Споделено от Дарина Шентова: Беоулф (2)

Submitted by admin 2 on Пет., 15/10/2021 - 17:40
Снимка

РАЗНОПОСОЧНИ ДЕТАЙЛИ

В лето 1999-то бях поканена от приятелка на културно мероприятие, в резултат на което потънах в един епичен механизиран свят. Програмата ни в университета включваше разглеждане на тази скандинавска сага Беоулф, написана на староанглийски. Още през девети век Скандинавия влиза в интереса и литературата на Големия остров, тъй както по-късно и знаменито щеше да влезе и да излезе изпод перото на друг автор и драмата на  Хамлета, принц датски. Под впечатление на една кинематографична илюзия потресената ми душа изля спонтанно чувствата си в поемата БЕОУЛФ-ОСЕНОВО 1999 и ето ни сега тук вкарани в най-фини и може би трудно смилаеми познавателни дебри.

 

Филм

 

Обратно към деветнадесети век: Преминавайки през заключението игнорабимус със значение не ще разберем, естествената наука обявява границите на своето познание, отвъд които не би искала да премине от страх, че ще загуби здравия разум. Битувайки на благоразумната граница, тя се спасява с призив за максимална яснота на съждение. Но достигнат ли  пределната, математическа яснота, понятията дотолкова са обеднели, че от полезрението им е изчезнал самият човек.

Човекът не е напреднал нито на йота в познанието на самия себе си. Старите социални инстинкти (родови, класови и пр.) са зад гърба му. Пред необходимостта да решава социални проблеми от нов тип, той прави опит да заеме осъзнати понятия от естествените науки, но това води до задънена улица и го прави безпомощен. Междувременно изнесеното от вътрешността му зло става създаденият вън в света хаос.

 

снимка

 

Настъпил е двадесети век и в много отношения прагът е вече преминат от целокупното ни човечество. Нима се сбъдват страховете на предходниците от деветнадесети век? Еднакво неподготвени, гениални физици и всевъзможни лаици, преминаваме прага интелектуално или инстинктивно в заспало, не будно съзнание. Запленени и покорени сме от мъртвилото техники и технологии, електричество, магнетизъм, атоми, кванти в полето на подприродното, където ни чака подносът на Ариман с безброй илюзии за всеки по нещо, макар че още през 1926г. Вернер Хайзенберг любезно ни предостави като предупреждение формулата на принципа за несигурност/неопределеност около прага...

А как копнее душата ни да се отправим приживе в посока обратна, към свръхприродното, тъй като всеки път като приближим прага, ние изпитваме силите на смъртта, ние умираме. И точно това трябва да може и фактически може да преодолее обученият окултист с безапелационното овладяване и приложение на две сили (немускулни): силата на Аза и силата на душевното преображение.*

Всяка от двете сили си има сфера на действие. Едната пред прага, другата зад него. Колкото е по-голяма едната, толкова е по-незначителна другата. Пред прага, в земното, е важно да се самоизявим, самодокажем – важна и на показ е личността ни за сметка на обикновено недоизявената същност. Няма да се спираме на качеството и съотношението между двете, което много често остава скрито.

 

снимка

 

Зад прага обаче Азът ни се отделя с Михаиловото настроение: та породеното себеусещане да носи мен в самия мене или с други думи, същността ни носи личността ни. А същността ни, това е душата с нейните безкрайни възможности да се преобразява, да метаморфозира като по този начин е в състояние да се съобщава със и да прелива във други свръхсетивни същности. 

*СС-17 – Прагът на духовния свят: „За границата между сетивния свят и свръхсетивните светове“

Дарина Шентова

15.10.2021 год.

Споделено от Дарина Шентова