Рудолф Щайнер: РОЛЯТА НА СЪЩЕСТВОТО ХРИСТОС В КОСМИЧЕСКО-ЗЕМНАТА ЕВОЛЮЦИЯ (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 30/09/2021 - 18:12
Мадоната с Младенеца

Скъпи приятели,

Благодарение на неуморната Нели Хорински в сайта по Антропософска медицина започваме поредица, посветена на Съществото Христос - главен духовен двигател на космическо-земната еволюция и на самата човешка душа и човешко развитие.

За запознатите с Антропософията в дълбочина със сигурност е ясно защо именно в сайта по Антропософска медицина решихме да започнем тази поредица - защото истински лечебното и трансформиращото в нас на всяко едно ниво - физическо, душевно и духовно, се извършва именно от съзнателната ни връзка с Христовото Същество.

Единият начин е като съзнателно се свържем вътре в душата си с Христовия импулс, навлязъл в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота и физическата поява на Христос в земен план. Ние носим априорно в себе си този импулс. Нужно е да го направим наша пътеводна звезда по съзнателен начин.

А другият - като работим за настоящото и бъдещото ни развитие по отношение на етерната ни връзка с Христовото Същество, което е вече в етерния свят около нас. И дали ще успеем да го изживеем зависи от това до колко съзнателно сме избрали да се развиваме духовно, а не сме останали само и единствено в руслото на материалното. Материя и Дух е нужно да се свържат здравословно в душата ни, в просветлените ни мисли и в правдивите ни дела.

Бъдете здрави!

* * *

Трите духовни предварителни степени на

Мистерията на Голгота.

Натановото дете Исус

…Като направим връзка с разглеждането на Петото евангелие, нека днес поставим пред душата си дейността и въздействието на Христовия дух върху човешкото развитие, както то протича в духовните светове преди Мистерията на Голгота.

При това трябва да си припомним факта за съществуването на двете деца Исус – соломоновото, в което е живял азът на Заратустра, и натановото. Трябва да насочим поглед към натановото дете Исус и да запитаме: Каква е същността на това дете, в което по-късно навлиза азът на Заратустра?

За да разберем тази същност, трябва да се върнем много назад в развитието на Земята и на хората. Тази същност, действаща в натановото дете Исус, встъпва за първи път във физическо въплъщение в Исус от Витлеем. Преди това тя е взимала участие в развитието на човечеството от духовния свят, но никога не е живяла във физическо човешко тяло. Тя съизживява времената, когато са създадени човешките обвивки, съизживява сатурновото време, когато се полага зародишът на физическото тяло, съизживява слънчевото време, когато се образуват етерното и астралното тяло, и повторението на големите епохи в по-малките периоди. Но когато в лемурийската епоха човешкият аз слиза в трите човешки обвивки, това същество остава същевременно като част от божествената човешка същност в духовните светове и не съизживява развитието на аза в трите обвивки, както и неговото изкушение чрез луциферично-ариманичната намеса. Тази, останала в духовните светове част от божествената човешка същност, това духовно същество слиза за първи път във физическо тяло като натановото дете Исус, за да бъде просветлено като такова същество от Христос. Кръщението от Йоан представлява изпълването на Исус с Христовия дух.

Но изпълването с Христовия дух тогава не се случва за първи път. Още когато живее като духовно същество в духовните светове, то вече е многократно обземано от Христовия дух. Като подготовка за Христовото събитие във физическото тяло, нещо подобно се извършва преди в духовните светове и то действа върху човешкото развитие.

Нека погледнем назад към лемурийската епоха, когато човек се свързва със своите обвивки, и да видим как би се образувало човешкото същество, ако върху човека въздействат само силите от Космоса, с които той е свързан някога. По онова време имало опасност дванадесетте космични сили, които действат върху човека, да изпаднат в безпорядък, поради намесата на демонични същества. Поради това човекът е  щял да стане съвсем различен от това, което е днес. Сетивата на човека, които тогава се образуват, биха станали свръхчувствителни под въздействието на предизвикващите безпорядък сили. Човек днес спокойно възприема светлината, както и всички други възприятия. Под въздействието на луциферично-ариманичната намеса сетивният живот би предизвиквал най-силни желания и импулси. Ако например човек види червен цвят, преди всичко слънчевите лъчи са биха действали така, че желаещата душа да поиска да избяга в изгаряща болка, а при възприемането на синия цвят – да се преодолее, самоунищожавайки се в агония. Душата щяла да страда ужасно при всяко сетивно възприятие, гонена от животинска наслада и страст към изгаряща болка и мъчение.

Виковете от болката на измъченото човечество стигат до това духовно същество. Те го подтикват към Слънчевия дух, за да се проникне с Христовата същност. Чрез това е смекчена вътрешната сила на сетивните възприятия и съществото отблъсва най-силното изкушение на Луцифер и Ариман. След като смекчава въздействието на силите върху сетивата, то превръща живота на възприятията в умерена пасивност.

Нека преминем към атлантската епоха. Нова опасност надвисва върху хората: Чрез луциферично-ариманичното влияние са заплашени жизнени устройства и органи на човека. Ако например пред човек има някаква храна, той би изпитвал животински ламтеж да я погълне. Цялата му душа би се изпълнила с ламтеж. Особено чувствително би било дишането, вдишването и издишването. Лош въздухби изпълвал човека с потръпващо отвращение. Всичко, свързано с храненето и жизнените функции, би предизвикавало ужасни подбуди от симпатии и антипатии, би тласкало душата от поглъщаща алчност към отблъскващо отвращение.

И отново е същото духовно същество, което отклонява тази опасност от човека. Втори път то е проникнато с Христовия дух и чрез това спасява жизнените сили на човека от грозящия ги безпорядък.

В края на атлантската епоха се появява трета опасност за човека от луциферично-ариманичното влияние. Душевните човешки сили – мислене, чувстване и воля са заплашени да изпаднат в безпорядък, в дисхармония, да не могат да се проявяват съвместно в човешката душа. Човек би преследвал всеки импулс, пламнал от страст, или би бягал, изпълнен с ужас и омраза, без разумът да може да регулира силите. Как духовното същество донася помощ? Трябвало е то да се потопи в изпълнената със страсти човешка душа, самó да стане страст, да се превърне в дракон, за да преобрази душевните сили, и за трети път да се остави да бъде проникнато от Христовия дух.

Това духовно събитие виждаме отразено в митовете на всички народи, в мита за свети Георги, архангел Михаил, който побеждава дракона. В следатлантските култури виждаме живо осъзнаване на извършващите се в духовните светове въздействия на Христос върху човешкото развитие чрез онова духовно същество. В култа на Заратустра пред нас се изправя Висшето слънчево същество и като отражение от това в гръцкото съзнание виждаме служенето на Аполон. Храмът на Аполон се намира до Касталския извор, където добре подготвени гърците отиват, за да получат съвет от Аполон. Питон, почиващ над изпаренията, които се издигат от бездната и обвиват като змии планината Парнас, е победен от Аполон, и на негово място застава жрицата-пророчица Пития, чрез която Аполон оповестява мъдростта си на гърците. От пролет до есен Аполон пребивава в този храм, а след това се премества на север, в страната на хиперборейците. Аполон трябва да замине на север като дух на Слънцето, когато физическото Слънце се премества на юг. С Аполон е свързана музиката, лирата. Тя преставлява съзвучието на трите душевни сили. И за известния мъж с прекалено големите уши, цар Мидас, се казва, че Аполон му дава магарешки уши за наказание, защото при музикалното съревнование между Аполон и сатира Марсиас той решава срещу Аполон, тъй като предпочита музиката от флейтата на Марсиас вместо от лирата на Аполон.

Три пъти преди да се случи Мистерията на Голгота, Христос се свързва от духовния свят с човечеството, като три пъти прониква духовното същество, което по-късно е натановото дете Исус. Първо – в лемурийската епоха, за да регулира до умереност сетивните възприятия, второ – в началото на атлантската епоха, за да регулира жизнените сили, и трето – в края на атлантската епоха, за да регулира душевните сили. Едва след това, като четвърто, се извършва Мистерията на Голгота, за да се регулира отношението на аза към света.

 

Христос

 

Опасността за човешкия аз, когато преминава през изкушенията на Луцифер и Ариман, е представяна в египетските храмове и в гръцко-латинското време. Приближаването на аза се чувствало и имало стремеж за борба със силите, искащи да въведат безпорядък. Тогава в храмовете на различни места се провеждали церемонии, които често се повтаряли: Жрецът правел деформирана отвратителна фигура, например крокодил, оплювал я, хвърлял я на земята и я изгарял. Други жреци разказвали на народа, че Ра, слънчевото божество, минава по пътя си на небето от изток на запад. На запад то избледнява и пропада, понеже се бори срещу демонични същества.

Хората чувствали навън да се проявяват силите на аза. Той се проявява двустранно. През 7-то, 8-то столетие преди Христос виждаме да се появява пророчеството на сибилите и да прониква във всички южни европейски страни. В него живее това, което показва, че азът може да се изгражда. Но пророчеството на сибилите е свързано с елементарните сили на Земята, които действат в подсъзнанието на душата и се натрапват по страстен начин. На това пророчество се противопоставят еврейските пророци. Пророците потискат в душите си сибилската същност и се вслушват само в откровенията, представящи се пред силите на аза, които са съзнателни сили.

Микеланджело рисува пророците, потънали в задълбочено размишление, а сибилите – свързани с елементарните сили на Земята, с вятъра, огъня и въздуха. Сибилският елемент би победил съзнателните азови сили и да ги потисне без Мистерията на Голгота. Азът би бил изгубен за човешкото развитие. Като сила виждаме Христовият импулс да действа в развитието на човечеството и без човешкото съзнание да го е приело като силата, която изгражда културите, формира историята на европейските народи и изграждането на Европа.

На 28 октомври 312 г. е победата на Константин над Максентий. Максентий задава въпрос на сибилите и му е даден отговорът: „Ако излезеш с войската си пред вратите на Рим, ще победиш най-големия враг на Рим. Непосредствено след това Максентий сънува и следва прорицанието на сибилите и съня. Той излиза пред вратите на Рим против всеки разум, съвети и планове на своите пълководци. И Константин сънува. Той вижда как, носещ Христовия флаг, побеждава четири пъти по-силния противник. Срещу всякакъв човешки разум се стига до битка и Константин побеждава, носейки кръста пред войските си.

Можем да си представим историческия път на човечеството от 800 г. пр. Хр. до наше време. В столетията преди Христос виждаме дълбоката гръцка мъдрост да стига до своя апогей. В нея човечеството консумира последните наследени божествени сили. В нулевата точка се извършва и започва да действа в човечеството Мистерията на Голгота. Освежителните живи сили на Христовия импулс действат във времето след Мистерията на Голгота по различен начин, те произхождат от различните полета на духовните светове.

  1. 0-800 г. – от висшия духовен свят, висшия девахан
  2. 800-1600 г. – от нисшия духовен свят, нисшия девахан
  3. 1600-2400 г. – от душевния, (астралния) свят
  4. от 2400 г. нататък – от физическия свят

Можем да приемем времето през първите осем столетия сл. Хр. като въведение. Видяхме как човешкият разум отстъпва пред Христовия импулс (гностиката), как той се проявява в историческите събития (Максентий и Константин). В първите осем столетия силата действа от най-висшите духовни светове, от горния девахан. Преход, отзвук от този период виждаме в произведенията на Скотус Еригена около 850 г. В неговата мисловна система все още действа Христовият импулс като сила, навлизаща във физическия свят от най-висшите духовни светове.

От 800 до 1600 г. импулсът действа от нисшия девахан. Хората се опитват в различни форми да внесат Христовия импулс в душата си, в представите си. Но мислите се оказват неподходящи, усилията неплодоносни. Нито кръстоносните походи, нито опитите да се докаже Бог, могат да осъществят вътрешната жива връзка.

В прехода към следващата епоха стои Орлеанската дева. В душевното ѝ изживяване се разкриват от духовния свят импулсите на Христос, в чието име тя се намесва в историята на човечеството.

Непосредствено проявяващата се от висшите духовни царства сила постепенно се изгубва. Силите стават все по-слаби, от 1600 г. до наше време импулсът действа само още от астралния, душевния свят. Оттам теологията става все по-научна, по-абстрактна. На мястото на космичната божия същност Христос се поставя «простият мъж от Назарет». Нашето време би навлизало все повече в материализма, изпълвайки се още по-силно с антихристиянските сили, ако идващите от астралния свят сили на Христос не биха действали по особен начин. През 15-то и 16-то столетие навсякъде се появяват забележителни разкази, които се разпространяват в европейския Запад. На различни места във всички европейски страни се появяват мъже с издраскани крака, одърпано облекло и дълги коси, които разказват, че били при Мистерията на Голгота, видели Христос да странства по Земята, но когато Той минавал покрай дома им, не Му оказали достатъчна почит, обидили го. Затова оттогава непрестанно се лутат насам-натам без прекъсване и почивка, и като покаяние разказват какво са изживели някога. (Вечният евреин.) Те разказвали всичко това като от спомените си. Навсякъде са приемани от епископи, владици и прелати. В тези хора се проявява нещо от хрониката Акаша и те не можели да направят нищо, освен да прекарват живота си така и да свидетелстват за Христовото събитие. Останалото им съзнание било замъглено, но чрез импулсите от астралния свят можели да стигат до тези видения. Чрез това хората били спасени от настъпването на антихристиянството, спасени от най-върлия материализъм.

От 2400 г. ще настъпи епохата, когато силите за разбирането на Христос ще произлизат само от Земята, когато Христос ще въздейства върху хората от физическия план. В нашето време вече се появяват предвестниците на това, което ще бъде съществено след 2400 г. Христос ще се разкрие от физическия план в етерен образ. Така виждаме как от осемстотин на осемстотин години историята се разгръща във връзка с импулсите от духовните светове. В моята книга «Световни и жизнени възгледи на 19-то столетие», както е разширена в новото издание като «Загадките на философията», може да се проследи развитието на човешкото съзнание в същата периодична смяна.

Историята на човешкия мисловен живот ни показва, че когато необходимите сили за бъдещото разбиране на Христос са налице, мисълта ще трябва да получи друга форма, мисловната дейност ще трябва да се преобрази. Днес виждаме мисловния живот поставен между два мирогледа и човекът да страда от тази «притиснатост» между тях, като не може да намери прехода от единия към другия възглед.

От една страна, стои Хекел, който признава само външното възприятие, построява реален мироглед, който обаче не може да признае реалността на мисълта. От друга страна, стои Хегел, който изхожда от мисълта като духовна реалност – животът и творчеството на мисълта в истината е действащият дух – той изгражда един мисловен мироглед, който неговото съвремие не може да признае за реалност. Какво е необходимо на мисълта, за да я направи жива реалност?

Необходимо е мислите да се изграждат подобно на растителното семе. Семената могат да се посеят, ожънат и да се употребят за храна. Чрез това те се отклоняват от същинския си път, т.е. от семето да израсне ново растение. Така човек събира мисловните семена в плевнята на естествената наука и философията, натрупва ги и оставя да изсъхнат. Растителното семе трябва да се потопи съответно на същността си в оживяващата го околност, трябва да стигне до ново покълване и растеж. Така е необходимо и мисловните семена на Хегел да се потопят в почвата на духовната наука, където могат да израснат до плодоносен живот, до духовните способности на имагинацията, инспирацията и интуицията. На мястото на категоричния императив азът ще задвижи «моралната фантазия» от силата на събуденото мислене. Тогава ще стане възможно да се разбере идващият от земните сили Христов импулс. Това е взаимната връзка между света на мисленето и «Философия на свободата», и израстващите в душата ни по-висши познавателни сили по пътищата, указани от духовната наука.

В съзвучие с идващото Христово събитие днес трябваше да говоря пред вас за оживяването на мисленето до бъдещо духовно познание. Събр. съч. 152, Щутгарт, 5 март

Извадките са предложени от Нели Хорински