Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. От Тома Аквински до днешните времена (12)

Submitted by admin 2 on Пон., 30/08/2021 - 09:08
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до днешните времена

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

10. ОТ ТОМА АКВИНСКИ ДО ДНЕШНИТЕ ВРЕМЕНА

За Тома решителният импулс в живота му е въпросът: как да бъде християнизирано мисленето на човека? Този импулс възниква в резултат на стълкновението му в духовния свят с Харун ал Рашид и неговите последователи. Но този въпрос е също така и темата на небесната Конференция между Платониците от Шартър и Аристотелиците, състояла се преди инкарнирането на Тома на Земята. По време на инкарнацията му като Аристотел, негова задача била  развитието на мисълта, на логиката; той систематизира мистерийните традиции под формата на Категории – в подготовка за времето, когато Космическата интелигентност ще бъде предадена на хората и те ще трябва да развият собствена, създадена от тях самите, мисъл – мисъл, която впоследствие бива богато разработена от Схоластиците.

Тези обстоятелства кулминират в битка, избухнала в следствие от срещата с Харун ал Рашид в Космоса. Арабите твърдо се придържат към идеята за една космическа, универсална Интелигентност, докато Тома развива учението за личната, човешка Интелигентност, за личното, човешко мислене и личното безсмъртие. Арабите настоятелно твърдят, че всяко човешко същество може да бъде оплодено от универсалната Интелигентност, но, че личната мисъл и личното безсмъртие не съществуват. След смъртта си, човек преминавал в океана на Космическата интелигентност, ето защо – така твърдели арабите – няма лично безсмъртие. За Тома, чието мислене било съчетано с пламенна набожност, светът на Идеите бил свързан с духовната действителност, която намира своя израз в околния сетивен свят, зад който стоят Същества, които той нарича “Интелигентности”. Всъщност, Тома е изпреварил времето си, защото, ако трябва да бъдем точни - единствено от настъпването на епохата на Съзнателната душа (или Духовната душа) нататък става възможно личното безсмъртие да се превърне в  действителност. Също така е вярно, че само от тази епоха нататък е възможно Космическата интелигентност да се превърне в една в основата си човешка дарба. Но, по свой начин, Тома вече се подготвя за епохата на Съзнателната душа и за Философията на духовната дейност*, която, макар и да не е възможно да бъде написана преди настъпването на Михаиловата епоха, едва ли би могла да се роди без подготовката на Тома. Победата на Тома над Авероес (арабският философ Авероес, според който човешката душа е смъртна – бел.пр.) в конфликта относно личното безсмъртие е тема на една добре позната картина. (Стенописът „Победата на св. Тома Аквински над ересите“ от Филипино Липи – бел.пр.)

(*Издадена също така в английски превод под заглавието Философия на свободата.  От Рудолф Щайнер)

Развитието на Аза в днешни времена – както бе отбелязано в главата “От Урук до Ефес”, – може да застане върху основата, изградена от онзи вид мислене, който Тома въвежда в културата. Този процес е описан и от Рудолф Щайнер -  например в лекцията, озаглавена “За правилното отношение към Антропософията”.*

(Виж книгата Die tieferen des Menschheitswerdens im Lichte der Evangelien. Лекции изнесени в Щутгарт, 13.11.1909г.)

Но и друга мистерия е свързана с работата на Тома и с посланието на младия доминиканец, споменат в предишната глава. По време на вечерните лекции в Торки, през звгуст 1924г., след като казва как Тома счита Космоса за населен от реални същества, Рудолф Щайнер казва следното по въпроса за съвещанието между Учителите от Шартър, които пристигат в духовния свят и Аристотелиците, които са на път към нова инкарнация долу на Земята. – “И по време на тази Конференция се стига до важното решение да бъде обединено Християнството, свързано със Слънцето и проявяващо се, например, в Грааловия принцип, с Аристотелизма и Александризма. И Александрийците слизат и се превръщат в основатели на Схоластиката, чийто истински духовен принос и досега не се отчита, и чрез който, като начало, хората можели да имат поне някаква надежда за победа на своя принцип за личното безсмъртие, в християнския смисъл - като го защитават по най-радикален начин. Учителите от Шартър не са наблягали особено на принципа за личното безсмъртие... Със случващото се тук са свързани множество значими събития. Например, когато един от схоластиците слязъл от духовния свят, за да работи за разпространяването на Християнството от аристотелиански тип, по принцип той все още нямал пълна представа за по-дълбокото значение на Грааловия принцип. По повеля на Кармата. И тук се крие причината за относително късната поява на Волфрам фон Ешенбаховата версия на приказката за Граала. Друга душа, слязла на Земята малко по-късно от първата, донася нужния импулс и тогава, в рамките на Доминиканския орден, се провеждат обсъждания между по-възрастен и по-млад доминиканец, за начина, по-който Аристотелизмът би могъл да се слее напълно с християнството, вдъхновено най-вече от Природата и природните явления и преобладаващо на Кръглата маса на Крал Артур.”

(* Кармични връзки. Езотерични уроци, том 8, лекция 3, 21.08.1924г.)

 

Тома Аквински

 

 

Рудолф Щайнер

 

В същия цикъл от лекции се споменава и фактът, че в “Артуровия поток” все още не знаели, че Космическата интелигентност се е отделила от Михаил и сега е долу при хората. И Учителите от Шартър, докато все още били на Земята, също се придържали към принципа за Космическата интелигентност. А Грааловата крепост, представител на Интелигенцията, станала вече християнска и човешка, е създадена като “Полярен контраст” на Артуровата крепост. Посланието от Аланус аб Инсулис, пренесено от младия доминиканец, най-вероятно е имало за цел да съобщи, че Учителите от Шартър, сега вече в духовния свят, са си дали сметка за важността на личното безсмъртие, разбрали са, че Интелигентността е станала вече човешка, разбрали са християнското естество на мисълта в Грааловия поток и неговата връзка със звездния свят. Когато Волфрам фон Ешенбах взима участие в Поетическото състезание на минестрелите (певци, бел.пр.) във Вартбург, през 1206г., той успява да представи християнските си вярвания в опозиция на Клингзор, но не успява да го победи, защото си служи с магическо изкуство и с древната звездна мъдрост.* По-късно, Волфрам фон Ешенбах осъзнава космическата природа на Христос, както и връзката на Грааловия поток с влиянията, идващи от космоса и звездите. И сега можем да разберем думите на Рудолф Щайнер в горния цитат: “Тук се крие причината за сравнително късната поява на Волфрам фон Ешенбаховата версия на приказката за Граала.”

(* Виж Кармични връзки. Езотерични уроци, том 4, лекция изнесена на 18.09.1924г. в Дорнах.)

Може да възникне следният въпрос: Не е ли от значение това, че Тома се инкарнира няколко века преди Бейкън от Верулам (Франсис Бейкън, бел.пр.), който слиза на Земята, за да основе материалистичните Природни науки, преобладаващи днес в света?

В началото на тази глава споменахме за импулса, който може да се счита за пътеводна звезда в целия живот на Тома Аквински. Големите въпроси, които занимават Тома през целия му живот, са относно вникването в Мистерията на Голгота, изтичането на Кръвта от Кръста в Земята, както и за Възкресението. Изтичането на Кръвта, която преобразява Земната субстанция, изживяването на Павел при Дамаск и Възкресението – тези въпроси той пренася със себе си, когато отново напуска физическия свят.

И това са въпросите, които Рудолф Щайнер отново донася на мъжете и жените, стремящи се да пробудят разбиране в сърцата си. Но кой е пътят, минаващ през всичките инкарнации на Рудоф Щайнер, и водещ пряко до това познание? Още като Еабани той идва на Земята със знанието, че в действителност няма такова нещо като материя, тъй като материята представлява замръзнал дух. В онази ера хората все още живеели в общение с Йерархиите и с целия елементарен свят. Дори по времето на Ефес все още било възможно разбирането, че човекът е микрокосмос, свързан с макрокосмоса, и че цялата еволюция на човека е пряко свързана с еволюцията на Земята.

Аристотел също сочи пряката връзка между Природата и Човека, Елементите и елементарните светове. Същото се отнася и за Тома Аквински, който все още вижда Космоса като населен от Същества и се стреми да разчете звездното писмо в светлината на един нов вид съзнание.

Как е отразено това в постиженията на Рудолф Щайнер? Цялата му дейност се състои от описания и изложения на едно ново схващане за Природата. Особено забележителна е подготовката му за Коледното основополагащо събрание. Тя започва с т.нар. “Лекция за архангелите” (октомври, 1923г.), след това, през октомври и ноември, курсът от лекции под заглавието Човекът като симфония на съзидателния свят, и непосредствено преди Коледното основополагащо събрание – Мистерийното познание и мистерийните средища.*

(*Всички тези лекции са публикувани на английски език от Rudolf Steiner Press.)

В лекциите за Архангелите и Годишния цикъл получаваме изцяло ново познание за връзката на човека с годишния цикъл и дейността на Йерархиите, свързана с едно ново съотношение със звездите. Лекциите от октомври и ноември (1923г.) описват как Природният свят - на животните и растенията,- е пропит с живот, вливан в него от елементарните същества и Йерархиите. Подчертава се фактът, че с цялото си същество, човекът е вътрешно свързан с целия Космос и със Земята – с животинския свят, растителния свят и света на минералите и всички елементарни същества, които творят в тези светове. В лекцията от 4-ти ноември, 1923г. (от цикъла Човекът като симфония на съзидателния свят) четем как всяка нощ елементарните същества ни говорят. Това в никакъв случай не ни се казва само като добавка към интелектуалното ни знание. Много по-важно е да го поемем в сърцата си, да го прилагаме в живота си, за да можем постепенно да проникнем зад завесата на външната Майа.

В лекционния курс, озаглавен Мистерийно познание и мистерийни средища, в началото се казва, че тези лекции трябва да послужат като подготовка за Коледното основополагащо събрание. В едно обобщение за душевния живот на човека имаме описание на изживяването на мисленето, паметта и жеста: мисленето, развито чрез изучаване на Философия на свободата, ни води към третата Йерархия, опитът от паметта  - към втората Йерархия, а опитът от жеста – към първата Йерархия. В трета лекция отново се говори за паметта и как тя бива съхранявана от растенията. Причината за особената ни любов към розите се дължи на това, че те поемат и пазят най-ранните ни детски спомени. Връзката на  елементарният свят и Йерархиите с тези душевни качества - това е описано от различна гледна точка. Ако позволим то да ни въздейства, ако го носим съзнателно и настойчиво в душите си, евентуално ще проникнем отвъд завесата на Природата и ще надвием над ейдолоните (идея, фантом.- бел.пр.) на Бейкън от Верулам, които виждаме в безжизнената, атомистична съвременна Природна наука.

Всички тези теми са разработени и задълбочени през 1924г. и ни се показва от различни гледни точки, как животът ни е свързан с Природните светове и Йерархиите, как всичките тези същества работят вътре в нас и гледат тревожно към хората, които, със свободата, която е вече тяхна, трябва да си проправят път към тях.

Пред всички нас продължава да стои сериозният въпрос: ще успеем ли да вдъхнем живот на всичко, което Рудолф Щайнер ни донесе, или то ще си остане само едно знание?

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева