Из моето учителско ежедневие - нашият сутрешен ритмичен кръг

Submitted by admin 2 on Пет., 30/06/2017 - 16:23
Дорина Василева

С моите второкласници сме вече първа смяна. Разликата е огромна в самите деца. Преди, когато ги поемах в обедните часове след сутрешните им занимания, в повечето случаи ме посрещаха уморени, шумни, превъзбудени. Усетих, че имат нужда от нещо, което да ги успокои, да седнат и се заслушат – в повечето случаи започваха и да рисуват, докато слушат… Така открих, че имат нужда от успокояващия ритъм на приказка.

Сега обаче ситуацията е различна – пред мен са несъбудени, прозяващи се и протягащи се деца. Деца, които буквално още не са се приземили след нощния си сън! Кой полягва по масичката, кой още седи и гледа в една точка… Аз самата не съм по-далеч от това състояние в ранни зори!

Някога в моето детство това „събуждане“ ставаше доста рязко и насилствено – на двора, с цялото училище, сутрешна физ-зарядка, строени в колони и редици, с учител със свирка, като войници, после крос на двора… Признавам, че нямам хубави спомени! Да, ободряващо, събуждащо, ама грубо и някак далеч от самото ми същество в онези години!

Сега в сутрешната смяна на родното училище не се отделя време за такова нещо – поне от моя опит в училищата, от моите синове знам, че влизат в стаите, чакат си учителя за часа, закусват, ако са гладни и така пристъпват към първия учебен час.

Да, но това е неестествен път за децата, защото реално няма никакъв преход между съня, събуждането, завеждането най-често с кола на училище и първото учебно занимание, в което ВЕЧЕ от детето се изисква да е концентрирано и активно. Някак от леглото право в школото! И ако се запитаме как се чувстват тези деца, ами сигурно не добре – защото това е вид насилие и над физическите усещания и над емоционалните усещания на детето. Все едно физическият му мозък спи, а ние искаме от него вече да чатка на пълни обороти. Да, той се задейства постепенно, но под напора на реален стрес.

Прекрасна възможност за плавно и ненасилствено събуждане е нашият сутрешен поетично-песенен ритмичен кръг. Някога в детската градина имаше кръгове за игри, но това е нещо много различно. За него научих от Валдорфската педагогика и от обучението ми по антропософска лечебна педагогика /с основи Валдорфската педагогика/. Бих разгледала смисъла на този кръг от две гледни точки – като психолог и в случая като педагог, и от духовно-научна гледна точка във връзка с целите, които си поставяме за едно здравословно развитие на децата ни.

Но нека да разкажа какво се случва всъщност!

Валдорфски ритмичен кръг

Първото, което е много важно е, че моята собствена предварителна подготовка за тази част от заниманията ми с децата е много забавна и креативна. Изразява се в пропомняне на стихчета и песни, които знам от моето детство, гушкала съм собствените ми деца и е дошло време отново да си припомня. Така че аз лично се забавлявам, защото онова, което се случва в кръга постепенно се подновява и сменя – нещо се усвоява и идва ред на ново… Но самият кръг не е само в песни и стихове, а в ред други неща, които се случват.

Забелязвам, че децата го очакват с нетърпение. Изчаквам да се посъберат и към 8.30 започваме, продължава около 15-20 мин. Само докато кажа: „Хайде да разместим масичките и столчетата и да направим място за нашия кръг, всички са скокнали и започва експанзивно преместване!

Правим кръга, хващаме се за ръце, за да се усетим всички заедно и след това всяко дете прави крачка напред и поздравява групата: Добро утро от мен…/ и казва името си/ – всички в хор го поздравяваме. Много са интересни, защото някак ги виждаш как се чувстват много важни в този момент!

Следва „събуждането“ на пръстчетата на краката и петичките, нашата люлка /от петички към пръстчета и от пръстчета към петички/, упражнение за равновесие напред и после плавно назад – индивидуално и хванати в кръга. След това събуждаме пръстчетата като ръчичките заемат различни позиции спрямо тялото… Събуждаме и вратлето, заедно с главичката… Всичко това се случва в ритъм, който аз отброявам, редуваме лява и дясна страна, като децата при думичката „ляво“ веднага си слагат ръката на сърцето, защото нашето сърце е от лявата страна, така че винаги „ляво“ е там, където е сърцето ни… Интересно наблюдение направиха самите деца в упражнението за равновесие, че като го правят сами е по-лесно, но като сме хванати е по-трудно… Ами да, така е, трудно е да си част от нещо общо и общото да успее да запази равновесие!

