Христос – като аспект на Земята
...С Христос в човешки образ се появява това, което Слънчевото същество подготвя като велик човешки земен образец. С това появяване цялата мистерийна мъдрост в известно отношение приема нова форма. Преди това тя има задачата да доведе човека до такова душевно състояние, в което той да може да съзерцава царството на Слънчевия дух извън земното развитие. От този момент мистерийните мъдрости получават задачата да направят хората способни да познаят въплътения, станалия човек Христос и от този момент да разбират цялата мъдрост на природния и духовния свят. В онзи момент от живота си, в който астралното тяло на Христос Исус съдържа всичко, което чрез луциферичното въздействие може да бъде скрито, започва проявяването му като учител на човечеството. От този момент в човешкото развитие се влага способността да се възприема мъдростта, чрез която постепенно може да се осъществи земната цел... Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 291сл., немско издание 1962 г.
* * *
...Хората, които се издигнат до Христовите тайни, могат да пренесат постигнатото (което освобождава мъртвите от самотата в духовния свят) от сетивния в духовния свят. И това, което се случва с Христовия импулс в духовния свят в живота между смъртта и новото раждане, отново протича оттам обратно в земно-сетивния свят, когато хората го донасят при следващото си въплътяване... Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 293, немско издание 1962 г.
* * *
...Христос затова се появява като човек, за да може човекът като член на човечеството да намери връзката си с Него... Събр. съч. 173 Съвременно-исторически обзор. Част I - Карма на неистината, Дорнах (1916), стр. 280, немско издание 1966 г.
* * *
...Всичко, което става в древните мистерии като вътрешен духовен процес, се разиграва като исторически факт пред очите на хората, понеже събитието, свързано с Христос Исус, издигнато до азова същност, възпроизвежда онова, което били символичните, но също реално-символичните действия на древното посвещение... Събр. съч. 123 Евангелието на Матей, Берн (1910), стр. 169, немско издание 1959 г.
* * *
...Защо се случват събитията в Палестина? За да може божествено-духовната същност на Христос да получи образа, от който се нуждае, за да се свърже с човешките души на Земята... Събр. съч. 148 От изследването на Акаша. Петото Евангелие (1913-1914), стр. 43, немско издание 1980 г.
* * *
...При египетско-халдейските народи най-напред сетивната душа достига до известна култура, азовото съзнание се забавя, докато се развият по-късните душевни същности. В Европа азът не чака, а се развива още в сетивната душа, но пък изчаква с приемането на някои културни достижения, докато се развият по-късните душевни същности. Така имаме въплътени души в Азия и Северна Африка, които почти не са съзнателни в своя аз, а вместо това имат нещо като подтици от висши откровения в сетивната душа. В Европа имаме души, които нямат особено висока култура, но подчертан индивидуален аз, и се чувстват и приемат като човеци.
Между двете крайности стоят гръцко-римските народи, които имат за задача да развият особено способностите на разсъдъчната душа. Христос се появява в гръцко-римската епоха. Тя е подходяща за това, така да се каже, да приеме именно Христос.
Но Христос никога не би се появил в Европа, понеже там е налице силното азово чувство. В европейските земи се развива преждевременно азовото чувство, прекалено силното чувство за равностойността на хората. Тук не е възможно личност като Христос да се издигне толкова високо над другите. Трябвало е той да се появи там, където на границата между египетско-халдейската и гръцко-римската култура било възможно да се изгради такова тяло, което не носи в себе си подранилото азово чувство, но въпреки това има най-дълбоко разбиране за възприемането на духовния свят, прието от египетско-халдейската култура. Но макар Европа да не била способна да достави тялото за Христос, тя имала пълното разбиране за него. Оттам именно в Европа се развива онази чудесна мистика, която се стреми да приеме Христос в собствената душа – християнската мистика... Събр. съч. 116 Христовият импулс и развитието на азовото съзнание, Берлин (1909-1910), стр. 133 и сл., немско издание 1982 г.
* * *
...Поради това, че горната част на астралното тяло била по-мощна в древните времена, по-висшите божествено-духовни същества имали по-силно влияние върху хората чрез астралното тяло. Долната част на астралното тяло започва да става все по-голяма, а в съотношение горната – все по-малка. През 333 година след Христос горната част на астралното тяло става равна на долната. Това е кризата през 333 година. Оттогава горната част на астралното тяло все повече намалява при човека. В това се състои неговото развитие. Ако това намаляване не би се осъществило, азът не би получил достатъчно силно влияние. Човек никога не би станал свободен. От големината на астралното тяло в горния човек зависи силата, с която може да се владее физическото и етерното тяло, като се изхожда от аза и астралното тяло. Така че на цялото човечеството наистина е предстояло чрез смаляване на астралното тяло постепенно да отслабне и здравето му. И краят на Земята би настъпил чрез това, че човечеството напълно би пропаднало... Събр. съч. 227 Познание за посвещението. Духовното и физическо развитие на света и човечеството в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на антропософията (1923), стр. 281сл., немско издание 1982 г.
* * *
...С факта на Христовата смърт в земното развитие навлизат оздравителните сили срещу това, което беше описано като болестотворни сили. Така Христос става космическо-земният велик лечител на човечеството в правилния смисъл на думата. Така че с това, което, от една страна, има тенденцията да се разпада, но, от друга, да оздравява чрез Христос, човек може да поеме пътя си към свободата... Събр. съч. 227 Познание за посвещението. Духовното и физическо развитие на света и човечеството в миналото, настоящето и бъдещето от гледна точка на антропософията (1923), стр. 284, немско издание 1982 г.
* * *
...Самотни в мрака се чувствали душите в духовния свят преди да се случи Мистерията на Голгота. Тогава духовният свят не бил прозрачен в своята лъчезарна яснота за онези, които идвали в него, прекрачвайки портата на смъртта. Всеки се чувствал сам, отблъснат назад към себе си, ограден като със стена от всички останали. И това щяло да става все по-силно. Хората щели все повече да се втвърдяват в своя аз. Цялото земно битие щяло да направи хората все по-големи егоисти. Никаква надежда нямало, че някога можели да се проявят по земното кълбо братство и вътрешна хармония в душите, понеже с всяко преминаване през духовното царство щели да навлизат все по-силни влияния върху егото. Това би се случило на Земята без Христос. Това, че човекът отново постепенно намира пътя от душа към душа, че става възможно силата на братството да се излее върху цялото човечество, се дължи на появата на Христос... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908-1909), стр. 251 и сл., немско издание 1973 г.
* * *
...Ако Христос наистина е толкова висша същност, защо е трябвало да преживее всичко това, да влезе във физическо и етерно тяло, защо подобно на човека да ги напусне и да се разшири в Макрокосмоса? Не за себе си е било необходимо да го направи той, а за хората! Във висшите сфери можели да го направят със субстанциалността на висшите сфери съществата, равностойни на Христос. Божествена субстанциалност навлиза в пространството (например в Сътворението). Но това, което живее в човека, още не е изнесено в пространството. Само Христос е можел да го вземе със себе си и да го излее навън в пространството. Това трябвало първо да направи един бог в човешката природа! Събр. съч. 123 Евангелието на Матей, Берн (1910), стр. 144, немско издание 1959 г.
* * *
...Христовият гений не можел да чака до днес; (Мистерията на Голгота) трябвало да се извърши преди момента, в който всички стари наследени духовни качества бъдат употребени, за да може Христовото събитие да се почувства поне със старите наследени качества. А с четвъртия културен период, в чиято първа третина се извършва това събитие, старото вече е на изживяване... Събр. съч. 217 Духовните въздействия в съвместния живот на старите и младите поколения. Младежки педагогически курс, Щутгарт (1922), стр. 34, немско издание 1988 г.
* * *
...В средата на атлантската епоха Христовият импулс можел да бъде даден без луциферичното влияние. Но понеже луциферичното влияние било вече налице, Христовият импулс трябвало да почака дотогава, докато измине толкова време, колкото от внасянето на луциферичния импулс в живота на човечеството до средата на атлантската епоха. Колкото време изминава от момента, когато Луцифер пристъпва сред човечеството преди средата на атлантската епоха, толкова време след нея навлиза Христовият импулс. Поради това, че човекът си извоюва прилика с Бог по-рано, отколкото следва да бъде, имаме закъсняване на Христовия импулс. Защото човекът първо трябва да преживее всичко, което му донася земната му карма поради злото, навлязло в него чрез луциферичното влияние. Това трябвало, така да се каже, първо да се изтрие от човечеството. Каквито сме днес като човеци, можем не само да отсъждаме студено, трезво и сухо относно доброто и злото, а и да се въодушевяваме от благородното, доброто и мъдрото. Това произлиза оттам, че в астралното ни тяло е внесено нещо, което иначе, ако би дошло в средата на атлантската епоха, би могло да се внесе само в аза, в преценяващия аз. Всичко това го дължим на обстоятелството, че в астралното ни тяло навлиза нещо, преди в нашия аз да навлезе приликата ни с Бог. Ние сме приели Христос в нашия аз... Събр. съч. 116 Христовият импулс и развитието на азовото съзнание, Берлин (1909-1910), стр. 62 и сл., немско издание 1982 г.
* * *
...Ако човек нямаше свободата и оттам без своя заслуга, а само чрез висш духовен инстинкт би стигнал средата на атлантската епоха, той би имал зрелостта и Христос би се появил още тогава. Но свободата на човека е дадена, човек е изблъскан поради това под инстинктивната си нормална степен на развитие и следствието е, че първо трябва да узрее чрез самия себе си. Поради забавянето когато се появява Христос, и хората се намират в по-зряла форма... Събр. съч. 105 Светът, Земята и човекът – същност и развите в епохата между египетския мит и съвременната културна епоха, Щутгарт (1908), стр. 104, немско издание 1983 г.
Извадките са преведени и предоставени от Нели Хорински