Д-р Маргарете Хаушка: Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман. Хармония и дисхармония на членовете на човешкото същество (15)

Духовно-научният образ на човека води до ново разбиране за здравето и болестта. Вече беше посочено, че хармоничното взаимодействие на членовете на човешкото същество, в смисъла на функционалната тричленност на организма, се проявява като здраве. Болестта възниква, когато дейността на отделните членове на човешкото същество се измества една спрямо друга и обхваща тези области, за които този вид дейност е непоносима. Но това не казва нищо за причините за такива промени, а само описва болестното състояние като феномен.

Благодарение на разбирането за тричленния организъм е възможно да се идентифицират големи групи от патологични тенденции, ако има изместване на действието на една функционална област към друга.

Горният полюс - нервно-сетивната система - се характеризира с будни "дневни процеси", придружени от процеси на разрушение. Тук доминира ясно изразено изграждане на формата, тенденция към минерализация, прояви на уплътняване, с една дума, материализираща тенденция, свързана със забавяне на жизнените процеси и прояви на студ. Парацелз обединява тези процеси, както вече беше споменато, под понятието "солеви процеси".

Ако тези сили проникнат в ритмичната система, ако вземат надмощие, това води до парализа и нарушаване на ритмичната дейност в целия организъм. В резултат настъпват патологични изменения по смисъла на горното. В органите на ритмичната система, т.е. в сърдечно-съдовата и дихателната система, се образуват различни видове отлагания, появяват се склеротични тенденции, от нежни до груби, придружени от различни конвулсивни прояви до всички стадии на коронарна болест на сърцето с пристъпи на стенокардия. И както описва Рудолф Щайнер, в крайна сметка могат да се появят и туморни образувания, като разместено образувание на сетивен орган на неподходящото място.

В областта на метаболизма висшите членове на човек, които организират и формират формата, не трябва да се освобождават до степента, в която това се случва в нервно-сетивната система, в противен случай в тази област могат да възникнат неообразувания. Това, което е нормален, здравословен процес в нервно-сетивната система, а именно „солевият процес“, може да премине през ритмичната система до метаболизма и там да се превърне в процес, който води до заболяване. Лесно е да се види, че нашата цивилизация, с повишените си изисквания към нервно-сетивната област, поради прекомерната интелектуализация, започваща от детството, дава тласък на заболявания от този вид.

От друга страна, на преден план могат да излязат топлинните процеси, разтваряйки силите на полюса на метаболизма, които Парацелз нарича "серни процеси", и ако те в крайна сметка излязат извън бреговете, тогава възникват всички възможни прояви на възпаление, придружени от втечняване, развтваряне, топлообразуване и други подобни. Старата медицинска школа отдава голямо значение на треската и нагнояването в борбата срещу неприятните студени процеси на охлаждане и явленията на уплътняване. „Pus bonum et laudabile“, благородна и похвална гной, е израз, който продължава да звучи от миналото.

При температура индивидуалността прониква по-дълбоко в телесността и изразходва много енергия, за да сложи край на болестните процеси на уплътняване, на преобладаващия нервно-сетивен полюс. И едва когато махалото се люлее твърде далеч към серните сили, трябва да се борим с температурата. При пневмония, например, температурата означава самопомощ за преодоляване на уплътненията в белия дроб. Обратна е ситуацията е при туберкулоза, когато разтварящите сили проникват твърде интензивно от метаболизма в белите дробове, като могат да разтворят тъканта. Недостатъчната материализираща сила тук очевидно води до изчезване на субстанцията на тялото.

Невро-сетивният полюс забавя събитието, полюсът на метаболизма го ускорява, поради което температурните атаки протичат остро. Двата полюса са свързани един с друг чрез определено еластично напрежение. Те се принуждават един друг към действие. Ритъмът трябва да се намира между тях като процес на балансиране. Само когато вътрешният Меркурий създаде баланс между двата полюса, може да настъпи възстановяване. Всеки човек има индивидуална взаимовръзка между своите основни членове и оттам и индивидуалното му здраве, както и индивидуалните му предразположения към болести.

Схематизацията и абстракцията в изкуството на медицината винаги водят по грешен път. За да се определи за всеки човек неговата индивидуална ситуация, разбира се, само приблизително в началото, е необходимо сериозно проучване и практически опит.

Рудолф Щайнер в лекцията си от 11 февруари 1923 г. „Невидимият човек в нас“ описва като пример процесите, протичащи при навлизането на треска. Могат да се случат две неща. Чуждото тяло дразни и двата полюса, както силата на възпаление, така и оформящата и уплътняващата сила. Ако треската е капсулована, това означава, че уплътняващата, минерализираща сила на горния човек пебеждава, но ако треската е изхвърлена заедно с гнойта, това означава, че силите на разтваряне на метаболитния полюс преобладават. В случай на отхвърляне или врастване на треската, балансът се възстановява отново. Ходът на много други заболявания също може, подобно на махало, да се люлее между тези два силови полюса; едни и същи заболявания могат да имат възпалителни и след това дегенеративни или склеротизиращи стадии, или могат да протичат с периоди на обостряне. Жив пример за това е артритът, а също и множествената склероза, накратко всичко, което преминава с периоди на обостряне.

Ритмичната система, разположена в средата, състояща се от двата компонента - дишане и кръвообращение, винаги се опитва да създаде баланс. Дишането, образно казано, може да се представи като вестител на силите на разрушаване в средата, а кръвообращението - като вестител на метаболизма. Може да се окаже неочакван факт, че дишането е белодробен процес на разрушаване, пулсът на циркулацията е белодробен процес на изграждане. Това, че учестеното дишане причинява разрушение, изтощение, е по-лесно за разбиране, отколкото по-малко известният факт, че пулсът съдържа градивен момент. Пулсиращата течност е по-жива от неподвижната течност. Пулсирането на източниците разкрива наличието в тях на съживяващи, възстановяващи, невероятни лечебни сили. Ритмичната пулсация е подобна на лека етеризация. Това е същият процес, който присъства при потенцирането на лекарства в течна среда. С негова помощ "потенциите" се проникват от действията на формиращи сили, които постепенно заемат мястото на чисто физическо субстанциално действие. С това е свързан и фактът, че регулираните в бетонирани брегове реки носят мъртва вода, без силата на самопречистване, докато живо течащите и пазещите своите ритмични водовъртежи запазват връзката със света на космическите формиращи сили.

Но да се върнем към човешкия организъм. В средата са процесите на дишането и кръвта, дишането и пулсът са свързани помежду си в космическия подреден ритъм в 1:4. Обикновено на едно дихателно движение съответстват четири удара на пулса. Рудолф Щайнер обръща внимание на това, вече описано в главата „Кръвообръщение и сърце" – че тук в човека се вгражда ритъмът на слънцето, който е взаимосвързан с най-вътрешното същество на неговата ентелехия. Отново обръщам внимание на този процес, поради голямото му значение. Ако приемем, че средно в минута има 18 дихателни цикъла в минута, на които съответстват 72 сърдечни удара, тогава това ще бъде 18 x 60 x 24 = 25920 дихателни цикъла на ден. Това съответства на броя години, за които пролетната точка на Слънцето трябва да премине веднъж през целия кръг на Зодиака. Всяка година точката на Слънцето се движи малко назад. По времето на Христос е била в Овен, днес вече е в Риби. Този факт е от фундаментално значение за еволюцията на човешката раса, тъй като това голямо кръгово движение на Слънцето определя характера на културните периоди, всеки от които преминава под свой знак на Зодиака. Преди знака Овен пролетната точка е била в знака Телец, тогава водещата културна епоха е египетската в служба на Телец. Още по-рано Слънцето се е намирало в Близнаци, тогава се развива древната персийска култура на Заратустра с нейния величествен възглед за двойствеността на светлината и тъмнината, за древната полярност на Доброто, почитано като Азура Маздао в Слънцето, и Злото, видимо в демона на мрака, Ариман. Големият ритъм на Слънцето, по този начин, е водещ в развитието на човешкия род.

