Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА
РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,
ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА
Съдържание
Предисловие към руското издание
ЧАСТ I. Основи на познанието
Глава 2. Основни членове на човешкото същество
Глава 3. Тричленността на човешкия организъм
Глава 4. Водният организъм
Глава 5. Въздушният организъм
Глава 6. Топлинният организъм
Глава 7. Нерви и кръв
Глава 8. Кръвообращение и сърце
Глава 9. Метаморфози на скелета
Глава 10. Мускулна система
Глава 11. Система на вътрешния свят
Глава 12. Кожа
ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман
Глава 13. Развитие и разширяване
Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество
Глава 15. Законът за полярността в масажа
Глава 16. Качества на масажните техники
Глава 17. Качества на маслата
Глава 18. Ритъмът
Глава 19. Лемниската и пентаграмът
Глава 20. Основни форми
ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж
Глава 21. Втриване в органите
Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение
Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния
Общо въздействие на ритмичния масаж
Бронхиална астма
Стенокардия и близки състояния
Артериални нарушения на кръвоснабдяването
Венозен симптомокомплекс
Нарушения на съня
Главоболие с различен произход
Запек
Ревматични заболявания
Периартрит на раменната става
Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)
Неврити
Полиомиелит и парализи с различен произход
Дегенеративни заболявания на нервната система
Лечение на онкологични заболявания
Ритмичен масаж в лечебната педагогика
Ритмичен масаж в психиатрията
Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника
Глава 25. Ръката
* * *
ГЛАВА 2. ОСНОВНИ ЧЛЕНОВЕ НА
ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО
Необходимите основи на познанието включват на първо място идеята за наличието в човека на тяло, душа и дух и начинът на тяхната взаимовръзка, тъй като взаимодействието на „основните членове на човешкото същество“, нормално и изместено, е посочено от Рудолф Щайнер като най-висш принцип в здравето и болестите.
Тъй като днес има достатъчно литература, за да се ориентирате в научно-духовните основи на членовете на човешкото същество, ще се огранича до кратко описание на отношенията, които са важни за нашата тема. За медицинската област е особено подходящо описанието на основните членове на човека, дадено в книгата „Основите на развитието на медицинското изкуство, според изследванията в духовната наука“, публикувана от Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман.
Физическото тяло, в тесния смисъл на думата, е материалното тяло, което науката е изучила добре. То съдържа всичко, което може да се намери в анатомичните атласи. Но то се състои, в смисъла на четирите агрегатни състояния, от 4 елемента: Земя, Вода, Въздух и Огън, както преподава това Аристотел. Твърдата „земна“ част на физическото тяло може да бъде изобразена, течното тяло вече го няма, въздушната, газовата част е още по-малка и топлинното тяло – въобще е невъзможно. И така, физическото тяло се състои от четири части.
Ако жизнените принципи Живот, Душа и Дух не обхващат физическото тяло на човек благодарение на Водата, Въздуха и Огъня, или по-добре да се каже: Течността, Въздуха и Топлината, тогава самото физическо тяло би било труп, който когато бъде напуснат от висшите принципи, земята веднага разлага.
Самият факт, че живеем, се дължи на първия свръхсетивен основен член, жизненото тяло или тялото на формиращите сили, или етерното тяло, което прониква в живота на човешкия воден организъм и се установява в него.
Това, че сме одушевени същества, се дължи на душата или астралното тяло, което чрез въздушния елемент се свързва с физическото тяло. Спомням си думите от Библията: „И Бог... вдъхна в лицето му дъха на живота“. Чрез дишането астралното тяло се свързва с физическото. Одухотворяването, в крайна сметка, чрез силите на нашата индивидуалност, се осъществява чрез „Аза”, който сам по себе си е духовен организъм. Този "Аз" е свързан с нашия топлинен организъм и се определя от характерната за човека температурата от 37°С.
Физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът осъществяват съгласуваност, която се появява пред нас под формата на цялостния човек. Рудолф Щайнер казва в гореспоменатата книга, че имената на основните членове на човешкото същество са дадени в съгласие със старата инстинктивна представа за тези неща, които днес нямат по-голяма познавателна стойност от това, което духовната наука може ясно да обясни; но когато е нужно нещо да се назове, то се нуждае от име. Думата "етерно" означава най-фината вещественост, която се подчинява на законите на лекотата, за разлика от други физически субстанции, които се подчиняват на законите на гравитацията. Думата "астрално" означава взаимовръзката на всички душевни сили със силите на звездния свят. А „Аът“ обозначава вътрешната духовна сърцевина на същността на ентелехията на човека. Единствената духовна дума, с която може да обозначим себе си и която никога не може да бъде изречена извън себе си, е „Аз“.
