Споделено от Дарина Шентова: Беоулф (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 05/10/2021 - 15:48
Дарина

Опираме се на един някога изучаван, а сега филмиран мит, за да разгърнем съвременните си тегоби и тежнения. Нещо крепи един замък, една постройка, един храм, едно тяло. Това, което го крепи е твърдото, конкретното. В един миг обаче земното се прекроява. Темелите и колоните падат. Царствените души поискаха също да служат. Царете почват да служат Богу като свещеници и всеки човек става едновременно и свещеник, и цар. Настъпва мигът на всеобщото тържество, когато единият Бог потушава несигурността.

Несигурност? Какво може да значи несигурност? Изпитвайки страх -  да трепериш над хляба, да трепериш над праведността? Нима нямаме указание: живей като птичките. Не трепери за насъщния. Не трепери за праведността и живей без страх, с упование! Един Бог трябваше да смени несигурността. И така, построени и водени от импулса Христов, новите замъци стават бази за съзерцание, където пулсира знание, състрадание и любов.

 

Дракон

 

БЕОУЛФ-ОСЕНОВО, 1999

Изпразни се замъкът

в името на борбата

между доброто и злото.

Обезлюди се.

Усилието беше огромно.

Замъкът дишаше тежко.

Никой не знаеше

колко струваше на колоните

да го удържат.

 

Порти

 

Когато господарите изведнъж

останаха без слуги,

срути се замъкът.

Царствените души

поискаха също да служат.

Един Бог трябваше да смени

несигурността.

Учудването беше голямо.

В рамките на един

съзнателен живот

делото на Христос се разкри,

обхващайки всичко,

що е земя, облаци и звезди.

Страданието беше изтрито.

Състраданието се възкачи.

Хилядолетното отрицание

потъна вдън земя

и новите замъци

станаха бази за съзерцание,

където пулсира знание,

състрадание и любов.

22 юли, 1999 год.

 

Замък

 

ГОДИНА 2021

Седмина сме сбрани да отбележим празника на Михали. Звучи мантрата от Антропософски календар на душата:

 

МИХАИЛОВО НАСТРОЕНИЕ

Природо-майко, битието твое

е в същността на мойта воля;

а огнената мощ на мойта воля

калява устрема в духа ми,

та породеното себеусещане

да носи мен в самия мене.

Михаиловото настроение е призвано да постигне такава хармонизация в човека, че той със сигурност да преживява себе си като единство между природни и духовни сили. Това настроение, изцяло свързано с волята, не може да е друго, освен програмно-пожелателно. Но доколко живият човек, в земните условия, през вековете и сега, разполага с качеството сигурност

Това, че наблюдаваме всеки ден слънцето да изгрява, не ни позволява да твърдим, че утре то ще изгрее отново, е гротесков пример за  екзистенциална несигурност. Обаче има истини, които ще са валидни и днес, и утре, и вдруги ден. Който знае, че квадратът на хипотенузата е равен на сбора от квадратите на двата катета, той знае, че никога никой не ще начертае правоъгълен триъгълник, за който това няма да важи. Ние имаме  математическите истини затова, защото самите ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим, описваме линии. Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме вътрешното виждане за математиката. Тя се ражда долу, в инспиративното, спящо дълбок сън долно съзнание. Сънищно-подобен, безпорядъчен, е само средният слой имагинативно съзнание, а горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота. И тогава за нас става ясно това, което изплува от третия слой на съзнанието.Това, което се намира помежду, то стига до по-голямата част от хората, само като едно безпорядъчно будно сънуване. (СС-194, Дорнах, 28 ноември 1919 год.)

Празнично, вечерта продължаваше. Запленени изслушваме разказа на приятелка за един неин сън. Ярко-жива имагинация, илюстрираща незабравимо как действа вторият слой на съзнанието. Но имагинацията е твърде опасно пристанище за мислителя Фойербах в любимия деветнадесети век, от който все още се опитваме да изплуваме.

С Фихте, Шелинг и Хегел мисълта е отведена до своята най-чиста яснота. Тя достига своя апогей. Но следващата стъпка е да се остави мисълта да излезе от самата себе си и да влезе действително в подвижния действен мисловен живот. Тоест човек да възприеме висшите йерархии или да се остави да бъде приет от тях с усещането, че си слага главата в мравуняк. Но в деветнадесети век човек се бои до ужас от тази възможност.

Фойербах (между другото употребен като стълб в научния комунизъм), се бои при досег с висшите йерархии да не би да се затъмни слънцето на човешкия разум. Той се чувства в сигурност само в областта на мислите и ако ангелските или други небесни същества проникнат в мислите му, той ще се чувства в несигурност. Предпочетен и от самия Фойербах, мракът всъщност бива пораждан от самите хора. Съюзявайки се с Ариман и създавайки облак от страх около себе си, те атакуват идването на духовния свят. (Дорнах, 27 март 1915 год.)

Точно как от материалното се стига до по-фина съзнателност? Тук естествознанието изпада в несигурност, не може да отговори и вижда своите граници...(Дорнах, 27 септември 1920 год.)

Тотално объркване ни води към двадесети век, където играта с опасни  оръжия ще изтрие и последните остатъци от надежда за ред в произвола.

Какво става със стремежа ни да имаме сигурност? Ще си платим ли поредната застраховка (здраве, живот, бедствия, пожари, грабежи) срещу обещание за мир и спокоен сън?

Дарина Шентова

30 септември 2021 год.

СПОДЕЛЕНО ОТ ДАРИНА ШЕНТОВА