Духът и Душата, ако се придържаме към библейския израз, са „вдъхнати” в нас от слънцето чрез дишането, със слънчевия ритъм. Нека се върнем към факта, че можем да сравним четирите члена на човешкото същество числено с четирите елемента и по този начин това съотношение 1:4 ще бъде разбрано. Говорейки внимателно, бих казал следното: ако Духът трябва да действа в елемента Земя, до физическото тяло, тогава има ритъм 1:4, връзката на Огъня към Земята. В структурата на самата ритмична система има и среден ритъм 2:3, Въздухът към Водата. Двата дяла на белия дроб отляво към трите дяла на десния бял дроб с бронхита, по същия начин намираме това съотношение в частите на сърдечните клапи отляво и отдясно. Това 2:3 трябва да означава тук особено важна връзка между астралното тяло и етерното тяло, душата и живота, като и двете потъват едно в друго в средния човек. Разбира се, има и други възможности за разбиране на нашата средна система, но това тук е достатъчно. Този първичен космически ритъм, както и всичко останало в човека, е индивидуализиран, никога няма точни съотношения, винаги има отклонение от идеала, което разкрива особеностите на силовите съотношения на полюсите в дадена индивидуалност.

Нека добавим следното: Духовно-Душевнжтж може да потъне в тялото само поради факта, че кръвта съдържа желязо. Желязото е дихателен метал, то е мощна мирова субстанция, която може да свърже душевно-духовното във физическо-телесното. В този смисъл това е металът на въплъщението. Ако липсва, тогава ние ставаме твърде вегетативни, тогава не можем да удържаме астралното тяло и Аза.

Тук обръщам внимание на основния постулат на духовната наука, че Духът винаги трябва да действа чрез субстанции, ако иска да се появи на физическия план. Ние познаваме сложния свят на субстанциите само отделен от духовното, като мъртъв свят за себе си. Трябва бавно да научим какви вещества трябва да използват Духът и Душата, за да изпълнят задачите си във физическия свят. Първата стъпка към такова познание вече беше възгледът, че Духът може да действа директно само чрез елемента Огън, Душата - чрез въздуха, Животът - само в течна среда. Само елементът Земя принадлежи към мъртвите минерални сили. Желязото в топлата кръв, в Живия Огън е носител на дихателното движение, то води астралното тяло и Аза към потапяне в света на субстанциите на организма. Древните германци, които в митологичните образи са изпитвали работата на Душата върху Тялото, са виждали, например, в митологичния бог Тор с железен чук същата сила в големия Космос, която е действала в тях в малкия Космос чрез пулсираща кръв. Тор за тях е духовно същество, което работи върху раждането на Аза в себе си.

Кръвта съдържа не само процесите на веществообмена, а тя е постоянно източник на терапевтични ефекти поради съдържанието на желязо. По този начин обикновено болестотворните влияния на умиращите процеси в нервната система постоянно се лекуват чрез балансиращи процеси в кръвта и болестта възниква само ако това не е достатъчно.

От една страна, поради едностранчивостта на процесите във всеки един от полюсите им, които би трябвало да са възникнали в резултат на навлизането на душевно-духовното, ние постоянно сме пациенти. От друга страна, благодарение на процесите на ритмичната система в центъра, ние самите действаме като лекар за себе си, нашия собствен Меркурий.

Задачата на масажа, разработен с помощта на духовно-научното познание, е да помогне на вътрешния Меркурий, когато силата му вече не е достатъчна. Всяко лекарство е ограничено до една определена област и масажът също не е панацея. Той регулира преди всичко ритмичната дейност, чрез която, благодарение на качествата на предписание и въздействие върху различни области, може да засили или смекчи единия или другия полюс. Тук тази основна идея е дадена само под формата на скициране. При изпълнението, когато става дума за детайли, ще има много повече проблеми. Но това е възможно само ако имате за основа духовно-научната картина на човек. Масажистът трябва още по-дълбоко да вникне в разглеждането на феномените в пациента. Новият образ на човека го улеснява дотолкова, доколкото той в своята образност се доближава до творческото осмисляне на света. Преходът от науката за лечението към изкуството на лечението може да бъде постигнат само чрез практика. Противоположно на механичното разглеждане, което вижда в човека лошо или правилно функционираща фабрика в образа на механичната структура на света, е нов начин, който взема предвид новите принципи на живота, душата и духа, много по-труден и изискващ сериозно изследване. Но той издига тази професия в съвсем нова, отговорна сфера. От само себе си се разбира, че масажистът действа само както е предписано от лекаря, но как той прави това не трябва да е приложна техника, не трябва да бъде формално непроменливо действие, а трябва да бъде индивидуално лечение, което се осъществява в рамки, коите ще се покажат в следващата глава.

Превод: Дорина Василева