Върху твърдото минерално тяло се въздейства само от сили, излъчвани от Земята, като силата на гравитацията. Това физическо тяло не би било живо, ако не съдържаше течния човек, в който е включено първото свръхсетивно, етерно или жизнено тяло. И както физическото тяло е взаимосвързаност на веществата, така и етерното тяло е индивидуално организирана взаимовръзка на силите. Нашето тяло е подредено според космическите закони, които етерното тяло му съобщава, то е нашият строител и създател. Съвкупността от процесите на растежа и жизнените процеси, с други думи - всичко функционално във физическата форма, е неговата област. Физическите форми трябва да се разглеждат като коагулиран резултат от силите на растежа и формирането на това етерно тяло. Силите, излъчвани от космоса, действат върху него, те се противопоставят на земните сили и издигат минералната материя до живота. Това е, което имаме като общо с растителния свят, но човешкото етерно тяло е много по-високо организирано, поради присъединяването на душата и дух.
Това жизнено тяло става одушевено благодарение формирането в него на дихателна система, т.е. поради включването на собственото му въздушно тяло. Чрез елемента Въздух, а именно, чрез газообразното състояние на субстанциите, душевно-астралните сили могат да проникнат във физическото тяло. Качеството на душевното идва от звездния космос. Това е действителност, която древните култури са признавали и съпреживявали като нещо саморазбиращо се. Ние дължим на астралното тяло движението и съзнанието, онези способности, които ни отличават от растенията и които споделяме с животните. По този начин човекът има напълно индивидуално душевно-астрално тяло, което директно прониква във въздушния човек и оттам пронизва с лъчи цялата своя природа. Изразът „Астрално тяло” е по-обширен, тъй като под думата „душа”, основно, разбираме само съзнателната част на това душевно тяло, докато това включва и душевните сили, които се проявяват в тялото и са свързани с него.
И накрая, във физическото тяло имаме още „топлинен човек“, организирано вътре в нас топлинно тяло, което днес се изучава благодарение на най-точните измервания на температурата. Този топлинен организъм е носител на нашата духовна индивидуалност, прониква във всичко описано досега и се основава в кръвта.
По този начин телесната основа на цялостната човешка личност е четиричленното физическо тяло. Етерното тяло, укрепено в течността, играе ролята на посредник между духовно-душевното и физическо-телесното. Главната задача на разширеното лечебно изкуство е да работи с това конкретно тяло.
Следващата идея може да бъде от голяма помощ при разбирането на характера на членовете на човешкото същество. Човекът отгоре надолу е организиран от духовното. Духът има предимство. И така, „Азът“ е единството, което обхваща всичко. Елементът „Топлина“ или „Огън“, който прониква във всичко, е най-близо до това единство. Душевно-астралното е организирано на принципа на полярността; двойствеността с всички свързани с това явления, като огледално отражение, противопоставяне и т.н., се отнасят към астралния свят; всяко духовно качество има своята противоположност; двете основни сили са симпатия и антипатия в широк и обективен смисъл (тук се има предвид не само субективни чувства).
Към нивото на формиращите сили се отнася троичността, функционалното – това е изравняването между два полюса или полярности. Понятието «функционална тричленност на човешкия организъм» е свързано с наличието на етерно тяло.
Въвеждането на тази идея от Рудолф Щайнер е от толкова голямо значение, че не е изненадващо, че при първата публикация на книгата му „За тайните на душата“ през 1917 г. той отбелязва, че идеята за тричленността е резултат от 30-годишни научни изследвания.
И накрая, физическото тяло, т.е. действието на чисто физическите сили в пространството, може да съществува в четири форми. Тук всичко е организирано в 4-те посоки на света. Магнитната стрелка сочи на север и т.н. Ние се ориентираме на Земята по 4-те посоки. А субстанциите могат да се появят в четири форми на съществуване: твърда, течна, газова и топлинна.
В рамките на тази книга е невъзможно да се разгледа по-отблизо историята на създаването и еволюцията на човека, която да покаже развитието на членове на съществото му. Тя описва слизането от Духовното състояние в материята и съдържа поглед към перспективата на предстоящото изкачване. При това Мистерията на Голгота се явява дълбока, и едновременно повратна точка, уникално, централно събитие в цялото земно развитие на човека.
Всеки, който иска да лекува в духа на духовно-научната медицина, ще постъпи правилно, ако непрекъснато попълва знанията си от трудовете на Рудолф Щайнер. В следващите глави ще бъде очертана основата на духовно-научното човекознание и ще бъдат описани само най-важните ориентировъчно-ръководещи принципи и явления.
Превод: Дорина Василева