Верена Щаел фон Холщайн: ПРИРОДНИ ДУХОВЕ. КАКВО КАЗВАТ ТЕ? ХАРТИЕНОТО СЪЩЕСТВО (10)

Submitted by admin 2 on Нед., 29/05/2022 - 08:10
Германия

ХАРТИЕНОТО СЪЩЕСТВО

Волфганг Вайраух: Здрасти.

Хартиеното същество: Здрасти.

ВВ: Що за същество си?

Хартиеното същество: Аз съм търпението. Аз съм съществото, което се наложи да се появи, когато хората откриха хартията. Аз пренасям информацията, която записвате на хартия.

ВВ: Знаеш ли всичко, записано на всеки лист хартия?

Хартиеното същество: Да, всичко!

ВВ: Боже, мили! За всичката хартия по света ли отговаряш?

Хартиеното същество: Да. Познато ми е и съдържанието на всяко парченце хартия, всяка блежка, всеки комикс и т.н.

ВВ: Като имаме предвид всичко, което бива записвано, то това трябва да е ужасно!

Хартиеното същество: Ужасно е! Точно така! Но също така знам Божието Слово на хартия, Светото писание и Светите книги. Те са красиви.

ВВ: Кога е създадена първата хартия?

Хартиеното същество: В най-широкия смисъл на думата – в Древен Египет.

ВВ: Тогава, пренасяш ли и написаното върху папирус?

Хартиеното същество: Да. По принцип представлявам и животинските кожи и други подобни материали, използвани за писане – това бяха предварителните етапи на хартията. Аз поемам отговорност от мига, в който информацията е записана. Моето същество представлява информацията, която е физически фиксирана.

ВВ: Какво се случва когато човек вземе лист хартия и пише на нея?

Хартиеното същество: Той пише не само на хартия, но и в мировия етер. А това никога не може да бъде изтрито. Някои лунатици заповядват да се горят книги, чието съдържание искат да изтрият. Но с това постигат точно обратното. Тогава съдържанието на тези книги бива изписано с огнени слова в мировия етер.

ВВ: Имаш предвид нацистите.

Хартиеното същество: Да, но не само те – също и християнските монаси, а и Талибаните и много други са го правили. Християните са изгаряли много книги из арабските земи. Съдържанието на тези книге днес не може да бъде прочетено от хората, но то е запечатано в огън в мировия етер.

ВВ: Съдейки по всичко, което каза, ти предпочиташ да живееш в библиотките.

Хартиеното същество: Аз съм едно същество и съм също много същества. Един аспект от моето същество е свързан с всяка отделна книга, но това не са заместници, като тези на домашните духове. Хартиите са взаимосвързани – всички хартии са всъщност една хартия. Просто е разделена на безброй части. В известна степен отговарям и за записването на цифровите данни, макар и не напълно, но също така не съм напълно и необвързан.

ВВ: Каква е разликата между книга с красиво съдържание и книга с грозно съдържание?

Хартиеното същество: Това е много просто, всяко дете знае отговора. Когато отвори страниците на книга, която харесва, то среща приятлите си. От друга страна, когато разлисти лоша книга, която не харесва, тогава среща враговете си. В хартията съществуват цели светове.

ВВ: За теб лошата книга подобна ли е на това, което е ракът при хората?

Хартиеното същество: Горе-долу. Според това колко е лоша, може да се превърне в нещо подобно на раков тумор.

ВВ: Познаваш ли съществата, наричани Глупците?

Хартиеното същество: С които толкова обичаш да се обграждаш ли?

ВВ: Що за същества са те?

Хартиеното същество: Те са оловни тежести за мислите. Те се въртят около интелигентните хора и се хранят с умни думи и мисли.

ВВ: А защо обичам да се обграждам с тези същества?

Хартиеното същество: Защото обичаш да мислиш и изразяваш умни мисли. Всеки един от тези Глупци, тези същества на глупостта, дава стабилност на умните мисли. Трябва да се постига равновесие. Глупците жадуват за умни мисли и ги изяждат.

ВВ: Добре ли е човек да има около себе си такива същества?

Хартиеното същество: Добре е за света.

ВВ: Вярно ли е, че тези същества живеят и в гробищата?

Хартиеното същество: Да, близо до гробовете на умни хора. Глупците, които човек е събрал около себе си през живота си, са там където е погребан трупът му.

ВВ: Необходими ли са тези Глупци що се отнася до енергията, когато човек иска да формира една мисъл?

Хартиеното същество: Гредата на везната винаги има два противоположни края.

ВВ: А хората с глупави мисли имат ли такива Глупци около себе си?

Хартиеното същество: Не. Самите те са достатъчно Глупци за себе си.

ВВ: Можеш ли да кажеш нещо и за съществата на грозотата, които съществуват, за да може творецът да създава красиви произведения на изкуството?

Хартиеното същество: Това не е моята област. Питай Стъкленото. То е по-красиво от мен.

 

книга

 

ВВ: Стъклено човече, можеш ли да дойдеш?

Стъкленото човече: Първо трябва да ми дадеш име за днес.

ВВ: Защо?

Верна Щаел фон Холщайн: Стъкленото човече получава ново име всеки ден. В противен случай става обидчиво.

ВВ: Името може ли да бъде човешко?

Стъкленото човече: Каквото и да е име.

ВВ: Тогава ще те нарека Гамила.

Стъкленото човече: Отлично, това е прекрасно име.

ВВ: Това обаче е женско име и означава “красива” на арабски. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за съществата на грозотата, които са необходими за създаването на красиво изкуство?

Стъкленото човече: Вие, хората, трябва да се опитате да разберете тези връзки. В почти всякакво отношение вие, хората, сте точката на равновсие на везните. Това е вашето същество. Вие решавате дали искате да се наклоните повече към Луцифер или към Ариман. Трябва да се опитате да стоите в равновесие. Всичко в живота ви е свързано с това да поддържате равновесие. Когато виждате красота, грозотата трябва също да присъства. Красотата не може да съществува без грозотата. Все още е вярно, че едното не може да съществува без неговата противоположност. Когато създавате красота, съществата на горозотата я изяждат и с това красотата става още по-красива. Това е извънредно жизнено важно. Така е почти навсякъде.

ВВ: Така че красивата творба на изкуството е заобиколена от тези същества на грозотата.

Стъкленото човече: Да. И в процеса грозотата бива неутрализирана. Творбата на изкуството, създадена от хората, неутрализира грозотата.

ВВ: А какво става когато една творба е грозна?

Стъкленото човече: Хората ще имат време до края на света да създадат едно същество на красотата, което да балансира грозното произведение на изкуството. Тук влиза в сила и елементът време. Не е нужно една творба да бъде неутрализирана в същото време, когато е създадена.

ВВ: Хартиено същество, какво става когато се произвежда хартия? Ти и в този процес ли участваш?

Хартиено същество: Да и не. Призвежда се страшно много хартия. Аз се разстилам, когато се произвежда хартия. Това е доста скучно.

ВВ: Какво става когато късаме хартия?

Хартиено същество: Това е все едно да се постригваш.

ВВ: Има различни видове хартия. Безразлично ли ти е от какъв материал ще бъде произведена хартията?

Хартиено същество: Не, хич не ми е безразлично. Хартията е моето същество, но що се отнася до информацията върху хартията, това за мен е без значение. Но за мен това е моето тяло, също както и ти притежаваш физическо тяло. Аз бих предпочел, разбира се, да бъда произведен от здравословен материал. Обичам също така да бъда красив, както и да бъда ръчно произведен. Не съм особено запален по тоалетната хартия.

ВВ: Благодаря за разговора.

Хартиено същество: Моля.

ВВ: В книгата си описваш, че неочаквано си открила Сивия пълзач. Можеш ли отново да опишеш това събитие?

ВЩ: Открих го една сутрин докато вървях към плевнята, на около 30 метра от къщата. Видях го как ходи по поляната. Сивият пълзач  е доста тъжно същество, прилича малко на превит телеграфен стълб със сив плащ. Срещата бе доста ужасна. После попитах приятелите си що за същество е. И те казаха, че това е същество на сушата. Това се случи през пролетта на 2000г. и скоро след това, през май, настана суша, прекалено рано за растенията ми. Този период на суша нанесе доста вреди на растенията. Това бе вълнуващо събитие - да видя първо съществото на сушата и след това наистина да има суша.

ВВ: Това, което ме учудва тук е, че първо си видяла Сивият пълзач , а не природните същества – особено тези, които отговарят за водния баланс в растенията.

ВЩ: В някои отношения природните същества не виждат по-далеч от собствения си нос. Те нямат всеобхватното зрение на човешките същества. Те също така нямат широкото любопитство на хората - не се интересуват от всичко. Те са експерти в своите области и са любопитни също когато става въпрос за нещо в тяхната област, но не забелязват всичко. Природните същества се учудиха, че Сивият пълзач се е появил толкова рано. Те не го бяха взели предвид - поне не толкова рано.

ВВ: Бяха ли благодарни природните същества, когато им посочи присъствието на Сивия пълзач?

ВЩ: Да.

ВВ: Милер, можеш ли да обясниш малко за значението на Сивия пълзач?

Милер: Творците на метеорологичното време използват Сивият пълзач - тези творци на времето намират за нужно да създават смущения посредством суша.

ВВ: Какво е отношението на другите природни същества към Сивия пълзач?

Милер: Зелените много се страхуват от Сивия пълзач, защото отговарят за  растенията. Водният също се бои от него, но той е достатъчно стар и знае, че вече е преживял много периоди на суша. Тъй като съм домашно същество, на мен Сивият пълзач почти не ми влияе.

ВВ: Когато настъпва период на суша, много Сиви пълзачи ли се появяват или само един?

Милер: Същото е както при другите природни същества. Има пирамида от Сиви пълзачи с едно същество на върха. Моят човек видя само един Сив пълзач.

ВВ: Гнуно, можеш ли да кажеш с какво се хранят тези Сиви пълзачи?

Зеленият: Те се хранят най-вече, когато хората считат слънчевото време за най-хубаво, най-фантастично и най-достойно за похвала време и когато го наричат прекрасно време. От друга страна, те наричат влажното и дъждовно време лошо време. През пролетта хората настояват природата да цъфти и расте, но същевременно искат времето да си остане сухо и слънчево. Това е абсурд. Съществата на сухотата се зараждат много по-лесно чрез подобни изкривени схващания.

ВВ: Те се зараждат и от човешките мисли?

Зеленият: Да, възникват и от мислите и от желанията на хората. Тези същества се влияят най-силно, когато хората разделят времето на хубаво и лошо. Дъждът е лошо време, слънцето е хубаво време. Но това въобще не съответства на начина на живот за нас, природните духове.

ВВ: Появяват ли се тези същества на сушата в солариумите?

Зеленият: Много дребните, да.

ВВ: Ти като растително същество бориш ли се с тези същества на сушата?

Зеленият: Да и не. Стараем се да предпазим тези, за които отговаряме. Това е различно от активната борба. Не сме свободни.

ВВ: Как предпазваш растенията от съществата на сушата?

Зеленият: Като се опитваме заедно с Водния и останалите водни същества да им донесем повече вода. Опитваме се да дадем вода на растенията, дори в най-малки количества.

ВВ: Ечевит, можеш ли да кажеш още нещо за задачите на съществото на сушата?

Водният: Съществата на сушата не искат да бъдат виждани. Те изсмукват жизнената енергия от водата. И с това извличат жизнена енергия от земята. Това е свързано с формирането на погрешни идеи за живота у хората.

ВВ: Защо съществата на сушата не искат да ги виждаме?

Водният: Ако перифразирам Джордж Лукас – защото те принадлежат към тъмната страна на силата. Знанието разрушава тези същества. Внеси светлина в тъмнината и тъмнината ще изчезне.

ВВ: Искат ли тези същества на сушата земята да загине?

Водният: Въпросът не е съставен правилно. Те не биха спрели умирането на земята. Но те нямат намерение нещо да умира. Те са същества на сушата, поради което считат това, което правят, за оправдано.

ВВ: Но там, където нещо умира, има ли там същества на сушата?

Водният: Да, но само при суха смърт. Ако някой се удави няма да видите същество на сушата.

ВВ: Колко са мощни тези същества в пустинята – например, в Сахара?

Водният: Там те преобладават.

ВВ: Това огромни същества ли са?

Водният: Има много същества, те не са огромни. Същества на топлината – а съществата на сушата принадлежат към тях – са по-скоро дребни, но са мощни. Това не е противоречие, защото дори нещо малко може да е мощно.

ВВ: Какво е отношението на пустинните същества на сушата към човек, преминаващ през пустинята?

Водният: Той не представлява интерес за тях. Но ако някой не познава достатъчно добре пътищата в пустинята, не ще оживее в сушата. Макар че, съществата на сушата нямат интерес да убиват.

ВВ: Към кое групиране на природни същества принадлежат съществата на сушата?

Водният: Те не са демони. Принадлежат към Сивите същества. И съществата на сушата са необходими. Днес, при едно мокро късно лято, много фермери биха приветствали съществата на сушата.

ВВ: А би ли ги пуснал да дойдат и сега?

Водният: Това не го решаваме ние. Не сме свободни.

ВВ: Могат ли човешките същества да създадат хармонично равновесие между водните същества и съществата на сушата?

Водният: Да, ако най-сетне се вземат в ръце и започнат да гледат на времето като хармонично и да хвалят дъжда, когато вали в умерени количества, също така, както хвалят слънцето, когато грее умерено. По този начин хората биха помогнали много на природата. Всеки човек трябва да развие разбиране за това. Всички думи, които изразяват само лични ценностни оценки, трябва да бъдат отстранени, когато се говори за времето. Да говорите за лошо време, само защото ще се намокрите при дъжд, е напълно неуместно.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева