа, за да се изработи имунитет към тях. Ето защо е полезно високата температура /не по-висока от 38 градуса по С/ да не се сваля с лекарства един-два дни, за да може да се изработи имунитет на организма срещу болестния причинител.

Висока температура

 

Как Духът действа чрез топлината?

Всички топлинни процеси на горене в организма се ръководят от Аза. Човекът /Духът/ е изградил най-съвършената топлопродукция в сравнение с всички живи същества на Земята, подчинена на вътрешните му закони, а не на външните, природни закони. Този именно съвършен топлинен организъм дава основа за въплътяване на Духа, той действа чрез топлината.

Човекът е хомеотермално същество, т.е. Духът като регулатор поддържа една и съща постоянна вътрешна температура, независимо от променящата се температура на външната среда.

Именно това постоянство на вътрешната температура и съвършен топлинен организъм е важно условие, за да се въплъти Духът през определена епоха от еволюционното развитие на човека на Земята.

Най-силно Духът е въплътен в главата и там най-силно действа топлиннитя организъм чрез фините процеси на горене, разграждане, за да се извършва мисленето.

Най-слабо е въплътен Азът в краката, където няма съзнание. Поради по-малкото топлина в тях, те имат склонност да изстиват.

„Човекът е роден топлокръвен, изгуби ли своята топлина, той изгубва и своята човечност.” - пише Аристотел.

Каква е функцията на Аза при храненето?

Духът има особен важна роля – очовечаване на веществата, приети чрез храни и течности. Всички храносмилателни ензими са под ръководството на Духа. Най-съществена е дейността на ензимите в областта на дванадесетопръстника при храносмилане и на трите основни хранителни съставки – белтъчини, мазнини и въглехидрати. Само чрез контрола на Аза правилно трансформираните хранителни вещества могат да преминават от червата направо в кръвта, която е най-индивидуализираната, животворна и специфична човешка течност. Разбира се в смилането на храните взимат участие също етерното и астрално тяло /жизненото тяло и душата/, но под ръководството на Духа.

Как действа Духът при обмяната на веществата?

Духът играе основна роля при метаболизма, поддържащ равновесие между функциите на етерното и астралното тяло, между асимилация и дисимилация, между алкална и кисела реакция, между процесите на разтваряне на веществата и кристализация и пр. Духът има по-специално отношение към метаболизма на глюкозата в организма. При човека захарта е особено важно вещество, което дава възможност за по-силно въплътяване на Аза. Правилната обмяна на глюкозата зависи от нормалната сила на Аза, който да я контролира. Например диабетът е показател за отслабен, или не напълно въплътен Дух. При децата и възрастните хора се наблюдава физиологична склонност към консумация на сладки храни. Защото при малките деца Азът още не е напълно въплътен, а при старите хора е започнал постепенно да се отделя от тялото.

Какви са физиологичните прояви на Духа при мислене, чувстване и волеизява?

При действие на Духа чрез трите основни сили на човешката душа – мислене, чувстване и воля, се получава много специфичен израз в духовната/свръхсетивна/ физиология. Духовният изследовател д-р Р.Щайнер при наблюдение на усилено мислещ човек забелязва процес на фина кристализация. При емоционални изживявания се вижда процес на набъбване, коагулиране, уплътняване на нещо течно. Когато има изява на волеви импулси се забелязва физически корелат като затопляне, топлинен процес, повишаващ температурата на кръвта.

Това са твърде фини, невидими за обикновените сетива процеси, които обхващат чрез Аза целия организъм /при чувства и волеви импулси/, или главния и гръбначен мозък при мислене. Трябва да си представим съвсем реални въздействия на Духа и астралното тяло /душата/ върху физическото тяло, въпреки че с нашите сетива не можем да ги доловим.

И така Духът ръководи всичките процеси във физическото ни тяло, чак до костите. Защото от нашия Дух зависи стойката, дали сме изправени или прегърбени, нашата фигура и осанка.

Нека да завършим със стихотворението на Михаил Кендеров:

Като лист съм притихнал

мисълта е изтекла.

Тъй отново съм никой

и живея във всичко:

в това стръкче трева,

в тази капка роса

в този лъч

пронизал кристала на капката.

Аз съм.

Същността ми

е връстница на вечността,

винаги в безпредела,

от безкрай до безкрай.

Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.