Д-р Маргарете Хаушка: Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман. Въздушният организъм (6)

Submitted by admin 2 on Пет., 01/10/2021 - 20:00
Ритмичен масаж

Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА

РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,

ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА

Съдържание

Предисловие към руското издание

Въведение

ЧАСТ I. Основи на познанието

Глава 1. История на масажа

Глава 2. Основни членове на човешкото същество

Глава 3. Тричленността на човешкия организъм

Глава 4. Водният организъм

Глава 5. Въздушният организъм

Глава 6. Топлинният организъм

Глава 7. Нерви и кръв

Глава 8. Кръвообращение и сърце

Глава 9. Метаморфози на скелета

Глава 10. Мускулна система

Глава 11. Система на вътрешния свят

Глава 12. Кожа

 

ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман

Глава 13. Развитие и разширяване

Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество

Глава 15. Законът за полярността в масажа

Глава 16. Качества на масажните техники

Глава 17. Качества на маслата

Глава 18. Ритъмът

Глава 19. Лемниската и пентаграмът

Глава 20. Основни форми

 

ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж

Глава 21. Втриване в органите

Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение

Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния

Общо въздействие на ритмичния масаж

Бронхиална астма

Стенокардия и близки състояния

Артериални нарушения на кръвоснабдяването

Венозен симптомокомплекс

Нарушения на съня

Главоболие с различен произход

Запек

Ревматични заболявания

Периартрит на раменната става

Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)

Неврити

Полиомиелит и парализи с различен произход

Дегенеративни заболявания на нервната система

Лечение на онкологични заболявания

Ритмичен масаж в лечебната педагогика

Ритмичен масаж в психиатрията

Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника

Глава 25. Ръката

* * *

ГЛАВА 5. ВЪЗДУШНИЯТ ОРГАНИЗЪМ

Въздушният организъм също представлява сам по себе си цялост, макар че естествено би било да бъде изобразен трудно. Той е свързан тясно с водния организъм, като благодарение на дишането, въздушният (газовият) елемент се потапя в кръвта. И така, половината от въздушния организъм е във вода и само когато астралното тяло, което го притежава, е потопено по погрешния начин, в областта на веществообмена се появяват отделни въздушни тела, които не са свързани с нея, например под формата на метеоризъм. Въздухът в метаболизма на човек трябва да се разтваря в течности.

Може да стане наистина ясно за въздушния организъм, ако човек първо разбере същността на въздуха, като изследва явленията в земната атмосфера. За пореден път посочвам прекрасната книга на Т. Швенк „Чувствителен хаос“. И въздушната обвивка на Земята е също цялостна. Въздушният трафик в нея се развива между полярностите на областите с високо и ниско налягане. Мощни въздушни тела "странстват" между полюса и екватора. Явленията се променят бързо, така че метеорологичните карти трябва да се преначертават всеки ден. Някои бури дори носят нещо съществено, поради което днес хората инстинктивно дават имена на ураганите. Всички състояния се променят във въздушната стихия много по-бързо, дори може да се каже по-своенравно, отколкото водата. В гореспоменатата книга на Т. Швенк въздушните движения са представени с помощта на много научни и в същото време визуални примери, като имащи чувствителен, възбудим характер. Той също така набляга на това, което се случва по-бързо, по-остро, по-вибриращо. Вятърът духа, вдига огромни вълни. Друга характеристика на въздуха е еластичността. Водата не позволява да бъде свивана, а въздухът може да бъде свиван с увеличаване на вътрешното напрежение и уплътняване до експлозия, а също така може да бъде изпуснат.

 

Облаци

 

След тези впечатляващи примери веднага усещаш, че душевно-астралната същност се изразява във въздушния елемент. Тук, разбира се, е невъзможно да си представим в достатъчна степен това, което би изяснило връзката на въздушния елемент и астралното, което го прониква.

Душата или астралното допринася за появата на съзнание и движение, тя е вътрешна същност, ние чувстваме родството й със светлината, тя е неизчерпаемо дълбока, като звездното пространство. По същия начин все още не познаваме достатъчно атмосферата, тъй като я разглеждаме само физически. Тя също е проникната със светлинни състояния, както душата ни е проникната със състояния на съзнанието, както и с всичко, което се излъчва от звездния космос под формата на формообразуващи сили. Влиянията се излъчват от Слънцето, Луната и всички планети, чийто посредник е атмосферата, нейното чудо на цветовете и звуците се променя непрекъснато, както нашите чувства, и свидетелстват за това, че тя притежава вътрешна същност и че в нея се отразява Световната душа. Още египтяните виждали сутрин и вечер в зората проявлението на световната душа. Те я наричали Изида. А Изис била звездният свят. Те поглеждали нагоре към звездното пространство, като към източник на творческите сили на органите на физическото тяло. Изида, световната душа, е създала органа на човешкото одухотворяване, белите дробове. Озирис, силата на слънцето, прави дишането творческо в речта и създава ларинкса. И двамата заедно, според идеите на египтяните, създават Хорус, сърцето, което е обгърнато майчински от белите дробове.

Нека се върнем назад към нашия микрокосмически въздушен организъм. Всички движения на душата действат непосредствено върху дишането, това може да се проследи от всеки. Въздушният организъм съобщава на тялото всичко за силите на нашето индивидуално астрално тяло, чрез него преминават импулси до физическото тяло. В астралното тяло се намират формообразуващите и водещите към движение звездни сили. При гърците това чувство е било още ясно. Когато те ходели, казвали: Марс ме импулсира; когато лягали, Сатурн им давал тежестта; когато сядали, чувствали в себе си силата на царствения Юпитер. Те още не знаели, че всички импулси към вътрешна активност идват от астралното тяло, от звездната душа на човека, която носи Аза. Този факт, разширяването до мировата система, се вижда в Изис с младенеца Хорус в ръце.

Съществува явление, което показва връзката между случващото се във въздушния организъм на Земята и човешкия микрокосмос или, както би казал египтянинът, родството между мировата и човешката душа. Ако човешкият въздушен организъм не е достатъчно самостоятелен по отношение на външния свят, той ще реагира болезнено на движенията в атмосферата. Това се проявява особено, когато един циклон покрива топлия въздух със студен въздух и го спира. Създава се т.нар. оклузия /затваряне, запушване, непроходимост, бел.пр./. Дори преди устройствата да покажат нещо, могат да възникнат астматични пристъпи, апоплектични инсулти, пневмония и кръвоизливи. Това, разбира се, са екстремни ситуации, но всеки познава болките, предизвикани от белезите и заболяванията от различно естество, когато времето се промени.

Във въздушния организъм също могат да се разграничат три области, които имат солев, живачен и серен характер.

Областта на главата включва по-неподвижни въздушни пространства, чийто въздух бавно се променя, както например в синусите на костите на главата.

В областта на ритмичната система е дихателната функция, всъщност голям меркуриален процес, който съдържа всички тайни на изцелението, ако го проследите във всичките му най-фини разклонения и влияния в тялото. Дишането заедно с кръвообращението е голямата балансираща система между двата полюса на нервния процес и веществообменния процес, които, всеки сам по себе си, би имал болестотворен ефект. Тук свързването и освобождаването, дълбокото потапяне на духовността и нейното освобождаване се издига до ритмичната функция. Може да се каже, че тук се преплитат един с друг големият ритъм на инкарнация и екскарнация, на земния живот и възкресение в духа. Раждането и умирането, сънят и будността, вдишването и издишването са големите меркуриални функции, които по-рано бяха символизирани в змийския жезъл, подарен на Меркурий от бог Аполон. При по-внимателно разглеждане може да се открие, че има три велики милости, които означават излекуването на болестите на човешкото съществуване.

В серните области на веществообмена в крайна сметка се извършват всички преобразувания на веществата. Тук гори серен пламък, който отново води веществата от земния елемент към висшите елементи до топлината. Това е процес на дематериализация, процес на разтваряне, в който участва потопената част от въздушния организъм.

Както водният организъм има своето специално отношение към черния дроб, така и въздушният организъм - към бъбреците. Те поглъщат голяма част от кислорода, от което се предизвиква усещане за липса на въздух. Те пронизват нашия въздушен организъм с вътрешни светлинни състояния. В главата за вътрешната мирова система на нашите органи бъбречната функция ще бъде разгледана по-подробно.

Благодарение на въздушния организъм ние одушевяваме цялото си тяло. По време на ембрионалния период душата, или астралното тяло, действа много формиращо от обвивките на ембриона, отвън, след това с първото вдишване и разширяване на белите дробове го дръпваме по-дълбоко навътре. Само след това ставаме действително инкарнирани (въплътени). Думата „саго“ означава плът. Дишането поддържа връзката на душата и духа с телесното през целия живот. Там, където няма повече дъх, животът умира.

За масажа е важно да се усети действието на астрала в тялото. От дихателния център астралното тяло се разделя на полярност, която формира съзнанието и движението. Благодарение на тези две качества, ние се издигаме над растението, което все още няма душа. То (астралното тяло) отпечатва своя характер върху въздушния организъм и подчинява на себе си етерното тяло. Астралното тяло, въздействащо отвън, образува въздушния организъм, а там, където е потопено в него, го импулсира отвътре. Въздухът е пронизан от оформящите сили, това се потвърждава от факта на образуване на облаци. Швенк говори за диференцирано оформящи въздушни тела с чувствителни повърхности.

Ако се съумее от тези най-фини познания да се внесе нещо в масажа, тогава може да се постигне специално въздействие върху астралното тяло. Всичко, което е импулсиращо в качествата на приложения масаж, носи диференцирано оформяне, водещо до съзнание. Не сънно-повърхностното, а съзнателно локализираното до точкова работа, пробужда астралното тяло. Когато изучаваме свързването и освобождаването в Хипократовия смисъл, в крайна сметка ще стигнем до астралното тяло като задаващо ритъма на най-висшата инстанция - Аза. В тази книга могат само да се споменат основните положения, може само да се даде посоката, в която трябва да се търси ново разбиране за такова направление като масажа. Знанията за човека се завоюват бавно. Макрокосмическият човек изобщо не е технически предвидима фабрика или механизъм, за който можете да имате готови резервни части или да ги ремонтирате според механичните закони. Това е безкрайно сложно взаимодействие на земни и небесни сили, духовно-душевно и физическо-телесно. Но духовната наука на Рудолф Щайнер ни дава идея за постепенното опознаване, прониквайки в този микрокосмос.

Превод: Дорина Василева