Дотук става ясно, че детето „събужда“ различни части от физическото си тяло, постепенно и плавно. Другото, което се случва е, че се активират тактилните му усещания – докосва се, докосва другите деца, неговото физическо същество плавно и спокойно се адаптира след нощния сън в света „тук и сега“. Не си мислете, че няма деца, които не търсят първия удобен момент да се подпрат някъде! Реагирам с хумор и шеги, с които всички се развеселяваме. А смехът е здрава и събуждаща емоция! Казвам: „Ехеее…, не знаех, че има дядовци и баби сред нас!“ Весело е, дума няма!

Като следваща част подбрах чудесното пролетно стихотворение „Пролет“ /Пеят птички пъстрокрили, тръпне свежият листак и т.н./ . На няколко стъпки го учихме и играхме – обясних на децата, че всяко действие в природата може да го изиграем с тялото ти – да пеем с ръчички като птичките, да тръпнем като свежия листак, да носим чадърът от синя свила и да покажем каква прелестна коса има русата пролет… С една дума – ние сме героите от това стихотворение. Децата го обожават и много се забавляват.

Тук разбирате, че преди всичко наблягам над ритъма, плавността и „събуждането“ на представния и образен живот на децата. Докато в първата част „събуждахме“ физическото тяло и връщахме жизнените сили отново в нас, сега отиваме още по-дълбоко и раздвижваме душевния си живот.

Много важна характерна черта е човешкото същество – неговото тяло и душа да са в синхрон с естествените ритми на природата. Този синхрон е здравословното ядро, което захранва жизнените сили на детето още от малко и е добра предпоставка за едно здраво физически и емоционално дете и юноша по-нататък.

Какво следва в нашия сутрешен кръг?

Една много позната детска двуделна маршова детска песен – „Войници“, която още повече ни „събужда“ и ни вкарва във волята. Редуваме куплетите и припевите като ритмично казвам „стоп“ и обръщаме посоката. Тук децата се концентрират изцяло, защото обръщането на посоките става ненадейно.

Следва ритмичната част, свързана с таблицата за умножение. По двойки децата броят до 20 и обратно, като произнасят с акцент само цифрите, които са резултатите в умножението с 2. /1 2 3 4 5 6…/ – всяко дете пляска с ръце, а на акцента среща ръцете си с другото дете от двойката. После връщаме от 20 обратно.

Следва умножение с 5 – вървим надясно и на всяко пето число подскачаме или пляскаме /или и двете/ после връщаме като вървим назад – отново с акцент на петото число /50, 45, 40 и т.н./. Тук вече настава смях, защото им е трудно да вървят назад – вървят леко диагонално!

И продължаваме с таблицата за умножение в кръг правим с прежда фигурите, които са свързани с умножение и деление с 2 и 5. Онова, което са правили с ръка, заживява реално.

Виждате, че дори таблицата за умножение може да се превърне в игра и повод за веселие. По начинът, по който се случва тук, тя не се зубри и автоматизира, а заживява в цялостната телесна и душевна организация на детето – в тялото – чрез отмерване с подскоци и пляскане, в емоционалния живот – изрисуваните цифри и приятната и ведра атмосфера, която ни води. Образната памет е жива и идва от реалния жив опит на детето, а не от мъртвината на сухото зубърско запомняне.

Последната част на нашият кръг е песента „Закука кукувичка“ – хванати за ръце кръгът ни вдишва /прибира се навътре/ и издишва. След което се пускаме и всеки се обръща към съседа и показва с ръце: „Ку-ку, ку-ку, дошла е пролетта, или – усмихвай се и ти“. Този ритъм подкрепя жизнеността им и тяхното мислене.

Свършваме с последни мои думи, с които им благодаря и им пожелавам слънчев и ползотворен ден!

Среща

Само че… песента те продължават почти до обяд да си я тананикат и припяват, сядат да тъкат около няколко масички заедно и почват да пеят. Почват от кукувичата песен и продължават с каквито песни знаят. Много им се радвам, защото аз си седя на бюрото и не ги закачам, просто ми е много приятно да ги наблюдавам!

Важно е да съзнаваме какво и защо използваме с децата – най-вече да го мислим по естествен начин. В случая най-важни са различните ритми и редувания, които са включени в целия кръг от 15-20 минути. Те се редуват и практически оказват различни въздействия върху цялостното същество на детето. Нека оставим настрана само психологическите и педагогическите приоритети. Нека се събудим и за онези, които ни свързват с ритъма, цикличността и природата в човешкия живот, от които всички ние сме неотменна част и към които е крайно време да се върнем поне заради нашите деца, и децата на България!