Рудолф Щайнер: РОЛЯТА НА СЪЩЕСТВОТО ХРИСТОС В КОСМИЧЕСКО-ЗЕМНАТА ЕВОЛЮЦИЯ (13)

Submitted by admin 2 on Вт., 31/03/2022 - 20:25
Христос

Етерното появяване на Христос

Събр. съч. 118, цитати от лекция 1, Карлсруе, 25 януари 1910 г.

...В бъдеще при всички хора ще стане възможно отново да виждат в духовния свят и при това да могат да се чувстват като отделен човек, като един аз...

...През 1899 г. изтича кали юга... и това, което започва, подготвя бавно хората за нови душевни способности. Първите знаци за такива нови душевни способности ще се покажат сравнително скоро при отделни души. Те ясно ще се покажат в средата на тридесетте години от нашия век, приблизително във времето между 1930 и 1940 г. Годините 1933, 1935 и 1937 ще са особено важни. Тогава при хората ще се покажат особени способности като естествени заложби. През това време ще се случат големи промени и ще се изпълнят предсказания от библийските документи. Тогава всичко ще се промени за душите, които пребивават на Земята, но и за тези, които не се намират във физическо тяло. Безразлично къде са тези души, към тях се приближават съвсем нови способности. Всичко се променя. Най-важното събитие на нашето време обаче е дълбоката промяна в душевните способности на хората. Кали юга е изтекла и сега човешките души започват да развиват нови способности, които, понеже именно епохата е настъпила, от само себе си в душите ще изникват определени ясновидски сили, които по времето на кали юга трябвало да потънат в несъзнателното. Ще има души, които ще изживеят забележителното събитие да имат азово съзнание, но редом с него за тях ще бъде така, сякаш са живели в друг свят, който всъщност е съвсем различен от този на обикновеното им съзнание: ще бъде като сянка, като предчуствие, както когато сляпороден човек бива опериран. Тези ясновидски способности ще се придобиват още по-добре чрез това, което наричаме езотерично обучение. Понеже хората напредват в развитието, това ще се появи сред човечеството в най-първите си зародиши в елементарни степени чрез действащото от само себе си естествено развитие.

Но много лесно може да се случи – сега много по-лесно, отколкото преди – хората в нашата епоха изобщо да не са в състояние да разберат нещо като това най-важно за човечеството събитие. Може да се случи хората изобщо да не са в състояние да разберат, че това е действително виждане в един духовен свят, макар и още сянкообразно и матово. Може например да бъде така, че злините на материализма са толкова големи на Земята, че болшинството от хората да не покаже и най-минималното разбиране, и онези хора, които ще притежават това ясновидство, да се считат за луди и да се поставят в лудници между другите, които развиват душите си по налудничав начин. Това време може да премине покрай хората без да остави следи, макар че още днес ние призоваваме, както някога Йоан Кръстителят, като предвестник на Христос, и самият Христос оповестяват: „Една нова епоха настъпва, когато човешките души трябва да пристъпят в царствата небесни!“ Много лесно може да се случи, великото да отмине без разбирането на хората. Когато през годините между 1930 и 1940 материалистите триумфират и кажат: „Имаше няколко луди, но не стана нищо от очакваното голямо събитие“, това изобщо не е доказателство срещу казаното. Ако те триумфират и човечеството само мине покрай това събитие, ще бъде нещастие за човечеството. Дори да не бъде забелязано Великото, което може да настъпи, то въпреки това ще се случи.

Това, което може да настъпи, е, че хората ще стигнат до новите способности на възприемане в етерното – поне известен брой хора, – а другите постепенно ще ги достигнат, понеже хората ще имат 2500 години време, за да развият постепенно все повече и повече тези способности. В това време хората не бива да изпуснат възможността. Ако я изпуснат, ще бъде голямо нещастие, и човечеството ще трябва тогава да чака по-късни времена, за да навакса пропуснатото, да развие допълнително новите способности. Това ще бъде способността хората да виждат в своето обкръжение нещо от етерното, което досега обикновено не са можели да възприемат. Сега човек вижда само човешкото физическо тяло, тогава обаче ще бъде в състояние да вижда етерното тяло поне като сянкообразен образ и да изживява в етерното всички по-дълбоки събития в тяхната взаимовръзка. Хората ще имат образи и предчувствия за събития в духовния свят и ще изживяват, че такива събития ще се проявят на физическия план след три, четири дни. Те ще виждат известни неща в етерни картини и ще знаят: утре или след няколко дни ще се случи това или онова.

Такива преобразувания на човешките душевни способности ще настъпят. Това, което може да се нарече етерно виждане, ще дойде. И какво е свързано с него? Онази същност, която наричаме Христос, веднъж е била в плът на Земята в началото на нашето летоброене. В такова физическо тяло тя няма повече да дойде, понеже това е единствено събитие. Но в етерен образ Христос ще дойде в споменатите времена. Тогава хората ще се научат да възприемат Христос, който няма повече да слиза до физическото тяло, а само до етерното тяло, като чрез това етерно виждане те ще израстнат до него. Следователно хората ще трябва да израстнат нагоре до възприемането на Христос. Защото е верен изразът на Христос: «Аз съм при вас през всички дни до края на земните времена.» Той е тук, той е в нашия духовен свят и особено надарените могат винаги да го възприемат в този духовно-етерен свят.

 

Мадоната с Младенеца

 

Онзи, който е убеден чрез такова възприятие, е Павел при събитието пред Дамаск. Като естествена способност обаче това етерно виждане ще се изгради при отделни хора. Да се изживее събитието пред Дамаск, Павеловото събитие, ще става все по-възможно за хората на идващото време.

Така сега схващаме духовната наука в съвсем друг смисъл. Ние учим, че тя е нещо, което ни поставя невероятна отговорност, понеже е подготовка за съвсем конкретното събитие на новото появяване на Христос. Христос ще се появи отново затова, защото хората ще се издигнат до него в етерното виждане. Когато схванем това, духовната наука ще ни изглежда като подготовката на хората за повторното появяване на Христос, за да не настъпи нещастието да пропуснем това велико събитие, а да сме узрели да схванем великия момент, който може да се означи като новопоявяването на Христос. Човек ще бъде способен да вижда етерни тела и ще бъде способен да види и етерното тяло на Христос между тези етерни тела, това означава, че ще се врастне в един свят, в който Христос ще се появи пред новосъбудените му способности.

Тогава няма повече да бъде необходимо да се доказва съществуването на Христос от всевъзможни документи, а ще има свидетели за присъствието на живия Христос, такива, които ще могат да го изживеят в неговото етерно тяло. И те ще се научат от това изживяване, че тази същност е същата, която в началото на нашето летоброене извършва Мистерията на Голгота, че той е Христос. Също както Павел някога пред Дамаск е бил убеден, че вижда Христос – така ще има хора, които ще се убедят чрез изживяването си в етерния свят, че Христос наистина живее.

Това е най-голямата тайна на нашето съвремие, тайната за повторното появяване на Христос, и така тя изглежда в истинския си образ. Но материалистичното мислене ще обхване това събитие по определен начин. Това, което сега се каза, че всички истински духовни познания посочват тази епоха, ще се повтаря често през следващите години, но материалистическото мислене още днес разваля всичко, и ще се случи това материалистическо мислене да не може да си представи, че душите на хората ще трябва да се издигнат до етерно виждане и с това до Христос в етерно тяло...

(Следва описание на материалистическата представа за физическо второ пришествие)

...Антропософи обаче трябва да са такива хора, които да са толкова подготвени за духовния живот, че да не смесват новото идване на Христос в духовно тяло, възможно за възприемане от по-висше виждане, с такова във физическа плът. Това ще бъде ужасно изкушение, което ще се представи пред човечеството. Да предпазят човечеството от такова изкушение, ще бъде задачата на тези, които учат чрез духовната наука действително да се издигнат до схващането на духа, тези, които няма да искат да свалят духа в материята, а сами да се издигнат в духовния свят...

...Христос е винаги тук, но той е в духовния свят. И ние можем да го достигнем, когато се издигнем в него. Цялото антропософско учение трябва да се превърне в нас в силното желание да не оставим това събитие безследно да премине покрай човечеството, а по времето, което е на наше разположение, да подготвим човечеството да стане способно да изгради в себе си тези нови способности и с това отново да се свърже с Христос. Защото иначе човечеството трябва много дълго да чака, докато му се предостави друга такава възможност. Дълго време трябва да чака до новото прераждане на самата Земя. Ако човечеството изпусне това събитие на новото появяване на Христос, виждането на Христос в етерно тяло ще бъде ограничено само до онези, които ще искат да се издигнат до такова изживяване чрез езотерично обучение. Но великото, че за цялото човечество, за всички хора, ще бъдат постигнати тези способности, че това велико събитие ще бъде разбрано чрез естествено развитите способности на всички хора, би станало невъзможно за дълго време.

Така виждаме, че има наистина нещо в нашата епоха, което оправдава съществуването и дейността на духовната наука в света. Не е само задоволяването на теоретичните потребности, на научното любопитство, за което става въпрос. Става въпрос духовната наука да подготви хората за това събитие, да ги подготви да застанат по правилния начин в съвремието и с яснотата на разбирането и познанието да видят какво е тук наистина, но може да премине покрай хората, без те да се възползват от него, за това става дума!

Ще бъде извънредно важно да се схване това събитие на Христовото появяване. Защото ще го последват други събития, както палестинското явяване на Христос са предшествали други събития...

(Обясняват се събития, свързани с Мойсей, Абрахам и дъщерите на боговете)

...От божествената мъдрост ще се възпламени волята и мощният импулс от това ще бъде, когато за тези, които се подготвят за това, ще е възприемаем възвишеният етерен образ на Христос Исус. За естествено развитите за ясновиждане хора ще бъде като ново появяване на Христос Исус по същия начин, както този етерен Христос се явява на Павел като духовно същество. Той отново ще се яви на хората, когато те разберат, че способностите, които ще се появят с развитието на човешката душа, трябва да се използват за това.

Нека духовната наука да е не само за задоволяване на любопитството ни, а да бъде за нас подготовка за великите задачи, за великите мисии на човешкия род, в които трябва все повече и повече да се врастваме.