Й. Е. Зейлманс ван Емиховен: КОЯ БЕ ИТА ВЕГМАН. ТОМ 1 (1876-1925). ВЪВЕДЕНИЕ (2)

Submitted by admin 2 on Вт., 20/09/2022 - 19:56
Ита Вегман

ВЪВЕДЕНИЕ

Рудолф Щайнер и разработената от него Антропософия все още не бяха станали световно известни по време на неговия живот. Оттогава насам антропософското движение се развива активно на всички континенти. С разпространението на писмените му трудове и прилагането на Антропософията в практическия живот (Валфдорф училища, биодинамично земеделие, изкуство – например, евритмия), както и в природонаучните и теологични области, тя получава все по-високо признание. Това доведе до повишен интерес към произхода на антропософското общество, неговата история и към живота на основоположниците на антропософията. Сред тях е Ита Вегман.

Тя е родена на 22 февруари 1876 г. в Ява (Индонезия), учи медицина в Цюрих от 1906 до 1911 г. и през 1921 г. основава клиника в Арлесхайм, Швейцария. В продължение на няколко години работи интензивно с Рудолф Щайнер (1861-1925).  До 1935 г. е член на Изпълнителния съвет {"Vorstand"} на Антропософското общество. В края на 1923 г. по молба на Щайнер поема ръководството на новосъздадената медицинска секция на "Свободното висше училище за духовни науки". Оттогава до смъртта си на 4 март 1943 г. в Арлесхайм се занимава активно с разпространението на новото медицинско движение и антропософската лечебна педагогика.

Нейното развитие, живот и дейност досега бяха описани само в спомени на нейни съвременници и в няколко статии. Тъй като е имала широк кръг от пациенти и колеги, предприела е много пътувания и е била открит и енергичен човек, тя продължава да живее и днес, след смъртта си, в спомените на много хора.

Освен сътрудничеството ѝ с Щайнер в последната му книга "Основи на терапията", писменото творчество на Ита Вегман се ограничава до голям брой журналистически есета, появили се главно между 1925 и 1932 г. Тя не е оставила автобиографични очерци, с изключение на няколко бележки.

За разлика от много други изтъкнати антропософи, тя изнася публични лекции само в редки случаи; развива силните си страни чрез срещите с хора и в обществените си дела: създава училище за медицински сестри; участва в основаването на медицински центрове в Берлин, Лондон и Париж; помага за изграждането на домове за деца, нуждаещи се от специални грижи; основава списание "Натура" (1926-1940 г.); прави възможно откриването на филиали на клиника си във Фигино, Тирол и Аскона.

Добре развитата си дарба на организатор тя влага главно в областта на научните изследвания и обучението на лекари и студенти по медицина, доколкото е било по възможностите й; навсякъде, където е имала възможност, подпомага разработването и разпространението на антропософски лекарства. В това отношение притежаваше два таланта, които несъмнено накараха Рудолф Щайнер да й повери ръководството на Медицинската секция в Гьотеанума: първо, нейната ведра, окуражаваща природа, която вдъхновяваше трайно много от колегите й; второ, успешният й начин на общуване с лекари, медицински сестри и учители по лечебна педагогика, благодарение на който тези хора се чувстваха утвърдени и подкрепяни от нея в своите професии и планове.

В някои кръгове на Антропософското общество срещу нея и нейната работа се надига опозиция още от самото начало, не както често се предполага - едва след смъртта на Щайнер, а още когато е бил жив. Оплакванията срещу нея обаче стават по-сериозни през 1925 г. във връзка с дейността ѝ за антропософската работа в "Първи клас" - курс за обучение по езотерика в рамките на Школата за духовни науки. Също така някои от нейните есета, "До членовете", в информационния бюлетин, "Was in der Anthroposophischen Gesellschaft vorgeht" {Какво се случва в Антропософското общество}, също от 1925 г., срещат съпротива. Тя е обвинена в стремеж към власт, обвинена е в необосновано "окултно" поведение, обвинена е в нечестност и злоупотреба с индикациите на Рудолф Щайнер за предполагаема връзка между него и нея в предишни прераждания. Сред антропософските членове тези оплаквания водят до формирането на различни лагери, а през 1935 г. - до нейното изключване, заедно с още няколко хиляди членове, от Антропософското общество.

Тези обвинения никога не са били напълно изяснени; те са свързани, по един особен начин, с личността и съдбата на Ита Вегман и не бива да се смесват с другите конфликти, които се разгарят сред антропософите по онова време. Дискусиите невинаги са се основавали на факти и това продължава да е така и до днес. Изясняването им се затруднява, наред с други причини, и поради  продължаващата липса на достъп до много от архивите. Главната трудност за написването на плодотворно биографично описание, обаче, произтичаха от други обстоятелства: досега липсваше цялостен преглед на нейния живот и дейност, така че нямаше как да се прецени значението на подобни оплаквания. Освен това конфликтите бяха се превърнали в такава драма, че вече не отговаряха на историческата действителност. Според собствените й думи, настроението на почит, стигащо до идолопоклонничество, преобладаващо сред някои нейни колеги и съвременници, е било дори по-потискащо от гореспоменатите конфликти в рамките на Обществото.

 

Ита Вегман

 

Срещата с Рудолф Щайнер е решаваща за живота на Ита Вегман. Тя се запознава с него още през 1902 г. в Берлин, но едва през 1923 г. се присъединява към неговите цели. В продължение на близо две години, когато той се разболява през есента на 1924 г., сътрудничеството им става необичайно интензивно. Веднага след откриването на нейния "Клиничен терапевтичен институт" през лятото на 1921 г., Рудолф Щайнер започва да участва от време на време в нейната практика. Скоро след това честотата на посещенията му в клиниката се увеличава. Това сътрудничество прави възможно включването на Ита Вегман като съавтор на книгата "Основи на терапията".

Когато в края на 1923 г. Щайнер решава да основе отново Антропософското общество и сам да поеме поста на председател, той я моли да се присъедини към Изпълнителния комитет и настоява тя да свърже Клиниката с Обществото. Така Клинично-терапевтичният институт става част от Дружеството от 1925 г. до 1931 г., когато отново връзката в разтрогната.

Така, тя преживява последните години от живота на Рудолф Щайнер като част от най-близкия му кръг; придружава го при многобройните му лекционни пътувания и, като секретар на Изпълнителния комитет, го облекчава много в работата му. Той я привлича в окултните си изследвания и започва едно приятелство, което става решаващо до края на живота ѝ.

В рамките на "Първи клас", който бива основан през 1924 г. по нейна инициатива, той й прехвърля отговорната роля на ръководител; тя се стреми да я поддържа до смъртта си. През този последен период, до последното си заболяване, Рудолф Щайнер все още е в състояние да дава важни указания за формирането на Медицинската секция на Школата за духовна наука. Тя придружава болестта му като негов лекар и медицинска сестра.

Благодарение на литературното наследство на Ита Вегман и на много съвременни доклади, годините между 1925 и 1943 г. са по-добре документирани от времето преди това. Тя е на четиридесет и девет години, когато Рудолф Щайнер умира. През следващите години претърпява големи изменения в характера си и в духовната конституция на личността си. Външно това може би първоначално не е било забелязано от съвременниците ѝ. Въпреки че е била един от най-дългогодишните членове, е била смятана за новак в променените условия на работа на антропософския живот след Коледната конференция от 1923 г. За някои тя изглежда неподходящо облагодетелствана от тясното си сътрудничество с Рудолф Щайнер. Той определено я изтласква на преден план през тези няколко години.

В тази позиция тя действа с вродено самосъзнание. Тъй като е имала холеричен темперамент, който можел да избухне неочаквано, и тъй като намесата ѝ в междучовешките отношения е можела да изглежда нетактична, тя скоро си спечелва врагове. Нейната неточна комуникация често е пораждала недоразумения. Вероятно на тази много спонтанна жена й е било чуждо да смята, че обстоятелствата в бързо развиващото се международно движение изискват от лидерите му известна доза такт и сдържаност; тя разчита на добрата воля на обкръжението си, но невинаги я намира в своите ближни, а само сред тези, които я познават и искат да работят с нея. За тях тя е била подкрепящ и сърдечен партньор за цял живот.

Животът ѝ е многостранен и богат на събития, не само чрез приятелството ѝ с Щайнер. Тя денонощтно полага усилия за постигане на големите си цели - и постигна много. Въпреки многото трансформации животът ѝ притежава един постоянен почерк, за който се иска написването на биография. В самото начало на това начинание някои от думите от последните ѝ дни звучат като предупреждение: че се надява, на погребението ѝ да не се говори нищо за нея, освен че винаги ще служи на Рудолф Щайнер; той е бил единственият ѝ личен учител.

Сега, половин век по-късно, ако се напише книга за нея, то възниква въпросът дали с оглед на тези думи ще намерим правилния език, защото: "Кой е истинският език за това, което наистина е било?" Със своята дейност и страдание Ита Вегман участва в преобразяването на света. Не е ли редно, тогава, ако искаме да отдадем дължимото на живота ѝ, да не ограничаваме биографичното описание до значението на личността ѝ, а да вземем предвид и стойността на целите на живота ѝ. С това ще подкрепим нейното желание.

Това предполага не само фактическо и точно отношение към делата и събитията, но и известна хармония между биографичните материали и поривите на живота на Ита Вегман, защото опитът учи: само това, което е плодотворно, принадлежи на това същество. Следователно, ако биографът иска да бъде в съгласие с обекта на своя разказ, погледът му трябва да бъде насочен към светлината. Той не бива да пренебрегва сенките, но и не бива да се оставя да бъде завладян от тях. Ще бъде направен опит тази житейска история да бъде разгледана безпристрастно, но не и безкритично, защото "проблемът, който човек сякаш е решил, го лишава от възможността да види ясно хиляди неща, които попадат в сферата на този проблем" (Рудолф Щайнер в “Светогледът на Гьоте“).

[Следват 2 снимки на Хендрик Вегман и на Хентриете-Оферс 1884]

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева