Графиня Йохана фон Кайзерлинг: из "Раждането на ново земеделие". Предисловие към Английското издание от 1952 год.(19)

Submitted by admin 2 on Ср., 25/05/2022 - 11:19
Графиня Кайзерлинк

Предисловие към Англйското издание от 1952 г.

Издаването на Дневника ми бе един начален експеримент – исках да видя как ще бъде приет и съм благодарна за приятелския прием, с който бе посрещнат. Обаче има още много от онова, което Рудолф Щайнер сподели с нас там - в изгубената ни Източна Германия, - и аз се чувствам дълбоко отговорна да не го пазя само за себе си.

Идеята за троичната задача от световно значение, която възникна от Курса в Кобервиц, живееше в мислите на Карл Кейзерлинг:

1. Одухотворяване на науките.

2. Освещаване на почвата.

3. Да се противодейства на опасността, грозяща храната на човека.

Рудолф Щайнер се изказа много сериозно за световната икономика, на 20-ти юни 1924г., три дни след завръщането му в Дорнах – по времето, следователно, когато все още е бил изпълнен с изживяното през дните прекарани в Кобервиц. Той каза, че не само моралното развитите на човечеството дегенерира през настоящото преминаване към Века на светлината, но и че това, което човекът е сторил със самата почва и това, което се намира непосредствено върху нея, също е в процес на бърз разпад. По-нататък Рудолф Щайнер каза, че силите, които трябва да бъдат извлечени от духа, днес са ни все още твърде непознати. Ако бъдат открити тези сили, тогава човешкият живот – във физически смисъл – би могъл да продължи на земята.

Точно в сферата на земеделието, каза той, може да се види как това, което произхожда от духа, може да бъде приложено на практика. Всичко небесно, например, наред със звездите, участва в растежа на растенията. Хората трябва да научат за това, то трябва да стане част от тяхното познание.

Никой днес не си дава реална сметка какво означават торовете за почвата, нито как трябва да се използват. Нито пък се знае за приноса на  минералните торове при разграждането на хранителните продукти. Истинските тайни за торовете са част от една от най-интересните, най-изключителните загадки.

Може би, чрез една висока степен на духовност, да стане възможно да упражним пряко влияние върху самия живот, така че, с помощта на правилни практически методи, духовните сили да могат да проникнат в него и да се закрепят.

Много малко хора знаят, че всички продукти, с помощта на които хората живеят, са в упадък през последните три десетилетия. Този упадък е факт, който може да бъде статистически анализиран, а оттам ще можем да изчислим как след няколко десетилетия продуктите вече няма да са полезни като храна за човека. Поради този упадък цялото ни хранене е под въпрос.

Това бе посочено от Рудолф Щайнер в Дорнах през юни 1924 г. Неговите изявления се потвърждават година след година и сега нещата са още по-сериозни, като имаме предвид огромното нарастване броя на земното население.

Именно това бе сферата от световната икономика, която имаше предвид Карл Кейзерлинг, и която вече имаше принос за това.

Втората задача, която бе близка до сърцето му бе “освещаването на земята”.

Духовната наука ни учи, че с потичането на кръвта от Кръста на Голгота към земята, едно ново Слънчево кълбо се ражда във вътрешността на земята. И именно там Христос, Слънчевият Дух, след слизането Си на земята, установи Своя престол – като Регент на земята.

Ако приемем сериозно това познание, за нас може да стане факт изгряването на златни лъчи от този център, и че те могат да пробият през земната кора и да заструят в растенията. Това са новите жизнени потоци, чрез които растенията да се възстановят и дори да се появят в нови форми.

 

Граф Кайзерлинк

 

На тези, които орат земята, ще им бъде от полза да знаят, че земята, която ражда растенията, може да стане свята, когато човек носи в съзнанието си знанието за престола на Христос в златния център на земната вътрешност.

Не знам дали Рудолф Щайнер е говорил другаде толкова конкретно на тази тема. Думите му в Кобервиц, когато ни казва, че този златен земен център е легендарната земя Шамбала, потънала далеч от човечеството, и която отново ще бъде открита от търсещата, водена от Христос човешка душа, са от голямо значение.

Това трябва да бъде в мислите не само на тези, които обработват земята, но също и на човешката душа, която търси сърцето на божественото. Много е полезно да се знае, че светлината на духа струи към нас от висините, и едновременно с това, че земният човек е носен и от вечните божествени светове на дълбините. Душата, която търси Бога, може да знае, че съществува истински съюз с божествения източник, от който е произлязла.

Рудолф Щайнер сподели с мен прекрасни слова за божественото сърце на Назарянина в дълбините на земята, което чува всички вълнения на човешките души, където биват приети всички човешки мъки и човешки радости, и където бива приета молитвата на молещата се душа.

Нека от Дълбините се издигне

Молитвата, чута във Висините…

- са думите от Коледната медитация от 1923 г. Следователно, можем да се молим на сърцето в земните дълбини. Оттам идат помощни лъчи за земята и човечеството.

Има и едно трето нещо, за което искам да говоря в това предисловие, дори и да изглежда някак нередно да говорим за това едновременно с описаното по-горе.

Рудолф Щайнер говореше за желязото в почвата на Кобервиц и за неговите волеви енергии. Така той намекваше за все още неизследваната загадка на желязото и “извисената сила на неговия дух”.

Земята бе променена след делото на изкупление на Голгота, това бе трансформацията на непокорните Марсови сили на желязото в сребристата светлина на Меркурий (живака).

Погледнато от тази страна, можем да придадем и друго значение на “Железния граф” – тъй често споменаван от Рудолф Щайнер. Това не бе шега, а сочи към факта за това, че преданият фермер, който оре почвата си с чувство на отговорност, може да играе роля в тази трансформация. Тази връзка не бе схваната и затова често бива пропусната в други издания. Това всъщност бе препратка към бъдещата мисия на желязото. Да носи съзнателно вътре в себе си това “осветяване на земята”, да съдейства за тази трансформация – това бе мечтата на “Железния граф”, мечта, с която бе изцяло пропит още при срещата му с Рудолф Щайнер в Берлин през 1918 г. Тази трансформация на желязото чрез святата мистерия на Христовата кръв е определящ фактор при транформирането на земната субстанция – нещо, което по-нататък ще премине в транссубстанциране на земята.

Това бе основния мотив на “Железния граф”, които считаше Курса по земеделие за стъпало към тази крайна цел. Душата му до такава степен бе обзета от тази мисъл и той толкова често го повтаряше в последните дни на своя живот, че нямаше как да не изпишем тези думи на урната му:

Да създадем средища на мир и любов,

в които Христос да може да възкръсне

Графиня Йохана Кейзерлинг

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева