Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно (11)

Submitted by admin 2 on Ср., 04/08/2021 - 15:38
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

9. ТОМА АКВИНСКИ И РЕДЖИНАЛДО ОТ ПИПЕРНО

            Аз питам в монашеската килия

            Приятелско кимане казва “Да”.

Преди Мистерията на Голгота – всъщност, към края на четвърти век преди Христа, - Платон и Аристотел се вричат да се борят за установяването на една нова духовност. Те преминават през смъртта и прераждането, и си проправят път към новата вече обстановка в света, изградена на основата на Христовия импулс.

В нашето изследване стигнахме до десети, единадесети и дванадесети век н.е., време когато предимно платониците са работили на Земята. Шартър е средището на тяхната дейност и влияние – средище за обучение, проникнато от интензивна и пламенна мисловна дейност. Платониците все още почитат Персефона-Натура, съществото, което вае сред природата и елементите, и са я считали за служителка на Христа. Седемте хуманитарни науки – Граматика, Реторика, Диалектика, Аритметика, Музика, Геометрия и Астрономия – олицетворявали за платониците силите на седемте велики планети - източници на вдъхновение в изкуството и науката.

След споровете в духовния свят през девети век н.е., Аристотел се бори, с цялата мощ на мисълта, с която разполага, да успее да служи на Християнството по правилен начин. Да “християнизира” познанието в Европа – това било най-важното. В предишната глава чухме за настъпилия разрив между Интелигентностите на различните планети. По-рано Михаил владее цялата Космическа интелигентност. Сега, почти всички планети му се противопоставят. Това води също така и до разрив в света на Ангелите.* Някои от Ангелите се идентифицират с това, което по същество е земно, и, заедно с принадлежащите им човешки същества, взимат участие в процеса на отдръпване от Духа, и на възприемане на материалистичното виждане за света и природата. Други Ангели остават верни на Михаил, решени да живеят в служба на Духа. Аристотел е свидетел на този конфликт, и същевременно знае – в резултат от връзката си с Граала, както и в резултат от небесната среща в средата на девети век, - че от 869г. насам, Космическата интелигентност е слязла долу на Земята.

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 3, лекция 11, 8.08.1924г.)

Познанието, чиито основател в предхристиянски времена е бил той – Аристотел, - започва да влиза в сила на Земята, разпространява се надлъж и на шир, а мохамеданите – най-вече тези от двора на Харун ал Рашид – считат използването на това познание в служба на целите на мохамеданството за нещо подобно на окултен договор. “Сборът от знаменити и блестящи мъдреци в този двор чувствали, горе-долу съзнателно: земната Интелигентност, която слезе от Небесата на Земята, трябва да бъде приложена в служба на мохамеданския духовен живот.”*  Древното познание за седемте хуманитарни изкуства – Музика, Геометрия и т.н. – продължавало да се развива. Но успоредно с тази блестяща дейност, платоническата мъдрост разпростира своите лъчите над широки области в Европа. В Школите на платониците и най-вече в ШАРТЪР, се преподава “истинско християнство”, и то едно “истинско християнство, осветено от Мистерийната мъдрост, която все още е била достижима за хората”.

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 6, лекция 8, Арнхем,  19.07.1924г. – Също и следващият цитат.)

А в духовния свят се състои среща между Платониците, които пристигат от Земята и Аристотелиците, на които предстои да слязат там. Тази среща по време на  Средновековието, от огромно значение за цялата средновековна култура, може да бъде описана достойно единствено с думите на Рудолф Щайнер:

И тогава се случва нещо от огромно значение. Водещите Учители от Шартър, които проникват дълбоко в тайните на християнството със своя платонизъм, и които не са имали никакво участие в арабизма, минават през прага на смъртта. И сега, за кратък период от време, в началото на тринадесети век, се състои велико небесно Съвещание. И когато най-изтъкнатите Учители – пръв сред които бил Аланус аб Инсулис – преминали през прага на смъртта и били в духовния свят, се обединили за провеждането на едно забележително космическо дело с онези, които в това време били с тях, но на които съвсем скоро предстояло да се върнат към земния живот със задачата да развият аристотелизма в нова форма. Сред готвещите се да слязат се намирали личности, които били участвали с дълбока душевна сила в работата на Михаиловия импулс по времето на Александър. И в края на дванадесети век н.е. можем да си представим – а това отговаря на истината, – събирането на едно място на душите, току-що пристигнали в духовния свят от местата на Християнско посвещение, като Школата в Шартър, с душите, които се готвят всеки момент да слязат на Земята. В духовния свят, тези последни души били съхранили не Платонизма, а Аристотелизма – вътрешния импулс на Интелигентността, идваща от Михаиловия век, от древни времена. Сега, в духовния свят, тези души се събират... сред тях имало и души, които можели да твърдят: ние бяхме с Михаил и заедно с него наблюдавахме как Интелигентността струи от Небесата към Земята; бяхме съюзени с него по време на могъщото всемирно Дело в по-ранни времена, когато Интелигентността все още се обслужваше от Космоса, когато той все още бе властелин и управител на Интелигентността. И така, поне засега, Учителите от Шартър предали на Аристотелиците задачата за управлението и наредбата на духовните дела на Земята. Тези, които сега слизали на Земята и по природа притежавали способността да ръководят земната, лична интелигентност, поели ръководството над духовния живот на Земята от Платониците, които реално можели да работят само тогава, когато Интелигентността била разпределяна “от Небето”.”*

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 6, лекция 8, Арнхем,  19.07.1924г.)

Носителят на този нов стремеж за преобразяване на Интелигентността чрез Христовия Импулс, бил самият Артистотел. Сега той се инкарнира в семейство Аквинас, близо до Неапол. Майка му таи велики планове за него, но той постъпва в Ордена на Просяците на Доминиканците, съществувал от 1216г. От покоя на “монашеската си килия” той оказва влияние върху целия свят, като най-прочутия учен от църковната мисловна школа, която познаваме като Схоластика. Това е Тома Аквински. Негов учител е Албертус Магнус (Алберт Велики бел.пр.). Тома преподава в университетите в Кьолн, Париж, Рим и Неапол.

 

Магнус
Албертус Магнус

 

Преди да продължим нататък, нека се върнем назад, през погледа на Рудолф Щайнер, към периода от време между Аристотел и Тома Аквински. Тези две фигури стоят пред нас като два извисяващи се стълба – но духът, работещ чрез тях преди и след Мистерията на Голгота, е един и същ.

В серия от лекции (21.11.1919г. до 15.12.1919г.) със заглавие Мисията на Михаил*,  Рудолф Щайнер обръща особено внимание на важността на този период от време. В началото на четвърта лекция той насочва мислите ни към Мистерията на Голгота – “гравитационният център на цялата земна еволюция” – след което продължава да говори за древните времена на Мистериите, когато хората все още живеели под покровителството и лъчите на древната мъдрост на Боговете. Приблизително от пети век пр.Хр. (450г. пр.Хр.) нататък, това древно знание преминава в гръцката философия, пример за което е фигурата на Сократ..., продължава  през извисяващата се, изтъкната личност на Платон и придобива един по-чисто научен характер при Аристотел. Аристотел развива своя метод на мислене към края на пред-християнската епоха, а сега продължава и в “Средновековието, когато хората са упорствали да приложат този начин на мислене с целта да разберат” всичко, свързано с подготовката към Мистерията на Голгота, и на това, което продължава да ечи от тогава насам. От ранната култура, кореняща се в древните Мистерии, е останал “методът на мислене”... “структурата на мислене... отначало в гръцката мисъл и после отново в средновековната мисъл... за да могат посредством мисловна дисциплина, с мисловните форми и идеите, и понятията, които в основата си били продължение на гръцката мисъл, да схванат това, което се излива в света посредством Мистерията на Голгота. Средновековната философия, позната като Схоластика, в своята цялост представлява сливането на духовни истини, свързани с Мистерията на Голгота, с гръцката мисъл. Разработката, проникновеното интелектуално изследване на мистериите на Голгота, се извършва изцяло с инструмента – ако мога да ползвам този банален израз – на гръцкото мислене, на гръцката диалектика.” (Виж Мисията на Михаил). Да се схване духовната действителност чрез чиста мисъл, да се изведе чистата мисъл с математическа точност от идея към идея, от преценка към преценка – това е умението, развито от Схоластиката, и завещано на духовната история на човечеството, най-вече от неговите велики учители: Албертус Магнус и Тома Аквински.

(* Ангийското издание носи заглавието Мисията на Архангел Михаил. Виж лекция 4, Дорнах, 28.11.1919г.)

“Това и още много други неща довеждат до развитието в тази епоха на онази прекрасно гъвкава, но същевременно ясно очертана мисловна дейност, с която се отличава Схоластиката, и към която хора като Албертус и Тома съзнателно са се стремят”*

(*Виж The Redemption of Thinking, лекция 2, Дорнах, 23.05.1920г. Английският превод е издаден от Hodder and Stoughton)

Тук трябва да цитираме още един важен знак за тази връзка. Говорейки за Тома Аквински в книгата Загадки на философията, Рудолф Щайнер използва следните думи: „Тома се запознава подробно и задълбочено със светогледа на Аристотел, който се превръща в неговия учител в света на мисълта.”*  Самият Аристотел – неговият дух – се превръща в Тома в течението на няколко живота.

(* Виж. Загадки на философията (Американското издание))

Но къде да открием неговия приятел, който го придружава както в земния, така и в задгробния живот? Къде да открием Александър? В житейската история на Тома играят роля голям брой велики фигури, включително неговият учител Алберт. Но един сред братята монаси рядко се споменава: това е Реджиналдо де Пиперно, един по-млад брат, монах от ордена на Цистерианците, за пръв път привлича вниманието на Тома около 1260г. Чрез Wilhelm Rath наскоро ни попадна една монография за Реджиналдо от Пиперно, за когото в историята се знае твърде малко. Тя се намира в една библиотека в Рим и е озаглавена: Eine inbrünstige Freundschaft im Leben des Heiligen Thomas von Aquino (Brüder Reginald von Piperno.) (Едно предано приятелство в живота на Тома Аквински (Брат Реджиналдо от Пиперно). Много е поучително да се прочете тази монография, особено когато интересът ни към фигурата на Реджиналдо от Пиперно е пробуден от устното изявление на Рудолф Щайнер, че в неговия образ пред нас се изправя фигурата, позната нам като Александър. Монографията започва така:

“Често се случва така, че за да хвърлят светлина върху изтъкнати личности – онези, чиито характер и творчество са били високо ценени през епохата, когато са живели, - писателите нарочно изтъкват основните им качества и оставят всички други характерни черти, макар и тези черти да са еднакво пленяващи и интересни, изцяло или почти изцяло неотбелязани. Ето защо черти, които, ако бяха споменати, биха допринесли за по-пълното описание на такива велики личности и биха привлекли още повече обич и възхищение към тях, често биват пропуснати...”

По-нататък четем следното: “Редно е да споменем една такава черта, която съвременните биографи изцяло оставят настрана, и която не може да бъде по-впечатляваща или красива. Това е една дълбока и предана дружба, която простира уханието си върху последните четиринадесет години от живота на Тома Аквински.

“И като казваме “дружба”, имаме предвид приятелство в най-широк смисъл – едно приятелство, извиращо и захранвано от свръхсетивни източници, и същевременно съвсем човешко, интимно и вярно... приятелство, което възниква когато Тома Аквински, в разцвета на годините си, вече е достигнал върховете на познанието и святостта, и което остава близко и продължава до самата му смърт.

“Около 1260г. Тома е извикан от Париж в Рим, за да поеме длъжността ръководител на учебните дейности в този град. По време на престоя си в манастира св.Сабина той се запознава с един от братята монаси, младеж, който, със своята набожност, пламенни дарби, очарователна простота и чистота, веднага привлича вниманието му, внимание, което бързо се превръща в свято, горещо приятелство. Младият монах откликва на любовта на Тома със също толкова силна любов и – и това не са празни приказки – можем да кажем, че от този момент нататък учител и ученик били неудържимо привлечени един към друг и то тъй дълбоко, че сякаш душите им представлявали една и съща душа.

“Монахът, който успял да спечели любовта на Тома Аквински, бил брат Реджиналдо от Пиперно, носещ името на родния си град, който се намирал в римска Кампания и по това време под сицилианско политическо управление…“

“От тогава нататък Тома и Реджиналдо са неразделни другари. Виждаме ги навсякъде заедно – в различните градове, където живее Светецът когато придружава Папата като теолог на Римския двор, както и по време на честите му пътувания. Заедно следвали правилата на своя Орден и заедно учели...”

“Братът откликвал на чувствата на Тома по най-достоен начин, и не би могъл да бъде по-отдаден и почтен. Той бил не само почтителният ученик, любещият син, работливият колега, но освен всичко това, той се грижел за учителя си като бдителна майка. Щяхме трудно да приемем за истина някои вълнуващи подробности, ако историците не бяха наблегнали особено на тях. Понякога учителят потъвал в дълбоко съзерцание върху загадките на Вярата или изпадал в пълна самозабрава по време на молитва – или пък се откъсвал от сетивата си изцяло по време на пламенен екстаз. В такива моменти той се намирал в други светове, в пълна забрава дори за най-елементарните си жизнени потребности. Тогава брат Реджиналдо бил този, който знаел как да се намеси, безкрайно деликатно."

Според ранга му, Св. Тома имал на разположение две съседни стаи в манастира. Реджиналдо живеел в едната, готов всеки момент бързо да откликне на повикването на учителя си да работят или да се молят заедно. Рано сутрин учителят будел ученика за честването на Божествената служба – първо от учителя и веднага след това от брат Реджиналдо.”...

През 1274г. Тома се разболява сериозно по време на пътуване до Франция.

“От тогава нататък, Реджиналдо е неотклонно до ложето, в което лежи Тома; помага му като любещ син; любовта му към учителя го превръща във внимателна болногледачка; с проницателността на доктор и чувствителността на майка. Когато болестта дарява на страдащия кратки мигове покой, двамата братя и приятели водят религиозни разговори и Тома разкрива пред Реджиналдо чудото, което Бог е сътворил в него...”

 

Тома Аквински
Тома Аквински, вляво е Аристотел, вдясно - Платон, в краката му - Авероес

 

Ръкописът е написан през 1923г. Дължим голяма благодарност на автора за това, че ни дава толкова впечатляващо, затрогващо сърцето описание на брат Реджиналдо. То е съществен елемент от картината на животите на тези две личности, с които се занимаваме.

В своята пиеса Erzengel im Konzil, Гюнтер Вахсмут  споменава Реджиналдо от Пиперно като младеж на 18 години – Цистерианец, който идва при Тома по време на разговора му с Алберт. Вахсмут нарича младежа Рейналд от Пиперно. (Сцена 8. В Кьолн, юни 1250г.)

След важните обсъждания сред Платониците, които пристигат от Земята и Доминиканците – Схоластици, - на които предстои сега да слязат на Земята, именно Реджиналдо от Пиперно остава в духовния свят, за да може малко по-късно да пренесе долу важно послание. Рудолф Щайнер ни уведомява за това накратко, без да споменава имена:

“...онзи, който останал малко по-дълго в духовния свят при Аланус аб Инсулис слезе долу като един по-млад доминиканец и занесе на по-възрастен доминиканец, който слязъл на Земята преди него, послание от Аланус аб Инсулис.”*

И в предишната лекция:*

(*Кармични връзки, Езотерични уроци, том 6, лекция 8, Арнхем. 19.07.1924г.)

(*Пак там, лекция 7, 18.07.924г.)

“Този, който бе от първите слезли долу, получил послание, посредством друг, който останал по-дълго време от него, с Аланус аб Инсулис, в духовния свят  - т.е. по-младият мъж бе останал по-дълго с духовната личност, носила името Аланус аб Инсулис. По-младият, който слиза по-късно, работи заедно с по-възрастния, на когото предава посланието, и така Доминиканският орден започва подготовката за Века на интелектуализма. Този, който останал по-дълго в духовния свят, с Аланус аб Инсулис, първо облича расото на Цистерианския орден и едва по-късно го заменя с доминиканското.”

От италианския ръкопис научихме, че срещата между Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно се състои през 1260г., и оттук възниква въпросът: дали двамата веднага се разпознават и дали Реджиналдо е съзнавал с каква заръка пристига? Надали го е съзнавал, иначе веднага щеше да тръгне да търси Тома, както би направил днес всеки вестоносец. Когато някой в духовния свят е избран да слезе на Земята за изпълнението на определена заръка, как можем да си представим този процес? Ние всички слизаме на Земята или със заръката, или с намерението да изпълним повелята на кармата и решенията, които ни стават известни в духовния свят, за да срещнем онези човешки същества, които действително са свързани кармично с нас. Докато сме в духовния свят, ние го съзнаваме и сме напълно наясно. По време на самото слизане надолу това познание е замъглено, но в процеса на изчезване от ясното съзнание, то се превръща в сила за оформяне на органите, която, по време на престоя ни в сферата на Луната, спомага за изграждането на земното ни тяло с помощта на висши същества, в съответствие с поставените духовни цели. В тялото, те се превръщат в подтик да изпълним волята на съдбата, да срещнем определени индивиди, да издържим на страдания и бедствия. Където и да ни поведе тялото, това всъщност е кармичният инстинкт или Азов инстинкт в нас.

 

Тома Аквински
Тома Аквински горе, вдясно - Реджиналдо

 

Именно този инстинкт води Реджиналдо от Пиперно до манастира в Сабина, за да срещне Тома. Те се разпознават и усещат, че са прекарали предишни инкарнации заедно. Не знаем до каква степен Тома е осъзнавал това, но при Реджиналдо е било инстинкт. А как е предал на другия посланието, което му било заръчано да достави? Думи като следните, с които Рудолф Щайнер се обръща към Ита Вегман, ни казват, че единият разчита в душата на другия, посланието, което и сега, както и в по-ранни времена, достига до него:   

            Alter Bande Kraft lebt mir in Dir

            Und wenn Du mir Liebe bringst

            Wird sie mir des Geistes Träger,

            Jedes lieve Zeichen Deiner Seele

            Ist ein Bote mir aus Geistesorten.

           

            В теб за мен живее силата на отдавнашна връзка

            И когато ми носиш любов

            За мен тя става носител на Духа,

            Всеки скъп знак на твоята душа

            Е за мен вестоносец от духовни светове.

 

А какво било съдържанието на това послание?* Каква била задачата, която Тома, а заедно с него и Реджиналдо, трябвало да осъществят? Те били наясно – а това наистина било темата на разговор с Платониците в духовния свят, – че Космическата интелигентност, която е паднала на Земята започва да оказва разрушителни въздействия. Но те си поставят задачата да възстановят на Михаиловата интелигентност, която се изплъзнала от неговото господство. Хората, чиито Ангели били притеглени към земното, поели тази Интелигентност, получили прозрения за законите на Природата и за съзидателните сили в Природата. Това им позволило да развият огромни умения и да правят откритие след откритие. Хората били пленени от възможностите в досега с човечеството, но този напредък не се основавал на по-висок морал, нито зависел от развитието в хората на по-висша духовност. Ето защо би могло да се окаже и вредно за истинското човечество.

(* Кармични връзки. Езотерични уроци, том 8, лекция 3, Торки, 21.08.1924г.

“...обсъждало се е как аристотелизмът би могъл да се слее с християнството, което е било вдъхновено по-скоро от Природата и Природните явления, и което е преобладавало на Кръглата маса на крал Артур.”)

Индивидуалните души и Ангели – небесните Ангели, - останали свързани с Михаил, разбрали, че чрез материалистично настроените хора на Земята Ариман ще успее да разгърне своята мощ и ще се стреми да се превърне във Властелин на Интелигентността. Целта на платониците и аристотелиците била да се противопоставят на това. Те чувствали, че духовните им сили ще трябва да бъдат заздравени. Ето защо, след инкарнацията си през 13-ти век, аристотелиците-схоластици отново се срещат в духовния свят с Учителите платоници от Шартър, за да започнат заедно великия процес на подготовка, под указанията на Михаил. През петнадесети, шестнадесети и седемнадесети век се развива Михаиловата школа в свръхсетивния свят.

Нека сега се опитаме да изясним, за себе си, разликата между четирите и половина века преди събитията от Мистерията на Голгота, в цивилизования свят от онова време, който е ограничен предимно до Гърция, и четирите и половина века, през които човечеството се подготвя за природо-научен начин на мислене. За мен е по-лесно да ви го опиша като използвам картини. Представете си мистерийната култура като един вид връх на човешката духовна култура от най-древни времена. Тази мистерийна култура – ще продължа стъпка по стъпка – после се превръща в Логиката на гърците и се простира до времето на Мистерията на Голгота. След това намира своето продължение в Средновековието чрез Схоластиката.

През четирите и половина века преди Мистерията на Голгота виждаме последното разклонение, последния отзвук от древната Мистерийна култура. С настъпването на петнадесети век н.е. възниква един нов вид мислене, който би могъл да се нарече “мислене в стила на Галилей”. Изминалият период от време от тази начална точка до ден днешен е еднакъв по времетраене с периода между възникването на гръцкия начин на мислене и Мистерията на Голгота. Но, докато последният период е последен отзвук, подобно на заглъхваща вечерна светлина, то предишният е прелюдия, нещо, което тепърва трябва да се развива, което трябва да достигне определено равнище. Гръцката култура бележи един край. Ние се намираме в началото.”*

(*От Мисията на архангел Михаил, лекция 4, Дорнах, 28.11.1919г.)

            Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева