Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Между смъртта и прераждането (9)

Submitted by admin 2 on Пет., 16/07/2021 - 22:07
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

7. МЕЖДУ СМЪРТТА И ПРЕРАЖДАНЕТО

Аристотел и Александър прекрачват прага на смъртта един след друг, след кратък промеждутък от време. Те преминават през простиращия се между смъртта и прераждането живот. Дали е възможно да вникнем в преживяното от тях в този свят?

В голям брой пасажи от литературата на Духовната наука, Рудолф Щайнер разкрива пред нас конкретни и впечатляващи картини на живота след смъртта - в Душевния свят и в Духовния свят, както и на завръщането на душата, в ново физическо тяло.

Това, в което човек се е превърнал в резултат от сегашната си инкарнация, трябва да бъде преобразувано по време на живота му между смъртта и прераждането. По време на земния ни живот, животът в Духовния свят е забулен в мрак и ние не усещаме неговото присъствие в будното ни ежедневие. Преди да се родим, обаче, съзнанието ни е било ясно и, в сътрудничество с  Йерархиите, ние сме трансформирали съществото, което сме били преди в нещо напълно ново. С поглед отправен към новата ни инкарнация, е трябвало да преобразим онова, което се е формирало в резултат от миналото. Както при редуването на сън и събуждане, по същия начин редуваме живота си на Земята с този в Духовния свят, но сега междинното време е безкрайно по-дълго. Тук на Земята живеем във физическо тяло, заобиколени от Природните царства; на онзи свят преживяваме по какъв начин духовната ни същност се намира сред духовни Същества. Но как да успеем съзнателно да изживеем преминаването ни от този към онзи свят и от онзи свят - в този? За да стане възможно, трябва да се запознаем с истинските процеси, действащи по време на всеки процес на умиране.

Когато умрем етерното ни тяло се отделя от физическото тяло. Мислите ни се издигат нагоре от главата ни – вече като съществени реалности - като същества, - макар и все още притъпени. Те ни помагат да наблюдаваме отделянето на  картинния свят и преминаването му в етерния свят - чрез един процес на разширяване.

На този етап все още продължаваме да сме същества с душа и дух – двустранни същества; като такива, вече не сме подвластни на гравитацията, но душата трябва да бъде подвижна, да може да се движи в разни посоки в условията на безтегловност, и да се издига нагоре, за да намери истинската си среда. На този етап, в началото получаваме помощ от растенията. С излъчваните от тях светлина, цветове, топлина и аромат, те понасят душата ни към астралния свят. Но не стигат много надалеч. Сега трябва да се задействат по-силни, антигравитационни сили. Рудолф Щайнер нарича тези сили “отрицателни тежести”, “тежести, които ни тласкат нагоре”... “Тези тежести са духовните съдържания - Идеите - зад минералните форми на Земята - най-вече на металите.”* Металите – представители на планетите – са останали в Земята още от епохата, когато планетите все още са били едно цяло с меката, флуидна Земя, и са прокарали своите пътища в нея – пътища, които и днес все още се виждат в рудните вени и залежи. Оттам, металите отправят лъчи към собствените си планетарни светове: желязото към Марсовата сфера, златото към Слънцето, и т.н. И понасят със себе си душата на човека навън в Космоса, към планетарните сфери, към Венера, Меркурий, и чак до Юпитер и Сатурн. В тези сфери душата изпитва цветове, форми, звук – разграничаващи се, както и на Земята, в съответствие с различните  метали, но сега вече нищо не е статично. Звукът сега е тон, ехтящ от космическите сфери; всичко е в движение, цветно, лъчисто, звучащо, надарено с истински живот.

След преминаването през седемте планетарни сфери, духът на човека вече може свободно да изпита себе си в звучащото слово, в чистия звук. Човекът се разстила широко навред из целия небосвод. Редуването на земния живот с живота в духовния свят може да бъде схванато и изпитано като процес на разширяване и свиване от една точка в центъра в посока към окръжността и от окръжността  - към точката в центъра. Когато сме на Земята, централната точка е вътре в нас и ние отправяме поглед навън към широката периферия на небесата. Дванадесетте сетивни органа, изградени в нас от Зодиакалната сфера, ни позволяват да усещаме целия заобикалящ ни свят – получаваме сетивни възприятия посредством нервите в мозъка и едновременно с това тялото ни получава форма и конфигурация. И тогава нашият говор, с дванадесетте съгласни звукове, извлича отговора от собствената ни същност.

Когато сме в Духовния свят и, заедно с други човешки същества и с йерархиите, можем да наблюдаваме нашата Карма, ние включваме в това целия Зодиак и присъстваме във всеки звук, в самото Космическо Слово, участваме в звученето и във формообразуващата дейност, а вниманието ни е съсредоточено в една единствена точка – в духовното семе, което е първоначалото за тялото, което ще имаме през новата ни инкарнация. Също както Адам Кадмон някога бил създаден от поколенията на Боговете, така днешният човек е призован да вземе участие, съгласно личната си съдба, в изграждането на тялото на човечеството, както и на собственото си тяло.

(*Лекция първа (16.09.1922год.) от цикъла Die Grundiumpulse des weltgeschichtlichen Werdens der Menschheit (Bibl. No.216 от Събраните съчинения (Gesamtausgabe) от творчеството на Рудолф Щайнер.)

 

Снимка 1

 

Вляво: Тук живеем в средата, струим навън и получаваме сили от периферията.

Вдясно: В онзи свят живеем в периферията, заедно с Йерархиите съзерцаваме делата си и работим върху основаването на духовното семе.

Тази предварителна подготовка ни бе необходима преди да се върнем към разглеждането на личностите, които проследихме дотук през три техни инкарнации: Еабани-Кратил-Аристотел и Гилгамеш-Миза-Александър Велики. Какво са преживели те в духовния свят?

След смъртта душата минава първо през Лунната сфера, сферата на Меркурий и сферата на Венера. От антропософската литература знаем, че там трябва да бъдат оставени много от моралните недостатъци, склонности към болест, отклонения и подобни неща. Преди да можем да преминем към живота на Слънцето, ние оставяме в духовния свят голяма част от това, което е пречка за нас.

В началото сме, така да се каже, торс, тъй като голяма част от това, което е било в обвивките ни, е вече отстранено.* Това, което ни липсва, ни се дава от изпълнените с любов дела на Слънчевите същества, за да можем да живеем в общение с тях, като “цели” хора.“След прекрачването на прага на смъртта, всичко онова, което е било ‘физиономия’ или духовна форма, сега е някак си ‘заоблено’, и когато човешкото същество пристигне – в духовен смисъл – в сферата на Слънцето, то също се превръща в сферичен дух. И сега, дотолкова, доколкото цялото ни същество представлява един духовен сетивен орган, впечатленията, които добиваме вече не са свързани със Земята. Сега, когато сме се превърнали, така да се каже, в духовно око, ние получаваме в това духовно око впечатление от цялата необятна Вселена. А това, което сме били преди на Земята, – ТОВА го усещаме като нещо, намиращо се извън нас. И тъй като цялата Вселена сега се отразява в нас като в едно духовно око, ние се чувстваме напълно едно цяло с изживените съдби – както нашата, така и тези на другите души.”*

(*Виж цикъла със заглавие Човешкото същество, неговата съдба и световната еволюция, Лекция 2, 17.05.1923 год. (Осло))

“Силите от сферата на Слънцето работят най-вече върху това, чието отражение на Земята познаваме като ЧУВСТВА... И тук, в сферата на Слънцето, човек изживява едно ново и изключително ярко преживяване. Там долу, под него, се разстила един друг свят – Земята, която е напуснал, но където отново ще трябва да стъпи. Както вече сте чували, в сферата на Слънцето се осъществява преобразуването на човешкото същество; тук се извършва голямата промяна, за която съм ви говорил – когато долното същество на човека е преобразувано в горно същество, като подготовка за следващия земен живот.”*

(*Виж Supersensible Man (Свръхсетивния човек, Лекции втора и трета. Хага 14.11.1923 год. и 15.11.23 год.)

Рудолф Щайнер дава на Ита Вегман следните стихове, които се отнасят до  великата трансформация, която се извършва в сферата на Слънцето заедно със Съществата от Втората йерархия:

Миза, изследвай себе си вътре в своето същество

Сияещо със световно сияние

Същество се разкрива

И архетипните Господари на Мисловния свят (Господства)

Те усещат себе си, взиращи се напред

Като Световно сияние

В сиянието на човека

Насред това усещане

Възникна: Хиерао (от Миза)

Първата строфа веднага ни насочва към сферата на Слънцето, към живота с Втората йерархия. Когато Кириотетес (Господства), Водачите на Мислите, - най-висшата категория Слънчеви същества, - доловят и видят своето космическото сияние в сиянието на човека – когато това стане, тогава се извършва трансформацията.

            Втора строфа:

И архетипните Сили на Световното съществуване (Сили)

Със своето съзерцание насочиха

Световното сияние

Вътре в човешкото сияние

Насред това водене

Възникна: Хиерао (от Миза)

 

Снимка 2

 

Миза, изследвай себе си вътре в своето същество

Сияещо със сиянието на световете

Същество се разкрива

И архетипните Господари на Мисловния свят (Господства)

Усещат себе си, как се гледат изотвътре

Като Сияние на световете

В сиянието на човека

Насред това усещане

Възникна: Хиерао (от Миза)

 

И архетипните Сили на Световното съществуване (Сили)

Със своето съзерцание насочиха

Сиянието на световете

Вътре в човешкото сияние

Насред това водене

Възникна: Хиерао (от Миза)

 

И архетипните Сили на Изграждане на светове (Власти/Ексусиаи)

В своето съзерцание настройват

Сиянието на световете

Към сиянието на човека.

При това настройване

Възникна: Хиерао (от Миза)

 

И така, от непоклатимата първична Карма

съществото Хиерао рече на душата ми:

А залитането води до

Залитане на Световете.

Демоните трябва да се провалят;

Архетипните сили на добрите Същества (Архаи)

И Силите, ръководещи Светове (Архангели)

И Тези, които напътстват Човечеството (Ангели)

Трябва да триумфират.)   

Втората категория Слънчеви същества водят и осветяват Вселената и когато насочат струите космическо сияние в сиянието на човека, тогава се състои трансформацията.

            Трета строфа:

И архетипните Сили на Изграждане на светове (Власти/Ексусиаи)

В своето съзерцание настройват

Световното сияние

Към сиянието на човека.

При това настройване

Възникна: Хиерао (от Миза)

Третата категория Слънчеви същества изпращат формообразуващи картини в сиянието на човека. Това ни подсказва, че в сферата на Слънцето се извършва трансформация на чувствата.

Престоят в тази сфера е възвишен, съвсем различен от живота на Земята. Човек може да се опита да го опише само най-условно. Душата на Миза, по време на участието си в Ефеската инициация, е възприела голямо количество космическо познание и сега, в живота си след смъртта, започва да се приближава до сферата на Слънцето. Тази душа бива поощрена да потърси и да осъзнае, в своята същност, собственото си сияние насред този вечно сияен свят. Тогава започват да се проявяват дейностите на всички категории от Втората йерархия: Господствата усещат собственото си сияние в човешкото сияние, Силите насочват космическото сияние към човешкото сияние, Властите настройват космическото сияние да съответства на човешкото сияние. Един взаимен обмен започва да се вие между човешките души и йерархичните Същества. Човешкото същество придобива нова форма на душевно съществувание и получава ново име: ХИЕРАО.

Така Миза се превръща в Хиерао. Това име се появява в много от стиховете за Еабани, също както и заедно с ХИЕРЕИ. Какво ни говори това име? ХИЕРОС е гръцкият израз за “свещен”. Йерархии: Свещени начала, “Свещените първични същества”. ХИЕРАО: Свещените А-О.  ХИЕРЕИ: Свещените Е-И. Е-И е елементът, свързан с духовната дейност; А-О: означава душевни качества, нежност, симпатия, чувствителност. Човек “изговаря” собственото си същество сред Космическата музика, в хора на Йерархиите, по време на разширяването си от сферата на Слънцето до сферата на Марс. Нека сега да чуем думите на Рудолф Щайнер:

“Трябва винаги да помните, че това, което става във фазата на духовния живот, намираща се по средата между смъртта и ново раждане, е трансформацията на моралните и духовните качества на човека. За това, което се получава в края на този процес, трябва да кажем, че то започва да ехти като Космическа музика. Тази човешка форма, която е оформена в подобие на Слънцето, и е огледало, в което се отразява цялата Вселена, изразява чрез космически тон външната форма на човека и неговата фигура... и в хода на времето човекът се превръща в част от самото КОСМИЧЕСКО СЛОВО... Човекът “изрича” собствената си същност – изговаря я от Космоса. Така че, има един период от време между смъртта и следващото раждане, когато човешкото същество реално представлява една духовна дума – и то не каква да е дума, състояща се от две-три срички, а една безкрайно изразителна дума, включваща в звученето си цялото същество на човека като човек, както и индивидуалното същество на съответния човек. Когато стигне до тази точка във времето между смъртта и новото раждане, човек бива обладан от едно дълбоко тайнствено познание и изпраща навред в Космоса откровението – видимо за божествените духовни същества – за това какво той представлява.”*

(*Свръхсетивен човек, Лекция 2, Хага, 14.11.1923 год.)

Сега, в хора на Йерархиите, Миза изговаря духовна дума, свързана със собственото й същество в духовния свят: ХИЕРАО.

            Следват строфите:

И така съществото Хиерао

Говори на душата ми, от непоклатимата първична Карма:

И залитането води до

Залитане на Световете.

Демоните трябва да се провалят;

Архетипните сили на добрите Същества (Архаи)

И Силите, ръководещи Светове (Архангели)

И Тези, които напътстват Човечеството (Ангели)

Трябва да триумфират.

Нейният другар, доведен при нея от съдбата, може да я призове да пробуди спомените в дълбините на нейната душата, за да може тя, чрез земните си дела, подкрепени от силите на Йерархиите от Духовния свят, да прогони демоните. Тази медитация – именно така можем да я наречем – е играла голяма роля в живота на Ита Вегман. Всеки път, когато драстични кризи или трудни решения са изисквали от нея куража да бъде непоклатима, със сигурност си е казвала: “да се колебаеш означава да се разклатят световете” – “демоните не бива да успеят”.

Във всички тези събития трябва да ни бъде кристално ясно, че Михаил работи от сферата на Слънцето като “мощния, огнен Принц на Вселенската мисъл”.* Ще трябва все повече да се занимаем с тази тема. Тук ще си припомним само един от многото признаци за Михаиловата дейност.

(*Виж Антропософски водещи мисли. Михаиловата Мистерия. стр.54)

“Михаил е по същество Слънчев дух. Следователно, той е Духът, който има за задача в нашата епоха да ни доведе до едно по-дълбоко, по-езотерично схващане на Християнските истини. Христос идва от Слънцето. Христос, Слънчевото същество, живя на Земята в тялото на Исус, и оттогава насам живее в свръхсетивно общуване със света на хората. Но преди цялата Мистерия, свързана с Христос, да може да се разкрие пред душата, необходимото за това задълбочаване ще трябва да бъде постигнато, до голяма степен, през настоящата Михаилова епоха.

А винаги когато Слънчевите сили въздействат на Земята, те винаги са свързани с един импулс, който струи към земната цивилизация като една вливаща се вълна от интелектуалност, интелигентност – защото в нашата сфера на живот, всичко, което хората и светът като цяло притежават под формата на интелектуалност, идва от Слънцето. Слънцето е източникът на целия интелектуален живот, действащ в служба на Духа.”*

(*Лекция, изнесена в Торки, 21.8.1924 год., съдържаща се в том 8 на английското издание на Кармични връзки: езотерични уроци)

Тези думи за Михаил могат да отворят душата ни и да ни подтикнат към нов начин на разбиране на съществото Еабани, както и да си зададем въпроса за значението на духовната му мисия.

В трета лекция от курса, озаглавен Окултна история, Рудолф Щайнер обръща внимание на поразителния пасаж от Разбулената Изида на Блаватска, където тя говори за две велики вълни от инкарнации: “Единият вид прераждане е общо за всички индивиди, с промеждутъци от време, прекарано в Камалока и Девакана, -  а другият вид е цикличното, съзнателно прераждане, с велика и божествена цел, което е достъпно само за малцина.” Дотук с Блаватска.

А сега следва пасажът за съществото Еабани, вече цитиран частично по-рано, от гореспоменатата лекция на Рудолф Щайнер: “И така, можем да използваме за пример как Еабани, по време на инкарнацията си между живота му като Еабани и живота му като Аристотел, успял, под влияние на древните Мистерийни учения, в които струели сили откъм свръхсетивните светове, да усвои принципите, които, в определени Мистерийни училища, били изключително важни за развитието на човешката душа.*Не сме ли длъжни да приемем Еабани, който се преражда в Аристотел и в Рудолф Щайнер, като един от “малцината”, които, със своите циклични, съзнателни инкарнации, преследват една велика и божествена цел? Това са водачи на човечеството - индивиди, на които божествените светове са поверили мисията да поставят началото на една нова човешка способност, необходима за по-нататъшната еволюция на човека и за напредъка на познанието – една мисия, която ще трябва да се поддържа векове наред - до реализацията на крайната й цел. За тези индивиди не е от значение дали живеят във физическа инкарнация или пребивават в духовния свят. Познати са ни и други подобни водачи на човечеството като, например, Скитиян, Християн Розенкройц, Буда. Мисията на последния, например, е била да донесе на хората учението за състраданието и любовта. Дали и Рудолф Щайнер не е имал подобна мисия? Съвсем обосновано можем да кажем: Да. Тъй като самият той често е казвал, че неговата конкретна задача е била да донесе на човечеството учението за Прераждането и Кармата. И го е сторил, говорейки от самото начало на своята дейност за Прераждането и Кармата. Срещал е много малко разбиране, но отново и отново е полагал нови усилия, давал е упражнения за развиване на прозрение за механизма на Кармата и се е опитвал да помогне на човешките същества да разпознават действието на кармичните закони. Свидетелство за това, че в последните си години най-после е успял, са многобройните лекции за Кармата, изнесени през 1923-та и 1924-та година. Давал е практически упражнения, които всеки е можел да изпълнява, напътствия от най-различен вид за развитието на едно ново виждане за живота, насоки за разпознаване на знаците на съдбата в събитията във всекидневния живот, както и езика на съдбата, и как да го разбираме. Още повече, той е преследвал определена цел. Познанието, което е дал, не било предназначено да си остане просто едно учение за Прераждането и Кармата, а е трябвало да се превърне за всеки индивид в една нова способност да се научи, чрез разбиране на съдбата, да владее живота си с ясно съзнание. Тази мисия на Рудолф Щайнер не е можела да се осъществи, в пълния смисъл на думата, преди нашата епоха. За да може този импулс да достигне до човешките същества, които да са способни да го поемат, трябвало да се състои раждането и смъртта на Христос Исус на Земята. През хилядолетията преди Мистерията на Голгота, всички са знаели за прераждането. “Животът в колелото на ражданията” било всеобщо светоусещане, една вродена увереност в душата.

(*Окултна история, Лекция 3, 29.07.1910 год.)

Чрез Христос се появява нещо ново в света и човечеството. Той донася на човека една неразделна част от Собственото си същество - Дух от Неговия Дух: “Аза”. Човекът може да приеме тази Христова част в собствената си душа. Насетне той ще може да се превърне в дух сред духовете, ще може да формира конкретно ниво от Йерархиите и да се превърне в Четвъртата Йерархия - когато егоистичният му “аз” бъде преобразуван чрез “аза”, получен от Христос. Но тогава той ще трябва да поеме и своя дял от духовната отговорност за по-нататъшния напредък на света и на самия човек. За да може да се справи с подобна отговорност, той се нуждае от нов вид познание. Как би могъл да поеме такава отговорност, без да се научи да вижда как делата и грешките от миналото представляват всъщност фактор в живота, и без да се научи как трябва да действа сега, ако иска да подготви едно здраво тяло, една морална душа и един изпълнен със светлина дух за живота си в бъдещето? “Азът” трябва да се научи да разбира влиянието на Кармата. След това, този “аз” преминава от Пространството във Времето и се среща със Съществото, което може да заяви: аз съм Миналото, Настоящето и Бъдещето; “азът” ще може да повдигне завесата, защото в своя “аз” човекът е безсмъртен.*

(*Новалис. Ученикът от Саис.)

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева