17. МАДЛЕН – ДАМАТА НА БОРОВЕТЕ
Волфганг Вайраух: Донесох със себе си малко кръгло камъче от един датски остров. В него живее ли каменно същество?
Верена Щаел фон Холщайн: Да, едно малко каменно същество, което някога е било много по-голямо. Облите камъни имат особено много сила. И аз имам такива камъни и понякога, ако се чувствам унила, взимам един от тях в ръка и извличам топлина от него, дори когато камъкът е студен. Можеш да си носиш такъв камък като източник на енергия.
ВВ: Всички същества ли са отново тук, а днес също така и Окбеена, Дамата на боровета, както и Квадром?
ВЩ: Да, всички са тук и всички казват “здравей”.
ВВ: Здравейте.
ВЩ: Всички са много неспокойни, с изключение на Висшия.
ВВ: Бих искал да започна с Дамата на боровете.
ВЩ: Тя е особено неспокойна и много нервна.
ВВ: Можеш ли да ми кажеш какво същество си ти? И какви са ти задачите?
Дамата на боровете: Аз съм покровителката на боровете, които растат на слънчевия склон. Това е местност, където повече нищо няма да се строи, защото теренът лош. Аз живея там и се грижа за всичките си борови дървета. Гледаме какво правят хората с горите и наблюдаваме странните им идеи за горите, с доста скептицизъм.
Бях много доволна да ми се разреши да участвам в този проект и да говоря с хората. И аз имам име, казват ми Мадлен. Боровете и аз имаме хубав живот, защото почти никакви хора не безпокоят нашата площ земя.
ВВ: Ти на отделен бор ли принадлежиш или на няколко?
Дамата на боровете: На няколко.
ВВ: Имаш ли много заместници?
[Снимка на слънчевия склон на Дамата на боровете]
Дамата на боровете: Да, имам много заместници. Но най-дребните същества не обичат да контактуват директно с хората. Аз самата имам дърво, към което принадлежа. Аз не съм самата гора, а оглавявам боровите дървета.
ВВ: Кога си родена?
Дамата на боровете: Трудно е да се изрази на човешки език. Бях създадена с боровите дървета много отдавна. Но като отделното същество Мадлен съм на възрастта на сегашното ми борово дърво, което е на 32 години. Но същината на моето същество е много по-стара.
ВВ: Можеш ли да опишеш що за същество е гората?
Дамата на боровете: Нормалната гора е смесица от различни дървета. Така се създават гористите същества, които – ако се изразя с човешки понятия – е смесица от почвени същества, дървесни същества и местни духове и седи подобно на камбана над и около гората. Това същество усеща най-вече пътеките в гората и особено следите от животни и пътеките на хората.
ВВ: Какво става когато животни се движат из гората? Какво става когато, например, елен минава през гората, когато кос кацне на върха на някое дърво? Променя ли се нещо в етерната среда на гората?
Дамата на боровете: Ние не го усещаме като промяна, а като съществуване. Еленът е част от гората и домът му е там. Птиците са обградени от друга субстанция. Създават нещо подобно на канал от данни, прокаран през гората, когато влитат в нея. Те носят информация от други сфери извън гората.
ВВ: А какво става в гората когато човек мине оттам?
Дамата на боровете: Тогава гората се страхува.
ВВ: Защо?
Дамата на боровете: Защото хората, с техните модерни машини, изсичат бразди в гората, както неотдавна ни се случи на нас тук. Това води до разрушение и ние свързваме това разрушение с хората. Но е различно, когато някой отдели време да поседне и за миг да остане сам със себе си.
ВВ: Усещаш ли разликата в хората? Забелязваш ли разликата между човек, който се разхожда в гората и се оглежда с интерес и друг, който се промъква без да обръща внимание на нищо?
Дамата на боровете: Разбира се. Единият се опитва да ни види, дори и да не успее да го прави по какъвто и да било съзнателен начин, докато другият ни изключва още от самото начало. Вторият се шляе наоколо сякаш се намира в кристал. Когато материалист броди из гората, ние имаме чувството все едно кристал се движи из гората и излъчва студенина.
А в случая с другия човек се създава нещо топло. Усещаме хората предимно чрез вида топлина или студенина, които излъчват, за разлика от животните, птиците или растенията.
ВВ: Каква е разликата между боровете и другите дървета? Те общуват ли си?
Дамата на боровете: Ние, иглолистните, нямаме особен проблем да разговаряме помежду си защото имаме едни и същи господари. С широколистните дървета общуването е по-трудно. Но когато искаме да общуваме с тях използваме съществото на горите. Широколистните дървета имат различни владетели. Не си вредим едни на други, а се опитваме да си помагаме. Винаги възникват проблеми когато посадят дървета, които са ни непознати. Това са дърветата, които хората пренасят от други области.
ВВ: Какви проблеми възникват с тях?
Дамата на боровете: Дърветата от чужди държави са много болезнени за нас. Чрез тях започва един процес, който ни причинява болка. Но преодоляваме тези трудности, защото земята ни помага.
ВВ: Не мога съвсем да разбера защо другите дървета са болезнени за вас. Не можете ли да разговаряте с тях?
Дамата на боровете: Те говорят на език, който не разбираме.
ВВ: А как се чувстват сред вас дърветата, които не са местни?
Дамата на боровете: И те така. Един допълнителен проблем е, че те черпят различни вещества от почвата. И това не винаги съвпада с нашите нужди. Затова може да се случи някои от нас да умрат. Случва се и чуждите дървета да умрат. А смъртта е студен процес.
ВВ: Много ти благодаря, Дама на боровете.
Дамата на боровете: Моля. Не беше толкова лошо, колкото очаквах!
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева