Следват трите нощи на меча. Нощта на Петър. Нощта на посвещаването на меча. Всеки от нас изковава собствения си меч на проницателност /проникновение, разбиране, разпознаване/.

Съзнателното пречистване на тялото на мисълта, дисциплинираната мисъл, концентрирана върху позитивното, трансформиращо черните гълъби на мисълта в бели гълъби, защото нашето мислене може да бъде оприличено на объркана птица, когато в него няма дисциплина.

Съзнателно пречистване на астралното тяло /душата/. Антипатиите и симпатиите са трансформирани в любов, цялостна любов, винаги чрез любов. Любовта успокоява страстите и желанията. Силата на Христос ни осветлява и укрепва в нашите битки с Луцифер и Ариман към нашата метаморфоза.

След съзнателното преживяване на четирите седмици на Адвента, в които последователно човекът е обърнал своя поглед към еволюционния си земен произход, осъзнавайки ролята и мястото както на Висшите Духовни йерархии в него, така също и на съществата, които еволюционно го развиват, самопреодолявайки човешкия си егоизъм и тъмна страна, преминаваме през светлината на Рождеството на Исус и на духовното дете в душата ни. От този момент навлизаме в 13-те Свети нощи и 12-ет Свети дни, до 6.01., когато ще се случи Рождението Христово.

Следват трите нощи на бялата лилия. Душата признава, че не може да остане горе, а трябва да се върне отново долу, защото тя притежава твърде много земна тежест.

Нощта на Йоан. Орелът на душата се отправя високо със своите криле и поглеждайки назад от голяма височина, наблюдава собствения си живот. Сега човекът разпознава Законите на Кармата.

„Една чудесна и величествена легенда ни разказва, че когато Луцифер паднал от Небето на Земята, от неговата корона изпаднал един скъпоценен камък.

Скъпи приятели, в настъпващата рождественска нощ предстои чудото на раждането на детето Исус, но заедно с това и раждането на духовното дете в нас. Всяка година това събитие се случва, и дай Боже да е все по-осъзнато и истинно в съкровеността на душите ни. В този момент Макрокосмосът със своя свят от Висши Духовни същества и Микрокосмосът в човешкия ни свят и същество, са в единение, в космическа прегръдка.

Скъпи приятели, в последните дни на Адвента, в няколко последователни публикации се обръщаме към човешкото сърце, не само като физически орган в нас, чието ритмично туптене е израз на нашия живот, а и като духовно-душевен сетивен орган, свързан ритмично с новораждането на човешката ни душа, ставайки все по-светла, все по-добра, все по-човешка.

В лекция, изнесена през ноември 2016 год. /”Човешката душа – рожба на Космоса”/ разглеждам духовния произход на Зодиака, както и отделните 12 зодиакални области от духовно-научна гл.т. Човешкото сърце като физически орган е свързано със зодиакалната област на Лъва и Слънцето. Човешката душа също изразява себе си през Зодиака.