Спомени на Гюнтер Спонхолц
От актьорите, принадлежащи към групата Кугелман, участвали в представлението в Бреслау, днес аз съм единственият жив. Тъй като на моята позиция като организатор трябваше да организирам гост-изпълненията, преди всичко заминах за Бреслау. Там имах първата си среща с Мари Щайнер, която случайно беше на генералната репетиция на евритмично представление в театър „Лоб“.
Беше настанена на малко бюро между редовете със седалки, в напълно затъмнената аудитория. От тази позиция тя наблюдаваше евритмията на сцената и правеше корекции.
Тя беше много заинтересувана от моето предложение да покажем на Рудолф Щайнер част от нашата работа. Зададе няколко много оживени въпроса, които бяха завършени с решение първо да се обсъди всичко с Рудолф Щайнер. Можех да получа отговора си още същия ден само че след вечерната лекция на Рудолф Щайнер.
Спектакълът трябваше да бъде включен в програмата на Селскостопанската конференция в последния момент.
Рудолф Щайнер даде съгласието си, но каза, че първо трябва да отида до граф Кейзерлинг, за да получа и неговото одобрение. Пристигнах рано в Кобервиц с много други хора, които искаха да чуят лекциите. Граф Кайзерлинг стоеше на вратата и поздравяваше гостите.
Веднага предадох молбата си и го уверих, че Рудолф Щайнер също би искал да се осъществи. Граф Кайзерлинг отговори: "Да, доведете трупата за пиесата „Ифигения в Таврида“ /пиеса на Гьоте, бел.ред./ в Бреслау, ще направим всичко възможно, щом Рудолф Щайнер го желае." Отговорих: „Но ще струва много пари да доведем цялата компания от Росток до Бреслау“. „Да, ще го платя, щом Рудолф Щайнер го иска.“
Така успях да го организирам и променихме програмата. На 15 юни 1924 г. „Ифигения в Таврида“ на Гьоте беше изиграна на голяма, но семпло украсена сцена във фабриката.
Георг Кугелман даде няколко уводни думи за началото на трупата, за работата по речта и по-нататъшните цели на групата.
По време на изпълнението - в интервала - Рудолф и Мари Щайнер излязоха на сцената. Те искаха да видят Кугелман и да бъдат представени на трупата.
Мари Щайнер проговори първа. Тя благодари на Кугелман със следните думи: „Най-накрая виждаме нещо постигнато от целия импулс, който Рудолф Щайнер даде!“
Рудолф Щайнер протегна ръка към всеки и каза: „Много хора ме помолиха да проведа курс по драматично изкуство - и господин Хаас-Берков също дойде при мен тук, в Бреслау, за да ме попита дали ще провеждам курса това лято. Ако обаче вашите задължения не ви позволяват да се дойдете, аз ще отложа курса до следващата година.“ Естествено приехме с голямо удоволствие. Целта на цялата ни работа може би би могла да бъде обобщена най-добре по следния начин: да работим безкомпромисно въз основа на духовно-научни методи. За това обаче имаше две пречки: професионалният театър и аматьорските групи. Кугелман обясни тази ситуация на Рудолф Щайнер, който отговори по следния начин: „Професионалният театър ще се развива в бъдеще по интелектуален, ариманичен начин. Не може да се надяваме на много повече. Аматьорската драматургия, от друга страна, в много случаи ще бъде ръководена от силно луциферични личности. Това са силите от миналото, които днес нямат никакво значение. Единственото нещо, което има някаква стойност, е това, което произлиза от Азовите сили на духовно-научните методи.“
Курсът по драма се проведе през септември 1924 г., по чийто повод Рудолф Щайнер разреши изиграната в Бреслау „Ифигения“ да бъде изиграна на сцената на Ателието в Дорнах.
Превод: Дебора Бачовска
Редакция: Дорина Василева